От материалистична гледна точка Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря е имперсоналист. Но той не отрича духовната форма, известна като сач-чид-а̄нанда-виграха, или вечната всеблажена форма на знание, която съществува и преди материалното творение. Когато говори за Върховния Брахман като за безличностен, той иска да каже, че сач-чид-а̄нанда формата на Бога не трябва да бъде обърквана с материалното схващане за личността. От самото начало на коментара си върху Гӣта̄ той заявява, че На̄ра̄ян̣а, Върховният Бог, е трансцендентален по отношение на материалното творение. Богът е съществувал преди творението като трансцендентална личност и няма нищо общо с материалната личност. Бог Кр̣ш̣н̣а е същата Върховна Личност и няма нищо общо с материалното тяло. Той слиза в своята духовна, вечна форма, но глупаците погрешно приемат, че неговото тяло е като тяхното. Проповядването на имперсонализъм от Шан̇кара е специално предназначено за глупавите хора, които смятат, че Кр̣ш̣н̣а е обикновен човек с материално тяло.

Никой не би се интересувал да чете Гӣта̄, ако тя беше произнесена от материален човек, а и Вя̄садева, разбира се, не би се заинтересувал да я включи в историята на Маха̄бха̄рата. Според горните стихове Маха̄бха̄рата е история на древния свят и Вя̄садева е авторът на този велик епос. Бхагавад-гӣта̄ е идентична с Кр̣ш̣н̣а; тъй като Кр̣ш̣н̣а е Абсолютната Върховна Личност, няма разлика между него и неговите думи. Следователно Бхагавад-гӣта̄ е достойна за обожание толкова, колкото и самият Бог Кр̣ш̣н̣а, тъй като те са абсолютни. Човек, който чуе Бхагавад-гӣта̄ „такава, каквато е“, всъщност чува думите директно от лотосовите уста на Бога. Но злочестите хора казват, че Гӣта̄ е твърде старомодна за съвременния човек, който иска да разбере Бога чрез размишления или медитация.

Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря ясно казва: „О, глупци, просто обожавайте Говинда и Бхагавад-гӣта̄, изговорена от самия На̄ра̄ян̣а“. Въпреки това глупавите хора продължават своите изследвания, опитвайки се да разберат На̄ра̄ян̣а. Затова те са в окаяно положение и си пропиляват времето напразно. На̄ра̄ян̣а никога не е нещастен, нито даридра. Напротив — той е обожаван от богинята на щастието, Лакш̣мӣ, и от всички живи същества. Шан̇кара обявява, че самият той е „Брахман“, но приема, че На̄ра̄ян̣а, или Кр̣ш̣н̣а, е Върховната Личност, която е отвъд материалното творение. Той отдава почитанията си на Кр̣ш̣н̣а като на Върховния Брахман, или Парабрахман, защото той (Кр̣ш̣н̣а) е обожаван от всички. Само глупаците и враговете на Кр̣ш̣н̣а, които не могат да разберат Бхагавад-гӣта̄ (макар че пишат коментари върху нея), казват: „Ние не трябва да се отдадем изцяло на личността Кр̣ш̣н̣а, а на неродения и безначален Вечен, който говори чрез Кр̣ш̣н̣а“. Неразумните се захващат с неща, пред които и най-мъдрите се колебаят. Докато Шан̇кара, най-големият имперсоналист, отдава дължимото уважение на Кр̣ш̣н̣а и на неговата книга Бхагавад-гӣта̄, глупаците казват: „Не е необходимо да се отдаваме на личността Кр̣ш̣н̣а“. Тези неинтелигентни хора не знаят, че Кр̣ш̣н̣а е абсолютен и няма разлика между неговото вътре и вън. Разлика между вътре и вън се наблюдава в двойствения материален свят. В абсолютния свят няма такава разлика, защото в Абсолюта всичко е духовно (сач-чид-а̄нанда), а На̄ра̄ян̣а, или Кр̣ш̣н̣а, принадлежи на абсолютния свят. В абсолютния свят съществува само реалната личност и няма разлика между тялото и душата.

Ако човек не разбере духовното разнообразие, няма да може да разбере трансценденталните забавления на Бога. В Брахма-сам̇хита̄ се казва, че името, формата, качествата, забавленията, придружителите и принадлежностите на Кр̣ш̣н̣а са всички а̄нанда-чинмая-раса — накратко, всичко трансцендентално, свързано с него, е със същата природа на духовно блаженство, знание и вечност. Нямат край неговите имена, форми и т. н., за разлика от материалния свят, където всичко има край. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, само глупаците му се присмиват. А самият Шан̇кара, най-големият имперсоналист, обожава Кр̣ш̣н̣а, неговите крави, неговите забавления като сина на Васудева и радостта на Девакӣ.

Шан̇кара описва Кр̣ш̣н̣а като син на Васудева и Девакӣ. Това означава ли, че той обожава обикновен материален човек? Той обожава Кр̣ш̣н̣а, защото знае, че раждането и дейностите на Кр̣ш̣н̣а са свръхестествени. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.9), раждането и дейностите на Кр̣ш̣н̣а са мистериозни и трансцендентални и затова само преданите на Кр̣ш̣н̣а могат напълно да ги разберат. Шан̇кара не е такъв глупак, че да приема Кр̣ш̣н̣а за обикновен човек и в същото време да му отдава всички почитания и преданост, познавайки го като сина на Девакӣ и Васудева. Според Бхагавад-гӣта̄ само когато човек разбира трансценденталното раждане и дейности на Кр̣ш̣н̣а, той може да постигне освобождение, получавайки духовна форма като на Кр̣ш̣н̣а. Има пет различни вида освобождение. Този, който се слее с духовното сияние на Кр̣ш̣н̣а, известно като безличностния Брахман, не развива изцяло духовното си тяло. Но този, който напълно развие духовното си съществуване, става придружител на На̄ра̄ян̣а или на Кр̣ш̣н̣а в различни духовни светове. Този, който влезе в обителта на На̄ра̄ян̣а, развива духовна форма точно като формата на На̄ра̄ян̣а (четириръка), а този, който влезе в най-висшата духовна обител на Кр̣ш̣н̣а, известна като Голока Вр̣нда̄вана, развива двуръка духовна форма като формата на Кр̣ш̣н̣а. Шан̇кара, като въплъщение на Бог Шива, познава добре тези духовни същности, но не ги разкрива на тогавашните си последователи, будисти, защото за тях е било невъзможно да разберат духовния свят. Бог Буда е проповядвал, че крайната цел е пустотата, така че как биха могли неговите последователи да разберат духовното разнообразие? Затова Шан̇кара казва: брахма сатям̇ джаган митхя̄, т. е. материалното разнообразие е неистинско, а духовното разнообразие е реалност. В Падма Пура̄н̣а Бог Шива признава, че в Кали юга ще проповядва философията на ма̄я̄, т. е. илюзията, като друг клон от философията за „пустотата“ на Буда. Той е трябвало да направи това по нареждане на Бога по определени причини. Той разкрива истинските си мисли, като препоръчва на хората да обожават Кр̣ш̣н̣а, защото никой не може да се спаси просто чрез умствените си спекулации, състоящи се от игра с думи и граматически увъртания. Шан̇кара продължава да дава наставленията си:

„Вие, интелектуални глупаци, просто обожавайте Говинда, просто обожавайте Говинда, просто обожавайте Говинда. Граматическите ви познания и словесното ви жонгльорство не ще ви спасят, когато дойде смъртта“.

