Това изключително важно движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание е предназначено да спаси човешкото общество от духовна смърт. Днес хората са заблуждавани от слепи водачи, които не знаят целта на човешкия живот — себепознанието и възстановяването на загубената ни връзка с Върховната Божествена Личност. Именно това ни липсва. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се опитва да просвети човешкото общество по този важен въпрос.

Според ведическата цивилизация съвършенство в живота е човек да осъзнае връзката си с Бога, Кр̣ш̣н̣а. От Бхагавад-гӣта̄, която всички авторитети в трансценденталната наука смятат за основа на цялото ведическо знание, разбираме, че не само хората, но и всички живи същества са частици от Бога. Частите са предназначени да служат на цялото, както краката, ръцете, пръстите и ушите са предназначени да служат на цялото тяло. Ние, живите същества, като частици от Бога, сме задължени да му служим.

Всъщност позицията ни е постоянно да служим на някого — на нашето семейство, страна или общество. Когато няма на кого да служим, вземаме си домашно животно — котка или куче — и му служим. Всички тези факти доказват, че естественото ни предназначение е да служим. И все пак, въпреки че служим, отдавайки всичките си сили, ние не сме удовлетворени. На телесно равнище всеки е разочарован. Причината за това е неправилният избор на обекта, на който служим. Например ако искаме да служим на едно дърво, трябва да поливаме корените му. Ако поливаме листата, клоните и вейките му, няма да има голяма полза. Ако служим на Върховната Божествена Личност, всички други автоматично ще бъдат удовлетворени. Следователно със служенето на Върховната Божествена Личност едновременно се осъществяват и всички благородни дейности, като служене на обществото, семейството и нацията.

Дълг на всяко човешко същество е да разбере органически присъщата си по отношение на Бога позиция и да действа в съответствие с нея. Ако направим това, животът ни ще бъде успешен. Понякога се противопоставяме и казваме: „Няма Бог“. Или: „Аз съм Бог“. Или дори: „Не ме интересува Богът“. Но всъщност този предизвикателен дух няма да ни спаси. Богът съществува и можем да го видим всеки миг. Ако не искаме да видим Бога в живота си, той ще се яви пред нас в образа на безмилостната смърт. Ако не искаме да видим един негов аспект, ще видим друг негов аспект. Върховната Божествена Личност има различни аспекти, защото е първопричината на цялото космическо проявление. С други думи, невъзможно е да избегнем Бога.

Тoва движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание не е сляп религиозен фанатизъм, нито пък е протестна вълна от парвенюта. То е автентичен научен подход към въпроса за вечната необходимост да общуваме с абсолютната Божествена Личност, върховния наслаждаващ се. Кр̣ш̣н̣а съзнание се занимава с вечната ни връзка с Бога и метода за изпълняване на задълженията ни към него. По този начин то ни дава възможност да достигнем висше съвършенство в живота, достъпно само за човешката форма на съществуване.

Трябва да помним, че в цикъла на прераждането на душата, тази форма на живот се постига след еволюция от много милиони години. В тази форма на живот икономическите проблеми се разрешават много по-лесно, отколкото в по-низшите, животински форми. Жизнените нужди на свинете, кучетата, камилите, магаретата и т. н. са толкова важни, колкото и нашите, но те се удовлетворяват при примитивни условия, докато по законите на природата човешкото същество има всички възможности да живее удобно.

Защо на човека се дават по-добри условия за живот, отколкото на свинята или на другите животни? Защо на служителя с висок пост в правителството се дават по-добри възможности за удобен живот, отколкото на обикновения чиновник? — Отговорът е много прост. Високопоставеният служител трябва да изпълнява много по-отговорни задължения, отколкото обикновеният чиновник. А човекът има по-висши задължения от животното, заето постоянно с това да пълни гладния си стомах. Но по законите на природата животинският стандарт на съвременната цивилизация само увеличава проблемите около пълненето на стомаха. Когато искаме да запознаем тези лустросани животни с духовния живот, те казват, че единственото, което желаят, е да работят за наслаждаване на стомаха си и не се интересуват от Бога. Но въпреки силното им желание упорито да работят, те винаги са застрашени от безработица и от много други пречки, създавани от природните закони. Независимо от това хората продължават да отричат необходимостта да опознаят Бога.

