„Роден съм в най-дълбоко невежество, но моят гуру отвори очите ми с факела на знанието. На него отдавам смирените си почитания.“

Думата агя̄на означава „невежество“ или „мрак“. Ако светлината в тази стая неочаквано угасне, не можем да кажем къде сме ние и къде другите. Всичко ще се обърка. По същия начин всички сме в мрак в този свят, който е свят на тамас. Тамас или тимира означава „мрак“. Този материален свят е мрачен и за да се осветява, е необходима слънчева или лунна светлина. Но има друг, духовен свят, отвъд тъмнината. Той е описан от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (15.6):

„Тази моя обител не се осветява от слънце, нито от луна, нито от електричество. Този, който я достигне, никога не се връща в материалния свят“.

Дълг на духовния учител е да изведе ученика си от мрака към светлината. Сега всеки страда в резултат на невежеството, както от невежество човек се заразява с болест. Когато не познаваме хигиенните правила, не знаем от какво можем да се заразим. Така от невежество ние се заразяваме и страдаме от болести. Престъпникът може да каже: „Аз не знам закона“ — но няма да бъде извинен, ако извърши престъпление. Незнанието не е извинение. По същия начин детето, което не знае, че огънят пари, пипа огъня. Огънят не си мисли: „Това е дете и то не знае, че ще го изгоря“. Не, няма извинение. Както има държавни закони, така има и строги природни закони и те действат, независимо че не ги познаваме. Ако извършим нещо поради невежество, ще трябва да страдаме. Това е законът. Няма значение дали той е държавен или природен — ако го нарушим, поемаме риска да страдаме.

Задължението на гуру е да се грижи никое човешко същество от този материален свят да не страда. Никой не може да каже, че не страда. Това е невъзможно. В този материален свят има три вида страдания: адхя̄тмика, адхибхаутика и адхидаивика. Това са страдания, причинявани от материалното ни тяло и ум, от други живи същества и от природните сили. Може да страдаме в резултат на умствено терзание, може да страдаме от други живи същества — от мравки, комари, мухи — можем да страдаме от някаква по-висша сила. Може да настъпи суша, може да има наводнение, може да има изключителни горещини, а може да има и изключителни студове. Толкова много страдания се причиняват от природата. Така че в материалния свят има три вида страдания и всяко същество страда от един, два или три от тях. Никой не може да каже, че не изпитва никакви страдания.

Можем да запитаме защо живото същество страда. Отговорът е — от невежество. То не мисли: „Аз правя грешки и водя греховен живот, затова страдам“. Ето защо първата работа на гуру е да избави ученика си от невежеството. Ние изпращаме децата си на училище, за да ги спасим от страдания. Страхуваме се, че ако детето не получи образование, в бъдеще ще страда. Гуру вижда, че страданието се дължи на невежеството, сравнявано с мрак. Как човек може да бъде спасен от тъмнината? — Чрез светлина. Гуру взема факела на знанието и го издига пред живото същество, обгърнато от мрака. Това знание го освобождава от страданията на невежеството.

Човек може да попита дали гуру е абсолютно необходим. Ведите ни осведомяват, че е необходим:

Ведите настойчиво ни съветват да намерим гуру. Всъщност те казват да намерим истински гуру, а не просто някакъв гуру. Истинският гуру е един, защото идва чрез ученическата последователност. Това знание, което преди пет хиляди години са дали Вя̄садева и Кр̣ш̣н̣а, се дава и днес. Няма разлика между двете наставления. Въпреки че стотици и хиляди а̄ча̄рии са идвали и са си отивали, посланието си остава същото. Истинският гуру е само един, защото истинският гуру не говори нещо различно от предшествениците си. Някои духовни учители казват: „По мое мнение ти трябва да направиш така“ — но това не е гуру. Такива т.нар. „гуру“ са просто негодници. Истинският гуру има само едно мнение и то е мнението, изказано от Кр̣ш̣н̣а, Вя̄садева, На̄рада, Арджуна, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и Госва̄мӣте. Преди пет хиляди години Бог Кр̣ш̣н̣а е изговорил Бхагавад-гӣта̄ и Вя̄садева я е записал. Шрӣла Вя̄садева не казва: Това е моето мнение“. Напротив, той пише шрӣ-бхагава̄н ува̄ча, т. е. „Върховната Божествена Личност каза“. Това, което Вя̄садева е написал, е изговорено първоначално от Върховната Божествена Личност. Шрӣла Вя̄садева не е дал собственото си мнение.

Следователно Шрӣла Вя̄садева е гуру. Той не тълкува погрешно думите на Кр̣ш̣н̣а, а ги предава точно както са били изговорени. Ако изпращаме телеграма, човекът, който я предава, не трябва да я поправя, редактира или да прибавя нещо ново. Той просто я предава. Това е работата на гуру. Гуру може да бъде една или друга личност, но посланието е едно. Затова се казва, че гуру е един.

Можем да установим, че в ученическата последователност просто се повтаря една и съща тема. В Бхагавад-гӣта̄ (9.43) Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:

„Винаги мисли за мен, стани мой предан, отдавай ми почитания и ме обожавай. Така напълно потопен в мен, със сигурност ще дойдеш при мен“. Същите тези инструкции са били повтаряни от всички а̄ча̄рии, като Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Мадхва̄ча̄ря и Чайтаня Маха̄прабху. Шестимата Госва̄мӣ също са предавали това послание, ние просто следваме техните стъпки. Няма никаква разлика. Ние не тълкуваме думите на Кр̣ш̣н̣а, казвайки: „По мое мнение битката при Курукш̣етра представя човешкото тяло“. Такива интерпретации правят само негодниците. В света има много негодници гуру, които прокарват собственото си мнение, но ние можем да противостоим на всеки негодник. Един негодник гуру може да каже: „Аз съм Бог“ или „Всички ние сме богове“. Да допуснем, че е така, но трябва да потърсим в речника значението на Бог. Обикновено в речника пише, че Бог означава Върховното Същество. Следователно можем да попитаме такъв гуру: „Ти Върховното същество ли си?“. Ако той не може да разбере това, тогава ще дадем значението на върховен. Всеки речник ще ни информира, че върховен означава „най-висшият авторитет“. Тогава можем да попитаме: „Ти най-висшият авторитет ли си?“. Негодникът гуру, макар да твърди, че е Бог, не може да отговори положително на такъв въпрос. Богът е Върховното Същество и най-висшият авторитет. Никой не му е равен, нито по-велик от него. Въпреки това има много гуру „богове“, много негодници, които твърдят, че са Върховния. Такива негодници не могат да ни помогнат да се спасим от материалното съществуване. Те не могат да осветят нашия мрак с факела на духовното знание.

Авторитетният гуру просто ще предаде това, което казва върховният гуру, Богът, в авторитетните писания. Един гуру не може да променя посланието на ученическата последователност.