Неинтелигентните последователи на глупавите спекулатори не могат да разберат значението на отправянето на приветствия към Бог Кр̣ш̣н̣а, олицетворение на блаженството. Самият Шан̇кара приветства Бог Кр̣ш̣н̣а, за да могат някои от по-интелигентните му последователи да разберат истината чрез примера, който дава великият им учител Шан̇кара, въплъщение на Бог Шива. Но има множество упорити последователи на Шан̇кара, които отказват да отправят приветствия към Бог Кр̣ш̣н̣а и вместо това заблуждават нищо неподозиращите хора, като внасят материализъм в Бхагавад-гӣта̄ и объркват непокварените читатели с коментарите си. Вследствие на това читателите нямат възможност да бъдат благословени, отправяйки приветствия към Бог Кр̣ш̣н̣а, причината на всички причини. Най-голямото зло за човечеството е хората да бъдат държани в невежество относно науката за Кр̣ш̣н̣а, т. е. Кр̣ш̣н̣а съзнание, чрез изопачаване смисъла на Гӣта̄.

Като рецитира деветия стих от своята медитация, цитиран от Шрӣмад Бха̄гаватам, Шан̇кара посочва, че Бог Кр̣ш̣н̣а е достоен за обожание от всички без изключение, включително и от него самия. Шан̇кара съветва материалистите, имперсоналистите, умствените спекулатори, философите на „пустотата“ и всички други кандидати за наказание с материални страдания, просто да приветстват Бог Кр̣ш̣н̣а, който е обожаван от Брахма̄, Шива, Варун̣а, Индра и всички останали полубогове. Той обаче не споменава името на Виш̣н̣у, защото Виш̣н̣у е идентичен с Кр̣ш̣н̣а. Ведите и Упаниш̣адите са предназначени да бъде разбран метода, чрез който човек може да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а. Йогӣте се опитват да видят Кр̣ш̣н̣а в себе си чрез медитация. С други думи, Шан̇кара излага учението си именно заради полубоговете и демоните, които не знаят коя е крайната цел, и специално наставлява демоните и глупаците да отправят приветствия към Кр̣ш̣н̣а и неговите думи, Бхагавад-гӣта̄, като последват примера му. Само чрез такива действия демоните ще се облагодетелстват, а не като заблуждават простодушните последователи с умствените си спекулации и показните им медитации. Шан̇кара отправя приветствия непосредствено към Кр̣ш̣н̣а, като че ли за да покаже на глупаците, които се стремят към светлина, че тука има светлина, силна като слънцето. Но падналите демони са като бухали, които не си отварят очите поради страх от самата светлина. Тези бухали никога няма да си отворят очите, за да видят върховната светлина на Кр̣ш̣н̣а и неговите думи — Бхагавад-гӣта̄. Те обаче ще тълкуват Гӣта̄ със затворените си бухалски очи, за да объркват злочестите си читатели и последователи. Но Шан̇кара разкрива светлината за не толкова интелигентните си последователи и показва, че Бхагавад-гӣта̄ и Кр̣ш̣н̣а са единственият източник на светлина. Всичко това е казано, за да насочи искрените търсачи на истина да отправят приветствия към Бог Кр̣ш̣н̣а и така, без опасения, да му се отдадат. Това е най-висшето съвършенство на живота, това е и най-висшето наставление на Шан̣кара, най-великият и ерудиран учен, чиито учения прогонват философията на Буда за „пустотата“ извън пределите на Индия, земята на знанието. Ом̇ тат сат.

„Д-р Дж. Ф. Стаал, професор по философия и южноазиатски езици, консултант по индийска философия и преподавател в Калифорнийския университет в Бъркли, е убеден, че сектата на Кр̣ш̣н̣а е автентична религия и че последователите ѝ са искрени. Бързото увеличаване броя на членовете на това общество той отдава на склонността на съвременното младо поколение да отхвърля организираното посещение на църква и същевременно да се стреми да реализира вярата си в мистицизма.

Той посочва обаче, че хората, които се отказват от християнската, мюсюлманската и юдейската религия, обикновено са изгубили вяра в личностния бог в тези религии и търсят мистична религия без абсолюти.

„Чрез движението за Кр̣ш̣н̣а тези хора се обръщат към индуизма, но куриозното е, че този култ е изключително персонален — казва Стаал. — Те приемат личностен Бог, Кр̣ш̣н̣а, но християнството също има личностен Бог. Смятам, че те са прехвърлили някои от християнските си ценности в индуската секта.“

Той смята също, че те отделят твърде много време на повтарянето на святите имена, за да напреднат във философията. Въз основа на това той и колегите му от Университета отхвърлят молбата за официално разрешаване на експериментален курс по Кр̣ш̣н̣а съзнание, който иначе би се водил от Ханс Кери, управляващ храма на сектата в Бъркли.“

14 януари, 1970 г.

До Редактора
на Лос Анджелис Таймс

Скъпи господине,

Относно статията Ви в Лос Анджелис Таймс, излязла на 11 януари 1970 г., неделя, под заглавието „Възпяване на Кр̣ш̣н̣а“, бих искал да отбележа, че индуската религия е изцяло основана на личностното схващане за Бога, Виш̣н̣у. Безличностното схващане за Бога е странично — то е един от трите аспекта на Бога. Абсолютната Истина в основата си е Върховната Божествена Личност, схващането Парама̄тма̄ е локализираният аспект на нейното присъствие навсякъде, а безличностното схващане е аспектът на нейното величие и вечност. Но всичко това, взето заедно, съставлява Пълното Цяло.

Твърдението на д-р Дж. Ф. Стаал, че Кр̣ш̣н̣а култът е комбинация от християнска и индуска религия, сякаш той е нещо измислено, не е вярно. Много добре, ако християнската, мюсюлманската или будистката религия са личностни. Но Кр̣ш̣н̣а религията е била личностна много, много преди християнската, мюсюлманската и будистката религия да се появят. Според ведическото схващане религията всъщност е създадена от личностния Бог като негови закони. Религията не може да бъде измислена от човек или от някой друг, освен от Бога, който е по-висш от човека. Религията е само закон на Бога.

