Skip to main content

ДЕВЕТА ГЛАВА

Най-поверителното знание

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
идам ту те гухят-амам
правакш̣я̄мй анасӯяве
гя̄нам вигя̄на-сахитам
ядж гя̄тва̄ мокш̣ясе 'шубха̄т

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховният Бог каза; идам – това; ту – но; те – на теб; гухя-тамам – най-поверително; правакш̣я̄ми – Аз изричам; анасӯяве – на независтливия; гя̄нам – знание; вигя̄на – осъществено знание; сахитам – със; ят – което; гя̄тва̄ – като знаеш; мокш̣ясе – ще се освободиш; ашубха̄т – от мизерното материално съществуване.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, понеже никога не ми завиждаш, ще ти предам най-поверителното знание и мъдрост. Когато проникнеш в тях, ще се освободиш от страданията на материалното съществуване.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Колкото повече един предан слуша за Върховния, толкова по-просветен става. Методът на слушане се препоръчва в Шрӣмад Бха̄гаватам: „Посланията на Върховната Божествена Личност са изключително могъщи и тяхната сила може да се усети, когато темите за Върховния Бог се разискват между предани“. Това не се случва чрез общуване със спекулативни философи или с академични учени, защото е осъществено знание.

Преданите постоянно служат на Върховния Бог. Той знае мислите и искреността на всяко живо същество в Кр̣ш̣н̣а съзнание и му дава интелигентност, за да разбере науката за Кр̣ш̣н̣а в общество на предани. Разговорите за Кр̣ш̣н̣а притежават огромна енергия и ако някой, щастлив да има такова общуване, проникне в това знание, той със сигурност върви към духовно съвършенство. За да окуражи Арджуна да продължава издигането си в преданото служене, в настоящата девета глава Бог Кр̣ш̣н̣а разисква въпроси, по-поверителни от всичко до тук.

Самото начало на Бхагавад-гӣта̄, първата глава, е до известна степен въведение към останалата част на книгата, а описаното във втора и трета глава духовно знание, се нарича поверително. Темите, обсъждани в седма и осма глава, са насочени специално към преданото служене и понеже водят до просветление в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се наричат по-поверителни. Но нещата, които се описват в девета глава, се отнасят до чистата преданост. Затова тази глава е наречена най-поверителна. Проникналият в най-поверителното знание за Кр̣ш̣н̣а по природа е трансцендентален. Той не изпитва материална болка, въпреки че е в материалния свят. Бхакти-раса̄мр̣та синдху посочва, че ако някой има искрено желание да служи с любов на Върховния Бог, дори в обусловеното положение на материалното съществуване трябва да бъде считан за освободен. В десета глава на Бхагавад-гӣта̄ също ще открием, че всеки, който действа по този начин, е освободена личност.

Този първи стих има особено значение. Думите идам гя̄нам („това знание“) се отнасят до чистото предано служене, включващо девет различни дейности: слушане, възпяване, помнене, служене, обожание, молитва, подчинение, приятелство и пълно отдаване. Практиката на тези девет елемента на преданото служене води до духовно съзнание – Кр̣ш̣н̣а съзнание. С така пречистено от материалното замърсяване сърце, може да се овладее науката за Кр̣ш̣н̣а. Разбирането, че живото същество не е материално, е недостатъчно. То може да бъде начало на духовното осъзнаване, но би трябвало да се прави разлика между дейности на тялото и духовните дейности на този, който знае, че не е това тяло.

В седма глава вече говорихме за огромното могъщество на Върховния Бог, за неговите различни енергии, за нисшата и висшата природа и за цялото материално проявление. Сега, в девета глава, величието на Бога ще бъде описано по-подробно.

Санскритската дума анасӯяве е също много важна в този стих. Обикновено коментаторите даже много образованите завиждат на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Дори големи ерудити разясняват Бхагавад-гӣта̄ крайно неточно. Понеже завиждат на Кр̣ш̣н̣а, коментарите им са безполезни. А поясненията, направени от предани на Бога, са авторитетни. Никой не може да обяснява Бхагавад-гӣта̄ и да дава съвършено знание за Кр̣ш̣н̣а, ако завижда. Оня, който търси недостатъци в характера на Кр̣ш̣н̣а, без да го познава, е глупак. Така че такива коментари трябва внимателно да се избягват. За всеки който разбира, че Кр̣ш̣н̣а е Бог, Върховната Личност, чистата и трансцендентална Личност, тези глави ще бъдат много полезни.

Текст

ра̄джа-видя̄ ра̄джа-гухям
павитрам идам уттамам
пратякш̣а̄вагамам дхармям
су-сукхам картум авяям

Дума по дума

ра̄джа-видя̄ – царят на образованието; ра̄джа-гухям – царят на поверителното знание; павитрам – най-чистото; идам – това; уттамам – трансцендентално; пратякш̣а – с непосредствен опит; авагамам – разбира; дхармям – принципът на религията; су-сукхам – много щастлив; картум – да изпълнява; авяям – вечен.

Превод

Това знание е царят на образованието, тайната на всички тайни. То е най-чистото знание и понеже дава непосредствено възприятие на аз-а, то е съвършенството на религията. То е вечно и носи щастие.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тази глава на Бхагавад-гӣта̄ е наречена царят на образованието, защото е същината на всички учения и философии, обяснени преди това. Основните представители на философската мисъл в Индия са Гаутама, Кан̣а̄да, Капила, Я̄гявалкя, Ша̄н̣д̣иля, Ваишва̄нара, както и авторът на Веда̄нта сӯтра – Вя̄садева. Така че няма недостиг на знание в областта на философията или трансценденталната наука. Тук Бог казва, че девета глава е царят и същината на знанието, което може да се получи с изучаване на Ведите и различните философии. То е най-поверителното, защото всяко поверително или трансцендентално знание включва разбиране на разликата между душата и тялото. А върхът на цялото поверително знание е преданото служене.

Обикновено хората не са запознати с това поверително знание – те изучават външното знание. Що се отнася до обичайното образование, те се увличат от различни негови раздели, като политика, социология, физика, химия, математика, астрономия и др. Навсякъде по света са създадени огромни университети и научни институти, но за нещастие няма университет или образователна институция, където да се преподава науката за душата. А душата е най-важната част в тялото. Без присъствието на душата, тялото няма стойност. Въпреки това хората обръщат голямо внимание на телесните си нужди и не се грижат за душата, даваща живот.

Бхагавад-гӣта̄ и по-специално главите от втора до осемнайсета, подчертават значимостта на душата. В самото начало Бог казва, че тялото е тленно, а душата нетленна (антаванта име деха̄ нитясьокта̄х̣ шарӣрин̣ах̣). Поверителното знание разяснява как душата е различна от тялото и природата ѝ е неизменна, неразрушима и вечна. Но това далеч не изчерпва състоянието на душата. Понякога хората са под впечатлението, че тя е нещо различно от тялото, и когато тялото умре, тоест човек се освободи от тялото си, душата потъва в пустота и става безличностна. Всъщност това не е истина. Как може душата, така активна в тялото, да бездейства, след като го напусне? Тя е винаги активна. Ако е вечна, тя е вечно активна и дейностите ѝ в духовното царство са най-поверителната част на духовното знание. Затова нейните дейности се посочват тук като цар на знанието, най-поверителната част на цялото знание.

Това знание е най-чистата форма на дейността, както се обяснява във ведическата литература. В Падма Пура̄н̣а с анализ на греховните човешки дейности е показано как грехът е следствие от друг грях. Заетите с плодоносни дейности са оплетени от греховни последици в различен вид и етап на развитие. Например, когато се посади семе от даден вид дърво, то не се появява веднага. Първо минава известно време, семето става малко растение, оформя се като дърво, след това дървото цъфти, дава плод и когато целият този процес завърши, на резултата се наслаждават хората, посадили семето. По същия начин, когато се извърши грях, минава време, докато той даде плод. Има различни етапи. Индивидът може вече да е прекратил греховната дейност, но въпреки това ще опита плода ѝ. Някои грехове са все още семена, докато други вече дават плодове и ние ги вкусваме под формата на нещастие и болка.

Стих двайсет и осми на седма глава вече ни обясни – този, който е преодолял последиците от всичките си грехове и действа благочестиво, освободен от двойствеността на материалния свят, се заема с предано служене на Бог Кр̣ш̣н̣а. С други думи, тези, които извършват предано служене, вече са освободени от всички грехове. Това се потвърждава в Падма Пура̄н̣а:

апра̄рабдха-пхалам па̄пам
кӯт̣ам бӣджам пхалонмукхам
крамен̣аива пралӣйета
виш̣н̣у-бхакти-рата̄тмана̄м

С предано служене на Върховната Божествена Личност всички греховни последици – проявени, на път да се проявят или латентни като семена – постепенно изчезват. Пречистващата сила на преданото служене е много голяма; тя се нарича павитрам уттамамам, най-чистата. Уттама означава „трансцендентален“. Тамас означава „този материален свят“ или „невежество“, уттама означава „това, което е трансцендентално спрямо материалните дейности“. Дейностите в преданост не бива да се приемат за материални, макар понякога да изглежда, че преданите действат като най-обикновени хора. Запознатият с преданото служене знае, че това не са материални дейности; те са духовни, изпълнени с преданост и незамърсени от материалните гун̣и на природата.

Преданото служене е толкова съвършено, че усещаш резултатите му непосредствено. Имаме личен опит, че всеки, който повтаря святото име на Кр̣ш̣н̣а (Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе) без оскърбления, изпитва трансцендентално удоволствие и много бързо се пречиства от материалното замърсяване. Това наистина се вижда. Нещо повече – ако човек не само слуша, но се опитва и да разпространява идеята за преданото служене или ако подпомага мисионерските дейности на Кр̣ш̣н̣а съзнание, постепенно започва да чувства духовен напредък. Този напредък в духовния живот не зависи от предишно образование или квалификация. Методът е толкова чист, че самото му следване пречиства.

Във Веда̄нта сӯтра (3.2.26) това се описва с думите: прака̄шаш ча карман̣й абхя̄са̄т – „Преданото служене е толкова могъщо, че и най-простите му дейности просветляват“. Практически пример за това е предишният живот на На̄рада, в който той е бил син на слугиня. Той нямал образование, не бил роден във високопоставено семейство. Но когато майка му започнала да служи на велики предани, На̄рада също в отсъствието на майка си лично им служел. Самият той казва:

учхиш̣т̣а-лепа̄н анумодито двиджаих̣
сакр̣т сма бхун̃дже тад-апа̄ста-килбиш̣ах̣
евам правр̣ттася вишуддха-четасас
тад-дхарма ева̄тма-ручих̣ праджа̄яте

В този стих на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.25) На̄рада описва на своя ученик Вя̄садева предишния си живот. Той казва, че като момче служел на чистите предани по време на четиримесечния им престой и общувал много отблизо с тях. Понякога тези мъдреци оставяли храна в чиниите си, момчето ги измивало, но веднъж поискало да опита остатъците. Помолило великите предани, те му разрешили, На̄рада изял остатъците и в резултат се освободил от последиците на миналите си грехове. И понеже продължил да яде тази храна, сърцето му постепенно станало чисто като сърцата на мъдреците. Великите предани познавали вкуса на постоянното предано служене на Бога чрез слушане и възпяване и На̄рада постепенно развил същия вкус. По-нататък той продължава:

татра̄нв-ахам кр̣ш̣н̣а-катха̄х̣ прага̄ята̄м
ануграхен̣а̄шр̣н̣авам мано-хара̄х̣
та̄х̣ шраддхая̄ ме 'ну-падам вишр̣н̣ватах̣
прия-шравасй анга мама̄бхавад ручих̣

Чрез общуване с мъдреците На̄рада придобил вкус към слушане и възпяване величието на Бога и изпитал голямо желание за предано служене. Както се описва във Веда̄нта сӯтра: пра̄кашаш ча карман̣й абхя̄са̄т – ако някой просто се заеме с предано служене, всичко му става разбираемо от само себе си. Това е смисълът на пратякш̣а – непосредствено възприятие.

Думата дхармям означава „пътят на религията“. На̄рада бил син на слугиня. Той нямал възможност да ходи на училище. Помагал на майка си, а тя за щастие, служела на предани личности. Детето На̄рада също получава тази възможност и само чрез общуване постига висшата религиозна цел. Както се посочва в Шрӣмад Бха̄гаватам, висшата цел на всички религии е преданото служене (са ваи пумса̄м паро дхармо ято бхактир адхокш̣адже). Религиозните хора обикновено не знаят, че съвършенството на религията е издигането до предано служене. Както вече обяснихме във връзка с последния стих на осма глава (ведеш̣у ягйеш̣у тапах̣су чаива), за себепознание се изисква ведическо знание. Но въпреки че На̄рада никога не е ходил в училището на духовен учител и не е обучаван във ведическите принципи, той постига висшите резултати от изучаване на Ведите. Този метод е толкова могъщ, че дори без редовно следване на религиозния процес, може да се постигне съвършенство. Как е възможно това? Ведическата литература отговаря: а̄ча̄рява̄н пуруш̣о веда – този, който общува с велики а̄ча̄рии, макар да е необразован и непознаващ Ведите, ще получи цялото необходимо знание.