Трябва да разберем, че не можем да правим проучвания, за да открием Абсолютната Истина. Самият Чайтаня Маха̄прабху казва: „Моят Гуру Маха̄ра̄джа, моят духовен учител, ме смяташе голям глупак“. Ако човек стои смирено като глупак пред своя гуру, самият той е гуру. Но ако някой казва: „Толкова съм напреднал, че мога да говоря по-добре от моя гуру“ — той е просто негодник. В Бхагавад-гӣта̄ (4.2) Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:

„Тази най-висша наука е получена чрез системата на ученическата последователност и по този начин я разбраха святите царе. Но с течение на времето веригата бе прекъсната и науката такава, каквато е, изглеждаше загубена“.

Приемането на гуру не е просто мода. Човек, който сериозно се е заел да разбере духовния живот, се нуждае от гуру. Гуру е въпрос на необходимост, т. е. човек трябва да се отнесе много сериозно към разбирането на духовния живот, Бога, правилните действия и връзката си с Бога. Ако гледаме сериозно на тези теми, ние се нуждаем от гуру. Не трябва да отиваме при гуру само защото в момента той е на мода. Трябва да се отдадем, защото без отдаване няма да научим нищо. Ако отиваме при гуру само за да спорим, няма да научим нищо. Ние трябва да приемем гуру така, както Арджуна е приел своя гуру, самия Шрӣ Кр̣ш̣н̣а:

„Объркан съм относно дълга си и от слабост съм загубил цялото си самообладание. В това състояние те моля да ми кажеш ясно какво е най-добро за мен. Сега съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, дай ми наставления“ (Бхагавад-гӣта̄ 2.7).

Това е начинът, по който трябва да се приема един гуру. Гуру е представител на Кр̣ш̣н̣а, представител на предишните а̄ча̄рии. Кр̣ш̣н̣а казва, че всичките а̄ча̄рии са негови представители; затова човек трябва да отдава на гуру същата почит, каквато отдава на Бога. Както Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва в молитвите си към духовния учител: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣ — „Чрез милостта на духовния учител човек получава благословията на Кр̣ш̣н̣а“. Следователно, ако се отдадем на авторитетен гуру, ние се отдаваме на Бога. Богът приема нашето отдаване на гуру.

В Бхагавад-гӣта̄ (18.66) Кр̣ш̣н̣а ни наставлява:

„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от всички греховни реакции. Не се страхувай“. Някой може да възрази: „Къде е Кр̣ш̣н̣а — аз ще се отдам на него“. Но методът не е такъв. Методът се състои в това, че първо трябва да се отдадем на представител на Кр̣ш̣н̣а и след това да се отдадем на Кр̣ш̣н̣а. Затова се казва: са̄кш̣а̄д-дхаритвена самаста-ша̄страих̣ — гуру е като Бога. Когато отдаваме почит на гуру, отдаваме почит на Бога. Тъй като се стремим да осъзнаем Бога, необходимо е да научим как да му отдаваме почитания чрез негов представител. Във всички ша̄стри се описва, че гуру е като Бога, но гуру никога не казва: „Аз съм Бог“. Дълг на ученика е да отдава почит на гуру така, както отдава почит на Бога, но гуру никога не мисли: Моите ученици ми отдават почит както на Бога, следователно аз съм Бог“. Щом почне да мисли така, той става дог (т. е. куче), а не Бог*. Затова Вишвана̄тха Чакравартӣ казва: кинту прабхорях̣ прия ева тася. Гуру е почитан като Бог, защото той е най-довереният слуга на Бога. Богът е винаги Бог, а гуру си е винаги гуру. Въпрос на етикет е, че Богът е обожаваният Бог, а гуру е обожаващият Бог (севака-бхагава̄н). Затова гуру бива наричан прабхупа̄да. Думата прабху означава „господар“, а па̄да означава „позиция“. Така прабхупа̄да означава „този, който е приел позицията на Бог“. Това е същото както са̄кш̣а̄д-дхаритвена самаста-ша̄страих̣.
* Игра на думи: от английски God (Бог) и dog (куче).

Ако много сериозно искаме да разберем науката за Бога, само тогава ни е необходим гуру. Не трябва да се опитваме да имаме гуру, защото това е на мода. Този, който е приел гуру, говори интелигентно. Той не говори глупости. Това означава да си приел истински гуру. Несъмнено, трябва да отдаваме цялата си почит на духовния учител, но трябва и да помним инструкциите му. В Бхагавад-гӣта̄ (4.34) самият Шрӣ Кр̣ш̣н̣а ни дава начина, по който да намерим гуру и да се обърнем към него:

„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналата се душа може да ти предаде знание, защото е видяла истината“. Първото изискване е да се отдадем. Трябва да намерим достойна личност и доброволно да ѝ се отдадем. Ша̄стрите ни съветват, преди да приемем гуру, добре да го опознаем, за да разберем дали ще можем да му се отдадем. Не трябва да приемаме гуру веднага, само от фанатизъм. Това е много опасно. Гуру също трябва да разбере дали този, който иска да стане негов ученик, е готов за това. Това е начинът, по който се установява връзката между гуру и ученик. Всичко е налице, но ние трябва да се заловим с метода сериозно. Тогава ще можем да станем истински ученици. Най-напред трябва да намерим истински гуру, да установим връзка с него и да действаме съобразно с неговите изисквания. Тогава животът ни ще стане успешен, защото гуру може да просветли искрения ученик, който е в тъмнината.

Всеки се е родил негодник и глупак. Ако бяхме родени учени, щяхме ли да ходим на училище? Ако не придобиваме знание, няма да сме по-добри от животните. Животното може да казва, че не са нужни книги и че то е станало гуру, но как е възможно някой да получи знание, без да е изучавал авторитетни научни и философски книги? Негодниците гуру се опитват да избегнат тези неща. Трябва да разберем, че сме се родили негодници и глупаци и се нуждаем от просвещение. Нужно е да получим знание, за да направим живота си съвършен. Ако не усъвършенстваме живота си, това означава, че сме претърпели поражение. Какво означава поражение? — Това е борбата за съществуване. Опитваме се да постигнем по-добър живот, по-висока позиция и затова се борим упорито. Но не знаем какво всъщност е висока позиция.

Каквото и положение да сме достигнали в материалния свят, ще трябва да го напуснем. Може да имаме добро или лошо положение, и в двата случая не можем да останем тук. Можем да спечелим милиони долари и да си мислим: „Сега съм в добро положение“ — но една дизентерия или холера ще отнемат положението ни. Ако банката фалира, с положението ни е свършено. Всъщност няма добро положение в материалния свят. Той е безсмислена комедия. Тези, които се опитват да достигнат по-добро положение в материалния свят, накрая се провалят, защото добро положение няма. В Бхагавад-гӣта̄ (14.26) се казва какво е добро положение:

„Този, който се заема с чисто предано служене, веднага излиза извън обсега на влиянието на материалната природа и се издига до духовна позиция“.