За нещастие, всичките сва̄мӣ, които са идвали в тази страна преди мен, са наблягали на безличностния аспект на Бога, без достатъчно познание върху личностния аспект на Бога. Затова в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че само нискоинтелигентните хора мислят, че Богът първоначално е безличностен и приема форма, когато се появява. Но философията на Кр̣ш̣н̣а, основана на авторитета на Ведите е, че първоначално Абсолютната Истина е Върховната Божествена Личност. Пълната му експанзия се намира в сърцето на всеки в локализирания си аспект, а безличностното сияние Брахман е трансценденталната светлина и топлина, проникваща навсякъде.

В Бхагавад-гӣта̄ ясно се казва, че целта на ведическия начин за търсене на Абсолютната Истина е да се намери личностният Бог. Този, който се задоволява само с останалите аспекти на Абсолютната Истина, а именно аспекта Парама̄тма̄ или аспекта Брахман, притежава оскъдни знания. Наскоро публикувахме нашия Шрӣ Ӣшопаниш̣ад, ведическо произведение, и в тази малка книжка подробно сме обсъдили този въпрос.

Що се отнася до индуската религия, в Индия има милиони храмове на Кр̣ш̣н̣а и няма нито един индус, който да не обожава Кр̣ш̣н̣а. Следователно това движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание не е измислена идея. Ние приканваме всички учени, философи, религиозни водачи и обикновените хора да го разберат, като критично го проучат. И ако сериозно се заеме с това, човек ще разбере възвишената позиция на това велико движение.

Методът на повтаряне на святите имена е също автентичен. Чувството на отвращение, което професор Стаал изпитва към постоянното повтаряне на святото име на Кр̣ш̣н̣а, е ясно доказателство за оскъдните му познания относно това обосновано от авторитети движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Вместо да отхвърлят молбата за провеждането на курса от Кери, професор Стаал и останалите видни професори от Калифорнийския университет в Бъркли трябваше търпеливо да чуят истината за това авторитетно движение, толкова необходимо на сегашното безбожно общество. (Разрешение за курса беше дадено по-късно.) Това е единственото движение, което може да спаси обърканото младо поколение. Аз ще поканя всички отговорни лидери в тази страна да разберат това трансцендентално движение и да ни предоставят всички благоприятни условия за разпространяването му за доброто на всички.

А. Ч. Бхактиведанта Свами,
духовен учител на
движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание

23 януари, 1970 г.

Свами А. Ч. Бхактиведанта

Скъпи Свамиджи,

Много съм Ви благодарен, че ми изпратихте копие от писмото си до Лос Анжелос Таймс, което сега е публикувано и в Дейли Калифорниан. Смятам, ще се съгласите с мене, че извън публичността ползата от дискутиране на религиозни и философски теми чрез интервюта и писма до пресата е малка. Но позволете ми да направя две кратки забележки.

Първо, аз зная, че предаността към Кр̣ш̣н̣а е древна (макар и не толкова древна, колкото Ведите) и никога не е била повлиявана от християнството, исляма или юдаизма (а будизма никога не съм включвал в това число). Разликата между личностен аспект и безличностен аспект е доста неясна, но като приемам това различие (за да опростя нещата), се учудвам, че виждам хора, които са възпитавани в културата на Запада, изключително персонална, да се заемат с индийски култ, в който се набляга на същото. По-малко бих се учудил, ако хората, неудовлетворени от западния монотеизъм, се посветят на индийската философия, застъпваща безличностния абсолют.

Второ, никога не съм изпитвал, нито изразявал отвращение към повтарянето на святото име на Кр̣ш̣н̣а. Не само че не се дразня (както някои хора), но по-скоро дори го харесвам. Безспорен факт е обаче, че Бхагавад-гӣта̄ (да не посочвам и Ведите) не изисква такова постоянно повтаряне на святото име. Гӣта̄ се занимава със съвсем различни теми, които до известна степен застъпвам в курса си по философия на Индия.

Благодаря Ви,

Искрено Ваш
Дж. Ф. Стаал,
професор по философия
и южноазиатски езици.

30 януари 1970 г.

Дж. Ф. Стаал,
професор по философия и южноазиатски езици,
Калифорнийски университет, Бъркли

Скъпи професор Стаал,

Много Ви благодаря за любезното писмо от 23 януари 1970 г. В последния параграф от писмото си Вие споменавате, че не се дразните от повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата (както други хора), а по-скоро дори го харесвате. Това много ме удовлетвори и Ви изпращам копие от нашето списание Обратно при Бога, брой 28, в което ще намерите как студентите (на програма в Държавния университет в Охайо) харесаха това повтаряне на Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата, макар че всички те бяха начинаещи в този култ на повтаряне на святите имена. Всъщност това повтаряне е много приятно за сърцето и е най-доброто средство за пробуждане на духовното съзнание, т. е. Кр̣ш̣н̣а съзнание, в сърцата на хората.

Това е най-лесният метод за духовна реализация и той се препоръчва във Ведите. В Бр̣хан-на̄радӣя Пура̄н̣а ясно се казва, че единствено чрез повтаряне на святото име на Хари (Кр̣ш̣н̣а), хората могат да се спасят от проблемите на материалното съществуване и в тази епоха на Кали няма друг начин, няма друг начин, няма друг начин.

Западната култура е монотеистична, но западните хора са заблуждавани от имперсоналистични индийски спекулации. Младите хора на Запад са разочаровани, защото не са учени съвестно на монотеизъм. Те не са удовлетворени от този метод на обучение и разбиране. Кр̣ш̣н̣а съзнание е благодат за тях, защото те всъщност се учат да разбират западния монотеизъм под ръководството на авторитетната ведическа система. Ние не говорим само на теория, по-скоро ние се учим чрез предписания метод на ведическите наставления.

Но се учудих, като прочетох изказването Ви в последния параграф на Вашето писмо: „Безспорен факт е обаче, че Бхагавад-гӣта̄ (да не посочвам и Ведите) не изисква такова постоянно повтаряне на святото име“. Мисля, че сте пропуснали следния стих от Бхагавад-гӣта̄, а и много други подобни стихове:

Тук е описано с какво се занимават великите души, освободени от заблуда и съвършени в осъзнаването на Бога: „сататам̇ кӣртаянто ма̄м̇ — те винаги (сататам̇) повтарят (кӣртаянтах̣) моето величие и — нитя-юкта̄ упа̄сате — винаги ме (Кр̣ш̣н̣а) обожават“.

Така че не мога да разбера защо казвате „неоспорим“. А ако искате отпратки към Ведите, мога да ви дам много. Във Ведите основната трансцендентална вибрация ом̇кара е също Кр̣ш̣н̣а. Пран̣ава ом̇кара е божествената същност на Ведите. Да се следват Ведите, означава да се повтарят ведическите мантри, а никоя ведическа мантра не е пълна без ом̇кара. В Ма̄н̣д̣ӯкя Упаниш̣ад се казва, че ом̇кара е най-благоприятното звуково представяне на Върховния Бог. Това се потвърждава отново и в Атхарва Веда. Ом̇кара е звуково представяне на Върховния Бог и основната дума във Ведите. Във връзка с това Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, казва: пран̣авах̣ сарва-ведеш̣у — „Аз съм сричката ом̇ във всички ведически мантри“ (Бхагавад-гӣта̄ 7.8).

