Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.16
Деванагари
काञ्चीगुणोल्लसच्छ्रोणिं हृदयाम्भोजविष्टरम् ।
दर्शनीयतमं शान्तं मनोनयनवर्धनम् ॥ १६ ॥
दर्शनीयतमं शान्तं मनोनयनवर्धनम् ॥ १६ ॥
Стих
ка̄н̃чӣ-гун̣олласач-чхрон̣им̇
хр̣дая̄мбходжа-виш̣т̣арам
даршанӣятамам̇ ша̄нтам̇
мано-наяна-вардханам
хр̣дая̄мбходжа-виш̣т̣арам
даршанӣятамам̇ ша̄нтам̇
мано-наяна-вардханам
Дума по дума
Превод
С хълбоци и бедра, прихванати от блестящ пояс, Той стои върху лотоса на сърцето на предания. Той е най-обаятелният от всички и безметежният му вид радва очите и сърцата на преданите, които го съзерцават.
Пояснение
Думата даршанӣятамам, която е използвана в тази строфа, означава, че Богът е толкова прекрасен, че преданият-йогӣ не може да откъсне погледа си от него. Когато съзерцава Бога, желанието на предания да вижда красиви неща напълно се удовлетворява. В материалния свят искаме да се любуваме на красотата, но желанието ни винаги остава неутолено. Материалното замърсяване ни пречи да удовлетворим докрай всички потребности, които изпитваме. Но когато желанията ни да гледаме, слушаме, докосваме и т.н. са съпроводени от стремежа да удовлетворим Върховната Божествена Личност, те са на равнището на висшето съвършенство.
Въпреки че Върховният Бог във вечната си форма е толкова прекрасен и радва сърцето на предания, имперсоналистите, които искат да медитират върху безличностния му аспект, остават равнодушни към него. Подобна безличностна медитация е само безплодно усилие. Истинските йогӣ, полузатваряйки очи, се съсредоточават върху образа на Върховната Божествена Личност, а не върху пустотата или върху нещо безличностно.