Съществуват ли наука и знание, които да ни направят безсмъртни? Да, ние можем да станем безсмъртни, но не в материалния смисъл на думата. Не можем да получим това знание в т.нар. „университети“. Но съществува знанието на ведическите писания, което води до безсмъртие. Това безсмъртие е нашето по-добро положение. Няма повече раждане, няма повече смърт, няма повече старост, няма повече болести. Следователно гуру поема много голяма отговорност. Той трябва да напътства ученика си и да му даде възможност да стане достоен кандидат за съвършената позиция — безсмъртието. Гуру трябва да бъде способен да отведе ученика си обратно вкъщи, при Бога.

Журналист: Ваша Милост, изглежда, че днес повече хора от когато и да било се стремят към някакъв духовен живот. Можете ли да кажете защо е така?

Шрӣла Прабхупа̄да: Желанието за духовен живот е напълно естествен копнеж. Тъй като сме души, в материалната атмосфера не можем да бъдем щастливи. Ако извадите рибата от водата, на сушата тя не може да бъде щастлива. По същия начин, ако не сме с духовно съзнание, никога няма да сме щастливи. Днес толкова хора се стремят към научен напредък и икономическо развитие, но не са щастливи, защото това не е истинската цел на живота. Много млади хора осъзнават тази истина и отхвърлят материалистичния живот, в търсене на духовния. Всъщност това е правилното търсене. Кр̣ш̣н̣а съзнание е истинската цел на живота. Докато не приемем Кр̣ш̣н̣а съзнание, не можем да бъдем щастливи. Това е факт. Затова приканваме всекиго да изучи и разбере това велико движение.

Журналист: Това, което искрено ме притеснява е, че откакто преди известно време в Англия пристигна един индийски йогӣ, който беше първият „гуру“, а повечето хора и представа си нямаха какво означава това, изведнъж неизвестно откъде се появиха много гуру. Понякога имам чувството, че не всички от тях са истински, каквито би трябвало да бъдат. Правилно ли е да се предупредят хората, решили да се заемат с духовен живот, че трябва да проверят дали имат истински гуру, който да ги учи?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Разбира се, много хубаво е човек да намери гуру. Но ако искате евтин гуру или ако искате да бъдете измамен, тогава ще намерите много гуру, които мамят. Ако сте искрен обаче, ще намерите истински гуру. Хората биват мамени, защото искат всичко много евтино. Ние изискваме от учениците си да се въздържат от извънбрачен секс, месоядство, хазарт и интоксиканти. Хората мислят, че всичко това е много трудно — излишни безпокойства. Но ако друг им каже: „Можеш да правиш каквито си искаш глупости, само вземи моята мантра“ — хората го харесват. Истината е, че хората искат да бъдат мамени и затова се появяват измамниците. Никой не иска да се подлага на каквито и да било въздържания. Човешкият живот е предназначен за въздържание, но никой не е готов да се подлага на въздържания. Ето защо идват измамниците и казват: „Никакви въздържания. Можеш да правиш каквото си искаш. Само ми плати и ще ти дам мантра, с която за шест месеца ще станеш Бог“. И всичко това продължава. Ако искате да бъдете мамени така, измамниците ще се появят.

Журналист: Какво ще кажете за този, който сериозно иска да намери духовен живот и има благоприятната възможност да приключи с мнимия гуру?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ако искате да получите дори най-обикновено образование, трябва да посветите на това много време, труд и разбиране. По същия начин, ако искате да започнете духовен живот, трябва да сте сериозен. Как е възможно само с някаква удивителна мантра за шест месеца някой да стане Бог? Защо хората искат такова нещо? Това означава, че те искат да бъдат мамени.

Журналист: Как човек може да разбере, че неговият гуру е истински?

Шрӣла Прабхупа̄да: Може ли някой от моите ученици да отговори на този въпрос?

Ученик: Спомням си как веднъж Джон Ленън Ви попита: „Как да разбера кой е истински гуру?“. И Вие отговорихте: „Просто намери този, който е най-отдаден на Кр̣ш̣н̣а. Той е истинският гуру“.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Истинският гуру е представител на Бога и той говори за Бога и за нищо друго. Истински гуру е този, който не се интересува от материалистичния живот. Той се интересува от Бога, единствено от Бога. Това е един от тестовете за истински гуру: брахма-ниш̣т̣хам. Мислите му са потопени в Абсолютната Истина. В Мун̣д̣ака Упаниш̣ад се казва: шротриям̇ брахма-ниш̣т̣хам — „Истинският гуру е много вещ в писанията и ведическото знание и е изцяло зависим от Брахман“. Той би трябвало да знае какво е Брахман (духът) и как да се установи в Брахман. Тези отличителни черти са посочени във ведическата литература. Както казах преди, истинският гуру е представител на Бога. Той представя Върховния Бог, както вицекралят представя краля. Истинският гуру не измисля нищо. Всичко, което казва, е в съответствие с писанията и предишните а̄ча̄рии. Той няма да ти даде мантра и да ти каже, че за шест месеца ще станеш Бог. Това не е работата на гуру. Работата на гуру е да убеждава всеки да стане предан на Бога. Това е същността на задълженията на един гуру. Всъщност той няма друго задължение. Той казва на всеки, когото види: Моля те, стани Кр̣ш̣н̣а осъзнат“. Ако той агитира по един или друг начин за Бога и се опитва да накара всеки да стане предан на Бога, той е истински гуру.

Журналист: Какво ще кажете за християнските свещеници?

Шрӣла Прабхупа̄да: Християнин, мюсюлманин, индус — няма значение какъв е свещеникът. Ако просто говори за Бога, той е гуру. Например Господ Исус Христос. Той проповядва на хората, като казва: „Просто се опитайте да обикнете Бога“. Всеки, няма значение какъв е — индус, мюсюлманин или християнин — е гуру, ако убеждава хората да обичат Бога. Това е критерият. Гуру никога не казва „Аз съм Бог“ или „Аз ще те направя Бог“. Истинският гуру казва: „Аз съм слуга на Бога и ще направя и теб слуга на Бога“. Няма значение как е облечен гуру. Както казва Чайтаня Маха̄прабху: „Този, който може да даде знание за Кр̣ш̣н̣а, е духовен учител“. Истинският духовен учител се опитва да накара хората да станат предани на Кр̣ш̣н̣а, т. е. на Бога. Той няма друго задължение.

Журналист: Но лошите гуру…

Шрӣла Прабхупа̄да: А какво е лош гуру?

Журналист: Лошият гуру иска само пари или слава.