Не сме получили тази човешка форма на живот, за да работим непосилно, като свине и кучета, а за да достигнем висшето съвършенство на живота. Ако не желаем това съвършенство, ще трябва да работим без почивка, защото ще бъдем насилвани от природните закони. В края на Кали-юга (настоящата епоха) човек ще трябва да работи изнурително като магаре само за залък хляб. Този процес вече е започнал и от година на година ще се увеличава необходимостта от непосилна работа срещу по-ниско заплащане. Но човешките същества не са предназначени да работят къртовски като животни и ако човек не успее да изпълни дълга си, той ще бъде принуден от природните закони да се прероди в по-низши биологични форми. Бхагавад-гӣта̄ много живо описва как по законите на природата душата се ражда в материалния свят и получава подходящо тяло и сетивни органи, за да се наслаждава на природата.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва също, че тези, които поемат по пътя към Бога, но не стигат до края му — с други думи, неуспелите да достигнат пълно съвършенство в Кр̣ш̣н̣а съзнание — получават възможността да се родят в семейства на напреднали в духовно отношение личности или на много богати търговци. Щом на неуспелите да завършат духовния си път се дава такава възможност за благороден произход, какво остава за тези, които са постигнали необходимия успех. Следователно опитът да се върнем обратно при Бога, дори и наполовина завършен, гарантира добро раждане в следващия живот. Духовно напредналите и заможните семейства са подходящи за духовно развитие, защото в тях човек получава възможност да продължи от там, където е спрял в предишния си живот. Атмосферата, създадена от доброто семейство, благоприятства развиването на духовно знание. Бхагавад-гӣта̄ напомня на щастливците, родени в добри семейства, че техният късмет се дължи на миналите им предани дейности. За нещастие, децата от такива семейства не се обръщат за съвет към Бхагавад-гӣта̄, защото са заблудени от ма̄я̄ (илюзията).

Раждането в заможно семейство решава проблема за намирането на достатъчно храна още от началото, а по-късно предоставя условия за сравнително по-лесен и по-удобен начин на живот. Така човек има благоприятната възможност да напредне в духовната реализация, но за нещастие, поради влиянието на сегашната желязна епоха (пълна с машини и механизирани хора) синовете на богатите са заблудени от сетивното наслаждение и пропиляват получения добър шанс за духовно просветление. Затова следвайки законите си, природата подпалва тези прекрасни домове. Така по време на царуването на демона Ра̄ван̣а бил изгорен златният град Лан̇ка̄. Това е природният закон.

Бхагавад-гӣта̄ е встъпление към трансценденталната наука на Кр̣ш̣н̣а съзнание и дълг на всеки отговорен държавен водач е да определя икономическите си и други програми, като се съобразява с нея. Нашето предназначение не е да разрешаваме икономическите проблеми в живота, пазейки равновесие върху клатушкаща се платформа, напротив — ние сме предназначени да разрешим най-важните му проблеми, наложени от природните закони. Без духовно движение цивилизацията е статична. Душата движи тялото, а живото тяло движи света. Ние се грижим за тялото, но не знаем нищо за душата, която движи тялото. Без душата тялото е неподвижно, мъртво.

Човешкото тяло е превъзходно превозно средство, чрез което можем да постигнем вечен живот. То е единствена и много важна лодка за прекосяване океана от незнание на материалното съществуване. В тази лодка служим на съвършен лодкар, духовния учител. По божествена милост лодката се движи, носена от попътен вятър. При тези благоприятни фактори кой не би се възползвал от възможността да прекоси океана от незнание? Ако човек пропусне този добър шанс, той просто извършва самоубийство.

Несъмнено комфортът в първокласния вагон на влака е голям, но ако влакът не се движи към местоназначението си, каква е ползата от купето с климатична инсталация? Съвременната цивилизация полага големи грижи за удобствата на материалното тяло, но никой не знае истинския смисъл на живота — завръщането обратно при Бога. Ние не трябва просто да си седим в удобното купе. Трябва да разберем дали нашето превозно средство се движи към истинското си местоназначение. Безполезно е да създаваме удобства за тялото, забравяйки основната необходимост в живота — да възстановим изгубената си духовна същност. Лодката на човешкия живот е конструирана по такъв начин, че да се движи към духовното местоназначение. За нещастие, това тяло е закотвено към материалното съзнание с пет здрави котви: (1) привързаност към материалното тяло поради невежество за духовните истини; (2) привързаност към роднините поради телесните връзки; (3) привързаност към мястото, където сме се родили, и към материални притежания като къща, мебели, имоти, земя, пари и т. н.; (4) привързаност към материалната наука, която остава загадка за нас поради липса на духовна светлина, и (5) привързаност към религиозни форми и свещени ритуали, без да познаваме Божествената Личност или нейните предани, които ги правят святи. Тези привързаности, закотвящи лодката (човешкото тяло), са обяснени подробно в петнадесета глава на Бхагавад-гӣта̄. Там те са сравнени с дълбоко вкоренено в земята бананово дърво. Много трудно е да се изкорени това могъщо бананово дърво, но Богът препоръчва следния метод: „Истинската форма на това дърво не може да се види в този свят. Никой не може да разбере къде започва и къде свършва то или къде е основата, но човек може решително да отсече това дърво с оръжието на непривързаността. След като направи това, той трябва да потърси мястото, от което, достигнал го веднъж, никога не ще се върне и там да се отдаде на Върховната Божествена Личност, от която започва всичко и в която от незапомнени времена се намира всичко“ (Бхагавад-гӣта̄ 15.3–4).