По-нататък, в Бхагавад-гӣта̄, петнадесета глава, петнадесети стих, Кр̣ш̣н̣а казва: „Аз се намирам в сърцето на всекиго. Именно Аз трябва да бъда узнат чрез Ведите. Аз съм съставителят на Веда̄нта и Аз познавам Ведите такива, каквито са“. Върховният Бог, намиращ се в сърцето на всекиго, е описан и в Мун̣д̣ака, и в Швета̄шватара Упаниш̣ад така: два̄ супарн̣а̄ саюджа̄ сакха̄я̄… Върховният Бог и индивидуалната душа стоят в тялото както две птици приятели, кацнали на едно дърво. Едната птица кълве плодовете на дървото, т. е. реакциите от материалните дейности, а другата птица, Свръхдушата, е свидетел.

Следователно целта на изучаването на Ведите е да бъде узнат Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а. Това е подчертано в Бхагавад-гӣта̄, осма глава, тринадесети стих, където се казва, че чрез мистичната йога система накрая, като повтаря свещената сричка ом̇, човек достига върховната духовна планета. Във Веда̄нта сӯтра, която сигурно сте чели, в четвърта глава, четвърта адхикаран̣а, двадесет и втора сӯтра, категорично се казва: ана̄вр̣ттих̣ шабда̄т — „Чрез звуковата вибрация човек се освобождава“. Чрез предано служене, като разбере Върховния Бог, човек може да достигне жилището му и никога да не се върне в тези материални условия. Как е възможно това? Отговорът е — само като постоянно повтаря неговото свято име.

Това се приема от идеалния ученик Арджуна, който съвършено е изучил духовната наука от йогешвара, господаря на мистичното знание, Кр̣ш̣н̣а. Като приема, че Кр̣ш̣н̣а е Върховният Брахман, Арджуна се обръща към него: стха̄не хр̣ш̣ӣкеша… — „Светът става радостен, като слуша твоето име, и по този начин всички се привързват към теб“ (Бхагавад-гӣта̄ 11.36). Методът на повтарянето на святите имена е представен тук от авторитетен източник като пряк метод за влизане в контакт с Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност. Просто чрез повтаряне на святото име на Кр̣ш̣н̣а душата се привлича към Върховната Личност, Кр̣ш̣н̣а, за да се върне обратно вкъщи, при Бога.

В На̄рада пан̃чара̄тра се казва, че всички ведически ритуали, мантри и разбирания са сбито представени в осем думи: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе. Също така и в Кали-сантаран̣а Упаниш̣ад се казва, че тези шестнадесет думи, Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, са специално предназначени да противодействат на деградиращото и замърсяващо влияние на тази материална епоха на Кали.

Всички тези въпроси са подробно представени в моята книга Ученията на Бог Чайтаня.

Следователно методът на повтаряне на святото име е не само най-висшият метод за практическо съвършенство в живота, но и автентичен ведически принцип, въведен от най-великия ведически учен и предан, Бог Чайтаня (когото смятаме за въплъщение на Кр̣ш̣н̣а). Ние само следваме авторитетния му пример.

Обсегът на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е всеобхватен. Методът за възстановяване на изначалното духовно състояние на вечен живот, изпълнен с блаженство и знание, не е абстрактно, сухо теоретизиране. Духовният живот не е описан във Ведите като теоретичен, сух или безличностен. Ведите целят единствено да вдъхнат чиста любов към Бога и този хармоничен извод практически се реализира чрез движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, т. е. чрез повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата. Тъй като целта на духовната реализация е една — любов към Бога, — Ведите се явяват единно изчерпателно цяло по въпросите на трансценденталното разбиране. Само несъвършените възгледи на различните групировки извън авторитетната ведическа приемственост на обучение нарушават хармонията в Бхагавад-гӣта̄. Обединяващият фактор, който отстранява всички на пръв поглед различия в твърденията на Ведите, е същността на Ведите, т. е. Кр̣ш̣н̣а съзнание (любовта към Бога).

Отново Ви благодаря,

Искрено Ваш
А. Ч. Бхактиведанта Свами

8 февруари, 1970 г.

Свами А. Ч. Бхактиведанта

Скъпи Свамиджи,

Много съм Ви благодарен за любезността да ми изпратите това дълго и интересно писмо от 30 януари 1970 г. заедно с последния брой на Обратно при Бога. Досега съм имал няколко беседи с членове на вашето общество тук, но те не бяха напълно удовлетворяващи за мен. Сега обаче с Вашето много по-авторитетно писмо дискусията се издига на по-високо ниво.

Но въпреки това се страхувам, че не ме убедихте, че всички писания, които цитирате, предписват само повтарянето на името на Кр̣ш̣н̣а. Позволете ми да се позова на най-важните от тях.

В Бхагавад-гӣта̄ (9.14) кӣртаянтах̣ не означава непременно повтаряне на името на Кр̣ш̣н̣а. То може да означава и прославяне, възпяване, рецитиране, говорене и се отнася до песни, химни, описания или разговори. Коментаторите приемат думата по този начин. Шан̇кара в своя коментар просто повтаря думата, но А̄нандагири в своите вя̄кхя̄ определя думата кӣртана като веда̄нта-шраван̣ам̇ пран̣ава-джапаш ча — „слушане на Веданта и произнасяне на ом̇“. (Това, че ведическото ом̇ е Кр̣ш̣н̣а, се казва в Бхагавад-гӣта̄, в която Кр̣ш̣н̣а е отъждествяван и с много други неща, и която е смр̣ти, а не във Ведите, които са шрути.) Друг коментатор, Ханума̄н, в своя Паиа̄шчабха̄ш̣я казва, че кӣртаянтах̣ означава само бха̄ш̣ама̄нах̣ — „говорене (за)“.

По-важно от точното значение на тази дума обаче е, че целият стих не изисква от всекиго постоянно да бъде ангажиран в кӣртана, а просто казва, че това правят само някои велики души. Това става очевидно от следващия стих, който казва: анйе — „други, ангажирани в гяна-ягйена… яджанто ма̄м — ме обожават… почитайки знанието“. Бхагавад-гӣта̄ е многоаспектна и допуска различни религиозни схващания, макар че тя също подчертава един аспект над всички останали (а именно сарва-пхала-тя̄га*).
* „отричане от резултатите на дейността“

И накрая, в последната сӯтра на Веда̄нта сӯтра, ана̄вр̣ттих̣ шабда̄т…, шабда се отнася до писанията или до разкриването на Ведите, което става ясно от контекста и от коментаторите. Шан̇кара цитира много стихове (завършващи с итй а̄ди-шабдебхях̣ — „според тези шабди“), за да подкрепи това, т. е. за да подкрепи твърдението, че „според писанията няма връщане“. Той също се позовава на шабда в тази сӯтра, като казва мантра̄ртха-ва̄да̄ди… — „мантри, описания и т. н.“. Ва̄часпати Мишра в Бха̄мати подкрепя това и го изяснява по-нататък, като добавя, че противоположното схващане е шрути-смр̣ти-виродхах̣ — „в противоречие със смр̣ти и шрути“.

