Историята познава не малко примери за това, как велики завоеватели са ставали жертва на красотата на някоя Клеопатра. Човек трябва да изучи природата на тази енергия, която прави жената толкова привлекателна, както и природата на влечението, което мъжът изпитва към нея. Кой е източникът на тази енергия? Във Веда̄нта сӯтра се казва, че всичко съществуващо произлиза от Върховната Божествена Личност: джанма̄дй ася ятах̣. Това означава, че Върховната Божествена Личност, или Върховният Брахман, Абсолютната Истина, е източникът, от който води началото си всичко съществуващо. Следователно силата на женското очарование и податливостта на мъжа към него също трябва да съществуват у Бога, Върховната Личност, и да са проявени в трансценденталните му забавления в духовния свят.

Богът е Върховната Личност, върховното мъжко начало. Както обикновеният мъж се стреми към влечението, което изпитва към жената, такава склонност притежава и Богът, Върховната Личност. Той също иска да бъде привличан от женската красота. Тогава основателно може да се попита дали Богът би могъл да бъде пленен от красотата на някоя материална жена. Не, това е невъзможно. Дори хората, които се намират в материалния свят, стават равнодушни към женското очарование, ако са привлечени от Върховния Брахман. Така станало например с Харида̄са Т̣ха̄кура. Една красавица проститутка се опитала да го съблазни в тъмната нощ, но тъй като той отдавал на Бога предано служене с трансцендентална любов, не се поддал на изкушението. Нещо повече, благодарение на трансценденталното общуване с него проститутката се превърнала във велика предана. Следователно материалната красота не може да привлече Върховния Бог. Когато иска да изпита влечение към жена, Той създава тази жена от собствената си енергия. Това е Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Госва̄мӣте обясняват, че Тя олицетворява енергията на наслаждението на Върховната Божествена Личност. Когато Върховният Бог иска да изпита трансцендентално блаженство, Той създава жена от вътрешната си енергия. Затова склонността към женската красота е напълно естествена, тъй като съществува в духовния свят. В материалния свят е проявено само изкривеното ѝ отражение, което по тази причина изобилства от недостатъци.

Вместо да изпитва влечение към материалната красота, човек трябва да развие привързаност към красотата на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ и Кр̣ш̣н̣а. Тогава той прилага на практика принципа, провъзгласен в Бхагавад-гӣта̄: парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате. Този, който е покорен от трансценденталната красота на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а, става равнодушен към женската красота в материалния свят. Такъв е смисълът на обожаването на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а. В потвърждение на това Я̄муна̄ча̄ря казва: „Откакто сърцето ми бе пленено от красотата на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а, щом видя жена или си помисля за физическа близост с жена, аз с погнуса извръщам лице и плюя от отвращение“. Когато сме привлечени от красотата на Мадана-мохана, на Кр̣ш̣н̣а и на съпругите му, ставаме безразлични към материалната женска красота, която държи живото същество в оковите на обусловеното съществуване.