Нито учените, нито философите спекулатори са стигнали до някакви заключения относно космоса. Те само представят различни теории за него. Някои от тях твърдят, че материалният свят е реален, други казват, че е сън, а трети приемат, че съществува вечно. По този начин светските учени поддържат различни схващания, но факт е, че никой учен или философ не е открил началото на космоса или неговите граници. Никой не може да каже къде започва той или как се носи в пространството. Те предлагат на теория някакви закони, като закона за гравитацията, но всъщност не могат да ги приложат на практика. Поради липса на истинско знание всеки се стреми да издигне собствена теория, за да спечели известност, но действителният факт е, че този свят е пълен със страдания и никой не може да ги преодолее само като представя някакви теории по този въпрос. Божествената Личност, съвършено познаваща творението си, ни казва, че в наш личен интерес е да пожелаем да се измъкнем от това окаяно съществуване. Добре е да се откъснем от всичко материално. За да извлечем полза от лошата сделка, трябва да направим материалното си съществуване изцяло духовно. Желязото не е огън, но може да се превърне в огън чрез постоянен контакт с огъня. По същия начин откъсване от материалните дейности може да се постигне чрез духовни дейности, а не чрез материално бездействие. Материалното бездействие е отрицание на материалното действие, но духовната дейност е не просто отрицание, а и активизиране на истинския ни живот. Трябва силно да желаем вечния живот, т. е. духовно съществуване в Брахман, Абсолюта. Вечното царство Брахман е описано в Бхагавад-гӣта̄ като вечната страна, от която никой не се връща. Това е царството на Бога.

Човек не може да проследи началото на сегашния си материален живот, нито пък е необходимо да знае как е станал обусловен в материалното съществуване. Трябва да разберем, че по един или друг начин този материален живот продължава от незапомнени времена и наш дълг е да се отдадем на Върховния Бог, изначалната причина на всички причини. Предварително необходимото условие да се върнем обратно при Бога е изложено в Бхагавад-гӣта̄ (15.5): „Освободен от илюзия, лъжлив престиж и фалшиво общуване, който разбира вечното, който е приключил с материалната похот, свободен е от двойствеността щастие — нещастие и знаещ как да се отдаде на Върховната Личност, такъв човек достига това вечно царство“.

Този, който е осъзнал духовната си същност и е изоставил материалното схващане за живота; който е освободен от илюзия и е трансцендентален към проявленията на материалната природа; този, който постоянно полага усилия да разбере духовното знание и напълно се е откъснал от сетивното наслаждение, може да се върне при Бога. Такъв човек се нарича амӯд̣ха, за разлика от мӯд̣ха, т. е. глупака и невежия, защото е освободен от двойствеността щастие — нещастие.

А каква е природата на обителта на Бога? — Тя е описана в Бхагавад-гӣта̄ (15.6) така: „Това мое жилище не се осветява от слънце или луна, нито от електричество. Този, който го достигне, никога не се завръща в материалния свят“.

