Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.8
Деванагари
अभिसन्धाय यो हिंसां दम्भं मात्सर्यमेव वा ।
संरम्भी भिन्नदृग्भावं मयि कुर्यात्स तामस: ॥ ८ ॥
संरम्भी भिन्नदृग्भावं मयि कुर्यात्स तामस: ॥ ८ ॥
Стих
абхисандха̄я йо хим̇са̄м̇
дамбхам̇ ма̄тсарям ева ва̄
сам̇рамбхӣ бхинна-др̣г бха̄вам̇
майи куря̄т са та̄масах̣
дамбхам̇ ма̄тсарям ева ва̄
сам̇рамбхӣ бхинна-др̣г бха̄вам̇
майи куря̄т са та̄масах̣
Дума по дума
абхисандха̄я — вземайки предвид; ях̣ — този, който; хим̇са̄м — насилие; дамбхам — гордост; ма̄тсарям — завист; ева — наистина; ва̄ — или; сам̇рамбхӣ — зъл; бхинна — отделено; др̣к — чието зрение; бха̄вам — предано служене; майи — на мен; куря̄т — може да извършва; сах̣ — той; та̄масах̣ — в гун̣ата на невежеството.
Превод
Преданото служене, извършвано от човек, който е завистлив, горд, агресивен и зъл и който е индивидуалист, е в гун̣ата на невежеството.
Пояснение
Във втора глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се каза, че най-висшата и най-славна религия е безпричинното, безкористно предано служене. Чистото предано служене означава, че единствената цел, която човек си поставя, е да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Това всъщност не е преследване на цел, това е чистото състояние на живото същество. Когато някой, който е обусловен, се занимава с предано служене, той трябва стриктно да следва наставленията на авторитетен духовен учител. Духовният учител е упълномощен представител на Върховния Бог, защото получава неговите наставления и без да ги променя, ги предава по веригата на ученическата последователност. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че човек трябва да получи знанието, което се съдържа в нея, по веригата на ученическата последователност, в противен случай то със сигурност ще бъде изопачено. Чисто предано служене означава човек да действа под ръководството на истински духовен учител с единственото желание да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Но ако той си поставя за цел да удовлетвори собствените си сетива, преданото му служене се проявява по друг начин. Такъв човек често е агресивен, горд, завистлив и зъл и интересите, които преследва, са различни от интересите на Бога.
Човек, който се обръща към Върховния Бог, за да му служи, но в същото време се гордее със себе си, завижда на другите или е отмъстителен, е в проявлението на гнева. Той обикновено се мисли за най-добрия предан. Преданото служене, извършвано по такъв начин, не е чисто и е от най-ниската категория, та̄масах̣. Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура ни съветва да избягваме общуването с ваиш̣н̣ави с лош характер. Ваиш̣н̣ава е всеки, който е приел Върховната Божествена Личност като най-висшата цел на живота, но този, който още не се е пречистил и продължава да бъде движен от материални подбуди, не е ваиш̣н̣ава от първа класа и не притежава възвишени качества. Човек може да се отнася почтително с такъв ваиш̣н̣ава в гун̣ата на невежеството, защото той е приел Върховния Бог за крайна цел на живота си, но не бива да се сближава с него.