Шрӣмад Бха̄гаватам 3.24.36

Тук особено внимание заслужава думата дура̄шая̄т. Дур означава „неприятности, безпокойства“ или дух̣кха, страдания. А̄шая̄т означава „от убежището“. Ние, обусловените души, сме потърсили убежище в материалното тяло, което е източник на всякакви страдания и безпокойства. Глупаците не могат да разберат това и състоянието, в което се намират, се нарича невежество, илюзия или влияние на ма̄я̄. Хората трябва сериозно да се замислят и да осъзнаят, че източник на всички страдания в живота е тялото. Смята се, че съвременната цивилизация върви по пътя на научния прогрес, но що за прогрес е това? Негова единствена цел е създаването на телесни удобства; хората не разбират, че независимо какви удобства предлагат на тялото си, то няма да съществува вечно. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: антаванта име деха̄х̣ – материалното тяло е обречено да загине. Нитясьокта̄х̣ шаририн̣ах̣ е живата душа, или жизнената искра вътре в тялото. Тя е вечна, а тялото е тленно. Тялото ни е нужно, за да можем да действаме; без тяло, без сетивни органи не може да има дейности. Но хората не се замислят дали не е възможно да постигнат вечни тела. Всъщност те искат да имат вечни тела, защото сетивното наслаждение, към което са така силно привързани, има начало и край, а те искат да се наслаждават безкрайно, но не знаят как да постигнат това. Ето защо Капиладева казва, че философската система са̄н̇кхя е таттва̄на̄м. Тя дава възможност на хората да постигнат същинската истина. И какво представлява същинската истина? Тя е знанието за това, как да се освободим от материалното тяло, източника на всичките ни страдания. С такава цел – да даде на хората това знание – Богът дошъл в образа на Бог Капила. Това е казано съвсем ясно в настоящата строфа.