Шрӣла Прабхупа̄да: Добре. Но ако той е лош, как може да стане гуру? (Смях.) Как може желязото да стане злато? Всъщност гуру не може да бъде лош, защото ако някой е лош, той не може да стане гуру. Не можете да кажете „лош гуру“. Това е противоречие. Това, което ви е нужно, е просто да разберете какво е истински гуру. Дефиницията за истински гуру е, че той говори само за Бога — това е всичко. Ако говори за някакви глупости, той не е гуру. Гуру не може да бъде лош. И въпрос не може да става за лош гуру, за червен гуру или за бял гуру. Гуру означава „истински гуру“. Всичко, което трябва да знаем, е че истинският гуру говори само за Бога и се опитва да накара хората да станат предани на Бога. Ако прави това, той е истински.

Журналист: Ако искам да получа посвещение във вашето общество, какво трябва да направя?

Шрӣла Прабхупа̄да: Най-напред трябва да изоставите разпуснатия сексуален живот.

Журналист: Това включва ли изобщо сексуалния живот? Какво означава разпуснат сексуален живот?

Шрӣла Прабхупа̄да: Разпуснат сексуален живот е сексуалният живот извън брака. Животните имат сексуални отношения без ограничения, но в човешкото общество има ограничения. Във всяка страна и във всяка религия има някаква система за ограничаване на сексуалния живот. Ще трябва да се откажете и от всички интоксиканти, включително чай, цигари, алкохол, марихуана — всичко, което отравя организма.

Журналист: А друго?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ще трябва да се откажете да ядете месо, яйца и риба. Ще трябва да изоставите и хазарта. Ако не изоставите тези четири вида греховни дейности, не може да получите посвещение.

Журналист: Колко последователи имате по света?

Шрӣла Прабхупа̄да: Последователите на нещо истинско могат да бъдат много малко, а последователите на нещо глупаво — твърде много. Ние имаме около пет хиляди посветени ученици.

Журналист: Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание непрекъснато ли нараства?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, то нараства, но бавно. Това е защото изискваме много ограничавания. Хората не обичат да бъдат ограничавани.

Журналист: Къде имате най-много последователи?

Шрӣла Прабхупа̄да: В Съединените щати, Европа, Южна Америка и Австралия. И разбира се, в Индия — там има милиони, които практикуват Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Журналист: Можете ли да кажете каква е целта на вашето движение?

Шрӣла Прабхупа̄да: Целта на това движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание е да събуди изначалното съзнание на хората. Сега съзнанието ни е изпълнено с обозначения. Някой си мисли: „Аз съм англичанин“ — друг си мисли: „Аз съм американец“. Всъщност ние не сме нито едно от тези обозначения. Ние сме частици от Бога; това е нашата истинска същност. Ако всеки постигне това съзнание, проблемите в света ще бъдат разрешени. Тогава ще започнем да разбираме, че ние сме еднакви по качество души. Душа с едно и също качество се намира във всекиго, въпреки че сме в различни дрехи. Това е обяснението, дадено в Бхагавад-гӣта̄.

Кр̣ш̣н̣а съзнание е всъщност пречистващ метод (сарвопа̄дхи-винирмуктам). Целта му е да освободи хората от всички обозначения (тат-паратвена нирмалам). Когато съзнанието ни се пречисти от обозначенията, дейностите, извършвани с пречистени сетива, ще ни направят съвършени. Накрая достигаме пълното съвършенство на човешкия живот. Кр̣ш̣н̣а съзнание е и много лесен метод. Не е необходимо човек да става велик философ, учен или нещо друго. Единственото, което е необходимо, е да повтаря святото име на Бога, съзнавайки, че неговата личност, име и качества са абсолютни.

Кр̣ш̣н̣а съзнание е велика наука. За нещастие, в университетите няма катедри по тази наука. Затова приканваме сериозните хора, заинтересувани от благополучието на човешкото общество, да разберат същността на това велико движение и ако е възможно, да вземат участие в него и да ни съдействат. Проблемите на света ще бъдат разрешени. Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣта̄, най-важната и авторитетна книга на духовното знание. Много от вас са чували за Бхагавад-гӣта̄. Нашето движение се основава на нея. То е признато от великите а̄ча̄рии в Индия. Ра̄ма̄нуджа̄ча̄рия, Мадхва̄ча̄ря, Бог Чайтаня и много други. Вие сте представители на пресата, затова ви моля да се опитате за доброто на цялото човешко общество да разберете колкото е възможно по-добре същността на това движение.

Журналист: Смятате ли, че вашето движение е единственият начин да се разбере Бога?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Журналист: На какво се основава вашата увереност?

Шрӣла Прабхупа̄да: На авторитети и на Бога, Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а казва:

„Изостави различните видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от всички греховни реакции. Не се страхувай“ (Бхагавад-гӣта̄ 18.66).

Журналист: Призивът „отдай се“ означава ли, че човек трябва да напусне семейството си?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не.

Журналист: Но да предположим, че искам да получа посвещение. Трябва ли да дойда да живея в храма?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не е задължително.

Журналист: Мога да си остана вкъщи?

Шрӣла Прабхупа̄да: О, да.

Журналист: Какво ще кажете за работата ми. Трябва ли да напусна работата си?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. Просто ще трябва да изоставите лошите си навици и да повтаряте Харе Кр̣ш̣н̣а мантра върху тази броеница — това е всичко.

Журналист: Ще трябва ли да давам някакви финансови помощи?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. Това е ваше доброволно желание. Ако давате, е добре. Ако не давате, за нас няма значение. Ние не зависим от финансовите приноси на никого. Ние зависим от Кр̣ш̣н̣а.

Журналист: Не трябва да давам никакви пари?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не.

Журналист: Това едно от главните неща ли е, по които се различава истинският гуру от измамника гуру?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Истинският гуру не е бизнесмен. Той е представител на Бога. Каквото казва Богът, това повтаря гуру. Той не говори друго.

Журналист: Но редно ли е да видим истински гуру, пътуващ в Ролс Ройс, да кажем, или в апартамент в луксозен хотел?

Шрӣла Прабхупа̄да: Понякога хората ни осигуряват стая в първокласен хотел, но обикновено ние оставаме в нашите храмове. Имаме около сто храма в целия свят, така че не се нуждаем от хотели.

Журналист: Не се опитвам да отправям някакви обвинения. Само се опитвам да обясня, че според мен вашето предупреждение е добре обосновано. Има толкова много хора, които се интересуват от духовен живот, но в същото време има много хора, които искат да реализират печалби от гуру-бизнеса.

Шрӣла Прабхупа̄да: А смятате ли, че духовен живот означава доброволно да живеем в бедност?

Журналист: Не, не знам.

