Text 16
ТЕКСТ 16
Devanagari
Деванагари (азбука)
दर्शनीयतमं शान्तं मनोनयनवर्धनम् ॥ १६ ॥
Text
Текст
hṛdayāmbhoja-viṣṭaram
darśanīyatamaṁ śāntaṁ
mano-nayana-vardhanam
хр̣дая̄мбходжа-виш̣т̣арам
даршанӣятамам̇ ша̄нтам̇
мано-наяна-вардханам
Synonyms
Дума по дума
ка̄н̃чӣ – пояс; гун̣а – качество; улласат – блестящ; шрон̣им – неговите хълбоци и бедра; хр̣дая – сърце; амбходжа – лотос; виш̣т̣арам – чието място; даршанӣя-тамам – най-обаятелният, който приковава погледа; ша̄нтам – безметежен; манах̣ – умове, сърца; наяна – очи; вардханам – радващ.
Translation
Превод
His loins and hips encircled by a girdle, He stands on the lotus of His devotee’s heart. He is most charming to look at, and His serene aspect gladdens the eyes and souls of the devotees who behold Him.
С хълбоци и бедра, прихванати от блестящ пояс, Той стои върху лотоса на сърцето на предания. Той е най-обаятелният от всички и безметежният му вид радва очите и сърцата на преданите, които го съзерцават.
Purport
Пояснение
The word darśanīyatamam, which is used in this verse, means that the Lord is so beautiful that the devotee-yogī does not wish to see anything else. His desire to see beautiful objects is completely satisfied by the sight of the Lord. In the material world we want to see beauty, but the desire is never satisfied. Because of material contamination, all the propensities we feel in the material world are ever unsatisfied. But when our desires to see, hear, touch, etc., are dovetailed for the satisfaction of the Supreme Personality of Godhead, they are on the level of the topmost perfection.
Думата даршанӣятамам, която е използвана в тази строфа, означава, че Богът е толкова прекрасен, че преданият-йогӣ не може да откъсне погледа си от него. Когато съзерцава Бога, желанието на предания да вижда красиви неща напълно се удовлетворява. В материалния свят искаме да се любуваме на красотата, но желанието ни винаги остава неутолено. Материалното замърсяване ни пречи да удовлетворим докрай всички потребности, които изпитваме. Но когато желанията ни да гледаме, слушаме, докосваме и т.н. са съпроводени от стремежа да удовлетворим Върховната Божествена Личност, те са на равнището на висшето съвършенство.
Although the Supreme Personality of Godhead in His eternal form is so beautiful and pleasing to the heart of the devotee, He does not attract the impersonalists, who want to meditate on His impersonal aspect. Such impersonal meditation is simply fruitless labor. The actual yogīs, with half-closed eyes, fix on the form of the Supreme Personality of Godhead, not upon anything void or impersonal.
Въпреки че Върховният Бог във вечната си форма е толкова прекрасен и радва сърцето на предания, имперсоналистите, които искат да медитират върху безличностния му аспект, остават равнодушни към него. Подобна безличностна медитация е само безплодно усилие. Истинските йогӣ, полузатваряйки очи, се съсредоточават върху образа на Върховната Божествена Личност, а не върху пустотата или върху нещо безличностно.