Преданото служене носи голямо щастие (су-сукхам). Защо? Защото се състои от шраван̣ам кӣртанам виш̣н̣ох̣; достатъчно е човек да слуша възпяването на Божието величие или да посещава философски лекции върху трансценденталното знание, изнасяни от авторитетни а̄ча̄рии. Просто като седи и слуша, той може да учи; след това да яде от храната, предложена на Бога – хубави и вкусни ястия. Всеки етап от преданото служене е пълен с радост. С преданост може да служи дори и най-бедният. Господ казва: патрам пуш̣пам пхалам тоям. Той е готов да приеме всичко, което един предан му поднесе – листо, цвете, плод или малко вода; а те се намират навсякъде по света и могат да бъдат предложени от всеки човек независимо от социалното му положение; предложени с любов, те ще бъдат приети от Бога. Има много примери в историята. Вкусвайки листа от туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Бога, прочути мъдреци като Санат-кума̄ра са станали велики предани. Да, методът на преданото служене е прекрасен и може да се изпълнява с радост. Бог приема само любовта, с която му се предлагат нещата.

Тук се казва, че преданото служене съществува вечно, а това оборва схващането на Ма̄я̄ва̄дӣ философите. Макар понякога да се заемат с някакво предано служене, тяхната идея е да го практикуват, докато постигнат освобождение, а след това да „станат едно с Бога“. Такова временно и безпринципно предано служене, не е чисто. Истинското предано служене продължава и след освобождението. Когато един предан отива на духовна планета в царството на Бога, там също служи на Върховния, а не се опитва да стане едно с него.

Както ще стане ясно от Бхагавад-гӣта̄, истинското предано служене започва след освобождението от материалния плен. Освободен и установен на нивото на Брахман (брахма-бхӯта), човек започва своето предано служене (самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у мад-бхактим лабхате пара̄м). Служейки предано, той осъзнава Бога. Никой не може да разбере Върховната Божествена Личност, като практикува единствено карма йога, гя̄на йога, аш̣т̣а̄нга йога или друг вид йога. С помощта на тези йога методи може да се направи малък напредък към бхакти йога, но без предано служене няма как да се разбере Божествената Личност. В Шрӣмад Бха̄гаватам също се потвърждава, че когато се пречистим с метода на предаността и особено като слушаме Шрӣмад Бха̄гаватам или Бхагавад-гӣта̄ от себепознали се души, ще разберем науката за Кр̣ш̣н̣а, науката за Бога. Евам прасанна-манасо бхагавад-бхакти-йогатах̣. Само с пречистено от всички замърсявания сърце може да се разбере какво е Бог. Ето защо методът на преданото служене, на Кр̣ш̣н̣а съзнание, е царят на образованието, царят на поверителното знание. Това е религия в най-чист вид; тя може да се следва с радост и без трудности. Затова трябва да я приемем.

Текст

ашраддадха̄на̄х̣ пуруш̣а̄
дхармася̄ся паран-тапа
апра̄пя ма̄м нивартанте
мр̣тю-самса̄ра-вартмани

Дума по дума

ашраддадха̄на̄х̣ – хората без вяра; пуруш̣а̄х̣ – такива личности; дхармася – към религиозния метод; ася – това; парам-тапа – о, убиецо на врагове; апра̄пя – без да постигнат; ма̄м – мен; нивартанте – се връщат; мр̣тю – на смъртта; самса̄ра – в материалното съществуване; вартмани – на пътя.

Превод

Хората без вяра в преданото служене не могат да ме достигнат, о, победителю на враговете. Те се връщат отново на пътя на раждането и смъртта в този материален свят.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Хората без вяра не могат да следват пътя на преданото служене – това е смисълът на този стих. Вярата се пробужда при общуване с предани. Злочестите, дори да чуят от велики личности твърденията на ведическата литература, пак не вярват в Бога. Поради нерешителност те не могат да бъдат устойчиви в преданото служене. Ето защо вярата е най-важният фактор за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва – вярата представлява дълбоко убеждение в това, че просто със служене на Върховния Бог, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, може да се постигне пълно съвършенство. Това се нарича истинска вяра. Както се потвърждава и в Шрӣмад Бха̄гаватам (4.31.14):

ятха̄ тарор мӯла-ниш̣ечанена
тр̣пянти тат-скандха-бхуджопаша̄кха̄х̣
пра̄н̣опаха̄ра̄ч ча ятхендрия̄н̣а̄м
татхаива сарва̄рхан̣ам ачютеджя̄

„Поливайки корените на едно дърво, човек подхранва клоните, вейките и листата му; когато дава храна на стомаха си, всички сетива на тялото са удовлетворени. По същия начин, с трансцендентално служене на Върховния, той естествено удовлетворява полубоговете и другите живи същества.“ Ето защо, след като прочете Бхагавад-гӣта̄, човек трябва да приеме заключението ѝ: да изостави всички други занимания и да се посвети на служене на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Убедеността в тази житейска философия се нарича вяра.

Методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание представлява развиване на тази вяра. Има три категории Кр̣ш̣н̣а осъзнати личности. Към третата категория принадлежат тези, които нямат вяра. Макар формално да се занимават с предано служене, те не могат да достигнат съвършенство. Най-вероятно след известно време ще отпаднат от пътя. Дори и да служат, понеже нямат дълбоко убеждение и вяра, за тях е трудно да останат в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В нашата мисионерска дейност е имало случаи, при които някои хора идват, заемат се с Кр̣ш̣н̣а съзнание с някакъв скрит мотив и веднага щом се почувствуват малко по-добре в икономическо отношение, изоставят метода и поемат отново стария път. Единствено с вяра може да се напредне в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който е добре запознат с литературата на преданото служене и е достигнал нивото на твърдата вяра, принадлежи към първата категория личности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Към втората категория спадат тези, които не разбират много добре писанията за предаността, но имат твърда вяра, че кр̣ш̣н̣а-бхакти, служенето на Кр̣ш̣н̣а, е най-добрият път, и с тази вяра приемат метода. Така те стоят по-високо от третата категория предани, които нямат нито съвършено знание върху писанията, нито истинска вяра, но с общуване и искреност се опитват да следват метода. Третокласният предан има шанс да пропадне, второкласният не пада, а за първокласния няма никаква опасност от пропадане. Принадлежащият към първата категория със сигурност ще напредва и накрая ще достигне целта. Що се отнася до преданите от третата категория, въпреки вярата, че преданото служене е много хубаво, те все още не са придобили достатъчно знание за Кр̣ш̣н̣а от писания като Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄. Понякога тези третокласни предани проявяват склонност към карма йога и гя̄на йога, понякога са притеснени, но веднага щом влиянието на карма и гя̄на йога бъде преодоляно, те стават първокласни или второкласни предани. И вярата в Кр̣ш̣н̣а също преминава през три етапа; те са описани в Шрӣмад Бха̄гаватам. Трите нива на привързаност също са обяснени в Единайсета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Тези, които, дори след като чуят за Кр̣ш̣н̣а и достойнствата на преданото служене, остават без вяра и мислят, че това е само възхвала, намират пътя за много труден, макар привидно да се занимават с предано служене. За тях надеждата да постигнат съвършенство, е нищожна. Ето защо вярата е изключително важна при преданото служене.

Текст

мая̄ татам идам сарвам
джагад авякта-мӯртина̄
мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни
на ча̄хам теш̣в авастхитах̣

Дума по дума

мая̄ – от мен; татам – проникнат; идам – това; сарвам – цяло; джагат – космично проявление; авякта-мӯртина̄ – чрез непроявената форма; мат-стха̄ни – в мен; сарва-бхӯта̄ни – всички живи същества; на – не; ча – също; ахам – Аз; теш̣у – в тях; авастхитах̣ – се намирам.

Превод

Цялата Вселена е проникната от моята непроявена форма. Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Върховната Божествена Личност не може да бъде възприета чрез грубите материални сетива. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.234) се казва:

атах̣ шрӣ-кр̣ш̣н̣а-на̄ма̄ди
на бхавед гра̄хям индрияих̣
севонмукхе хи джихва̄дау
сваям ева спхуратй адах̣

Името, славата, забавленията и т.н. на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а не могат да бъдат възприети с материални сетива. Той се разкрива само пред този, който се е отдал на чисто предано служене под подходящо ръководство. В Брахма самхита̄ (5.38) се казва: према̄н̃джана-ччхурита-бхакти-вилочанена сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти – човек може постоянно да вижда Върховния Бог, Говинда, вътре в себе си и извън себе си, ако е развил трансцендентално любовно отношение към него. За обикновените хора Той остава невидим. С думата авякта-мӯртина̄ тук се посочва, че Той не може да бъде възприет чрез материалните сетива, макар да е всепроникващ и да присъства навсякъде. Ние не го виждаме, но всичко се намира в него. Както беше обсъдено в седма глава, цялото материално космично проявление е просто комбинация от двете различни енергии на Бога – висшата, духовна енергия и нисшата, материална енергия. Както слънчевата светлина се разпространява из Вселената, така и енергията на Бога обхваща цялото творение и всичко е разположено в нея.

Не бива да правим заключението, че щом присъства навсякъде, Бог е изгубил съществуването си като личност. За да опровергае подобен аргумент, Той казва: „Аз съм навсякъде и всичко е в мен, но въпреки това Аз оставам настрана“. Например кралят оглавява правителство, което е проявление на неговата енергия; различните министерства са енергии на краля и всяко министерство се крепи на кралската власт. И все пак той не присъства лично във всяко министерство. Това е един прост пример. По същия начин проявленията, които виждаме, и всичко съществуващо в материалния и в духовния свят, се крепи на енергията на Върховната Божествена Личност. Творението възниква благодарение на различните Божествени енергии и както се казва в Бхагавад-гӣта̄, виш̣т̣абхя̄хам идам кр̣стнам – Той лично присъства навсякъде, разгръщайки различните си енергии.

Текст

на ча мат-стха̄ни бхӯта̄ни
пашя ме йогам аишварам
бхӯта-бхр̣н на ча бхӯта-стхо
мама̄тма̄ бхӯта-бха̄ванах̣

Дума по дума

на – никога; ча – също; мат-стха̄ни – установено в мен; бхӯта̄ни – цялото творение; пашя – просто виж; ме – моята; йогам аишварам – невъобразима мистична сила; бхӯта-бхр̣т – поддръжникът на всички живи същества; на – никога; ча – също; бхӯта-стхах̣ – в космичното проявление; мама – моята; а̄тма̄ – същност; бхӯта-бха̄ванах̣ – източникът на всички проявления.

Превод

И все пак всичко сътворено е извън мен. Виж мистичното ми великолепие! Въпреки че поддържам живите същества и се намирам навсякъде, Аз не съм част от това космично проявление – Аз съм източникът на творението.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Бог казва, че всичко пребивава в него (мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни). Това не трябва да се разбира погрешно. Бог не се занимава непосредствено с поддържането на материалното проявление. Всички сме виждали изображение на Атлас, крепящ земното кълбо на раменете си; той изглежда много уморен от тежестта на огромната планета Земя. Не трябва да прилагаме тази представа по отношение на Кр̣ш̣н̣а, който поддържа сътворената Вселена. Кр̣ш̣н̣а казва, че макар всичко да се крепи на него, Той остава настрана. Планетарните системи плуват в пространството, а това пространство е енергия на Върховния Бог. Но Той се различава от него. Той е различно установен. Ето защо Господ казва: „Въпреки че те се намират в моята невъобразима енергия, като Върховна Божествена Личност, Аз оставам настрана от тях“. В това е невъобразимото великолепие на Бога.

Във ведическия речник Нирукти се казва: юджяте 'нена дургхат̣еш̣у ка̄рйеш̣у – „Върховният Бог извършва невъобразимо удивителни забавления, разгръщайки енергиите си“. Той е изпълнен с могъщи енергии и всяко негово намерение от само себе си става реалност. Така би трябвало да се разбира Божествената Личност. Ние решаваме да направим нещо, но се появяват толкова пречки, че много често е невъзможно да постъпим както желаем. Но когато Кр̣ш̣н̣а поиска да направи нещо, самото му желание осъществява всичко така съвършено, че не можем да си обясним как е било направено. Бог обяснява този факт – Той поддържа цялото материално проявление, но въобще не се докосва до него. Единствено по върховната му воля всичко се създава, всичко се поддържа и всичко се унищожава. Няма разлика между неговия ум и него самия (но има разлика между нас и нашия материален ум), защото Той е абсолютен дух. Бог присъства едновременно във всичко, но обикновеният човек не може да разбере как е представен и като личност. Той е различен от това материално проявление, но всичко се намира в него. Това е обяснено тук като йогам аишварам, мистичната сила на Върховната Божествена Личност.

Текст

ятха̄ка̄ша-стхито нитям
ва̄юх̣ сарватра-го маха̄н
татха̄ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
мат-стха̄нӣтй упадха̄рая

Дума по дума

ятха̄ – както; а̄ка̄ша-стхитах̣ – разположен в небето; нитям – винаги; ва̄юх̣ – вятърът; сарватра-гах̣ – духа навсякъде; маха̄н – велик; татха̄ – по същия начин; сарва̄н̣и бхӯта̄ни – всички сътворени същества; мат-стха̄ни – разположени в мен; ити – така; упадха̄рая – опитай се да разбереш.

