Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.9

Трябва добре да разберем смисъла на думата „индивидуалист“. Тя е превод на санскритските думи бхинна-др̣к и пр̣тхаг-бха̄вах̣. Индивидуалист е този, който отделя своите интереси от интересите на Върховния Бог. Преданите, които са под влиянието на гун̣ите на страстта и невежеството, мислят, че основна грижа на Бога е да изпълнява желанията и молбите им. Стремежът на този вид предани е да получат от Бога колкото се може повече за собственото си сетивно наслаждение. Това е настроението на индивидуалиста. Чистата преданост, обяснена в предишната глава, означава, че умът на предания се намира в пълна хармония с ума на Върховния Бог. Преданият няма никакви други желания, освен да изпълнява желанията на Върховния. В това се заключава единството между него и Бога. Когато интересите или стремежите на предания се различават от тези на Върховния Бог, неговото настроение е настроение на индивидуалист. Ако такъв „предан“ желае материално наслаждение, което е вън от служенето за Върховния Бог, или иска чрез милостта на Бога да стане богат и известен, той е в гун̣ата на страстта.

Ма̄я̄ва̄дӣте обаче тълкуват по друг начин смисъла на думата „индивидуалист“. Те казват, че докато обожава Бога, човек не бива да мисли, че е различен от него. Това е друга форма на преданост, замърсена от гун̣ите на материалната природа. Концепцията, че живите същества не се различават от Върховния, е в гун̣ата на невежеството. Истинското единство е единството на интересите. Чистият предан няма друг интерес освен желанието да действа в името на Върховния Бог. Докато в действията на човека се запазва макар и най-слаб нюанс на користни мотиви, предаността му е примесена с трите гун̣и на природата.