В тези две строфи е казано, че неотклонно предано служене означава човек напълно да се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание, на преданото служене, тъй като за него няма никой по-скъп от Върховния Бог. Тъй като Върховният Бог е всеобхватен, този, който го обожава с неизменна вяра, вече е постигнал всички възможни богатства и е изпълнил всичките си задължения. И в тези стихове Богът обещава, че ще изведе този свой предан отвъд раждането и смъртта. Затова Бог Чайтаня казва, че човекът, който иска да превъзмогне раждането и смъртта, трябва да се откаже от материалните притежания. Това означава, че той не трябва да търси земно щастие, да се стреми да достигне райските планети или да мечтае за материално богатство, деца, дом и домашни животни.

Вече бе обяснено как чистият предан неусетно постига освобождение и кои са признаците на освободената душа. Съществуването на обусловената душа протича в два плана: сегашния живот и подготовката за следващия. Ако сме в гун̣ата на доброто, ние се готвим за живот на висшите планети, ако сме в гун̣ата на страстта, ще останем пак тук, сред хората, за да продължим да извършваме много дейности, а ако сме в гун̣ата на невежеството, е най-вероятно да деградираме и да попаднем в тяло на животно или в по-низша човешка форма на съществуване. Но преданият не се тревожи нито за този си живот, нито за следващия, защото не се стреми да постигне материално благополучие в нито един от двата. Той се моли на Бога: „О, Господи, все едно е къде ще се родя, но те моля само за едно: нека се родя в дома на твой предан, пък дори и като мравка“. Чистият предан не се моли на Бога за освобождение от оковите на материалния свят. Всъщност той дори не смята, че е достоен за освобождение. Като си дава сметка за миналия си живот и за прегрешенията си, той стига до извода, че е достоен единствено за най-дълбокия ад. Това, че сега, в този живот, се опитвам да стана предан, не означава, че в многобройните си минали раждания съм бил идеален и благочестив. Това е напълно невероятно. Преданият си дава реална сметка за своето положение. Той знае, че само заради пълното му отдаване Богът е милостив и не му изпраща всички страдания, които е заслужил. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: „Предай ми се и Аз ще те защитя от последиците на всичките ти грехове“. Така се проявява неговата милост. Но това не означава, че човекът, който се е отдал в лотосовите нозе на Бога, в миналия си живот не е извършвал грехове. Затова преданият се моли: „Нека заради греховете си се раждам отново и отново – единствената ми молба е никога да не забравя служенето за теб“. Притежавайки ясен и трезв ум, преданият се моли на Бога: „Съгласен съм да се раждам отново и отново, но нека бъде в дома на твой чист предан, за да получа възможност да продължа духовното си развитие“.

Чистият предан не се стреми в следващия си живот да заеме по-висока позиция. Той е изоставил подобни стремежи. Във всяка форма на живот – като семеен човек или като животно – ще трябва да имаме деца, доходи, имущество… Ала преданият не се интересува от материалните притежания. Той се задоволява с това, което получава по милостта на Бога. Той не се стреми да заеме по-високо обществено положение или да даде на децата си някакво изключително образование. Преданият не е безотговорен – той добросъвестно изпълнява всичките си задължения, но едновременно с това не отделя прекалено много време, за да подобрява условията на семейния си живот или социалния си статус, защото знае, че всичко това е преходно. Той изцяло се е посветил на служенето за Бога, а на другите дела отделя само необходимия минимум време (ятха̄рхам упаюн̃джатах̣). Чистият предан не се интересува какво ще се случи с него в следващия или в този живот; той не се интересува дори какво ще стане със семейството му, с децата му или с обществото. Той целият се отдава на служенето за Бога в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че дори без знанието на предания Богът сам поема грижата той да се издигне до трансценденталната му обител веднага щом напусне тялото си. Когато се раздели с това тяло, преданият не отива в утробата на друга майка. След смъртта си обикновеното живо същество влиза в нова майчина утроба, за да приеме поредния вид тяло според своята карма (минали дейности). Ала преданият веднага се издига до духовния свят, в обкръжението на Бога – така се проявява специалната милост на Бога. Следващите строфи ще обяснят този факт. Богът е всемогъщ и може да направи всичко, което поиска. Той може да прости всички грехове на живото същество. Той може веднага да го изведе до Вайкун̣т̣халока. Такова е необозримото могъщество на Върховната Божествена Личност, на Бога, който винаги е милостив към чистите предани.