Превод

Разбери, че както силният вятър, духащ навсякъде, остава винаги в небето, така и всички сътворени същества остават в мен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: За хората е почти невъзможно да проумеят как огромното материално творение се намира в Бога. Но Той ни дава подходящ пример. Небето е най-голямото проявление, което бихме могли да възприемем. А в това небе вятърът, въздухът като цяло, е най-голямото проявление в космичния свят. Движението на въздуха оказва влияние върху всяко движение. Но макар и огромен, вятърът остава разположен в небето; той не е отвъд небето. Така всички удивителни космични проявления съществуват по върховната воля на Бога и са подчинени на тази върховна воля. Както обикновено казваме, дори стръкчето трева не помръдва без волята на Бога, Върховната Личност. Всичко се движи по негово желание; и по негово желание всичко е сътворявано, всичко е поддържано и всичко е унищожавано. Но Той остава настрана от всичко, както небето няма нищо общо с дейностите на вятъра.

В Упаниш̣адите се казва: яд-бхӣш̣а̄ ва̄тах̣ павате – „Вятърът духа от страх пред Върховния Бог“ (Тайттирӣя Упаниш̣ад 2.8.1). В Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад (3.8.9) се казва: етася ва̄ акш̣арася праша̄сане га̄рги сӯря-чандрамасау-видхр̣тау тиш̣т̣хата етася ва̄ акш̣арася праша̄сане га̄рги дя̄в-а̄пр̣тхивяу видхр̣тау тиш̣т̣хатах̣ – „Луната, Слънцето и другите планети се движат по висшата воля и надзора на Върховната Божествена Личност“. Брахма самхита̄ (5.52) добавя:

яч-чакш̣ур еш̣а савита̄ сакала-граха̄н̣а̄м
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашеш̣а-теджа̄х̣
яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро
говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми

Това е описание на движението на Слънцето. Казва се, че Слънцето е едното око на Бога и има огромната сила да разпръсква топлина и светлина. И въпреки това се движи в очертаната си орбита по върховната заповед и воля на Говинда. Ето как във ведическата литература откриваме доказателства, че материалното проявление, което ни изглежда огромно и великолепно, е под пълния контрол на Върховната Божествена Личност. Това ще бъде обяснено в следващите стихове на тази глава.

Текст

сарва-бхӯта̄ни каунтея
пракр̣тим я̄нти ма̄мика̄м
калпа-кш̣айе пунас та̄ни
калпа̄дау виср̣джа̄мй ахам

Дума по дума

сарва-бхӯта̄ни – всички сътворени същества; каунтея – о, сине на Кунтӣ; пракр̣тим – природа; я̄нти – влизат; ма̄мика̄м – моята; калпа-кш̣айе – в края на епохата; пунах̣ – отново; та̄ни – всички тези; калпа-а̄дау – в началото на епохата; виср̣джа̄ми – създавам; ахам – Аз.

Превод

О, сине на Кунтӣ, в края на епохата всички материални проявления влизат в моята природа, а в началото на следващата епоха Аз ги създавам отново чрез моята енергия.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Сътворението, поддържането и унищожението на материалното космично проявление са изцяло зависими от върховната воля на Божествената Личност. „В края на епохата“ означава със смъртта на Брахма̄. Брахма̄ живее сто години, а един негов ден се изчислява на 4   300   000   000 наши земни години. Нощта му има същата продължителност. Месецът му има трийсет такива дни и нощи, а годината – дванайсет месеца. След сто такива години, когато Брахма̄ умира, настъпва опустошение или унищожение; това означава, че енергията, проявена от Върховния Бог, отново се прибира в него. И отново, когато е необходимо да се прояви космичният свят, това става по неговата воля. Баху ся̄м – „Въпреки че съм един, Аз ще стана много“. Това е ведически афоризъм (Чха̄ндогя Упаниш̣ад 6.2.3). Той се разширява чрез материалната енергия и цялото космично проявление възниква отново.

Текст

пракр̣тим сва̄м аваш̣т̣абхя
виср̣джа̄ми пунах̣ пунах̣
бхӯта-гра̄мам имам кр̣тснам
авашам пракр̣тер ваша̄т

Дума по дума

пракр̣тим – материалната природа; сва̄м – от моето лично Аз; аваш̣т̣абхя – като влиза в; виср̣джа̄ми – Аз създавам; пунах̣ пунах̣ – отново и отново; бхӯта-гра̄мам – космичните проявления; имам – тези; кр̣тснам – в цялото; авашам – от само себе си; пракр̣тех̣ – въздействието на природата; ваша̄т – по задължение.

Превод

Целият космичен порядък е под моя власт. По волята ми той се проявява от само себе си отново и отново и накрая е унищожаван пак по моята воля.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Този материален свят е проявление на нисшата енергия на Върховната Божествена Личност. Това вече беше обяснено. При сътворението материалната енергия се освобождава под формата на махат-таттва, в която Бог влиза като първата си пуруш̣а инкарнация, Маха̄-виш̣н̣у. Той лежи в Причинния океан и издишва безброй вселени. И във всяка от тях Бог влиза отново като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. По този начин е сътворена всяка отделна Вселена. След това Той се проявява като Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и този Виш̣н̣у прониква във всичко, дори в мъничкия атом. Тук се обяснява точно този факт – Бог прониква във всичко.

Що се отнася до живите същества, те са поставени в материалната природа и в зависимост от миналите си дела заемат различни позиции. Това е началото на дейностите в материалния свят. Разнообразните видове живи същества започват да действат още в момента на сътворението. Не е истина, че всичко еволюира. Различните форми на живот са създадени заедно с Вселената. Хора, животни, зверове, птици – всичко се сътворява едновременно, защото отново се проявяват желанията, които живите същества са имали при последното унищожение. С думата авашам тук ясно се посочва, че живите същества нямат нищо общо с този процес. Състоянието на съществуване от миналия им живот просто се проявява отново и всичко става единствено по волята на Бога. Това е невъобразимата мощ на Върховната Божествена Личност. И след като създаде разнообразните форми на живот, Той повече няма връзка с тях. Творението се осъществява, за да улесни наклонностите на различните живи същества, и в това Бог не се намесва.

Текст

на ча ма̄м та̄ни карма̄н̣и
нибадхнанти дханан̃-джая
уда̄сӣна-вад а̄сӣнам
асактам теш̣у кармасу

Дума по дума

на – никога; ча – също; ма̄м – мен; та̄ни – всички тези; карма̄н̣и – дейности; нибадхнанти – обвързват; дханам-джая – о, завоевателю на богатства; уда̄сӣна-ват – като неутрален; а̄сӣнам – установен; асактам – без пристрастие; теш̣у – за тези; кармасу – дейности.

Превод

О, Дханан̃джая, всичко това не ме обвързва. Аз оставам винаги настрана, безпристрастен към материалните дейности.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Във връзка с казаното не бива да си представяме, че Върховната Божествена Личност няма никакви занимания. В духовния свят Той постоянно се занимава с нещо. В Брахма самхита̄ (5.6) се казва: а̄тма̄ра̄мася тася̄сти пракр̣тя̄ на сама̄гамах̣ – „Той е зает с вечните си, изпълнени с блаженство духовни дейности, но няма нищо общо с материалните дейности“. Материалните дейности се осъществяват от различните му енергии. А Бог остава неутрален към дейностите на сътворения свят. Тази неутралност е отбелязана тук с думата уда̄сӣна-ват. Въпреки че следи и най-дребния детайл от материалните дейности, Той сякаш е неутрален. Бихме могли да посочим за пример някой съдия от Върховния съд. По негова заповед се случват най-различни неща – обесват някого, другиго хвърлят в затвора, трети получава огромно богатство – но съдията е неутрален. Той няма нищо общо с печалбата или загубата. По същия начин Бог е винаги неутрален, въпреки че ръката му се усеща във всяка сфера на действие. Във Веда̄нта сӯтра (2.1.34) се казва: ваиш̣амя-наиргхр̣н̣йе на – Той пребивава отвъд двойственостите на този материален свят; трансцендентален е спрямо тях. Той остава безпристрастен към сътворението и унищожението на света. Живите същества получават различните си форми за различни видове живот в зависимост от миналите си дела и Бог не се намесва в това.

Текст

мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣
сӯяте са-чара̄чарам
хетуна̄нена каунтея
джагад випаривартате

Дума по дума

мая̄ – от мен; адхякш̣ен̣а – чрез надзор; пракр̣тих̣ – материалната природа; сӯяте – се проявява; са – както и; чара-ачарам – движещи се и недвижещи се; хетуна̄ – поради причината; анена – тази; каунтея – о, сине на Кунтӣ; джагат – космичното проявление; випаривартате – работи.

Превод

О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества. С нейна помощ това космично проявление се създава и унищожава отново и отново.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук ясно се посочва, че Върховният Бог, бидейки настрана от дейностите на материалния свят, остава върховен ръководител. Бог е върховната воля и стои зад това материално проявление, но управлението се осъществява от материалната природа. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а заявява също, че Той е бащата на всички живи същества в различните форми на живот. Бащата поставя семето в утробата на майката, за да бъде създадено дете; така и Върховният само чрез погледа си впръсква всички живи същества в утробата на материалната природа и те се проявяват в различни форми и видове в съответствие с предишните си желания и дейности. Макар и родени от погледа на Върховния Бог, тези живи същества получават различни тела в зависимост от собствените си минали постъпки и желания. Така че Бог не е пряко свързан с това материално творение. Той просто поглежда материалната природа, тя се активизира и всичко бива създадено незабавно. Тъй като поглежда материалната природа, Бог несъмнено извършва някакво действие, но пряко няма нищо общо с проявлението на материалния свят. В смр̣ти се дава следният пример: ако пред някого има благоуханно цвете, с обонянието си той усеща аромата му, но обонянието и цветето не са свързани помежду си. Аналогична връзка съществува между материалния свят и Върховната Божествена Личност; в действителност Той няма нищо общо с този материален свят, а твори със своя поглед и нареждания. Накратко, материалната природа без висшия контрол на Върховната Личност, не може да извърши нищо. И все пак Върховната Личност е настрана от всички материални дейности.

Текст

аваджа̄нанти ма̄м мӯд̣ха̄
ма̄нуш̣ӣм танум а̄шритам
парам бха̄вам аджа̄нанто
мама бхӯта-махешварам

Дума по дума

аваджа̄нанти – осмиват; ма̄м – мен; мӯд̣ха̄х̣ – глупаците; ма̄нуш̣ӣм – в човешка форма; танум – тяло; а̄шритам – като приема; парам – трансцендентална; бха̄вам – природа; аджа̄нантах̣ – не познава; мама – моята; бхӯта – на всичко съществуващо; маха̄-ӣшварам – върховният господар.

Превод

Глупаците ми се присмиват, когато идвам в човешка форма. Те не познават трансценденталната ми природа на Върховен Бог на всичко съществуващо.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: От обясненията на предишните стихове в тази глава става ясно, че Бог, Върховната Личност, макар да се явява като човешко същество, не е обикновен човек. Божествената Личност, която ръководи сътворението, поддържането и унищожението на цялото космично проявление, не може да бъде човешко същество. Но мнозина глупави хора считат Кр̣ш̣н̣а просто за могъщ човек и нищо повече. А всъщност Той е първоначалната Върховна Личност, както се потвърждава в Брахма самхита̄ (ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣); Той е Върховният Бог.

Съществуват много ӣшвари, властелини, и някои от тях са по-велики от другите. В управлението на делата в материалния свят има чиновници и секретари, над тях стои директор, над директора – министър, а над министъра – президент. Всеки от тях е властелин и всеки е подвластен. В Брахма самхита̄ се казва, че Кр̣ш̣н̣а е върховният властелин. Разбира се, властелини както в материалния, така и в духовния свят има много, но Бог Кр̣ш̣н̣а е върховният (ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣) и тялото му е сач-чид-а̄нанда – нематериално.

Материалните тела не могат да извършват удивителните дейности, описани в предишните стихове. Тялото на Бога е вечно, блажено и пълно със знание. Той не е обикновено човешко същество, но глупакът му се присмива, като го смята за човек. Тук неговото тяло е наречено ма̄нуш̣ӣм, защото Той действа като човек, приятел на Арджуна политик, въвлечен в битката на Курукш̣етра. В много случаи Той се държи като обикновен човек, но всъщност тялото му е сач-чид-а̄нанда-виграха – вечно блаженство и абсолютно знание. Това е потвърдено и с думите на Ведите: сач-чид а̄нанда-рӯпа̄я кр̣ш̣н̣а̄я – „Отдавам почитанията си на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, вечната блажена форма на знание“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.1). Във Ведите има и други описания: там екам говиндам – „Ти си Говинда, който доставя наслаждение на сетивата и кравите“. Сач-чид-а̄нанда виграхам – „И твоята форма е трансцендентална, изпълнена със знание, блажена и вечна“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.38).