Благодаря Ви отново за вниманието, което ми оказвате.

Искрено Ваш 
Дж. Ф. Стаал

15 февруари, 1970 г.

Дж. Ф. Стаал,
професор по философия
и южноазиатски езици

Скъпи д-р Стаал,

Много съм щастлив, че получих писмото Ви от неделя, 8 февруари, 1970 г. Бях много удовлетворен, когато се запознах със съдържанието му.

За да Ви убедя, че всички писания предписват повтарянето на името на Кр̣ш̣н̣а, мога просто да Ви представя авторитета на Бог Чайтаня. Бог Чайтаня препоръчва кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣ („Хари, Кр̣ш̣н̣а, трябва постоянно да бъде възхваляван“ (Шикш̣а̄ш̣т̣ака 3). Също така и Мадхва̄ча̄ря цитира: веде ра̄ма̄ян̣е чаива харих̣ сарватра гӣяте („За Хари се пее навсякъде във Ведите и Ра̄ма̄ян̣а“). Също и в Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣. („Чрез всички Веди Аз трябва да бъда узнат“).

Така откриваме, че целта на всички писания е Върховната Личност. В Р̣г Веда (1.22.20) мантрата е ом̇ тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам̇ сада̄ пашянти сӯраях̣ („Полубоговете винаги се надяват да достигнат върховната обител на Виш̣н̣у“). Следователно целият ведически метод е да се разбере Бог Виш̣н̣у и всяко писание пряко или косвено възпява славата на Върховния Бог Виш̣н̣у.

Що се отнася до Бхагавад-гӣта̄, стих 9.14 кӣртаянтах̣ несъмнено означава възхваляване, възпяване, рецитиране и говорене, както казвате Вие; но възхваляване, възпяване или рецитиране на какво? Разбира се, на Кр̣ш̣н̣а. Думата, използвана в тази връзка, е ма̄м („мен“). Следователно ние не сме против личността, която възхвалява Кр̣ш̣н̣а като Шукадева в Шрӣмад Бха̄гаватам. Това също е кӣртана. Най-висшата от всички ведически книги е подходящото място за възхваляване на Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, и това трябва добре да се разбере от стиха:

„О, знаещи и мъдри хора, насладете се на Шрӣмад Бха̄гаватам, зрелия плод на дървото на желанията — ведическата литература. Той е излязъл от устните на Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ. От това този плод е станал дори още по-вкусен, макар че нектарният му сок винаги е давал наслада на всички, включително и на освободените души“ (Шрӣмад Бха̄гаватам 1.1.3).

Казва се, че Маха̄ра̄джа Парӣкшит постигнал спасение само като слушал, а Шукадева Госва̄мӣ постигнал спасение само като възпявал. В нашето предано служене има девет начина за постигане на същата цел — любов към Бога — и първият начин е слушане. Този метод на слушане се нарича шрути. Следващият начин е да се повтаря святото име. Методът на повтаряне се нарича смр̣ти. Ние приемаме едновременно и шрути, и смр̣ти. Смятаме шрути за майката, а смр̣ти — за сестрата, защото детето слуша от майката, а след това се учи от сестрата чрез описване.

Шрути и смр̣ти вървят успоредно. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва:

Това означава, че ако не се приемат шрути, смр̣ти, Пура̄н̣ите и Пан̃чара̄тра, никога не може да се постигне истинско чисто предано служене. Следователно този, който показва екстатична преданост, без връзка с ша̄стрите (ведическите писания), само създава проблеми. От друга страна, ако се придържаме единствено към шрути, тогава ставаме веда-ва̄да-рата̄х̣*, които не са високо ценени в Бхагавад-гӣта̄.
* (Бхагавад-гӣта̄ 2.42) Механично повтаряне на думи от писанията, без истинско разбиране или прилагане на практика.

Затова Бхагавад-гӣта̄, макар че е смр̣ти, е същността на всички ведически писания, сарвопаниш̣адо га̄вах̣. Тя е като крава, която дава млякото, т. е. есенцията на всички Веди и Упаниш̣ади и всички а̄ча̄рии, включително и Шан̇кара̄ча̄ря, приемат Бхагавад-гӣта̄ като такава. Затова не можете да отричате авторитета на Бхагавад-гӣта̄, понеже е смр̣ти; това схващане е шрути-смр̣ти-виродхах̣ — „в противоречие със смр̣ти и шрути“, — както правилно сте отбелязали.

Що се отнася до цитата от А̄нандагири, че кӣртана означава веда̄нта-шраван̣ам̇ пран̣ава-джапаш ча („слушане на Веда̄нта и произнасяне на ом̇“), познавачът на Веда̄нта е Кр̣ш̣н̣а, той е и съставителят на Веда̄нта. Той е веда-вит и веда̄нта-кр̣т. Така че къде може да има по-голяма възможност за веда̄нта-шраван̣а от слушането от Кр̣ш̣н̣а?

Що се отнася до следващия стих, в който се споменава гяна-ягйена… яджанто ма̄м, обектът на обожание е Кр̣ш̣н̣а, както се посочва от ма̄м („мен“). Методът е описан в Ӣшопаниш̣ад, мантра 11:

„Само този, който може да изучи както незнанието, така и трансценденталното знание, може да превъзмогне влиянието на повтарящото се раждане и смърт и изцяло да се наслади на блаженството от безсмъртието“.

Развиването на видя̄, т. е. на трансценденталното знание е най-важното нещо за човешкото същество. В противен случай авидя̄, т. е. незнанието, го привързва към обусловеното съществуване на материална платформа. Материално съществуване означава преследване и получаване на сетивно наслаждение, а знанието с цел сетивно наслаждение (авидя̄) означава продължаване на повтарящото се раждане и смърт. Тези, които са погълнати от това знание, не могат да си извлекат никаква поука от природните закони и извършват повторно същите дейности, омаяни от красотата на илюзорните неща. От друга страна, видя̄, т. е. истинско знание, означава изцяло да се познават невежите дейности и същевременно да се развива трансцендентално знание и така неотклонно да се следва пътят на освобождението.

Освобождение означава наслаждаване на пълното блаженство на безсмъртието. На това безсмъртие можем да се наслаждаваме във вечното царство на Бога (самбхӯтй-амр̣там ашнуте), обителта на Върховната Божествена Личност. То е резултат, постиган чрез обожаване на Върховния Бог, причината на всички причини, самбхава̄т. И така, истинско знание, видя̄, означава да се обожава Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а; това е гяна-ягйена, обожаване със знание.