Шрӣла Прабхупа̄да: Един бедняк може да бъде материалист, а един богат човек — да бъде духовен. Духовният живот не зависи от богатството и от бедността. Духовният живот е трансцендентален. Да вземем за пример Арджуна. Арджуна бил от царски род и въпреки това бил чист предан на Бога. А в Бхагавад-гӣта̄ (4.2) Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва: евам̇ парампара̄-пра̄птам̇ имам̇ ра̄джарш̣айо видух̣ — „Това върховно знание беше получено по веригата на ученическата последователност и така го разбраха святите царе“. В миналото царете, които са били святи, са разбирали духовната наука. Следователно духовният живот не зависи от материалното положение. Независимо в какво материално положение се намира човек — дали е цар или просяк — той може да разбере духовния живот. Обикновено хората не знаят какво е духовен живот и затова ни критикуват ненужно. Ако ви попитам какво е духовен живот, как бихте отговорили?

Журналист: Не съм сигурен, че знам.

Шрӣла Прабхупа̄да: Макар че не знаете какво е духовен живот, казвате „той е това“ или „той е онова“. Но преди всичко трябва да знаете какво е духовен живот. Духовният живот започва, когато разберете, че не сте това тяло. Това е истинското начало на духовния живот. Виждайки разликата между себето и тялото, ще започнете да разбирате, че сте душа (ахам̇ брахма̄сми).

Журналист: Смятате ли, че това знание трябва да бъде част от образованието на всеки човек?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Човек трябва най-напред да научи какво е той. Дали е тялото си, или е нещо друго. Това е началото на образованието. Сега всеки е обучаван да мисли, че е това тяло. И понеже някой случайно е получил американско тяло, той си мисли: „Аз съм американец“. Все едно да си мислите „Аз съм червена риза“ само защото носите червена риза. Вие не сте червена риза. Вие сте човешко същество. По същия начин това тяло е като риза или палто върху истинската личност — душата. Ако приемаме себе си за тази телесна „риза“ или „палто“, ние нямаме никакво духовно образование.

Журналист: Смятате ли, че това трябва да се преподава в училищата?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да — в училищата, в колежите, в университетите и другите учебни заведения. Има обширна литература на тази тема, огромен фонд от знание. Всъщност необходимо е водачите на обществото да се поинтересуват какво представлява това движение.

Журналист: Има ли последователи, които преди да дойдат при вас, са били оплетени от гуру измамник?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, има много.

Журналист: Духовният им живот бил ли е провален по някакъв начин от измамника гуру?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, те искрено са търсили нещо духовно и това е тяхното достойнство. Богът е в сърцето на всекиго и щом човек искрено го търси, той му помага да намери истински гуру.

Журналист: Истинските гуру като Вас опитвали ли са се някога да отстраняват такива измамници гуру — т. е. да оказват давление върху тях, като ги изхвърлят, така да се каже, от бизнеса?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, това не е моята цел. Аз основах движението просто като повтарях Харе Кр̣ш̣н̣а. Повтарях святото име в Ню Йорк, в парка Томпкинс Скуеър. Скоро след това хората започнаха да идват при мен. По този начин постепенно движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание започна да се разраства. Много хора приеха движението, мнозина не го приеха. Щастливи са тези, които го приеха.

Журналист: Не мислите ли, че хората са недоверчиви, защото са се сблъсквали с гуру измамници? Ако отидете при зъболекар шарлатанин и той ви счупи зъба, с недоверие ще отидете при друг зъболекар…

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Естествено, ако сте бил мамен, ще станете недоверчив. Но това не значи, че ако веднъж сте бил измамен, винаги ще бъдете мамен. Трябва да намерите истинския гуру. Но за да стигнете до Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва или да имате голям късмет, или да сте добре запознат с тази наука. От Бхагавад-гӣта̄ разбираме, че тези, които искрено търсят, са много малко: мануш̣я̄н̣а̄м̇ сахасреш̣у кашчид ятати сиддхайе. Сред многото милиони хора единици се интересуват от духовен живот. Обикновено хората се интересуват от ядене, спане, секс и самозащита. Така че как може да очакваме много последователи? Не е трудно да се види, че хората са загубили духовния си интерес. И почти всички, които се интересуват, биват мамени от т.нар. „спиритуалисти“. Не можем да съдим за едно движение само по броя на неговите последователи. Ако човек е искрен, движението е успешно. Не е въпрос на количество, а на качество.

Журналист: Чудя се, колко хора смятате, че са измамени от лъжливи гуру?

Шрӣла Прабхупа̄да: На практика всеки. (Смях.) Не е нужно да се броят. Всички.

Журналист: Това означава хиляди хора, така ли?

Шрӣла Прабхупа̄да: Милиони. Милиони са били мамени, защото са искали да бъдат мамени. Богът е всезнаещ. Той може да разбере желанията ви. Той е в сърцето ви и ако искате да бъдете измамен, той ви изпраща измамник.

Журналист: Възможно ли е всеки да достигне съвършения стадий, за който говорихте преди?

Шрӣла Прабхупа̄да: В един миг. Всеки може да достигне съвършенство в един миг — при условие че желае. Проблемът е, че никой не желае. В Бхагавад-гӣта̄ (18.66) Кр̣ш̣н̣а казва: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа — „Просто ми се отдай“. Но кой има намерение да се отдава на Бога? Всеки казва: „Защо трябва да се отдавам на Бога? Аз ще съм независим“. Ако просто се отдадете, това става за секунда. Това е всичко. Но никой не иска и това е препятствието.

Журналист: Когато казвате, че много хора искат да бъдат мамени, имате пред вид, че много хора искат да продължават да се наслаждават на светските удоволствия и в същото време, като повтарят мантра или държат цвете, да достигнат духовен живот? Това ли искате да кажете с израза „искат да бъдат мамени“?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Например един пациент си мисли: „Ще продължавам да бъда болен и в същото време ще оздравея“. Това е противоречие. Първото изискване е човек да бъде обучен в духовен живот. Духовният живот не е нещо, което човек може да разбере в няколкоминутен разговор. Има много философски и теологични книги, но хората не се интересуват от тях. Това е проблемът. Шрӣмад Бха̄гаватам например е много голямо произведение и ако се опитате да прочетете тази книга, ще са ви нужни много дни, за да разберете дори един ред от нея. Бха̄гаватам описва Бога, Абсолютната Истина, но хората не се интересуват. А ако случайно някой се заинтересува от духовен живот, той иска нещо бързо постижимо и евтино. Затова бива мамен. Всъщност човешкият живот е предназначен за въздържание и покаяние. Такъв е пътят на ведическата цивилизация. Във ведическите времена момчетата са били обучавани за брахмача̄рӣ: до двадесет и пет годишна възраст е бил забранен всякакъв сексуален живот. Къде е това образование сега? Брахмача̄рӣ е ученик, който не води никакъв полов живот и се подчинява на заповедите на своя гуру в гуру-кула (училище на духовен учител). Сега в училищата и другите учебни заведения се преподава секс от самото начало и дванадесет-тринадесет годишни момчета и момичета водят сексуален живот. Как могат да имат духовен живот? Духовен живот означава доброволно приемане на някакви въздържания, за да осъзнаем Бога. Затова на посветените ученици са забранени извънбрачният сексуален живот, месоядството, хазартът и интоксикантите. Без тези ограничения никоя „йога медитация“ или т.нар. „духовна“ дисциплина не може да бъде истинска. Тя е само въпрос на бизнес между измамници и измамени.