Независимо от трансценденталните качества на Божието тяло, изпълнено с блаженство и знание, мнозина т.нар. учени и коментатори на Бхагавад-гӣта̄ се присмиват на Кр̣ш̣н̣а, като го смятат за обикновен човек. Един учен може да се е родил с изключителни способности поради добрите си дейности в миналото, но подобно схващане за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а издава оскъдни знания. Такъв човек се нарича мӯд̣ха, защото само глупакът приема Кр̣ш̣н̣а за обикновено човешко същество. Глупаците приемат Кр̣ш̣н̣а за обикновено човешко същество, без да познават поверителните дейности на Върховния Бог и различните му енергии. Те не знаят, че тялото на Кр̣ш̣н̣а е символ на пълно знание и блаженство, че Той е господарят на всичко съществуващо и може да даде освобождение на всекиго. Понеже не знаят, че Кр̣ш̣н̣а има толкова много трансцендентални качества, те му се надсмиват.

Те не знаят също, че появата на Върховния Бог в този материален свят е проявление на вътрешната му енергия. Той е господар и на материалната енергия. Както вече беше обяснено на няколко места (мама ма̄я̄ дуратяя̄), Той заявява, че независимо от силата на материалната енергия, тя е под негов контрол и този, който му се отдаде, ще се измъкне от властта ѝ. Ако една душа, отдала се на Кр̣ш̣н̣а, може да превъзмогне влиянието на материалната енергия, как е възможно Върховният Бог, ръководещ сътворението, поддържането и унищожението на цялата космична природа, да има материално тяло като нашето? Очевидно такова схващане за Кр̣ш̣н̣а е пълна глупост. Глупавите хора обаче не са в състояние да си представят как така Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а, приличащ на най-обикновен човек, може да бъде властелин на всеки атом и на гигантската вселенска форма. Най-голямото и най-малкото остават отвъд тяхното разбиране; те не могат да си представят, че форма, подобна на човешката, може да контролира едновременно безкрайното и крайно малкото. В действителност въпреки контрола си над безграничното и ограниченото Той остава настрана от цялото това проявление. Относно неговата йогам аишварам – невъобразима трансцендентална енергия – се казва ясно, че Той контролира безкрайното и крайно малкото и остава настрана от тях. И въпреки че за глупака всичко това е необяснимо и невероятно, чистите предани го приемат, защото знаят, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Затова те изцяло му се отдават и се заемат с Кр̣ш̣н̣а съзнание, предано служене на Бога.

Между имперсоналистите и персоналистите съществуват много спорове във връзка с появата на Бога като човешко същество. Но ако се позовем на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам – авторитетни текстове, от които можем да разберем науката за Кр̣ш̣н̣а, – ще проумеем, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Той не е обикновен човек, въпреки че се появява на Земята като обикновен човек. В Първа песен, първа глава на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.1.20), когато мъдреците начело с Шаунака разпитват за дейностите на Кр̣ш̣н̣а, те казват:

кр̣тава̄н кила карма̄н̣и
саха ра̄мен̣а кешавах̣
ати-мартя̄ни бхагава̄н
гӯд̣хах̣ капат̣а-ма̄н̣уш̣ах̣

„Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, заедно с Балара̄ма играеше ролята на обикновено човешко същество и прикрит по този начин, извърши много свръхчовешки дейности.“ Появата на Бога като човек обърква глупаците. Никое човешко същество не може да извърши удивителните дейности, които извършва Кр̣ш̣н̣а, докато е на Земята. Кр̣ш̣н̣а се появява пред баща си и майка си – Васудева и Девакӣ – с четири ръце, но след техните молби се превръща в обикновено дете. Както се казва в Бха̄гаватам (10.3.46), бабхӯва пра̄кр̣тах̣ шишух̣: Той приема образа на обикновено дете, на обикновено човешко същество. Тук отново се подчертава, че човешката поява на Бога е едно от качествата на трансценденталното му тяло. В единайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ Арджуна моли Кр̣ш̣н̣а да покаже четириръката си форма (тенаива рӯпен̣а чатур бхуджена). След като показва тази форма, Кр̣ш̣н̣а, по молба на Арджуна, отново приема първоначалната си човешка форма (ма̄нуш̣ам рӯпам). Без съмнение, тези характерни особености на Върховния не са като на обикновено човешко същество.

Някои се присмиват на Кр̣ш̣н̣а, заразени от Ма̄я̄ва̄дӣ философията, и цитират следния стих от Шрӣмад Бха̄гаватам (3.29.21), за да докажат, че Кр̣ш̣н̣а е просто обикновен човек: Ахам сарвеш̣у бхӯтеш̣у бхӯта̄тма̄вастхитах̣ сада̄ – „Върховният присъства във всяко живо същество“. По-добре да се обърнем към обяснението на този стих, дадено от Ваиш̣н̣ава а̄ча̄риите Джӣва Госва̄мӣ и Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, вместо да приемаме тълкуванията на личности, които осмиват Кр̣ш̣н̣а. В обяснението си Джӣва Госва̄мӣ подчертава, че Кр̣ш̣н̣а, чрез своето пълно разширение Парама̄тма̄, Свръхдушата, се намира както в движещите се, така и в неподвижните същества; и ако един начинаещ предан обожава с внимание само арча̄-мӯрти – формата на Бога в храма, – без да почита другите живи същества, неговото обожание е напразно. Има три вида предани на Бога и начинаещият се намира на най-ниското ниво. Той обръща повече внимание на божествената форма в храма, отколкото на другите предани. Затова и Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура изтъква необходимостта да се отърсим от този манталитет. Преданият би трябвало да е наясно, че щом Кр̣ш̣н̣а присъства в сърцето на всекиго като Парама̄тма̄, всяко тяло е въплъщение или храм на Върховния Бог. И както отдава почит на Божия храм, така човек би трябвало да почита и всяко едно тяло, в което обитава Парама̄тма̄. Всеки заслужава съответната почит и никой не бива да бъде пренебрегван.

Редица имперсоналисти осмиват обожанието в храма. Те заявяват: щом като Бог е навсякъде, защо е нужно да се ограничаваме с храмово обожание? Но ако Бог е навсякъде, не е ли Той и в храмовата си форма? Имперсоналистите и персоналистите винаги ще спорят помежду си, но съвършеният предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание знае, че макар Кр̣ш̣н̣а да е Върховната Личност, Той е всепроникващ, както се потвърждава в Брахма самхита̄. Въпреки че е постоянно в личната си обител Голока Вр̣нда̄вана, чрез различните проявления на енергия, чрез пълните си разширения, Бог присъства навсякъде, във всички части на материалното и духовното творение.

Текст

могха̄ша̄ могха-карма̄н̣о
могха-гя̄на̄ вичетасах̣
ра̄кш̣асӣм а̄сурӣм чаива
пракр̣тим мохинӣм шрита̄х̣

Дума по дума

могха-а̄ша̄х̣ – излъгани в надеждите си; могха-карма̄н̣ах̣ – объркани от кармични дейности; могха-гя̄на̄х̣ – провалили се в знанието; вичетасах̣ – объркани; ра̄кш̣асӣм – демонична; а̄сурӣм – атеистична; ча – и; ева – несъмнено; пракр̣тим – природа; мохинӣм – заблудено; шрита̄х̣ – приемат подслона на.

Превод

Така объркани, те биват привлечени от демонични и атеистични възгледи. В това заблудено състояние надеждите им за освобождение, плодоносните им дейности и знанието им пропадат.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Мнозина предани гледат на себе си като на Кр̣ш̣н̣а осъзнати, но дълбоко в сърцето си не приемат Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, за Абсолютна Истина. Те никога няма да вкусят плода на преданото служене – завръщането обратно при Бога. И тези, които извършват благочестиви плодоносни дейности с надеждата за освобождение от материалното оплитане, никога няма да успеят, защото се присмиват на Бога, Върховната Личност. Казано накратко, личностите, които се подиграват на Кр̣ш̣н̣а, са демони и атеисти. Както беше описано в седма глава на Бхагавад-гӣта̄, такива демонични безбожници никога не се отдават на Кр̣ш̣н̣а. Техните празни философствания за достигане на Абсолютната Истина ги водят до погрешното заключение, че обикновеното живо същество и Кр̣ш̣н̣а са едно и също. Те са убедени, че тялото на всяко човешко същество просто е покрито от материалната природа, но веднага щом то се освободи от материалното си тяло, няма никаква разлика между него и Бога. Този стремеж за единство с Кр̣ш̣н̣а е пълна заблуда. Подобно атеистично и демонично занимание с духовното знание е безплодно. Това е смисълът на този стих. Знанието, което такива личности извличат от ведическата литература, като Веда̄нта сӯтра и Упаниш̣адите, е крайно подвеждащо.

Истинско оскърбление към Бога е да се счита Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, за обикновен човек. Мислещите по този начин със сигурност са заблудени, защото не разбират вечната форма на Кр̣ш̣н̣а. В Бр̣хад-виш̣н̣у смр̣ти се казва недвусмислено:

йо ветти бхаутикам дехам
кр̣ш̣н̣ася парама̄тманах̣
са сарвасма̄д бахиш̣-ка̄рях̣
шраута-сма̄рта-видха̄натах̣
мукхам тася̄валокя̄пи
са-челам сна̄нам а̄чарет

„Този, който приема тялото на Кр̣ш̣н̣а за материално, трябва да бъде отстранен от всички ритуални дейности, описани в шрути и смр̣ти. И ако някой случайно види лицето му, трябва да се изкъпе в Ганг, за да се освободи от заразата.“ Хората се присмиват на Кр̣ш̣н̣а, защото завиждат на Върховната Божествена Личност. Тяхната съдба, без съмнение, е да се раждат отново и отново във форми, в които ще водят атеистичен и демоничен живот. Истинското им знание винаги ще остава под влияние на илюзията и те постепенно ще деградират до най-тъмните области на творението.

Текст

маха̄тма̄нас ту ма̄м па̄ртха
даивӣм пракр̣тим а̄шрита̄х̣
бхаджантй ананя-манасо
гя̄тва̄ бхӯта̄дим авяям

Дума по дума

маха̄-а̄тма̄нах̣ – великите души; ту – но; ма̄м – в моята; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; даивӣм – божествена; пракр̣тим – природа; а̄шрита̄х̣ – приели подслон; бхаджанти – служат; ананя-манасах̣ – без колебание на ума; гя̄тва̄ – знаейки; бхӯта – на творението; а̄дим – източникът; авяям – неизчерпаемия.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са потопени в предано служене, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих ясно се описва кой е маха̄тма̄. Първият признак на маха̄тма̄ е, че той вече се намира в божествената природа; той е извън контрола на материалната природа. Как се постига това? Обяснението е дадено в седма глава: ако се отдадеш на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, веднага се освобождаваш от контрола на материалната природа. Това трябва да се направи. Освобождението е гарантирано, веднага щом отдадеш душата си на Бога, Върховната Личност. Това е необходимото условие. Понеже живото същество е междинна енергия, освободено от контрола на материалната природа, то преминава под закрилата на духовната природа. Закрилата на духовната природа се нарича даивӣ пракр̣ти, божествена природа. Когато някой се издигне по този начин – като се отдаде на Върховната Божествена Личност – той става велика душа, маха̄тма̄.

Един маха̄тма̄ не насочва вниманието си към нищо друго извън Кр̣ш̣н̣а, защото знае много добре, че Той е изначалната Върховна Личност, причината на всички причини. В това няма съмнение. Маха̄тма̄, великата душа, се усъвършенства чрез общуване с други маха̄тми, чисти предани на Бога. Чистите предани не са привлечени от разнообразните форми на Кр̣ш̣н̣а, като например четириръкия Маха̄-виш̣н̣у. Само двуръката му форма ги привлича. Те не се интересуват от другите му форми, нито от формите на полубоговете или човешките същества. Медитират единствено върху Кр̣ш̣н̣а в Кр̣ш̣н̣а съзнание. И му служат неотклонно.

Текст

сататам кӣртаянто ма̄м
ятанташ ча др̣д̣ха-врата̄х̣
намасянташ ча ма̄м бхактя̄
нитя-юкта̄ упа̄сате

Дума по дума

сататам – винаги; кӣртаянтах̣ – възпяват; ма̄м – за мен; ятантах̣ – напълно устремени; ча – също; др̣д̣ха-врата̄х̣ – с решителност; намасянтах̣ – отдават почит; ча – и; ма̄м – мен; бхактя̄ – с преданост; нитя-юкта̄х̣ – постоянно заети; упа̄сате – обожават.

Превод

Тези велики души постоянно възпяват моето величие, действат решително и целеустремено, покланят ми се и ме обожават с преданост.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Обикновеният човек не може да стане маха̄тма̄ просто като му се удари печат за това. Качествата на един маха̄тма̄ са описани тук: той винаги възпява величието на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Той няма други занимания. Постоянно е зает с възхвала на Бога. Казано другояче, той не е имперсоналист. Когато става дума за възхвала, тя е насочена към Върховния Бог, към неговото свято име, неговата вечна форма, трансценденталните му качества и необикновени забавления. Маха̄тма̄ възхвалява всичко това и така се привързва към Върховната Божествена Личност.