Това гяна-ягйена… яджанто ма̄м е съвършенството на знанието, както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19):

„След много раждания и смърти този, който наистина е в знание, се отдава на мен (Кр̣ш̣н̣а), знаейки, че Аз съм причината на всички причини и на всичко, което съществува. Такава велика душа се среща много рядко“.

Ако човек още не е стигнал до това заключение на знанието и се отдава само на сухи размишления, в които отсъства Кр̣ш̣н̣а, упоритият му умозрителен труд е като удряне по празна оризова шушулка. Празната шушулка много прилича на неолющен ориз. Този, който знае как да извади зърното от неолющения ориз, е мъдър, а този, който удря по празната шушулка, очаквайки да получи някакъв резултат, напразно пропилява труда си. Също така ако човек изучава Ведите, без да намери целта на Ведите, Кр̣ш̣н̣а, той само си губи времето.

Така че, за да се развие знание за обожаването на Кр̣ш̣н̣а, е необходимо да се натрупат много, много раждания и смърти, докато човек наистина стане мъдър. Когато човек стане мъдър, той се отдава на Кр̣ш̣н̣а, признавайки накрая, че той е причината на всички причини и на всичко, което съществува. Такава велика душа се среща много рядко. Тези, които се отдават на Кр̣ш̣н̣а с цялата си душа, са рядко срещани судурлабха маха̄тми. Те не са обикновени маха̄тми.

По милостта на Бог Чайтаня това най-висше съвършенство на живота се раздава много щедро. Ефектът е също много окуражаващ — иначе как биха могли момчета и момичета без никакви познания върху ведическата култура така бързо да заемат позицията на рядко срещани маха̄тми само като произнасят този трансцендентален звук, Харе Кр̣ш̣н̣а? И само въз основа на това повтаряне на святото име по-голямата част от тях (тези, които са много искрени) са устойчиви в преданото служене и никога не се поддават на четирите принципа на греховен материален живот: (1) месоядство; (2) извънбрачни сексуални отношения; (3) приемане на интоксиканти, включително кафе, чай и цигари; (4) хазарт. И това е последната сӯтра на Веда̄нта сӯтра, т. е. ана̄вр̣ттих̣ шабда̄т („Човек се освобождава чрез звукова вибрация“).

Човек трябва да се учи от резултата (пхалена паричӣяте). Ние учим учениците си да действат така и те не се провалят. Фактът, че остават на платформата на чист духовен живот, без да се стремят да развият горепосочените принципи на авидя̄, сетивното наслаждение, е най-добрият тест за това, че правилно са разбрали Ведите. Те не се връщат към материалната платформа, защото вкусват нектарния плод на любовта към Бога.

Сарва-пхала-тя̄га („отказването от резултатите от труда“) се обяснява в Бхагавад-гӣта̄ от самия Бог с думите сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа — „Изостави всичко и просто се отдай на мен (Кр̣ш̣н̣а)“. Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата означава „О, Върховна енергия на Кр̣ш̣н̣а, о, Бог Кр̣ш̣н̣а, моля Ви, ангажирайте ме във вечно служене на Вас“. По този начин, ние сме изоставили всичко и просто се отдаваме на предано служене на Бога. Единственото ни задължение е това, което Кр̣ш̣н̣а ни нареди да правим. Ние сме изоставили всички плодоносни дейности, като карма, гяна и йога; и това е стадият на чисто предано служене, бхактир уттама̄.

Искрено Ваш
А. Ч. Бхактиведанта Свами

25 Февруари, 1970 г.

Свами А. Ч. Бхактиведанта,
а̄ча̄ря-основател
на Международното общество за Кришна съзнание

Скъпи Свамиджи,

Много съм Ви благодарен за Вашето интересно писмо от 15 февруари, 1970 г. с приложението.

Страхувам се, че където Вие цитирате пасаж, целящ да покаже, че единственото, което ни е необходимо, е повтарянето на името Кр̣ш̣н̣а, аз мога да цитирам друг, който изисква и нещо друго, допълнително, яди шлоко 'пи прама̄н̣ам, аям апи шлоках̣ прама̄н̣ам̇ бхавитум архати — „Ако обикновените стихове са авторитетни, този стих също трябва да бъде смятан за авторитетен“. И така можем да продължаваме, без да има край в близко бъдеще, или както казва и Патан̃джали: маха̄н хи шабдася прайога-вишаях̣ — „Неизчерпаеми са възможностите за използване на думите“.

Искрено Ваш
Дж. Ф. Стаал

24 април, 1970 г.

Скъпи Д-р Стаал,

Искам да изразя голямата си благодарност за любезното Ви писмо от 25 февруари, 1970 г. Съжалявам, че не можах да Ви отговоря по-рано, защото бях зает със закупуването на нова земя за храм на горепосочения адрес. Осигурихме много хубаво място за отделен храм, помещение за лекции, помещение, където ще живея аз, и помещение, където ще живеят преданите, и всичко това е снабдено с всички съвременни удобства.

Бих искал да посетите това място, когато намерите за добре, и ако бъдете така любезен да ми съобщите един ден по-рано, учениците ми с радост ще Ви посрещнат както подобава.

Що се отнася до нашата кореспонденция, всъщност цитирането на стихове и противопоставянето с други цитирани стихове не може да разреши проблема. В съда двама компетентни адвокати цитират от една и съща законодателна книга, но това не решава изхода на делото. Окончателната присъда се произнася от председателстващия съдия. Така че аргументите няма да ни доведат до никакъв извод.

Цитатите от писанията понякога са противоречиви и всеки философ има собствено мнение, защото ако не представи различна теза, никой не може да стане прочут философ. Затова е трудно да стигнем до правилния извод. Изходът е, както посочих по-горе, да приемем решението на авторитет. Ние следваме авторитета на Бог Чайтаня Маха̄прабху, който е Кр̣ш̣н̣а, и неговото твърдение според ведическите писания е, че в този век това повтаряне на святото име е единственото разрешение на всички проблеми на живота. А това всъщност беше показано на практика.

Неотдавна моите ученици организираха голямо шествие в Бъркли в деня на появяването на Бог Чайтаня и публиката отбеляза следното: „Тези хора не са като другите, които се събират да чупят прозорци и да създават безредици“. Това се потвърди и от местните власти със следните думи: „Членове на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание съдействаха на полицията и усилията им за мирното провеждане на шествието бяха успешни, като намесата на полицията беше минимална“.

А в Детройт имаше голям поход за мир и тълпата наричаше нашите хора „ангели“. Следователно движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание наистина е необходимо сега като панацея за всички проблеми на човешкото общество.

