Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 9.14

Текст

сататам кӣртаянто ма̄м
ятанташ ча др̣д̣ха-врата̄х̣
намасянташ ча ма̄м бхактя̄
нитя-юкта̄ упа̄сате

Дума по дума

сататам – винаги; кӣртаянтах̣ – възпяват; ма̄м – за мен; ятантах̣ – напълно устремени; ча – също; др̣д̣ха-врата̄х̣ – с решителност; намасянтах̣ – отдават почит; ча – и; ма̄м – мен; бхактя̄ – с преданост; нитя-юкта̄х̣ – постоянно заети; упа̄сате – обожават.

Превод

Тези велики души постоянно възпяват моето величие, действат решително и целеустремено, покланят ми се и ме обожават с преданост.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Обикновеният човек не може да стане маха̄тма̄ просто като му се удари печат за това. Качествата на един маха̄тма̄ са описани тук: той винаги възпява величието на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Той няма други занимания. Постоянно е зает с възхвала на Бога. Казано другояче, той не е имперсоналист. Когато става дума за възхвала, тя е насочена към Върховния Бог, към неговото свято име, неговата вечна форма, трансценденталните му качества и необикновени забавления. Маха̄тма̄ възхвалява всичко това и така се привързва към Върховната Божествена Личност.

Този, който е привързан към безличностния аспект на Бога, брахмаджьоти, не е описан като маха̄тма̄ в Бхагавад-гӣта̄. Той е описан по друг начин в следващия стих. Един маха̄тма̄ извършва различни дейности в преданото служене, разяснени в Шрӣмад Бха̄гаватам. Той слуша и възхвалява Виш̣н̣у, а не някой полубог или човешко същество. Това е преданост: шраван̣ам кӣртанам виш̣н̣ох̣ и смаран̣ам, да помним Виш̣н̣у. Маха̄тма̄ притежава непоколебима решителност да постигне общуване с Върховния в някоя от петте трансцендентални раси. За целта той подчинява дейностите на ума, тялото, гласа си и всичко друго в служене на Бога, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.

В преданото служене някои дейности изискват решителност; например постене в определени дни, като единайсетия лунен ден, Ека̄дашӣ, както и на рождения ден на Бога. Тези правила и предписания са наложени от великите а̄ча̄рии за желаещите истинско общуване с Върховната Божествена Личност, в трансценденталния свят. Маха̄тма̄, великите души, стриктно следват тези предписания и затова е сигурно, че ще постигнат желания резултат.

Както се каза във втория стих на настоящата глава, преданото служене не само че е лесно, но и носи радост; не са необходими строги отречения и въздържания. Човек може да изживее този живот в преданост, воден от опитен духовен учител, независимо от положението си на семеен, сання̄сӣ или брахмача̄рӣ; може да служи на Бога, Върховната Личност, навсякъде по света и по такъв начин да стане наистина маха̄тма̄, велика душа.