Макар че всяко място в творението се намира в царството на Бога (понеже той е върховният собственик на всички планети), съществува все пак и негова лична обител, напълно различна от нашата вселена. Това жилище се нарича парамам, т. е. върховна обител. Дори и на Земята има държави, в които жизненият стандарт е висок, и други, в които жизненият стандарт е нисък. Освен тази Земя съществуват безброй други планети, разпръснати из цялата вселена и някои от тях се смятат за по-висши, а други — за по-низши. При всички случаи обаче планетите под властта на външната енергия, материалната природа, се нуждаят от слънчевите лъчи или от светлината на огъня, за да могат да съществуват, защото материалната вселена е изпълнена с мрак. Отвъд нея се намира духовното царство, за което се казва, че действа в съответствие с висшата природа на Бога. Това царство е описано в Упаниш̣адите: „Там не са нужни слънце, луна или звезди, нито пък тази обител се осветява с електричество или друг вид огън. Всички материални вселени са озарени от отражението на духовната светлина и понеже тази висша природа е винаги себеосветяваща се, можем да видим блясък от светлина дори в най-гъстия мрак на нощта“. В Хари-вам̇ша духовната природа е обяснена от самия Върховен Бог: „Ослепителното сияние на безличностния Брахман (безличностния Абсолют) осветява всичко съществуващо — както материално, така и духовно. Но ти, Бха̄рата, трябва да знаеш, че това излъчване Брахман е сияние от моето тяло“. В Брахма сам̇хита̄ се потвърждава същото. Не бива да мислим, че е възможно да достигнем тази обител с материални средства, например космически кораби, но със сигурност трябва да знаем, че този, който успее да достигне духовната обител на Кр̣ш̣н̣а, ще се наслаждава завинаги на непрекъснато духовно блаженство. Като живи същества, допускащи грешки, ние имаме два стадия на съществуване. Единият се нарича материално съществуване, изпълнено със страданията на раждането, смъртта, старостта и болестите; другият се нарича духовно съществуване — при него има вечен духовен живот на блаженство и знание. В материалното си съществуване ние се ръководим от материалното схващане за тялото и ума, а в духовното съществуване можем постоянно да се наслаждаваме на щастливо трансцендентално общуване с Божествената Личност. В духовното съществуване никога не забравяме Бога.

Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се опитва да издигне до това съществуване цялото човечество. Със сегашното си съзнание ние сме привързани към сетивното, материално схващане за живота, но то веднага може да бъде отстранено чрез предано служене на Кр̣ш̣н̣а, т. е. Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако приемем принципите на преданото служене, можем да се издигнем над материалните схващания и да се освободим от проявленията на доброто, страстта и невежеството, дори и заети с различни материални дейности. Всеки, който се занимава с материални дейности, може да извлече голяма полза от страниците на списанието Обратно при Бога и други издания на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тези книги помагат на хората да отсекат корените на могъщото баняново дърво на материалното съществуване. Те ни учат как да се откажем от всичко, свързано с материалното схващане за живота и как да усетим духовния нектар във всяко нещо. Този стадий се постига само чрез предано служене. Като отдава такова служене, човек може да постигне освобождение (мукти), дори и в настоящия си живот. Повечето духовни стремежи са обагрени с материален оттенък, но чистото предано служене стои над всяко материално замърсяване. Тези, които желаят да се върнат при Бога, трябва само да приемат принципите на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание и просто да насочат съзнанието си към лотосовите нозе на Върховния Бог, Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а.

Мис Никсън: Първият ми въпрос е основен. Какво е Кр̣ш̣н̣а съзнание?

Шрӣла Прабхупа̄да: Кр̣ш̣н̣а означава Бог. Всички ние сме тясно свързани с него, защото той е първоначалният ни баща. Но сме забравили тази връзка. Когато почнем да питаме: „Каква е връзката ми с Бога? Каква е целта на живота?“ — биваме наричани Кр̣ш̣н̣а осъзнати.

Мис Никсън: Как се развива Кр̣ш̣н̣а съзнание в практикуващия?

Шрӣла Прабхупа̄да: Кр̣ш̣н̣а съзнание вече съществува в сърцето на всеки. Но поради материално обусловения живот сме го забравили. Методът на повтаряне на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата — Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе — възстановява съзнанието за Кр̣ш̣н̣а, което вече имаме. Преди няколко месеца например тези американски и европейски момчета не знаеха за Кр̣ш̣н̣а, но вчера видяхме как пееха Харе Кр̣ш̣н̣а и танцуваха в екстаз по време на цялата Ратха-я̄тра̄ процесия [ежегоден фестивал, организиран в големите градове по света от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание]. Мислите ли, че е било изкуствено? — Не. Никой не може да повтаря святите имена и да танцува по принуда часове наред. Те всъщност бяха събудили своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, следвайки този авторитетен метод. Това е обяснено в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.107):

Кр̣ш̣н̣а съзнание спи в сърцето на всеки и когато човек почне да общува с предани, то се събужда. Кр̣ш̣н̣а съзнание не се привнася отвън. Както у момчето, което общува с момиче, се събужда естествено влечение към него, така когато при общуването си с преданите човек чуе за Кр̣ш̣н̣а, той пробужда заспалото си Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Мис Никсън: Каква е разликата между Кр̣ш̣н̣а съзнание и съзнанието за Христос?