Този, който е привързан към безличностния аспект на Бога, брахмаджьоти, не е описан като маха̄тма̄ в Бхагавад-гӣта̄. Той е описан по друг начин в следващия стих. Един маха̄тма̄ извършва различни дейности в преданото служене, разяснени в Шрӣмад Бха̄гаватам. Той слуша и възхвалява Виш̣н̣у, а не някой полубог или човешко същество. Това е преданост: шраван̣ам кӣртанам виш̣н̣ох̣ и смаран̣ам, да помним Виш̣н̣у. Маха̄тма̄ притежава непоколебима решителност да постигне общуване с Върховния в някоя от петте трансцендентални раси. За целта той подчинява дейностите на ума, тялото, гласа си и всичко друго в служене на Бога, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.

В преданото служене някои дейности изискват решителност; например постене в определени дни, като единайсетия лунен ден, Ека̄дашӣ, както и на рождения ден на Бога. Тези правила и предписания са наложени от великите а̄ча̄рии за желаещите истинско общуване с Върховната Божествена Личност, в трансценденталния свят. Маха̄тма̄, великите души, стриктно следват тези предписания и затова е сигурно, че ще постигнат желания резултат.

Както се каза във втория стих на настоящата глава, преданото служене не само че е лесно, но и носи радост; не са необходими строги отречения и въздържания. Човек може да изживее този живот в преданост, воден от опитен духовен учител, независимо от положението си на семеен, сання̄сӣ или брахмача̄рӣ; може да служи на Бога, Върховната Личност, навсякъде по света и по такъв начин да стане наистина маха̄тма̄, велика душа.

Текст

гя̄на-ягйена ча̄пй анйе
яджанто ма̄м упа̄сате
екатвена пр̣тхактвена
бахудха̄ вишвато-мукхам

Дума по дума

гя̄на-ягйена – посветени на знанието; ча – също; апи – несъмнено; анйе – другите; яджантах̣ – жертвено; ма̄м – мен; упа̄сате – обожава; екатвена – в единство; пр̣тхактвена – в двойственост; бахудха̄ – в многообразие; вишватах̣-мукхам – и във вселенската форма.

Превод

А други, чието жертвоприношение е развиване на знание, обожават Върховния Бог като единен и единствен, като множествено проявен и във вселенската му форма.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Този стих е обобщение на предишните стихове. Господ казва на Арджуна, че Кр̣ш̣н̣а осъзнатите не се интересуват от нищо друго, освен от Кр̣ш̣н̣а и са наричани маха̄тма̄. Обаче има личности, които не се намират в положението на маха̄тма̄, но също обожават Кр̣ш̣н̣а по различни начини. Някои от тях вече бяха описани – нещастните, финансово затруднените, любопитните и търсещите знание. Но има и други, които стоят още по-ниско, и те се разделят на три групи: (1) почитащи самите себе си като едно с Върховния Бог; (2) такива, които си измислят някаква форма на Бога и я почитат; и (3) такива, които приемат вселенската форма на Бога, вишва-рӯпа, и я обожават. От гореспоменатите три групи най-нискостоящи са тези, които почитат себе си като Върховния, мислейки се за монисти; те са мнозинството. Това също е вид обожание на Бога, защото те осъзнават, че не са материално тяло, а трансцендентална душа; поне това разбиране преобладава. Обикновено имперсоналистите обожават Бога по този начин. Втората група включва тези, които почитат полубоговете и по силата на въображението си смятат, че всяка форма е форма на Върховния. И третата група включва тези, които не могат да възприемат нищо извън проявлението на материалната вселена. Те приемат Вселената за най-висшия организъм или същество и я почитат. Вселената е също форма на Бога.

Текст

ахам кратур ахам ягях̣
свадха̄хам ахам ауш̣адхам
мантро 'хам ахам ева̄джям
ахам агнир ахам хутам

Дума по дума

ахам – Аз; кратух̣ – ведически ритуал; ахам – Аз; ягях̣ – жертвоприношение, предписано в смр̣ти; свадха̄ – дарове; ахам – Аз; ахам – Аз; ауш̣адхам – лечебна билка; мантрах̣ – трансцендентална мантра; ахам – Аз; ахам – Аз; ева – несъмнено; а̄джям – разтопено масло; ахам – Аз; агних̣ – огън; ахам – Аз; хутам – предлагане.

Превод

Но Аз съм ритуалът, жертвоприношението, даровете за прародителите, лечебната билка и трансценденталната мантра. Аз съм маслото и огънят и предлагането.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Ведическото жертвоприношение Джьотиш̣т̣ома е също Кр̣ш̣н̣а; Той е и Маха̄ ягя, спомената в смр̣ти. Даровете, предложени на Питр̣лока, или жертвоприношението за удовлетворение на Питр̣лока, които са вид лекарство под формата на пречистено масло, са също Кр̣ш̣н̣а. Мантрите, които се произнасят в тази връзка, са също Кр̣ш̣н̣а. И всички ястия, приготвени от млечни продукти за поднасяне в жертвоприношенията, са също Кр̣ш̣н̣а. Огънят е Кр̣ш̣н̣а, защото е един от петте материални елемента, тоест представлява отделена енергия на Кр̣ш̣н̣а. С други думи, жертвоприношенията, препоръчани в карма-ка̄н̣д̣а раздела на Ведите, като цяло са също Кр̣ш̣н̣а. От това следва, че тези, които се занимават с предано служене на Кр̣ш̣н̣а, вече са извършили всички ведически жертвоприношения.

Текст

пита̄хам ася джагато
ма̄та̄ дха̄та̄ пита̄махах̣
ведям павитрам омка̄ра
р̣к са̄ма яджур ева ча

Дума по дума

пита̄ – баща; ахам – Аз; ася – на тази; джагатах̣ – Вселена; ма̄та̄ – майка; дха̄та̄ – създател; пита̄махах̣ – дядо; ведям – което трябва да знаем; павитрам – това, което пречиства; ом-ка̄рах̣ – сричката ом; р̣кР̣г Веда; са̄маСа̄ма Веда; яджух̣Яджур Веда; ева – несъмнено; ча – и.

Превод

Аз съм бащата, майката, създателят и прародителят на тази Вселена. Аз съм целта на знанието, пречистващата сила и сричката ом. Аз съм още Р̣г, Са̄ма и Яджур Веда.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Всички космични проявления, подвижни и неподвижни, се проявяват чрез различните дейности на божествената енергия. В материалното си съществуване влизаме в различни отношения с различни живи същества, които не са нищо друго освен междинна енергия на Кр̣ш̣н̣а. При сътворението от страна на пракр̣ти някои от тях се явяват като наши бащи, майки, дядовци и прочие, но в действителност те са частици, неразделно свързани с Кр̣ш̣н̣а. Тези живи същества, които изглеждат наши бащи и майки, не са нищо друго освен Кр̣ш̣н̣а. В този стих думата дха̄та̄ означава „създател“. Не само нашите бащи и майки са неразделно свързани с Кр̣ш̣н̣а частици, но и всички, които са ги създали, тоест нашите баби и дядовци, са също Кр̣ш̣н̣а. Всъщност всяко живо същество, като неразделно свързана с Кр̣ш̣н̣а частица, е Кр̣ш̣н̣а. Затова Ведите са насочени единствено към Кр̣ш̣н̣а. Каквото и да научим от Ведите, то е само стъпка напред към разбирането на Кр̣ш̣н̣а. А това, което ни помага да пречистим нашето органично присъщо положение, е повече от всичко Кр̣ш̣н̣а. Така и живото същество, любопитно да разбере ведическите принципи, е Кр̣ш̣н̣а. Във ведическите мантри сричката ом, наричана пран̣ава, е трансцендентална звукова вибрация и е също Кр̣ш̣н̣а. И тъй като пран̣ава (омка̄ра) заема важно място в химните на четирите Веди – Са̄ма, Яджур, Р̣г и Атхарва, – те са приемани за Кр̣ш̣н̣а.

Текст

гатир бхарта̄ прабхух̣ са̄кш̣ӣ
нива̄сах̣ шаран̣ам сухр̣т
прабхавах̣ пралаях̣ стха̄нам
нидха̄нам бӣджам авяям

Дума по дума

гатих̣ – цел; бхарта̄ – поддръжник; прабхух̣ – Господ; са̄кш̣ӣ – свидетел; нива̄сах̣ – обител; шаран̣ам – убежище; су-хр̣т – най-довереният приятел; прабхавах̣ – сътворението; пралаях̣ – унищожението; стха̄нам – основата; нидха̄нам – вместилище; бӣджам – семе; авяям – вечното.

Превод

Аз съм целта, поддръжникът, господарят, свидетелят, обителта, убежището и най-скъпият приятел. Аз съм сътворението и унищожението, основата на всичко, вместилището и вечното семе.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Гати означава целта, към която се стремим. Но крайната цел е Кр̣ш̣н̣а, въпреки че хората не я знаят. Всеки, който не познава Кр̣ш̣н̣а, е в заблуда и неговият т.нар. „прогрес“ е само външен или е просто халюцинация. Мнозина се стремят към различни полубогове и със стриктно следване на съответните методи достигат различни планети, известни като Чандралока, Сӯрялока, Индралока, Махарлока и т.н. Но тези локи, или планети, като творения на Кр̣ш̣н̣а едновременно са Кр̣ш̣н̣а и не са Кр̣ш̣н̣а. Понеже са проявления на неговата енергия, те също са Кр̣ш̣н̣а, но в действителност служат само като крачка напред към осъзнаването му. Да се докоснем до различните енергии на Кр̣ш̣н̣а, означава косвено да се докоснем до него. А ако се обърнем направо към Кр̣ш̣н̣а, ще спестим време и енергия. При възможността да се изкачим до последния етаж на сградата с асансьора защо е нужно стъпка по стъпка да използваме стълбището? Всичко се поддържа от енергията на Кр̣ш̣н̣а; следователно без негово покровителство нищо не може да съществува. Той е върховният господар, защото всичко му принадлежи и всичко съществува благодарение на енергията му. Кр̣ш̣н̣а се намира в сърцето на всекиго, Той е върховният свидетел. Местата, където живеем, държавите и планетите са също Кр̣ш̣н̣а. Той е крайното убежище и човек трябва да се подслони при него, за да получи защита или за да се освободи от страданията си. А когато се нуждаем от защита, трябва да знаем, че може да ни защити само жизнена сила. Кр̣ш̣н̣а е върховната жизнена сила. И понеже Той е източникът на рода ни, върховният баща, нямаме по-скъп приятел, нито по-голям доброжелател от него. Кр̣ш̣н̣а е първоизточникът на творението и крайното убежище след унищожението. Той е вечната причина на всички причини.

Текст

тапа̄мй ахам ахам варш̣ам
нигр̣хн̣а̄мй утср̣джа̄ми ча
амр̣там чаива мр̣тюш ча
сад асач ча̄хам арджуна

Дума по дума

тапа̄ми – давам топлина; ахам – Аз; ахам – Аз; варш̣ам – дъжд; нигр̣хн̣а̄ми – спирам; утср̣джа̄ми – изпращам; ча – и; амр̣там – безсмъртие; ча – и; ева – несъмнено; мр̣тюх̣ – смърт; ча – и; сат – дух; асат – материя; ча – и; ахам – Аз; арджуна – О, Арджуна.

Превод

О, Арджуна, Аз давам топлината, Аз изпращам и спирам дъжда. Аз съм безсмъртието, Аз съм и персонификацията на смъртта. Както духът, така и материята са в мен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Чрез различните си енергии Кр̣ш̣н̣а разпръсква топлина и светлина с посредничеството на електричеството и слънцето. През лятото Той спира дъжда, а през дъждовния сезон изпраща неспирни потоци дъжд. Енергията, която ни поддържа и удължава живота ни, е Кр̣ш̣н̣а и накрая пак Кр̣ш̣н̣а ни посреща под формата на смърт. С анализ на различните му енергии може да се установи, че за него няма разлика между материя и дух – Той е и материя, и дух. Ето защо в напредналия стадий на Кр̣ш̣н̣а съзнание, преданият не прави подобни разграничения. Той вижда във всичко единствено Кр̣ш̣н̣а.

Тъй като Кр̣ш̣н̣а е и материя, и дух, гигантската вселенска форма, включваща всички материални проявления, е също Кр̣ш̣н̣а. И забавленията му във Вр̣нда̄вана, като двуръкия Шя̄масундара, който свири на флейта, са също забавления на Върховния Бог.

Текст

траи-видя̄ ма̄м сома-па̄х̣ пӯта-па̄па̄
ягяир иш̣т̣ва̄ свар-гатим пра̄ртхаянте
те пун̣ям а̄са̄дя сурендра-локам
ашнанти дивя̄н диви дева-бхога̄н

Дума по дума

траи-видя̄х̣ – познавачите на трите Веди; ма̄м – мен; сома-па̄х̣ – тези, които пият сока сома; пӯта – пречистени; па̄па̄х̣ – от грехове; ягяих̣ – с жертвоприношения; иш̣т̣ва̄ – като обожават; свах̣-гатим – преминаване в рая; пра̄ртхаянте – се молят за; те – те; пун̣ям – благочестиви; а̄са̄дя – като достигат; сура-индра – на Индра; локам – света; ашнанти – се наслаждават; дивя̄н – небесни; диви – в рая; дева-бхога̄н – удоволствията на боговете.

