Text 36
ТЕКСТ 36
Devanagari
Деванагари (азбука)
प्रसंख्यानाय तत्त्वानां सम्मतायात्मदर्शने ॥ ३६ ॥
Text
Текст
mumukṣūṇāṁ durāśayāt
prasaṅkhyānāya tattvānāṁ
sammatāyātma-darśane
мумукш̣ӯн̣а̄м̇ дура̄шая̄т
прасан̇кхя̄на̄я таттва̄на̄м̇
саммата̄я̄тма-даршане
Synonyms
Дума по дума
etat — this; me — My; janma — birth; loke — in the world; asmin — in this; mumukṣūṇām — by those great sages seeking liberation; durāśayāt — from unnecessary material desires; prasaṅkhyānāya — for explaining; tattvānām — of the truths; sammatāya — which is highly esteemed; ātma-darśane — in self-realization.
етат – това; ме – мое; джанма – раждане; локе – в света; асмин – в този; мумукш̣ӯн̣а̄м – от великите мъдреци, търсещи освобождение; дура̄шая̄т – от ненужни материални желания; прасан̇кхя̄на̄я – да обясня; таттва̄на̄м – истините; саммата̄я – която е ценена високо; а̄тма-даршане – за процеса на себепознанието.
Translation
Превод
My appearance in this world is especially to explain the philosophy of Sāṅkhya, which is highly esteemed for self-realization by those desiring freedom from the entanglement of unnecessary material desires.
Аз дойдох в този свят, за да обясня на хората философията са̄н̇кхя, защото според ония, които се стремят да се освободят от капана на безсмислените материални желания, тя е изключително важна за себепознанието.
Purport
Пояснение
Here the word durāśayāt is very significant. Dur refers to trouble or duḥkha, miseries. Āśayāt means “from the shelter.” We conditioned souls have taken shelter of the material body, which is full of troubles and miseries. Foolish people cannot understand the situation, and this is called ignorance, illusion, or the spell of māyā. Human society should very seriously understand that the body itself is the source of all miserable life. Modern civilization is supposed to be making advancement in scientific knowledge, but what is this scientific knowledge? It is based on bodily comforts only, without knowledge that however comfortably one maintains his body, the body is destructible. As stated in Bhagavad-gītā, antavanta ime dehāḥ: these bodies are destined to be destroyed. Nityasyoktāḥ śarīriṇaḥ refers to the living soul, or the living spark, within the body. That soul is eternal, but the body is not eternal. For our activity we must have a body; without a body, without sense organs, there is no activity. But people are not inquiring whether it is possible to have an eternal body. Actually they aspire for an eternal body because even though they engage in sense enjoyment, that sense enjoyment is not eternal. They are therefore in want of something which they can enjoy eternally, but they do not understand how to attain that perfection. Sāṅkhya philosophy, therefore, as stated herein by Kapila-deva, is tattvānām. The Sāṅkhya philosophy system is designed to afford understanding of the real truth. What is that real truth? The real truth is knowledge of how to get out of the material body, which is the source of all trouble. Lord Kapila’s incarnation, or descent, is especially meant for this purpose. That is clearly stated here.
Тук особено внимание заслужава думата дура̄шая̄т. Дур означава „неприятности, безпокойства“ или дух̣кха, страдания. А̄шая̄т означава „от убежището“. Ние, обусловените души, сме потърсили убежище в материалното тяло, което е източник на всякакви страдания и безпокойства. Глупаците не могат да разберат това и състоянието, в което се намират, се нарича невежество, илюзия или влияние на ма̄я̄. Хората трябва сериозно да се замислят и да осъзнаят, че източник на всички страдания в живота е тялото. Смята се, че съвременната цивилизация върви по пътя на научния прогрес, но що за прогрес е това? Негова единствена цел е създаването на телесни удобства; хората не разбират, че независимо какви удобства предлагат на тялото си, то няма да съществува вечно. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: антаванта име деха̄х̣ – материалното тяло е обречено да загине. Нитясьокта̄х̣ шаририн̣ах̣ е живата душа, или жизнената искра вътре в тялото. Тя е вечна, а тялото е тленно. Тялото ни е нужно, за да можем да действаме; без тяло, без сетивни органи не може да има дейности. Но хората не се замислят дали не е възможно да постигнат вечни тела. Всъщност те искат да имат вечни тела, защото сетивното наслаждение, към което са така силно привързани, има начало и край, а те искат да се наслаждават безкрайно, но не знаят как да постигнат това. Ето защо Капиладева казва, че философската система са̄н̇кхя е таттва̄на̄м. Тя дава възможност на хората да постигнат същинската истина. И какво представлява същинската истина? Тя е знанието за това, как да се освободим от материалното тяло, източника на всичките ни страдания. С такава цел – да даде на хората това знание – Богът дошъл в образа на Бог Капила. Това е казано съвсем ясно в настоящата строфа.