Шрӣла Прабхупа̄да: Съзнанието за Христос е също Кр̣ш̣н̣а съзнание, но тъй като днес хората не следват правилата и предписанията на християнството — заповедите на Исус Христос — те не стигат до равнището на съзнание за Бога.

Мис Никсън: Сред всички религии кое е уникалното в Кр̣ш̣н̣а съзнание?

Шрӣла Прабхупа̄да: На първо място религия означава да познаваме Бога и да го обичаме. Това е религия. Днес поради липса на възпитание никой не знае Бога, а за това да го обича и дума не може да става. Хората са доволни просто като ходят на църква и се молят: „О, Боже, дай ни хляба наш насъщен“. В Шрӣмад Бха̄гаватам това се нарича измамна религия, защото целта ѝ не е да се узнае и обикне Бога, а да се получи някаква лична изгода. С други думи, ако твърдя, че следвам някаква религия, но не знам кой е Богът и как да го обичам, аз се занимавам с измамна религия. Що се отнася до християнската религия, тя дава на всеки пълна възможност да разбере Бога, но никой не се възползва от това. Например в Библията има заповед „Не убивай!“, но християните са построили най-големите кланици в света. Как могат да осъзнаят Бога, ако не се подчиняват на заповедите на Господ Исус Христос? И това става не само в християнската, но и във всяка друга религия. Названието „индус“, „мюсюлманин“ или „християнин“ е само залепен етикет. Никой от тях не знае кой е Богът и как да бъде обичан той.

Мис Никсън: Как човек може да различи един истински от един мним духовен учител?

Шрӣла Прабхупа̄да: Духовен учител е този, който ни учи как да опознаем Бога и как да го обичаме. Понякога негодници позьори заблуждават хората. „Аз съм Бог“ — твърдят те и хората, които не знаят какво е Бог, им вярват. Трябва да бъдеш сериозен ученик, за да разбереш кой е Богът и как да го обичаш. В противен случай само си губиш времето. Така че разликата между нас и другите е, че ние сме единственото движение, което може да научи човек как да опознае Бога и как да го обича. Ние представяме наука за това — как човек може да разбере Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, като прилага на практика ученията на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. Те ни учат, че единственият ни дълг е да обичаме Бога. Не е наша работа да молим Бога за нуждите си. Той дава необходимото на всеки — дори на този, който няма религия. Котките и кучетата например нямат религия и въпреки това Кр̣ш̣н̣а ги снабдява с необходимото за живот. Тогава защо да безпокоим Бога за насъщния ни хляб? Той вече ни го доставя. Истинска религия означава да се научим как да обичаме Бога. Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.6) казва:

Първокласната религия учи човек как да обича Бога без какъвто и да било мотив. Ако служа на Бога за някаква изгода, това е бизнес — а не любов. Истинската любов към Бога е ахайтуки апратихата̄ — тя не може да бъде възпрепятствана от никаква материална причина. Тя е безусловна. Ако човек наистина иска да обича Бога, за него няма препятствия. Всеки може да обича Бога, независимо дали е беден или богат, млад или стар, черен или бял.

Мис Никсън: Всички пътища ли водят до един и същ край?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. Има четири групи хора — кармӣ, гя̄нӣ, йогӣ и бхакти — и всяка от тях постига различна цел. Кармӣте работят за някаква материална изгода. В градовете например много хора работят упорито ден и нощ и целта им е да получат пари. Следователно те работят за плодовете от труда си. Те са кармӣ. Гя̄нӣ е човекът, който мисли: „Защо да работя толкова много? Птиците, пчелите, слоновете и другите създания нямат професия и въпреки това ядат. Тогава защо е нужно да работя толкова упорито? По-скоро нека се опитам да разреша проблемите на живота — раждането, смъртта, старостта и болестите“. Гя̄нӣте се опитват да станат безсмъртни. Те смятат, че ако се слеят с битието на Бога, ще се освободят от раждането, смъртта, старостта и болестите. А йогӣте се опитват да придобият мистични сили, за да показват чудеса. Един йогӣ например може да стане много малък: ако го заключим в стая, той може да излезе през някакъв малък отвор. Като демонстрира такива магии, той бива приеман за много забележителен човек. Разбира се, съвременните йогӣ показват само гимнастика — те нямат истински могъщества. Истинските йогӣ притежават могъщества, но те не са духовни, а материални. Така йогӣ иска мистични сили, гя̄нӣ — освобождение от страданията на живота, а кармӣ — материална изгода. Но бхакта, преданият, не желае нищо за себе си. Той иска само да служи на Бога просто от любов, точно както майката служи на детето си. Когато майката служи на детето си, и въпрос не може да става за изгода — тя се грижи за него от чиста привързаност и любов.