Превод

Тези, които изучават Ведите и пият сока сома, стремейки се към райските планети, ме обожават косвено. Пречистени от греховни последици, те се раждат на благочестивата райска планета на Индра и там се наслаждават на божествени удоволствия.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Думата траи-видя̄х̣ се отнася до трите Веди – Са̄ма, Яджур и Р̣г. Един бра̄хман̣а, изучил тези три Веди, се нарича три-ведӣ. Всеки, който е силно привързан към знанието, получено от трите Веди, е уважаван в обществото. За съжаление, много учени в областта на Ведите не знаят каква е крайната цел на изучаването им. Самият Кр̣ш̣н̣а заявява тук, че Той е крайната цел за всички три-ведӣ. Един истински три-ведӣ приема подслон в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и му служи предано. Преданото служене започва с възпяването на Харе Кр̣ш̣н̣а мантра и стремежа да бъде разбран Кр̣ш̣н̣а. За нещастие тези, които изучават Ведите формално, се интересуват повече от жертвоприношенията за различни полубогове като Индра и Чандра. С това усилие те се пречистват от замърсяването на нисшите гун̣и на природата и се издигат до висши планетарни системи, познати като Махарлока, Джаналока, Таполока и т.н. Веднъж достигнал някоя от тези висши планети, човек може да се наслаждава стотици и хиляди пъти по-добре, отколкото на нашата Земя.

Текст

те там бхуктва̄ сварга-локам виша̄лам
кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам вишанти
евам трайи-дхармам анупрапанна̄
гата̄гатам ка̄ма-ка̄ма̄ лабханте

Дума по дума

те – те; там – този; бхуктва̄ – след като се наслади; сварга-локам – рая; виша̄лам – обширен; кш̣ӣн̣е – са изчерпани; пун̣йе – резултатите от благочестивите дейности; мартя-локам – на тленната Земя; вишанти – пропадат; евам – така; трайӣ – на трите Веди; дхармам – принципите; анупрапанна̄х̣ – следвайки; гата-а̄гатам – смърт и раждане; ка̄ма-ка̄ма̄х̣ – като желаят сетивно наслаждение; лабханте – постигат.

Превод

Когато се насладят на изключителните райски удоволствия и резултатите от благочестивите им дейности се изчерпят, те отново се връщат на тази тленна планета. Така търсещите сетивно наслаждение чрез следване на трите Веди постигат само повтарящо се раждане и смърт.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Безспорно висшите планетарни системи предлагат по-дълъг живот и по-добри условия за сетивна наслада, но там не може да се остане завинаги. След като резултатите от благочестивите ни дейности се изчерпят, отново се връщаме на Земята. Ако не постигнем съвършено знание, както е посочено във Веда̄нта сӯтра (джанма̄ди ася ятах̣), т.е. не осъзнаем Кр̣ш̣н̣а, причината на всички причини, няма да осъществим крайната цел на живота и ще останем в материалния кръговрат – издигане до висшите планети и отново връщане на Земята, като виенско колело нагоре и надолу. Вместо да отиде в духовния свят, където няма никаква опасност от ново пропадане, човек просто се върти в колелото на раждането и смъртта из висшите и нисшите планетарни системи. Естествено че за него е по-добре да се стреми към духовния свят, за да се наслаждава на вечен, изпълнен с блаженство и знание живот, и никога да не се връща към това жалко материално съществуване.

Текст

ананя̄ш чинтаянто ма̄м
йе джана̄х̣ парюпа̄сате
теш̣а̄м нитя̄бхиюкта̄на̄м
йога-кш̣емам ваха̄мй ахам

Дума по дума

ананя̄х̣ – които нямат друга цел; чинтаянтах̣ – съсредоточени; ма̄м – върху мен; йе – всички, които; джана̄х̣ – личности; парюпа̄сате – обожават правилно; теш̣а̄м – на тях; нитя – винаги; абхиюкта̄на̄м – установени в преданост; йога – потребностите; кш̣емам – закрила; ваха̄ми – нося; ахам – Аз.

Превод

А на тези, които винаги ме обожават с преданост, съсредоточени върху трансценденталната ми форма, Аз давам това, което им липсва, и съхранявам това, което имат.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който не може да живее и миг без Кр̣ш̣н̣а съзнание, мисли постоянно за Кр̣ш̣н̣а двайсет и четири часа в денонощието. Той е винаги зает с предано служене – слуша, възпява, помни, отправя молитви, обожава, служи в лотосовите нозе на Бога, отдава други служения, става приятел и напълно се отдава на Бога. Извършвайки тези благоприятни и пълни с духовна енергия дейности, преданият става съвършен в себепознанието и желае единствено да общува с Върховната Божествена Личност. Несъмнено той ще достигне Бога без затруднение. Това се нарича йога. По Божията милост такъв предан никога не се връща обратно в материалния свят. Кш̣ема означава милостивата закрила на Бога. Бог помага на предания да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание чрез йога, а когато той стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, го предпазва от пропадане в мизерния обусловен живот.

Текст

йе 'пй аня-девата̄-бхакта̄
яджанте шраддхая̄нвита̄х̣
те 'пи ма̄м ева каунтея
яджантй авидхи-пӯрвакам

Дума по дума

йе – тези, които; апи – също; аня – на други; девата̄ – богове; бхакта̄х̣ – предани; яджанте – обожават; шраддхая̄ анвита̄х̣ – с вяра; те – те; апи – също; ма̄м – мен; ева – само; каунтея – о, сине на Кунтӣ; яджанти – обожават; авидхи-пӯрвакам – погрешно.

Превод

О, сине на Кунтӣ, тези, които са предани на различни богове и искрено ги обожават, в действителност обожават само мен, но правят това погрешно.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: „Хората, които почитат полубоговете, не са много интелигентни, въпреки че тази почит косвено се предлага на мен“ – казва Кр̣ш̣н̣а. Например ако поливаме листата и клоните на едно дърво, без да поливаме корена му, това е незнание или неспазване на инструкциите. За да удовлетворим различните части на тялото, би трябвало да дадем храна на стомаха. Полубоговете са, така да се каже, различните служители и ръководители в правителството на Върховния Бог. Трябва да се спазват законите, създадени от правителството, а не от служителите и ръководителите. Тоест трябва да се обожава единствено Върховният. Това от само себе си ще удовлетвори различните му служители. Те са представители на правителството и да им се дава подкуп, е погрешно и незаконно. Това се определя тук като авидхи-пӯрвакам. С други думи, Кр̣ш̣н̣а не одобрява ненужното почитане на полубоговете.

Текст

ахам хи сарва-ягя̄на̄м
бхокта̄ ча прабхур ева ча
на ту ма̄м абхиджа̄нанти
таттвена̄таш чяванти те

Дума по дума

ахам – Аз; хи – със сигурност; сарва – на всички; ягя̄на̄м – жертвоприношения; бхокта̄ – наслаждаващият се; ча – и; прабхух̣ – господарят; ева – също; ча – и; на – не; ту – но; ма̄м – мен; абхиджа̄нанти – те познават; таттвена – в действителност; атах̣ – ето защо; чяванти – пропадат; те – те.

Превод

Аз съм единственият наслаждаващ се и господарят на всички жертвоприношения. Ето защо тези, които не познават моята истинска трансцендентална природа, се провалят.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук ясно се посочва, че във ведическата литература са препоръчани различни видове ягя, но всъщност всички те са предназначени за удовлетворение на Върховния Бог. Ягя означава Виш̣н̣у. В трета глава на Бхагавад-гӣта̄ е казано ясно, че трябва да се работи единствено за удовлетворение на Ягя, Виш̣н̣у. Съвършената форма на човешка цивилизация, известна като варн̣а̄шрама дхарма, е специално предназначена за удовлетворяване на Виш̣н̣у. Затова Кр̣ш̣н̣а казва в този стих: „Аз съм наслаждаващият се на всички жертвоприношения, защото Аз съм върховният господар“. Обаче неинтелигентните личности, без да знаят този факт, почитат полубоговете за някаква временна изгода. Затова те пропадат до материално съществуване, далеч от истинската цел на живота. Ако все пак имаме някакво материално желание, по-добре е да помолим Върховния Бог (въпреки че това не е чиста преданост) и така ще постигнем желания резултат.

Текст

я̄нти дева-врата̄ дева̄н
питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣
бхӯта̄ни я̄нти бхӯтеджя̄
я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м

Дума по дума

я̄нти – отиват; дева-врата̄х̣ – почитащи полубоговете; дева̄н – при полубоговете; питР̣̄н – при прадедите; я̄нти – отиват; питр̣-врата̄х̣ – почитащи прадедите; бхӯта̄ни – при призраците и духовете; я̄нти – отиват; бхӯта-иджя̄х̣ – почитащи призраци и духове; я̄нти – отиват; мат – моите; я̄джинах̣ – предани; апи – но; ма̄м – при мен.

Превод

Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях. Тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред тези същества, а всички, които ме обожават, ще живеят с мен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Ако човек има желание да отиде на Луната, на Слънцето или на някоя друга планета, може да направи това, като следва препоръчаните за целта ведически принципи – например метода, известен като Дарша-паурн̣ама̄са. Всичко това е подробно изложено в частта на Ведите, отнасяща се до плодоносните дейности. Там се препоръчва определено обожание за полубоговете на различните райски планети. Със съответната ягя човек може да достигне и планетите Пита̄; или да отиде на някоя от планетите на призраците и да стане Якш̣а, Ракш̣а или Пиша̄ча. Почитането на Пиша̄ча се нарича „черно изкуство“ или „черна магия“. Мнозина практикуват тази черна магия и мислят, че това е спиритуализъм, някакъв вид духовност, но в действителност тези дейности са напълно материални. По същия начин чистият предан, който обожава само Върховната Божествена Личност, достига планетите на Ваикун̣т̣ха и Кр̣ш̣н̣алока. От този важен стих може лесно да се разбере, че ако с почитане на полубоговете се достигат райските планети, с почитане на прадедите – планетите Пита̄ или с практикуване на черна магия – планетите на призраците защо чистият предан да не достигне планетата на Кр̣ш̣н̣а или Виш̣н̣у? За съжаление, много хора нямат информация за тези висши планети, където живеят Кр̣ш̣н̣а и Виш̣н̣у, и понеже не знаят за тях, пропадат. Дори имперсоналистите пропадат от брахмаджьоти. Затова движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание разпространява сред цялото човечество това величествено знание – просто като повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а мантра, човек може да стане съвършен още в този живот и да се върне обратно вкъщи, обратно при Бога.

Текст

патрам пуш̣пам пхалам тоям
йо ме бхактя̄ праяччхати
тад ахам бхактй-упахр̣там
ашна̄ми праята̄тманах̣

Дума по дума

патрам – листо; пуш̣пам – цвете; пхалам – плод; тоям – вода; ях̣ – който и; ме – на мен; бхактя̄ – с преданост; праяччхати – предлага; тат – това; ахам – Аз; бхакти-упахр̣там – предложено с преданост; ашна̄ми – приемам; праята-а̄тманах̣ – от човек с чисто съзнание.

Превод

Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще ги приема.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: За интелигентната личност е крайно необходимо да бъде в Кр̣ш̣н̣а съзнание и да служи с любов на Бога, за да достигне вечната, блажена обител за вечно щастие. Методът за постигане на такъв прекрасен резултат е много лесен и дори най-бедният измежду бедните може да го следва; няма нужда от някакви особени качества. Единственото необходимо качество е да бъдеш чист предан на Бога. Няма значение какъв си и къде се намираш. Методът е толкова прост – ако с искрена любов на Върховния Бог бъде поднесено дори едно листо, малко вода или плод, Той с удоволствие ще приеме. Няма ограничения за Кр̣ш̣н̣а съзнание, то е лесно и универсално. Кой глупак не би искал да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат с този прост метод, водещ до съвършения живот на вечност, блаженство и знание? Единственото, което желае Кр̣ш̣н̣а, е служене с любов и нищо повече. Кр̣ш̣н̣а приема дори мъничко цвете от своя чист предан. И не желае никакъв дар, предложен без преданост. Той не се нуждае от нищо и от никого, защото е самодостатъчен. И въпреки това приема предложеното от неговия предан във взаимната обмяна на любов и нежност. Да се развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, е висшето съвършенство в живота. Думата бхакти се споменава два пъти в този стих, за да стане пределно ясно, че бхакти, преданото служене, е единственият начин да се достигне Кр̣ш̣н̣а. Никакво друго условие, например да станеш бра̄хман̣а, компетентен учен, богаташ или велик философ, не може да накара Кр̣ш̣н̣а да приеме твоя дар. Без основния принцип на бхакти Бог няма да приеме каквото и да е, от когото и да било. Бхакти никога не е причинно обусловена. Методът е вечен. Това е непосредствена дейност в служене на абсолютното цяло.