Журналист: Много Ви благодаря.

Шрӣла Прабхупа̄да: Харе Кр̣ш̣н̣а.

„В свещените писания се казва, че духовният учител трябва да бъде почитан като Върховната Божествена Личност, и чистите предани се подчиняват на това наставление. Духовният учител е най-довереният слуга на Бога. Да отдадем смирените си почитания в лотосовите нозе на нашия духовен учител.“

Господа, позволете ми от името на членовете на бомбайския филиал на Гауд̣ӣя Мат̣ха да ви приветствам, задето тази вечер така отзивчиво се присъединихте към съвместното отдаване на почит в лотосовите нозе на световния учител, А̄ча̄рядева, основателя на тази Гауд̣ӣя организация и а̄ча̄ря-президент на Шрӣ Шрӣ Виш̣ва-ваиш̣н̣ава Ра̄джа-сабха̄ — имам пред вид моя духовен учител, Парамахам̇са Паривра̄джака̄ча̄ря Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа.

Преди шейсет и две години, в този благоприятен ден, по молба на Т̣ха̄кура Бхактивинода в Шрӣ-кш̣етра Джаганна̄тха-дха̄ма в Пурӣ се появи А̄ча̄рядева.

Господа, отдаването на почит към А̄ча̄рядева, което организирахме тази вечер, не е сектантско мероприятие, защото когато говорим за основните качества на един гурудева или а̄ча̄рядева, ние говорим за нещо, което остава валидно винаги и навсякъде. И въпрос не може да става за разграничаване на мой гуру, ваш гуру или нечий друг гуру. Съществува само един гуру, който се явява в безкрайно много форми, за да учи — мен, вас и всички други.

Гуру или а̄ча̄рядева, както научаваме от авторитетните писания, предава послание от абсолютния свят, трансценденталната обител на Абсолютната Личност, където всичко без изключение служи на Абсолютната Истина. Толкова пъти сме чували: маха̄джано йена гатах̣ са пантха̄х̣ („Следвай предишните а̄ча̄рии“), но едва ли сме се опитвали да разберем истинския смисъл на този стих. Ако внимателно проучим това твърдение, ще разберем, че маха̄джана е един и царският път към трансценденталния свят е също един. В Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (1.2.12) се казва:

„За да изучи трансценденталната наука, човек трябва да се обърне към истински духовен учител от ученическата последователност, който е установен в Абсолютната Истина“.

Тук се посочва, че изискването за получаване на това трансцендентално знание е човек да се обърне към гуру. Следователно Абсолютната Истина е една, за което според нас няма две мнения, и гуру също е един. А̄ча̄рядева, заради когото тази вечер се събрахме, за да му отдадем смирените си почитания, не е гуру от сектантска институция или някой от различните изразители на истината. Напротив, той е Джагад-гуру, гуру на всички ни; единствената разлика е, че някои му се подчиняват напълно, а други не му се подчиняват пряко.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.17.27) се казва:

„Човек трябва да разбере, че духовният учител е също като мен — казва Благословеният Бог. — Никой не бива да завижда на духовния учител или да го мисли за обикновен човек, защото в духовния учител са представени всички полубогове“. Това означава, че а̄ча̄ря е отъждествяван със самия Бог. Той няма нищо общо с делата в този материален свят. Той не слиза тук, за да се намесва в работите по преходните необходимости, а за да освободи падналите обусловени души — съществата, дошли в този материален свят с намерението да се наслаждават с ума си и петте си сетива. Той се явява пред нас, за да разкрие светлината на Ведите и да ни дари с благословията за пълно освобождаване, към което трябва да се стремим на всяка крачка в живота си.

Богът предава трансценденталното знание от Ведите най-напред на Брахма̄, създателя на тази вселена. Брахма̄ предава знанието на На̄рада, На̄рада — на Вя̄садева, Вя̄садева — на Мадхва и по тази верига на ученическа последователност трансценденталното знание се предава от учител на ученик. Така то стига до Бог Гаура̄н̇га, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Чайтаня, който идва като ученик и приемник на Шрӣ Ӣшвара Пурӣ. Сегашният А̄ча̄рядева е десетият представител в ученическата последователност от Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ, първият представител на Бог Чайтаня, проповядвал това трансцендентално предание в неговата пълнота. Знанието, което получаваме от нашия Гурудева, не се различава от знанието, предадено от самия Бог и веригата а̄ча̄рии, водеща началото си от Брахма̄. Ние благоговеем пред този светъл ден Шрӣ Вя̄са-пӯджа̄-титхи, защото А̄ча̄ря е живият представител на Вя̄садева, божественият съставител на Ведите, Пура̄н̣ите, Бхагавад-гӣта̄, Маха̄бха̄рата и Шрӣмад Бха̄гаватам.

Този, който интерпретира божествения звук, шабда-брахма, чрез несъвършеното си сетивно възприемане, не може да бъде гуру, защото, като не е преминал през подходящо обучение под ръководството на авторитетен а̄ча̄ря, тълкувателят със сигурност ще се различава от Вя̄садева (както се различават ма̄я̄ва̄дӣте). Шрӣла Вя̄садева е първоначалният и най-важният авторитет на ведическото откровение, следователно тълкувателят не може да бъде приеман за гуру, а̄ча̄ря, независимо, че може да е запознат с материалното знание. Както се казва в Падма Пура̄н̣а:

„Ако не си посветен от авторитетен духовен учител от ученическата последователност, мантрата, която си получил, няма ефект“.

От друга страна, този, който е получил трансцендентално знание чрез слухово възприемане от авторитет в ученическата верига и искрено почита истинския а̄ча̄ря, трябва да бъде просветлен с разкритото знание от Ведите. Но това знание ще остава вечно недостъпно за търсенията на емпириците. Както се казва в Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.23):

„Само на тези велики души, които имат пълна вяра и в Бога, и в духовния учител, автоматично се разкрива смисълът на ведическото знание“.