Когато стигнете до този стадий — да обичате Бога — това е съвършенството. Нито кармӣте, нито гя̄нӣте, нито йогӣте могат да опознаят Бога — могат да го опознаят само бхактите. Както Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.55): бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти — „Само чрез метода бхакти човек може да разбере Бога“. Кр̣ш̣н̣а никога не казва, че човек може да го разбере чрез друг метод. Никога. Единствено чрез бхакти. Ако се интересувате от това да опознаете Бога и да го обикнете, трябва да поемете пътя на предаността. Друг метод няма да ви помогне.

Мис Никсън: Каква промяна претърпява човек по пътя…

Шрӣла Прабхупа̄да: Никаква промяна — изначалното ви съзнание е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Сега съзнанието ви е покрито от много нечистотии. Трябва да го пречистите — и тогава ще се прояви Кр̣ш̣н̣а съзнание. Съзнанието ни е като водата. По природа тя е чиста и прозрачна, но понякога става мътна. Ако филтрирате водата от калта, тя възстановява първоначалното си чисто и прозрачно състояние.

Мис Никсън: Може ли човек да действа по-добре в обществото като стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, ето вижте — учениците ми не са пияници и месоядци и от физиологична гледна точка са много чисти, никога не заболяват от сериозни болести. Всъщност да се изостави яденето на месо, не е въпрос на Кр̣ш̣н̣а съзнание, а на цивилизован човешки живот. Бог е дал на човешкото общество толкова много неща за ядене — хубави плодове, зеленчуци, зърно и превъзходно мляко. От мляко могат да се приготвят стотици питателни храни, но хората не познават това изкуство. Вместо това те поддържат огромни кланици и ядат месо. Те не са дори цивилизовани. Когато човек не е цивилизован, той убива беззащитните животни и ги яде.

Цивилизованите хора познават изкуството да приготвят питателни храни от мляко. Например в нашата ферма Ню Вр̣нда̄вана в Западна Вирджиния приготвяме стотици превъзходни неща от мляко. Когато идват посетители, те се учудват, че от мляко могат да се приготвят такива хубави неща. Кръвта на кравата е много хранителна и цивилизованите хора я използват под формата на мляко. Млякото не е нищо друго освен видоизменена кравешка кръв. От мляко могат да се направят толкова много неща — кисело мляко, извара, гхи (пречистено масло) и т. н. — и от комбинирането на тези млечни продукти със зърно, плодове и зеленчуци могат да се направят стотици ястия. Това именно е цивилизован живот — не директното убийство на животното и изяждането на плътта му. Беззащитната крава яде само трева, дадена от Бога, и доставя мляко, с което можем да се препитаваме. Смятате ли, че да се прерязва гърлото на кравата и да се яде плътта ѝ, е цивилизовано?

Мис Никсън: Не, стопроцентово съм съгласна с Вас. Едно нещо ми е много чудно: могат ли Ведите да се възприемат символично или дословно?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. Те трябва да се приемат такива, каквито са, не символично. Затова сме представили Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е.

Мис Никсън: Вие се опитвате да възстановите на Запад древната индийска кастова система? Гӣта̄ посочва кастовата система…