В този стих, след като вече заяви, че е единственият наслаждаващ се, предвечният Бог и истинската цел на всички жертвени дейности, Кр̣ш̣н̣а разкрива какви точно жертвоприношения желае да се извършват. Ако някой иска да служи на Върховния, за да се пречисти и да постигне целта на живота – трансценденталното любовно служене на Бога – трябва да разбере какво желае Господ от него. Този, който обича Кр̣ш̣н̣а, ще му предложи само това, което Кр̣ш̣н̣а желае. Следователно не бива да му предлагаме месо, риба и яйца. Ако Той искаше да му предлагаме такива неща, щеше да каже. Вместо това Той ясно назовава листо, плод, цвете и вода и казва за такова поднасяне: „Аз ще го приема“. Би трябвало да разберем, че Той няма да приеме месо, риба и яйца. Зеленчуците, зърнените храни, плодовете, млякото и водата са подходящи за човешките същества и самият Бог Кр̣ш̣н̣а ги препоръчва. Всяка друга храна не може да му се предлага, тъй като Той няма да приеме; а ако му я поднесем, това няма да е израз на любовна преданост.

В трета глава, тринайсети стих, Кр̣ш̣н̣а обяснява, че само храната от жертвоприношението е пречистена и може да се яде от желаещите напредък в живота и освобождение от мрежата на материалното оплитане. В същия стих Той казва, че тези, които не му предлагат храната си, ядат само грях. И всяка тяхна хапка ги омотава още по-здраво в мрежата на материалната природа. Но когато приготвя хубави, прости зеленчукови ястия и ги предлага пред рисунка или мӯрти на Бог Кр̣ш̣н̣а с поклон и молба да бъде приет този скромен дар, човек може уверено да напредва в живота, да пречиства тялото си и да изгражда фини мозъчни тъкани, водещи до чисто мислене. Предлаганата храна трябва да бъде приготвена с любов – това е най-важното. Кр̣ш̣н̣а няма нужда от храна, Той притежава всичко съществуващо; но ще приеме предложеното, щом с това някой иска да го удовлетвори. Основният елемент в приготвянето, сервирането и предлагането е да се действа с любов към Кр̣ш̣н̣а.

Философите имперсоналисти, които твърдят, че Абсолютната Истина е без сетива, не могат да разберат този стих на Бхагавад-гӣта̄. Те смятат казаното тук за метафора или за доказателство за земния характер на Кр̣ш̣н̣а, автора на Бхагавад-гӣта̄. Но в действителност Кр̣ш̣н̣а, Върховният Бог, има сетива; за тях се посочва, че са взаимозаменяеми, тоест едното сетиво може да изпълнява функциите на всяко друго сетиво. Това е смисълът на твърдението, че Кр̣ш̣н̣а е абсолютен. Ако му липсваха сетива, защо ще се казва, че Той притежава всички съвършенства? В седма глава Кр̣ш̣н̣а обясни, че с погледа си опложда материалната природа и така се появяват живите същества. В тази връзка, когато Кр̣ш̣н̣а слуша изпълненото с любов предлагане на храна от предания, Той действително яде и вкусва. На това трябва да се наблегне: поради абсолютното положение на Бога неговото слушане е напълно идентично с неговото опитване на храната. Само един предан, който приема Кр̣ш̣н̣а така, както Той сам се описва, без мъгляви тълкувания, може да разбере, че Върховната Абсолютна Истина може да яде храната и да ѝ се наслаждава.

Текст

ят карош̣и яд ашна̄си
ядж джухош̣и дада̄си ят
ят тапасяси каунтея
тат куруш̣ва мад-арпан̣ам

Дума по дума

ят – каквото и да; карош̣и – правиш; ят – каквото и да; ашна̄си – ядеш; ят – каквото и да; джухош̣и – предлагаш; дада̄си – даряваш; ят – каквото и; ят – каквото и; тапасяси – въздържанията, на които се подлагаш; каунтея – о, сине на Кунтӣ; тат – това; куруш̣ва – направи; мат – на мен; арпан̣ам – като предлагане.

Превод

Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш – прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертвоприношение за мен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Дълг на всекиго е да устрои живота си по такъв начин, че при никакви обстоятелства да не забравя Кр̣ш̣н̣а. Всеки трябва да работи, за да поддържа тялото и душата си заедно, и Кр̣ш̣н̣а препоръчва тук да се работи за него. Всеки трябва да яде нещо, за да живее; затова би трябвало да приема остатъци от храната, предложена на Кр̣ш̣н̣а. Всеки цивилизован човек трябва да извършва някакви религиозни церемонии. Затова Кр̣ш̣н̣а съветва: „Направи го за мен“ – и това се нарича арчана. Всеки е готов да дава милостиня. Кр̣ш̣н̣а казва: „Дай я на мен“ – и това означава, че излишно натрупаните пари трябва да се използват в помощ на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Днес хората са много склонни към медитационна техника, неприложима в тази епоха, но ако някой медитира върху Кр̣ш̣н̣а двайсет и четири часа в денонощието, като повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а мантра на броеницата си, той със сигурност е най-големият медитатор и най-великият йогӣ, както се потвърждава в шеста глава на Бхагавад-гӣта̄.

Текст

шубха̄шубха-пхалаир евам
мокш̣ясе карма-бандханаих̣
сання̄са-йога-юкта̄тма̄
вимукто ма̄м упаиш̣яси

Дума по дума

шубха – от благоприятни; ашубха – и неблагоприятни; пхалаих̣ – резултати; евам – така; мокш̣ясе – ти ще се освободиш; карма – на работа; бандханаих̣ – от обвързаността; сання̄са – на отречение; йогайога; юкта-а̄тма̄ – съсредоточен върху; вимуктах̣ – освободен; ма̄м – при мен; упаиш̣яси – ще достигнеш.

Превод

По такъв начин ще се освободиш от благоприятните и неблагоприятните последици на дейността. В този дух на отречение, съсредоточавайки се върху мен, ще си свободен и ще дойдеш при мен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Този, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание под висше ръководство, се нарича юкта. Точният термин е юкта-вайра̄гя. Това е обяснено от Рӯпа Госва̄мӣ, както следва:

ана̄сактася виш̣ая̄н
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам вайра̄гям учяте

(Бхакти-раса̄мр̣та синдху 1.2.255)

Рӯпа Госва̄мӣ казва, че докато сме в този материален свят, трябва да действаме. Не можем да спрем дейността. И ако даваме плодовете от дейностите си на Кр̣ш̣н̣а, това се нарича юкта-вайра̄гя. Всъщност дейностите в дух на себеотрицание изчистват огледалото на ума и с постепенен напредък по пътя на духовното осъзнаване водят до пълно отдаване на Върховната Божествена Личност. Най-накрая човек е свободен и това освобождение е точно определено. При това освобождение той не става едно с брахмаджьоти, а достига планетата на Върховния Бог. Ясно е казано: ма̄м упаиш̣яси – „той идва при мен“, обратно вкъщи, обратно при Бога. Има пет различни нива на освобождение и тук се уточнява, че преданият, изживял живота си, воден от Върховния, се е издигнал до нивото, от което, след напускане на това тяло, ще се завърне обратно при Бога и непосредствено ще общува с него.

Този, който не се интересува от нищо друго, освен да посвети живота си в служба на Бога, е истински сання̄сӣ. Такава личност гледа на себе си като на вечен слуга, зависещ от върховната Божия воля. И каквото и да прави, прави го за Бога. Каквото и действие да извършва, извършва го като служене на Бога. Той не отдава голямо внимание на плодоносните дейности или на предписаните от Ведите задължения. Обикновените хора са длъжни да изпълняват задълженията, предписани във Ведите; понякога изглежда, че един чист предан, неотклонно служещ на Бога, действа срещу предписаните ведически задължения, но това всъщност не е така.

Затова Ваиш̣н̣ава авторитетите казват, че дори и най-интелигентната личност не може да разбере плановете и действията на един чист предан. Точните думи са та̄нра ва̄кя, крия̄, мудра̄ вигйеха на̄ буджхая (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 23.39). Човек, който непрекъснато служи на Бога или постоянно обмисля как да му служи, трябва да се приема за освободен в настоящето, а в бъдеще – завръщането му у дома, обратно при Бога е сигурно. Той стои над всяка материалистична критика, точно както и Кр̣ш̣н̣а не подлежи на никаква критика.

Текст

само 'хам сарва-бхӯтеш̣у
на ме двеш̣ьо 'сти на приях̣
йе бхаджанти ту ма̄м бхактя̄
майи те теш̣у ча̄пй ахам

Дума по дума

самах̣ – еднакво разположен; ахам – Аз; сарва-бхӯтеш̣у – към всички живи същества; на – никой; ме – на мен; двеш̣ях̣ – омразен; асти – е; на – нито; приях̣ – скъп; йе – всички, които; бхаджанти – отдават трансцендентално служене; ту – но; ма̄м – на мен; бхактя̄ – в преданост; майи – са в мен; те – такива личности; теш̣у – в тях; ча – също; апи – несъмнено; ахам – Аз.

Превод

Аз не завиждам на никого, не предпочитам никого; отнасям се еднакво към всички. Но всеки, който ми служи с преданост, е мой приятел, той е в мен и Аз също съм негов приятел.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Някой може да попита: щом Кр̣ш̣н̣а се отнася еднакво към всекиго и никой не му е близък приятел, защо проявява особен интерес към преданите, които постоянно му служат? Това не е просто въпрос на предпочитание, а естествено отношение. В материалния свят човек може да е склонен към благотворителност, но все пак е заинтересуван най-вече за собствените си деца. Бог заявява, че всяко живо същество, независимо от формата му, е негов син и затова щедро осигурява на всекиго жизнено необходимото. Той е като облака, който излива дъжд навсякъде – и върху скалата, и върху земята, и върху водата. Но към своите предани Върховният се отнася с особено внимание. Точно за тях се говори тук: те са винаги в Кр̣ш̣н̣а съзнание и затова са трансцендентално установени в Кр̣ш̣н̣а. Същността на израза „Кр̣ш̣н̣а съзнание“ предполага, че всички с такова съзнание са истински трансценденталисти, намиращи се в Бога. Господ ясно казва: майи те – „те са в мен“. Естествено, като резултат, Той също е в тях. Това е взаимно. Това обяснява и думите йе ятха̄ ма̄м прападянте та̄мс татхаива бхаджа̄ми ахам – „Както някой ми се отдаде – така Аз се грижа за него“. Тази трансцендентална взаимност съществува, защото и Бог, и преданият притежават чувства. Ако един диамант се постави на златен пръстен, той изглежда твърде изящен. Златото става по-красиво, но и диамантът става по-красив. Бог и живите същества искрят вечно и когато живото същество прояви склонност да служи на Върховния, то заблестява като злато. Бог е диамантът и съчетанието е наистина прекрасно. В своето чисто състояние живите същества се наричат предани. Върховният Бог става предан на своите предани. Ако не съществуваше размяна на чувства между предания и Бога, нямаше да съществува философия на персонализма. В имперсоналната философия не се говори за взаимност между Върховния и живото същество, но във философията на персоналистите тя съществува.

Често се използва примерът, в който Бог е сравняван с дърво на желанията – каквото поискаш от това дърво, Той ти го дава. Но обяснението тук е по-пълно. Тук Върховният изразява предпочитание към преданите си. По този начин Той им дава специалната си милост. Взаимността на Бога не бива да се смята за подчинена на закона на карма. Тя принадлежи на трансценденталната сфера, в която Той и неговите предани действат. Преданото служене не е дейност от този материален свят; тя е част от духовния свят, където цари вечност, блаженство и знание.

Текст

апи чет су-дура̄ча̄ро
бхаджате ма̄м ананя-бха̄к
са̄дхур ева са мантавях̣
самяг вявасито хи сах̣

Дума по дума

апи – дори; чет – ако; су-дура̄ча̄рах̣ – извършва най-отвратителни неща; бхаджате – служи предано; ма̄м – на мен; ананя-бха̄к – без отклонение; са̄дхух̣ – за свят; ева – несъмнено; сах̣ – той; мантавях̣ – трябва да се счита; самяк – напълно; вяваситах̣ – с решителност; хи – несъмнено; сах̣ – той.

Превод

Дори да извърши най-отвратителната постъпка, ако е зает с предано служене, човек трябва да бъде считан за свят, защото решително върви по правилния път.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Думата су-дура̄ча̄рах̣, употребена в този стих, е много важна и трябва да я разберем правилно. В обусловеното си състояние живото същество извършва два вида дейности: едните са обусловени, а другите – органично присъщи. Както за поддържане на тялото, така и за спазване на обществените правила трябва да се извършват различни дейности; те са валидни дори за преданите и се наричат обусловени. Освен тях за живото същество, осъзнало духовната си природа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в предано служене на Бога, съществуват и трансцендентални дейности. Тези дейности се извършват в органично присъщото му положение и се наричат предано служене. Обикновено в материалния живот преданото служене и обусловените дейности във връзка с тялото се извършват успоредно; но понякога са противоположни. Доколкото е възможно, преданият внимава с действията си да не наруши благоприятното си положение. Той много добре знае, че усъвършенстването на дейностите му зависи от постепенното развитие на Кр̣ш̣н̣а съзнание. И все пак, случва се Кр̣ш̣н̣а осъзнатият да направи нещо много осъдително от социална или политическа гледна точка. Но такова временно падение не го прави негоден за предано служене. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че ако човек пропадне, но с цялото си сърце се е посветил на трансцендентално служене на Върховния, Бог, който се намира в сърцето му, го пречиства от отвратителната постъпка. Материалното замърсяване е толкова силно, че дори един йогӣ, който се занимава само със служене на Бога, понякога попада в клопката; но Кр̣ш̣н̣а съзнание е толкова силно, че това случайно пропадане веднага се преодолява. Методът на преданото служене винаги води до успех. Никой не трябва да се подиграва на предания, случайно отклонил се от правилния път, защото, както се обяснява в следващия стих, такива случайни падания ще престанат с течение на времето, с усъвършенстване на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Следователно Кр̣ш̣н̣а осъзнатият, твърдо решен да следва метода на мантруване Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, остава на трансцендентална позиция, дори при случайно пропадане. Думите са̄дхур ева – „той е свят“ – са много категорични. Те са предупреждение към обикновените хора да не се присмиват на падналия предан, а да го считат за свят. Думата мантавях̣ е още по-категорична – този, който не следва това наставление, всъщност не се подчинява на Върховния Бог. Единственото изискване е преданият да бъде неотклонно и всеотдайно зает с предано служене.

