Text 8
ТЕКСТ 8
Devanagari
Деванагари (азбука)
संरम्भी भिन्नदृग्भावं मयि कुर्यात्स तामस: ॥ ८ ॥
Text
Текст
dambhaṁ mātsaryam eva vā
saṁrambhī bhinna-dṛg bhāvaṁ
mayi kuryāt sa tāmasaḥ
дамбхам̇ ма̄тсарям ева ва̄
сам̇рамбхӣ бхинна-др̣г бха̄вам̇
майи куря̄т са та̄масах̣
Synonyms
Дума по дума
абхисандха̄я – вземайки предвид; ях̣ – този, който; хим̇са̄м – насилие; дамбхам – гордост; ма̄тсарям – завист; ева – наистина; ва̄ – или; сам̇рамбхӣ – зъл; бхинна – отделено; др̣к – чието зрение; бха̄вам – предано служене; майи – на мен; куря̄т – може да извършва; сах̣ – той; та̄масах̣ – в гун̣ата на невежеството.
Translation
Превод
Devotional service executed by a person who is envious, proud, violent and angry, and who is a separatist, is considered to be in the mode of darkness.
Преданото служене, извършвано от човек, който е завистлив, горд, агресивен и зъл и който е индивидуалист, е в гун̣ата на невежеството.
Purport
Пояснение
It has already been stated in the Śrīmad-Bhāgavatam, First Canto, Second Chapter, that the highest, most glorious religion is the attainment of causeless, unmotivated devotional service. In pure devotional service, the only motive should be to please the Supreme Personality of Godhead. That is not actually a motive; that is the pure condition of the living entity. In the conditioned stage, when one engages in devotional service he should follow the instruction of the bona fide spiritual master in full surrender. The spiritual master is the manifested representation of the Supreme Lord because he receives and presents the instructions of the Lord, as they are, by disciplic succession. It is described in Bhagavad-gītā that the teachings therein should be received by disciplic succession, otherwise there is adulteration. To act under the direction of a bona fide spiritual master with a motive to satisfy the Supreme Personality of Godhead is pure devotional service. But if one has a motive for personal sense gratification, his devotional service is manifested differently. Such a man may be violent, proud, envious and angry, and his interests are separate from the Lord’s.
Във втора глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се каза, че най-висшата и най-славна религия е безпричинното, безкористно предано служене. Чистото предано служене означава, че единствената цел, която човек си поставя, е да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Това всъщност не е преследване на цел, това е чистото състояние на живото същество. Когато някой, който е обусловен, се занимава с предано служене, той трябва стриктно да следва наставленията на авторитетен духовен учител. Духовният учител е упълномощен представител на Върховния Бог, защото получава неговите наставления и без да ги променя, ги предава по веригата на ученическата последователност. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че човек трябва да получи знанието, което се съдържа в нея, по веригата на ученическата последователност, в противен случай то със сигурност ще бъде изопачено. Чисто предано служене означава човек да действа под ръководството на истински духовен учител с единственото желание да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Но ако той си поставя за цел да удовлетвори собствените си сетива, преданото му служене се проявява по друг начин. Такъв човек често е агресивен, горд, завистлив и зъл и интересите, които преследва, са различни от интересите на Бога.
One who approaches the Supreme Lord to render devotional service but who is proud of his personality, envious of others or vengeful is in the mode of anger. He thinks that he is the best devotee. Devotional service executed in this way is not pure; it is mixed and is of the lowest grade, tāmasaḥ. Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura advises that a Vaiṣṇava who is not of good character should be avoided. A Vaiṣṇava is one who has taken the Supreme Personality of Godhead as the ultimate goal of life, but if one is not pure and still has motives, then he is not a Vaiṣṇava of the first order of good character. One may offer his respects to such a Vaiṣṇava because he has accepted the Supreme Lord as the ultimate goal of life, but one should not keep company with a Vaiṣṇava who is in the mode of ignorance.
Човек, който се обръща към Върховния Бог, за да му служи, но в същото време се гордее със себе си, завижда на другите или е отмъстителен, е в проявлението на гнева. Той обикновено се мисли за най-добрия предан. Преданото служене, извършвано по такъв начин, не е чисто и е от най-ниската категория, та̄масах̣. Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура ни съветва да избягваме общуването с ваиш̣н̣ави с лош характер. Ваиш̣н̣ава е всеки, който е приел Върховната Божествена Личност като най-висшата цел на живота, но този, който още не се е пречистил и продължава да бъде движен от материални подбуди, не е ваиш̣н̣ава от първа класа и не притежава възвишени качества. Човек може да се отнася почтително с такъв ваиш̣н̣ава в гун̣ата на невежеството, защото той е приел Върховния Бог за крайна цел на живота си, но не бива да се сближава с него.