Шрӣла Прабхупа̄да: Къде Бхагавад-гӣта̄ посочва кастовата система? Кр̣ш̣н̣а казва: ча̄тур-варн̣ям̇ мая̄ ср̣ш̣т̣ам̇ гун̣а-карма-вибха̄гашах̣ — „Аз създадох четирите групи според качествата и работата на хората“ (Бхагавад-гӣта̄ 4.13). В обществото например има както инженери, така и практикуващи лекари. Казвате ли, че те принадлежат към различни касти — че едните са в инженерската каста, а другите са в лекарската каста? — Не. Ако човек получи образование в медицински факултет, приемаме го за доктор, а ако завърши инженерство, приемаме го за инженер. По същия начин Бхагавад-гӣта̄ определя четири социални групи хора: класата на високоинтелигентните, класата на управляващите, класата на производителите и класата на обикновените работници. Това разделение е естествено. Едната класа хора са много интелигентни. Но за да придобият наистина качествата на първокласни хора, описани в Бхагавад-гӣта̄, те се нуждаят от обучение, така както интелигентното момче се обучава в колеж, за да стане квалифициран лекар. Затова в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание ние учим интелигентните хора как да контролират ума си, как да владеят сетивата си, как да бъдат честни, как да бъдат чисти външно и вътрешно, как да станат мъдри, как практически да прилагат в живота знанието си и как да станат осъзнати за Бога. Всички тези момчета (посочва седналите ученици) имат първокласна интелигентност и ние ги учим да я използват правилно.

Ние не въвеждаме кастовата система, при която всеки негодник, роден в семейство на бра̄хман̣а, автоматично става бра̄хман̣а. Той може да има навиците на петокласен човек, но бива приеман за първокласен, защото е роден в семейство на бра̄хман̣а. Ние не приемаме това. Ние признаваме за първокласен този, който е обучен като бра̄хман̣а. Няма никакво значение дали е индиец, европеец или американец, дали е роден в нископоставено или високопоставено семейство. Всеки интелигентен човек може да бъде обучен и да придобие първокласни навици. Искаме да премахнем нелепото схващане, че налагаме на учениците си индийската кастова система. Ние просто избираме хора с първокласна интелигентност и ги обучаваме така, че да станат първокласни във всяко отношение.

Мис Никсън: Какво е мнението Ви за еманципацията?

Шрӣла Прабхупа̄да: Така нареченото равноправие означава, че мъжете мамят жените. Да предположим, че мъж и жена се срещат — те стават любовници, имат сексуални отношения, жената забременява и мъжът я изоставя. Жената трябва да поеме отговорността за отглеждане на детето и да проси от правителството парични помощи или да убие детето, като направи аборт. Това е независимостта на жената. В Индия, дори жената да е бедна, тя остава на грижите на съпруга си и той поема отговорност за нея. Когато забременее, тя не е принудена да убие детето си или да го издържа чрез просия. Така че кое е истинска независимост — жената да остане под грижите на съпруга си или да доставя наслада на всеки срещнат?

Мис Никсън: А що се отнася до духовния живот, може ли жената да има успех в Кр̣ш̣н̣а съзнание?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ние не правим разлика между половете. Ние даваме Кр̣ш̣н̣а съзнание както на мъжете, така и на жените. Ние приемаме мъже, жени, бедни, богати — всекиго. В Бхагавад-гӣта̄ (5.18) Кр̣ш̣н̣а казва:

„Смиреният мъдрец благодарение на истинското знание гледа еднакво на учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца“.

Мис Никсън: Бихте ли обяснили значението на Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата?

Шрӣла Прабхупа̄да: Съвсем просто е. Харе означава „О, енергия на Бога“, а Кр̣ш̣н̣а означава „О, Бог Кр̣ш̣н̣а“. Както в материалния свят има мъжки и женски индивиди, така Богът е първоначалният мъжки индивид (пуруш̣а), а неговата енергия (пракр̣ти) — първоначалният женски индивид. Когато повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, ние казваме: „О, Бог Кр̣ш̣н̣а, о, енергия на Кр̣ш̣н̣а, бъдете милостиви и ме ангажирайте в предано служене“.

Мис Никсън: Бихте ли ми казали нещо за живота си? Как узнахте, че Вие сте духовният учител на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание?

Шрӣла Прабхупа̄да: Животът ми е обикновен. Бях глава на семейство, с жена и деца (сега имам внуци), когато моят духовен учител ми каза да отида в западните страни и да проповядвам Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така аз напуснах всичко и сега се опитвам да изпълня неговите наставления и инструкциите на Кр̣ш̣н̣а.

Мис Никсън: На каква възраст бяхте, когато той Ви каза да отидете на Запад?

Шрӣла Прабхупа̄да: Той ми каза да проповядвам Кр̣ш̣н̣а съзнание на Запад при първата ни среща. Тогава бях на двадесет и пет години, женен, с две деца. Направих всичко възможно да изпълня нарежданията му и през 1944 г., когато бях все още семеен, започнах да издавам списанието Обратно при Бога. През 1959 г., след като се оттеглих от семейния живот, започнах да пиша книги и през 1965 г. дойдох в Съединените щати.