В Нр̣симха Пура̄н̣а намираме следното твърдение:

бхагавати ча хара̄в ананя-чета̄
бхр̣ш̣а-малино 'пи вира̄джате мануш̣ях̣
на хи шаша-калуш̣а-ччхабих̣ када̄чит
тимира-пара̄бхавата̄м упаити чандрах̣

Смисълът на стиха е, че дори ако човек, зает изцяло с предано служене на Бога, извърши отвратителни дейности, те трябва да се приемат като петната по луната, наподобяващи заешки силует. Тези петна не пречат на лунната светлина. По същия начин случайното падане на един предан по пътя към светостта не го прави отвратителен.

От друга страна, не бива да се разбира погрешно, че преданият, в своето служене може да действа по всевъзможни отвратителни начини; стихът се отнася до случайното падане, което се дължи на голямата сила на материалните обвързаности. Преданото служене в известна степен е обявяване на война на илюзорната енергия. Без достатъчно сила за борба с илюзията може да има случайни падания. Но когато стане силен, преданият повече не пада. Никой не трябва да се възползва от този стих, за да върши глупости и в същото време да се мисли за предан. Ако не усъвършенства характера си с предано служене, ясно е, че не е истински предан.

Текст

кш̣ипрам бхавати дхарма̄тма̄
шашвач-чха̄нтим нигаччхати
каунтея пратиджа̄нӣхи
на ме бхактах̣ пран̣ашяти

Дума по дума

кш̣ипрам – много скоро; бхавати – става; дхарма-а̄тма̄ – благочестив; шашват-ша̄нтим – траен мир; нигаччхати – постига; каунтея – о, сине на Кунтӣ; пратиджа̄нӣхи – заяви; на – никога; ме – мой; бхактах̣ – предан; пран̣ашяти – загива.

Превод

Той много скоро става благочестив и умиротворен. О, сине на Кунтӣ, можеш смело да заявиш, че мой предан никога не загива.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Това не бива да се разбира погрешно. В седма глава Бог казва, че който върши злонамерени дейности, не може да стане негов предан. А който не е предан на Бога, няма никакви добри качества. Тогава възниква въпросът как може някой, случайно или умишлено въвлечен в отвратителни дейности, да е чист предан? Това е съвсем справедлив въпрос. Както се казва в същата седма глава, безбожниците никога не стигат до предано служене на Бога и според твърденията на Шрӣмад Бха̄гаватам нямат добри качества. Обикновено един предан, който извършва деветте вида дейности на предаността, следва метода за пречистване на сърцето от замърсяване. Той помества Върховната Божествена Личност в сърцето си и греховните замърсявания естествено се отмиват. Постоянната мисъл за Върховния го прави чист по природа. Във Ведите за падналия от висока позиция са предписани строго определени пречистващи ритуали. Но това не важи в дадения случай, защото пречистващият процес вече е там, в сърцето на предания, който постоянно помни Върховната Личност. Така че повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, трябва да продължава без прекъсване. Това ще предпази предания от всякакви инцидентни падания. И ще го поддържа чист от материалното замърсяване.

Текст

ма̄м хи па̄ртха вяпа̄шритя
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо вайшя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я̄нти пара̄м гатим

Дума по дума

ма̄м – от мен; хи – несъмнено; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; вяпа̄шритя – изцяло приемат подслон; йе – тези, които; апи – също; сюх̣ – са; па̄па-йонаях̣ – родени в нископоставено семейство; стриях̣ – жени; вайшя̄х̣ – търговци; татха̄ – също; шӯдра̄х̣ – хора от нисшата класа; те апи – дори те; я̄нти – достигат; пара̄м – до върховното; гатим – местоназначение.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, всички, които приемат подслон при мен – дори хора с нисш произход, жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници) – могат да достигнат върховното местоназначение.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук Върховният Бог ясно заявява, че в преданото служене няма разлика между нисшите и висшите обществени класи. При материалното схващане за живота съществува такова разграничение, но за трансценденталния предан на Бога то не е валидно. Всеки може да достигне върховното местоназначение. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.4.18) се казва, че дори най-нископоставените, наречени чан̣д̣а̄ла (кучеядци), се пречистват, общувайки с чисти предани. Преданото служене и ръководството на чистия предан са толкова могъщи, че всеки, без разлика между висши и нисши класи, е добре дошъл. И най-простият човек, подслонил се при истински предан, може да се пречисти под негово ръководство. В зависимост от влиянието на различните гун̣и на материалната природа хората се разделят на три групи: в гун̣ата на доброто (бра̄хман̣ите); в гун̣ата на страстта (кш̣атриите, управниците); в смесените гун̣и на страст и невежество (вайшите, търговците) и в гун̣ата на невежеството (шӯдрите, работниците). Стоящите още по-ниско се наричат чан̣д̣а̄ла и са родени в греховни семейства. Обикновено хората от висшите съсловия не общуват с родените в греховни семейства. Но с могъщия метод на преданото служене чистият предан на Върховния Бог помага на хората от нисшите класи да достигнат висшето съвършенство в живота. Това е възможно само когато човек приеме подслон при Кр̣ш̣н̣а. В стиха е употребена думата вяпа̄шритя – изцяло да се подслони. Тогава той може да стане много по-велик от великите гя̄нӣ и йогӣ.

Текст

ким пунар бра̄хман̣а̄х̣ пун̣я̄
бхакта̄ ра̄джарш̣аяс татха̄
анитям асукхам локам
имам пра̄пя бхаджасва ма̄м

Дума по дума

ким – колко; пунах̣ – отново; бра̄хман̣а̄х̣бра̄хман̣и; пун̣я̄х̣ – благочестиви; бхакта̄х̣ – предани; ра̄джа-р̣ш̣аях̣ – святи царе; татха̄ – също; анитям – временно; асукхам – пълна със страдания; локам – планета; имам – тази; пра̄пя – постига; бхаджасва – служи с любов; ма̄м – на мен.

Превод

А колко повече това важи за благочестивите бра̄хман̣и, преданите и святите царе! Така че, щом си дошъл в този временен, пълен със страдания свят, служи ми с любов.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В материалния свят има различни категории хора, но в края на краищата той не е щастливо място за никого. Тук ясно се казва: анитям асукхам локам – този свят е временен, пълен със страдания и не е подходящ за един здравомислещ джентълмен. Самата Върховна Божествена Личност казва за този свят, че е временен и пълен със страдания. Някои философи, по-специално Ма̄я̄ва̄дӣ философите, твърдят, че този свят не е истински, но от Бхагавад-гӣта̄ разбираме, че светът не е неистински; той е временен. Има разлика между временен и неистински. Този свят е временен, но има друг – вечен. Този свят е пълен с нещастия, а другият е вечен и блажен.

Арджуна е роден в свято царско семейство. И на него Господ казва: „Служи ми предано и скоро се върни при Бога, обратно вкъщи“. Никой не трябва да остава в този временен, пълен със страдания свят. Всеки трябва да се привърже към Върховната Божествена Личност, за да бъде вечно щастлив. Преданото служене на Върховния е единственото решение на всички проблеми за всички хора. Ето защо всеки би трябвало да се насочи към Кр̣ш̣н̣а съзнание и да направи живота си съвършен.

Текст

ман-мана̄ бхава мад-бхакто
мад-я̄джӣ ма̄м намаскуру
ма̄м еваиш̣яси юктваивам

а̄тма̄нам мат-пара̄ян̣ах̣

Дума по дума

мат-мана̄х̣ – винаги мисли за мен; бхава – стани; мат – мой; бхактах̣ – предан; мат – мой; я̄джӣ – обожател; ма̄м – на мен; намаскуру – отдавай почитания; ма̄м – на мен; ева – напълно; еш̣яси – ти ще дойдеш; юктва̄ – като си потопен в; евам – така; а̄тма̄нам – твоята душа; мат-пара̄ян̣ах̣ – отдадена на мен.

Превод

Винаги мисли за мен, стани мой предан, отдавай ми почит и ме обожавай. Така, напълно потопен в мен, със сигурност ще дойдеш при мен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих ясно се казва, че Кр̣ш̣н̣а съзнание е единственият начин за освобождение от оковите на замърсения материален свят. Понякога безскрупулни коментатори изопачават значението на ясно казаното тук: предано служене трябва да се отдава на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. За съжаление, безсъвестните коментатори отклоняват ума на читателя към крайно неправдоподобни неща. Те не знаят, че няма разлика между ума на Кр̣ш̣н̣а и Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а не е обикновено човешко същество; Той е Абсолютната Истина. Неговото тяло, ум и Той самият са едно и също и са абсолютни. Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ в своите Анубха̄ш̣я коментари върху Чайтаня чарита̄мр̣та (пета глава, А̄ди-лӣла̄, стихове 41 – 48) цитира от Кӯрма Пура̄н̣а: деха-дехи-вибхедо 'ям нешваре видяте квачит. Това означава, че при Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, няма разлика между него самия и тялото му. Без да познават науката за Кр̣ш̣н̣а, коментаторите скриват Кр̣ш̣н̣а и отделят личността му от неговия ум или от неговото тяло. Въпреки че това е пълно невежество по отношение на Кр̣ш̣н̣а, някои хора печелят, като заблуждават другите.

Има и демонични личности, които също мислят за Кр̣ш̣н̣а, но със завист – например вуйчото на Кр̣ш̣н̣а, цар Камса. Той непрекъснато мислел за Кр̣ш̣н̣а като за свой враг. Бил в постоянна тревога и очакване Кр̣ш̣н̣а да дойде и да го убие. Такъв начин на мислене няма да ни помогне. Трябва да мислим за Кр̣ш̣н̣а с любов и преданост. Това е бхакти. Трябва да се отдадем на знанието за Кр̣ш̣н̣а. Какво означава „да се отдадем“? Това означава да учим от авторитетен учител. Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, а вече няколко пъти обяснихме, че неговото тяло не е материално, а е вечно, блажено знание. Такива разговори за Кр̣ш̣н̣а ще помогнат на всеки да стане предан. Да се разбере Кр̣ш̣н̣а по друг начин, от неверен източник, ще бъде безполезно.

Човек трябва да насочи ума си към вечната първоначална форма на Кр̣ш̣н̣а. Убеден в сърцето си, че Кр̣ш̣н̣а е Върховният, той трябва да се заеме с обожанието му. В Индия има стотици и хиляди храмове за обожание на Кр̣ш̣н̣а и в тях се практикува предано служене. Това служене изисква да отдаваме почитанията си на Кр̣ш̣н̣а, да свеждаме глава пред храмовата му форма, да отдадем ума, тялото, дейностите си – всичко. Така напълно и без отклонение ще се потопим в Кр̣ш̣н̣а и това ще ни помогне да се пренесем на Кр̣ш̣н̣алока. Не бива да се подвеждаме от безскрупулни коментатори. Трябва да се заемем с деветте различни дейности на преданото служене, като започнем със слушането за Кр̣ш̣н̣а и възпяването на Кр̣ш̣н̣а. Чистото предано служене е най-високото постижение в човешкото общество.

В седма и осма глава на Бхагавад-гӣта̄ беше обяснено чистото предано служене на Бога, освободено от умозрително знание, мистична йога и плодоносни дейности. Тези, които не са напълно пречистени, могат да бъдат привлечени от различните аспекти на Бога, като безличностното брахмаджьоти и локализираната Парама̄тма̄, но един чист предан приема да служи непосредствено на Върховния.

Има една прекрасна поема за Кр̣ш̣н̣а, в която се казва, че почитащият полубоговете е много неинтелигентен и никога няма да получи върховната награда на Кр̣ш̣н̣а. В началото може да се случи преданият да нарушава нормите, но въпреки това той трябва да бъде считан за по-висшестоящ от всички други философи и йогӣ. Ако е постоянно в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той е свята личност. Случайно извършените извън преданото служене дейности ще намаляват и той скоро ще постигне пълно съвършенство. Всъщност не е възможно един чист предан да пропадне, защото Върховният Бог лично се грижи за него. Затова интелигентният човек трябва да се заеме с метода на Кр̣ш̣н̣а съзнание и да живее щастливо в този материален свят. И накрая ще получи върховната награда на Кр̣ш̣н̣а.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху девета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Най-поверителното знание“.