Други цитати засега не биха имали особена стойност. В аптеката има много лекарства и всичките могат да бъдат добри, но е необходимо опитен лекар да предпише лекарство за конкретния пациент. Не можем да кажем в този случай: „Това също е лекарство и онова също е лекарство“. Не. Лекарството, което е ефикасно за даден човек, е лекарство за него — пхалена паричӣяте.

Най-искрено Ваш
А. Ч. Бхактиведанта Свами

В съда двама адвокати представят аргументи, базирани на закона, но съдията е този, който решава изхода на делото в полза на една от страните. Когато адвокатите на противните страни представят аргументите си, и двамата се позовават на закона и на авторитети, но присъдата се отсъжда в зависимост от това, кой аргумент е приложим в дадения случай.

Основавайки се на авторитета на ша̄стрите, Бог Чайтаня отсъжда, че повтарянето на святото име на Бога е единственото средство човек да се издигне до трансцендентална платформа. И ние всъщност можем да видим, че това дава резултати. Всеки един от моите ученици, който сериозно се е заел с този метод, може да бъде проучен индивидуално и всеки безпристрастен съдия лесно ще установи, че учениците ми са напреднали в трансценденталната реализация много повече от който и да е философ, теист, йогӣ, кармӣ и т. н.

Трябва да приемаме това, което е благоприятно според обстоятелствата. Отхвърлянето на другите методи в дадените обстоятелства не означава, че отхвърлените методи не заслужават доверие. Но в момента, като се взема под внимание епохата, времето и обектът, те понякога се отхвърлят, дори и да са автентични. Трябва да оценяваме всичко по практическите му резултати. Чрез такъв тест се установи без никакво съмнение, че в тази епоха постоянното повтаряне на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата е много удачно.

Съществува погрешно схващане, че движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е индуска религия. Кр̣ш̣н̣а съзнание в никакъв случай не е нито вяра, нито религия, която се опитва да вземе надмощие над другите вери и религии. Всъщност това е едно крайно необходимо за цялото човешко общество културно движение, което не се основава на никаква сектантска вяра. Това културно движение е специално предназначено да научи хората как да обичат Бога.

Понякога индийците както в Индия, така и извън страната смятат, че проповядваме индуска религия, но всъщност това не е вярно. Думата хинду не може да бъде открита в Бхагавад-гӣта̄. Всъщност в цялата ведическа литература няма такава дума, хинду. Тази дума е била въведена от мюсюлманите в областите, съседни на Индия, като Афганистан, Белуджистан и Персия. Има една река Синдху, опасваща северозападните провинции на Индия. Понеже мюсюлманите не могат да произнесат правилно думата Синдху, те наричат реката Хинду, а жителите на тази земя — хиндуси. В Индия, според ведическия език, европейците биват наричани млеччхи или явани. По същия начин хинду е име, дадено от мюсюлманите.

Истинската култура на Индия е описана в Бхагавад-гӣта̄, където се казва, че според различните качества (гун̣и) на природата съществуват и различни видове хора, които обикновено се класифицират в четири социални и четири духовни подразделения. Тази система на социални и духовни подразделения се нарича варн̣а̄шрама-дхарма. Четирите варн̣и, или социални подразделения, са бра̄хман̣а, кшатрия, ваишя и шӯдра. Четирите а̄шрама, духовни подразделения, са брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са. Системата варн̣а̄шрама е описана във ведическите писания, известни като Пура̄н̣и. Целта на ведическата културна институция е да обучи всеки човек да напредва в знанието за Кр̣ш̣н̣а, Бога. Това е цялата ведическа програма.

Когато Бог Чайтаня разговарял с великия предан Ра̄ма̄нанда Ра̄я, той го попитал кой е основният принцип в човешкия живот. Ра̄ма̄нанда Ра̄я отговорил, че човешката цивилизация започва тогава, когато се приеме варн̣а̄шрама-дхарма. Преди да се стигне до нивото на варн̣а̄шрама-дхарма, и въпрос не може да става за човешка цивилизация. Затова движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се опитва да възстанови тази правилна форма на човешка цивилизация, известна като Кр̣ш̣н̣а съзнание или даиви-варн̣а̄шрама — божествена култура.

В Индия системата варн̣а̄шрама днес се приема по изопачен начин и затова човекът, роден в семейството на бра̄хман̣а (най-висшето обществено стъпало), има претенции да бъде бра̄хман̣а. Но това не се приема в ша̄стрите (писанията). Прадядото на някой човек може да е бил бра̄хман̣а според готра, т. е. като семейно наследство, но истинската варн̣а̄шрама-дхарма се основава на реалните качества, без да се взема под внимание произходът или наследството. Следователно ние не проповядваме днешната индуска система, особено пък на тези, които са под влиянието на Шан̇кара̄ча̄ря — защото Шан̇кара̄ча̄ря учи, че Абсолютната истина е безличностна и по този начин косвено отрича съществуването на Бога.

Шан̇кара̄ча̄ря има специална мисия: той се явява, за да възстанови влиянието на Ведите след установяването на будизма. Тъй като преди двадесет и шест века будистката религия е била покровителствана от император Ашока, тя се е разпространила из цяла Индия. Според ведическата литература Буда е въплъщение на Кр̣ш̣н̣а, което има специална власт и се явява със специална цел. Неговата система на мислене, или вяра, бива приета от много последователи, но Буда отхвърля авторитета на Ведите. Докато се разпространява будизмът, ведическата култура замира както в Индия, така и в другите страни. Тъй като единствената цел на Шан̇кара̄ча̄ря е била да измести будистката философия, той въвежда системата, наречена ма̄я̄ва̄да.

Всъщност ма̄я̄ва̄да философията е атеизъм, защото тя е метод, в който човек си представя, че има Бог. Тази ма̄я̄ва̄да философска система съществува от незапомнени времена. Днешната индийска религия или култура е основана на ма̄я̄ва̄да философията на Шан̇кара̄ча̄ря, която е един компромис с будистката философия. Според ма̄я̄ва̄да философията в действителност няма Бог или ако съществува Бог, той е безличностен и всепроникващ и затова човек може да си го представя във всякакви форми. Този извод не е в съответствие с ведическата литература. Тази литература дава имената на много полубогове, обожавани с различни цели, но във всички случаи Върховният Бог, Божествената Личност, Виш̣н̣у, е приеман за върховен господар. Това е истинската ведическа култура.

Философията на Кр̣ш̣н̣а съзнание не отрича съществуването на Бога и полубоговете, но ма̄я̄ва̄да философията ги отрича. Тя твърди, че не съществуват нито Богът, нито полубоговете. За ма̄я̄ва̄дӣте в крайна сметка всичко е нищо. Те казват, че човек може да си представя който и да е като господар — все едно дали Виш̣н̣у, Дурга̄, Шива или бога на Слънцето (защото това са боговете, които обикновено са обожавани в обществото). Но ма̄я̄ва̄да философията всъщност не приема съществуването на никого от тях. Ма̄я̄ва̄дӣте казват, че понеже човек не може да концентрира ума си върху безличностния Брахман, той може да си представя която и да е от тези форми. Това е нова система, наречена пан̃чопа̄сана̄. Тя е въведена от Шан̇кара̄ча̄ря, но Бхагавад-гӣта̄ не съдържа такива доктрини и затова те не са автентични.