Господа, знанието ни е толкова оскъдно, сетивата ни са толкова несъвършени и източниците ни са толкова ограничени, че не е възможно да получим дори и най-незначително знание за абсолюта, ако не се отдадем в лотосовите нозе на Шрӣ Вя̄садева или на негов авторитетен представител. Всеки миг сме заблуждавани от знанието, получено чрез директно възприятие. То е измислица, творение на трепкащия ум, който постоянно мами и се променя. Ние не можем да научим нищо за трансценденталните сфери с нашия ограничен и изопачаващ метод на наблюдение и опит. Но можем да си послужим с ушите си, горящи от желание за слухово възприемане на трансценденталния звук, предаден от трансцендента в нашата сфера чрез неподправеното посредничество на Гурудева или Шрӣ Вя̄садева. Ето защо, господа, нека днес се отдадем в нозете на представителя на Шрӣ Вя̄садева, за да се отстранят несъгласията, подхранвани от непокорното ни отношение. Във връзка с това в Шрӣ Гӣта̄ (4.34) се казва:

„Обърни се към авторитетен духовен учител. Питай го смирено и му служи. Мъдрият духовен учител ще те просветли с трансцендентално знание, защото вече е узнал Абсолютната Истина“.

За да получим трансцендентално знание, с ревностно служене и питане трябва напълно да се отдадем на истински а̄ча̄ря. Същинското служене на Абсолюта под ръководството на а̄ча̄ря е единственото средство, чрез което можем да възприемем трансценденталното знание. Днешната среща за отдаване на смирено служене и почит в лотосовите нозе на А̄ча̄рядева ни предоставя възможност да възприемем трансценденталното знание, което той така милостиво предава на всички хора без ограничение.

Господа, малко или много ние се гордеем с нашата древна индийска цивилизация. Но в действителност не знаем истинската ѝ същност. Не можем да се гордеем с древната материална цивилизация, тъй като материалната цивилизация сега е хиляди пъти по-велика отколкото в миналото. Казва се, че минаваме през епохата на мрака, Кали-юга. Какъв е този мрак? Мракът не може да се дължи на изостаналост в материалното знание — сега то е по-напреднало, отколкото в миналото. Ако не ние самите, то поне съседите ни имат в изобилие от него. Следователно можем да заключим, че мракът в настоящата епоха не се дължи на липса на материален напредък, а на това, че сме загубили ключа за духовния напредък, най-важната необходимост в човешкия живот и критерий за най-висша човешка цивилизация. Хвърлянето на бомби от самолети не бележи напредък на цивилизацията в сравнение с примитивната практика на хвърляне на големи камъни от хълмовете върху главите на враговете. Усъвършенстването на изкуството да убиваме съседите си с картечници и отровни газове, разбира се, не е напредък в сравнение с примитивното варварство, което се слави с изкуството да се убиват хората с лъкове и стрели. Нито пък усъвършенстваното чувство за удовлетворено себелюбие показва нещо повече от интелектуален анимализъм. Истинската човешка цивилизация е съвсем различна от всички тези положения и затова в Кат̣ха Упаниш̣ад (1.3.14) има емфатичен зов:

„Моля ви, събудете се и се опитайте да разберете предимството, което имате сега с тази човешка форма на живот. Пътят на духовната реализация е много труден, той е като острието на бръснач. Това е мнението на вещите трансцендентални учени“.

Докато другите са били все още в утробата на историческото забвение, мъдреците на Индия са развивали друг вид цивилизация, която им е давала възможност да разберат себе си. Те са открили, че ние съвсем не сме материални същества, а сме изцяло духовни, вечни и неунищожими слуги на Абсолюта. Но понеже против здравия си разум сме избрали отъждествяване със сегашното материално съществуване, страданията ни са се увеличили в съответствие с неумолимия закон за раждането и смъртта, и съпътстващите ги болести и безпокойства. Тези страдания всъщност не могат да бъдат облекчени с обезпечаване на материално щастие, защото материята и духът са съвсем различни неща. Това е все едно да извадиш водно животно от водата и да го оставиш на сушата, като му осигуриш всички възможни форми на земно щастие. Не е възможно да се облекчат непоносимите страдания на животното, докато то не бъде измъкнато от тази чужда за него среда. Духът и материята са противоположни. Всички ние сме духовни същества. Не можем да имаме пълно щастие, което е наше рождено право, колкото и усърдно да се занимаваме със светски дейности. Пълното щастие може да бъде наше само когато възстановим естественото си състояние на духовно съществуване. Това е специалното послание на нашата древна индийска цивилизация, това е посланието на Гӣта̄, това е посланието на Ведите и на Пура̄н̣ите, това е посланието на всички истински а̄ча̄рии, включително и на сегашния ни А̄ча̄рядева в духовната верига от Бог Чайтаня.

Господа, макар че не е достатъчно, че по негова милост ни е дадена възможността да разберем върховното послание на нашия А̄ча̄рядева, Ом̇ Виш̣н̣упа̄да Парамахам̇са Паривра̄джака̄ча̄ря Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа, трябва да признаем, че ясно сме осъзнали, че божественото послание от неговите святи устни е подходящо за страдащото човечество. Всички трябва да го слушаме търпеливо. Ако слушаме трансценденталния звук, без да се противопоставяме ненужно, той със сигурност ще бъде милостив към нас. Мисията на А̄ча̄ря е да ни върне в първоначалния ни дом, обратно при Бога. Затова нека повторя, че трябва търпеливо да го слушаме, да го следваме, докато се убедим и да се поклоним пред лотосовите му нозе за това, че ни избавя от безпричинното ни нежелание да служим на Абсолюта и на всички души.

От Гӣта̄ научаваме, че с унищожението на тялото а̄тма̄, душата, не се унищожава. Тя винаги е една и съща, вечно млада и жизнена. Огънят не може да я изгори, водата не може да я разтвори, въздухът не може да я изсуши, мечът не може да я насече. Тя е неунищожима, вечна и това е потвърдено и в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.84.13):

„Всеки, който смята тази торба от плът, пълна с три съставки (жлъчка, слуз и въздух) за своето себе; който има влечение към близки взаимоотношения с жена си и децата си; който смята страната си достойна за почит; който се къпе във водите на святите места за поклонение, но никога не общува с личностите, които притежават истинско знание, не е по-добър от магаре или крава“.

За нещастие, сега всички сме станали глупаци, като пренебрегваме истинското си удовлетворение и отъждествяваме материалния кафез със собственото си „Аз“. Ние сме съсредоточили енергията в безсмислено поддържане на материалния кафез заради самия него, напълно пренебрегвайки пленената вътре душа. Кафезът е предназначен да пази птицата; птицата не е предназначена за благоденствието на кафеза. Нека дълбоко размислим върху това. Сега нашите дейности са насочени към поддържането на кафеза и най-многото, което правим, е да подхранваме ума чрез изкуство и литература. Но ние не знаем, че този ум е също материален, само че в по-фина форма. Това се заявява в Бхагавад-гӣта̄ (7.4):

„Земя, вода, огън, въздух, небе, интелигентност, ум и его — всички те са мои отделени енергии“.