Бхагавад-гӣта̄ приема съществуването на полубоговете. Полубоговете са описани във Ведите и човек не може да отрича съществуването им, но те не трябва да бъдат разбирани и обожавани по начина, препоръчван от Шан̇кара̄ча̄ря. Обожаването на полубоговете не се препоръчва в Бхагавад-гӣта̄. Гӣта̄ (7.20) ясно казва:

„Тези, чиито умове са изкривени от материални желания, се отдават на полубоговете и следват специфични правила и предписания на обожание в съответствие със собствената си природа“. Освен това в Бхагавад-гӣта̄ (2.44) Кр̣ш̣н̣а заявява:

„В ума на тези, които са твърде привързани към сетивното наслаждение и материалното богатство и са обърквани от такива неща, не може да има твърда решителност за предано служене“. Хората, които почитат различни полубогове, са описани като хр̣та-джн̃а̄на̄х̣, което означава „тези, които са загубили разума си“. Това е обяснено по-нататък в Бхагавад-гӣта̄ (7.23):

„Хората с ниска интелигентност обожават полубоговете и резултатите, които постигат, са ограничени и временни. Тези, които обожават полубоговете, отиват на планетите на полубоговете, а моите предани достигат моята върховна обител“. Възнагражденията, давани от полубоговете, са временни, защото всяка материална придобивка действа във връзка с временното тяло. Каквито и материални удобства да получи човек, независимо дали чрез съвременни научни методи, или от благословия на полубогове, ще изчезнат с тялото. А духовният напредък никога няма да бъде изгубен.

Хората не трябва да мислят, че проповядваме сектантска религия. Не. Ние просто учим как да бъде обичан Богът. Има много теории за съществуването на Бога. Атеистите например никога няма да повярват в Бога. Атеистите като професор Жак Моно, който спечели Нобеловата награда, заявяват, че всичко е случайност (теория, която е представена много преди това от философите атеисти на Индия, като Ча̄рва̄ка). Другите философии, като карма-мӣма̄м̇са̄, приемат, че ако човек просто продължава да изпълнява съвършено задълженията си, резултатът ще дойде автоматично, без да има нужда човек да се отдава на Бога. За доказателство защитниците на тази теория привеждат аргумента, че ако човек е заболял вследствие на инфекция и вземе лекарство, за да противодейства на болестта, той ще оздравее. Но нашият аргумент във връзка с това е, че на болния може да се даде и най-доброто лекарство, и въпреки това той да умре. Резултатите невинаги могат да се предвидят. Следователно има по-висш авторитет, даива-нетрен̣а, върховен управник. В противен случай как става така, че синът на заможен и добродетелен човек става хипи по улиците или че човек, който работи без отдих и накрая забогатява, получава лекарска забрана: „Сега не трябва да ядеш никаква друга храна, освен ечемичена отвара“?

Теорията карма-мӣма̄м̇са̄ поддържа мнението, че светът съществува и без върховното ръководство на Бога. Според тези философии всичко се случва поради похот (ка̄ма-хаитукам). Похотта влече мъжа към жената, по случайност те имат сексуални отношения и жената забременява. Всъщност няма план жената да забременее, а като естествена последица, когато се събират мъж и жена, се стига до определен резултат. Атеистичната теория, описана в Бхагавад-гӣта̄ като асурична, т. е. демонична, е, че всичко става и продължава да става по този начин по случайност и в резултат от естествено привличане. Тази демонична теория подкрепя идеята, че ако човек иска да избегне раждането на деца, може да използва противозачатъчни средства.

В действителност има велик план за всичко — ведическият план. Ведическата литература дава наставления как мъжът и жената да съжителстват, как да зачеват деца и каква е целта на сексуалния живот. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва, че сексуалният живот, одобрен от Ведите, т. е. сексуалният живот, съгласуван с ведическите предписания, е позволен и е приеман от него. Той не приема безразборния сексуален живот. Ако човек случайно изпита желание за секс и после се родят деца, те биват наричани варн̣а-сан̇кара, нежелано поколение. По този начин действат низшите животни, но това не е приемливо за хората. За хората има план. Не можем да приемем теорията, че няма план за човешкия живот или че всичко се ражда случайно и поради материална необходимост.

Теорията на Шан̇кара̄ча̄ря, че няма Бог и че човек може да продължава да изпълнява задълженията си и да си представя Бога в някаква форма само за да се поддържа мир и спокойствие в обществото, е малко или много основана на тази идея за случайността и необходимостта. Нашият път обаче е съвсем различен и се основава на авторитети. Именно тази божествена варн̣а̄шрама-дхарма е препоръчана от Кр̣ш̣н̣а, а не кастовата система такава, каквато се възприема днес. Съвременната кастова система се отрича дори и в Индия и тя трябва да бъде отхвърлена, защото класификацията на хората според произхода им не е ведическата или божествената кастова система.

В обществото има различни групи хора — някои са инженери, други са лекари, трети са химици, търговци, бизнесмени и т. н. Това разнообразие сред хората се определя не по рождение, а според качествата им. Ведическата литература изобщо не одобрява такова нещо като кастовата система според произхода, нито пък ние я приемаме. Ние нямаме нищо общо с кастовата система, която сега се отхвърля от обществото в Индия. По-скоро ние даваме възможност на всеки да стане бра̄хман̣а и така да достигне най-висшия статус на живот.

Тъй като в настоящия момент има недостиг от бра̄хман̣и (духовни водачи) и кш̣атрии (управници) и тъй като целият свят е управляван от шӯдри, т. е. хора от класата на работниците, в обществото съществуват много проблеми. За да облекчим тези проблеми, ние започнахме движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако класата на бра̄хман̣ите наистина бъде възстановена, автоматично ще последва ред в общественото благосъстояние, точно както ако мозъкът е в нормално състояние, останалите части на тялото — ръце, стомах и крака — ще функционират много добре.

Крайната цел на това движение е да научи хората как да обичат Бога. Чайтаня Маха̄прабху утвърждава, че най-висшето съвършенство на човешкия живот е да се научим да обичаме Бога. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание няма нищо общо с индуската религия или с каквато и да било религиозна система. Никой порядъчен християнин не би променил вярата си от християнска в индуска. Също така и никой порядъчен индус не би променил вярата си в християнска. Такива промени подхождат на човек, който няма определен социален статус. Но всеки ще се заинтересува да разбере философията и науката за Бога и да я приеме сериозно. Човек трябва ясно да разбере, че движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание не проповядва индуска религия. Ние даваме духовна култура, която може да разреши проблемите на живота, и затова тя се приема по целия свят.