Едва ли се опитваме да храним душата, която се различава от тялото и ума; следователно ние всички извършваме самоубийство в истинския смисъл на думата. Посланието на А̄ча̄рядева ни предупреждава да прекъснем тези погрешни дейности. Да се поклоним пред лотосовите му нозе за кристално чистата милост и обич, с която ни дарява.

Господа, нито за миг не мислете, че моят Гурудева иска да сложи спирачка на съвременната цивилизация — неосъществим подвиг. Но нека се научим от него на изкуството да извличаме най-голяма полза от една лоша сделка и нека разберем важността на този човешки живот, подходящ за висше усъвършенстване на истинското съзнание. Не трябва да забравяме най-голямата облага от човешкия живот. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.9.29):

„Тази човешка форма на живот е получена след много, много раждания и въпреки че не е вечна, тя може да ни предостави най-голямото благо. Затова сериозният и интелигентен човек трябва веднага да се опита да изпълни мисията си и да извлече висша полза от живота, преди да настъпи поредната смърт. При всички обстоятелства той трябва да избягва предлаганото му сетивно наслаждение“.

Да не злоупотребяваме с тази човешка форма на живот, като напразно търсим материално наслаждение, с други думи, като я използваме само за ядене, спане, самозащита и сетивни дейности. Посланието на А̄ча̄рядева е предадено чрез думите на Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху 1.2.255–256):

„Човек е напълно установен на жизненото стъпало на отречение от живота, ако живее в съответствие с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Без привързаност към сетивно наслаждение той трябва да приема само това, което е необходимо за поддържане на тялото. Обратно, ако отхвърля това, което може да се използва в служене на Кр̣ш̣н̣а, под претекст, че такива неща са материални, той не е в пълно отречение“.

Смисълът на тези шлоки може да бъде реализиран единствено чрез пълно развиване на разумната част от живота ни, не на животинската. Застанали пред лотосовите нозе на А̄ча̄рядева, нека черпим от този трансцендентален източник знание за това, какво сме ние, какво е тази вселена, какво е Богът и каква е връзката ни с него. Посланието на Бог Чайтаня е послание за живите същества и живия свят. Бог Чайтаня не си прави труд да възвиси един мъртъв свят, удачно наречен Мартялока, т. е. свят, в който всичко е осъдено да умре. Той се явява преди около четиристотин и петдесет години, за да ни каже нещо за трансценденталната вселена, където всичко е вечно заето със служене на Абсолюта. Неотдавна Бог Чайтаня беше невярно представен от някои безскрупулни личности и висшата философия на Бога беше погрешно тълкувана като вероизповедание на най-низшите от обществото. Радостни сме да съобщим тази вечер, че нашият А̄ча̄рядева, с присъщата си доброта, ни спаси от тази ужасна деградация и затова с цялото си смирение се прекланяме в лотосовите му нозе.

Господа, в днешно време на мода сред културната (или некултурната) общественост е да се приписват на Божествената Личност само безличностни черти и да се омаловажава той, като се твърди, че Богът няма сетива, няма форма, не извършва никакви дейности, няма глава, няма крака и няма наслаждение. С това се забавляват и съвременните учени, лишени от подходящо ръководство и истински поглед към духовната сфера. Тези емпирици мислят по един и същ начин: всички неща за наслаждение трябва да бъдат монопол само на човешкото общество или само на отделна класа, а безличностният Бог трябва да е обикновен изпълнител на своенравните им поръчки за своеволни изяви. Щастие е, че сме освободени от този ужасен вид заболяване по милостта на Негова Божествена Милост Парамахам̇са Паривра̄джа̄ка̄чаря Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа. Той отвори очите ни, той е нашият вечен баща, нашият вечен наставник и нашият вечен водач. Нека в този светъл ден се поклоним в неговите лотосови нозе.

Господа, макар че сме като деца невежи в знанието за Трансцендента, все пак Негова Божествена Милост, моят Гурудева, запали малък огън в нас, за да разпръсне непреодолимата тъмнина на емпиричното знание. Сега сме напълно в безопасност и никакви аргументи от страна на емпиричната философска школа не могат да ни отклонят нито на милиметър от позицията на вечна зависимост от лотосовите нозе на Негова Божествена Милост. Освен това ние сме готови да спорим с най-ерудираните учени от школата ма̄я̄ва̄да и да докажем, че Божествената Личност и неговите трансцендентални развлечения в Голока сами по себе си съставят най-висшата информация на Ведите. Това е добре обяснено в Чха̄ндогя Упаниш̣ад (8.13.1):

„За да получа милостта на Кр̣ш̣н̣а, аз се отдавам на неговата енергия (Ра̄дха̄), а за да получа милостта на неговата енергия, аз се отдавам на Кр̣ш̣н̣а“. Същото се казва и в Р̣г Веда (1.22.20):

„Лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у са крайната цел на всички полубогове. Тези лотосови нозе излъчват светлина както слънцето в небето“.

Простата истина, толкова добре обяснена в Гӣта̄, която е главното учение на Ведите, не може да бъде разбрана и от най-големите учени от емпиричната школа. Те дори не предполагат нейното съществуване. Тук става ясен скритият смисъл на Шрӣ Вя̄са-пӯджа̄. Когато медитираме върху трансценденталните забавления на Абсолютния Бог, ние сме горди, чувствайки, че сме негови вечни слуги и почваме да ликуваме и да танцуваме. Вечна слава на моя божествен учител, защото именно той, изливайки непрестанно милостта си, съживи в нас това движение към вечното съществуване. Да се поклоним пред лотосовите му нозе.

Господа, ако той не се беше явил пред нас да ни освободи от робството на тази груба светска илюзия, със сигурност щяхме да прекараме много животи в мрака на безпомощно пленничество. Ако той не се беше явил пред нас, нямаше да разберем вечната истина на върховното учение на Бог Чайтаня. Ако той не се беше явил пред нас, нямаше да можем да узнаем значението на първата шлока от Брахма сам̇хита̄:

„Кр̣ш̣н̣а, наричан Говинда, е Върховният Бог. Той има вечно, блажено и духовно тяло. Той е източникът на всичко. Той не произхожда от никакъв източник и е първопричината на всички причини“.

Лично аз нямам надежда за някакво непосредствено служене през десетките милиони раждания, които ми предстоят, но съм убеден, че някой ден ще бъда освободен от това блато на илюзията, в което сега съм дълбоко затънал. Затова нека с цялата си искреност се помоля в лотосовите нозе на моя божествен учител да ми позволи да понеса всички страдания, отсъдени заради миналите ми прегрешения и нека имам способността да помня, че не съм нищо друго, освен един незначителен слуга на Всемогъщия Абсолютен Бог, което разбрах по неизменната милост на моя божествен учител. Затова нека се поклоня в лотосовите му нозе с цялото смирение, на което съм способен.