Мис Никсън: Вие казахте, че не сте Бог и все пак, като страничен човек, ми се струва, че вашите предани се отнасят към Вас като че ли сте Бог.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, това е техен дълг. Тъй като духовният учител изпълнява заповед на Бога, той трябва да бъде почитан толкова, колкото и Бога, така както държавният служител трябва да бъде почитан колкото правителството, защото изпълнява заповед на правителството. Дори да е най-обикновен полицай, трябва да му окажете почит, защото той служи на правителството. Това не означава обаче, че той е правителството. Са̄кш̣а̄д-дхаритвена самаста-ша̄страир / уктас татха̄ бха̄вята евасадбхих̣ — „Духовният учител трябва да бъде почитан толкова, колкото и Върховния Бог, защото той е най-довереният слуга на Бога. Това се признава от всички свещени писания и се следва от всички авторитети“.

Мис Никсън: Удивявам се също така на многото прекрасни вещи, които Ви носят преданите. Например Вие се върнахте от летището в красива луксозна кола. Аз се чудя на това, защото…

Шрӣла Прабхупа̄да: Това учи учениците да почитат духовния учител така, както почитат Бога. Ако почитате представителя на правителството колкото самото правителство, ще трябва да го посрещнете богато. Ако почитате духовния учител колкото Бога, трябва да му предложите същия разкош, който бихте предложили на Бога. Богът пътува в златна кола. Ако учениците предоставят на духовния учител обикновена кола, това не е достатъчно, защото духовният учител трябва да бъде посрещан, както Богът. Ако Богът дойде у дома Ви, обикновена кола ли ще му дадете — или ще намерите златна?

Мис Никсън: Един от най-трудните за страничния човек аспекти на Кр̣ш̣н̣а съзнанието е приемането на Божеството в храма — как то представя Кр̣ш̣н̣а. Бихте ли казали нещо за това?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Засега, тъй като не сте били обучавани да виждате Кр̣ш̣н̣а, той милостиво се явява пред вас, така, че да го видите. Вие можете да видите дърво и камък, но не виждате духовното. Представете си, че баща ви е в болница и умира. Вие плачете край леглото му: „Баща ми си отива!“. Но защо казвате, че той си отива? Кое е това нещо, което си отива?

Мис Никсън: Добре, душата му си отива.

Шрӣла Прабхупа̄да: А видяла ли сте тази душа?

Мис Никсън: Не.

Шрӣла Прабхупа̄да: И така, вие не можете да видите душата, а Богът е Върховната Душа. Всъщност той е всичко — дух и материя — но вие не можете да го видите в духовната му същност. Затова само от великодушие към вас, от безгранична милост, той се явява под формата на дървено или каменно мӯрти — за да можете да го видите.

Мис Никсън: Много Ви благодаря.

Шрӣла Прабхупа̄да: Харе Кр̣ш̣н̣а.

Дами и господа, много съм Ви благодарен, че вземате участие в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато през 1966 г. в Ню Йорк беше регистрирано това общество, един приятел предложи то да се нарече „Общество за Божие съзнание“. Той смяташе, че името Кр̣ш̣н̣а е сектантско. В речника също пише, че Кр̣ш̣н̣а е име на индуски бог. Но ако изобщо може да се припише някакво име на Бога, то е Кр̣ш̣н̣а.

Всъщност Богът няма специално име. Като казваме, че Богът няма име, искаме да кажем, че никой не знае колко имена има той. Щом Богът е безграничен, и имената му са безбройни. Затова не можем да изберем едно име. Например Кр̣ш̣н̣а понякога бива наричан Яшода̄-нандана, синът на майка Яшода̄; или Девакӣ-нандана, синът на Девакӣ; или Васудева-нандана, синът на Васудева; или Нанда-нандана, синът на Нанда. Понякога бива наричан Па̄ртха-са̄ратхи, което означава, че е колесничар на Арджуна, който бива наричан Па̄ртха, син на Пр̣тха̄.

Богът има взаимоотношения с многобройните си предани и в зависимост от тези отношения той бива наричан с различни имена. Тъй като той има безброй предани и безброй отношения с тях, той има и безброй много имена. Не можем да се спрем само на едно име. Но името Кр̣ш̣н̣а означава „всепривличащ“. Богът привлича всички. Това е определението за Бог. Виждали сме много картини на Кр̣ш̣н̣а, където той привлича кравите, теленцата, птиците, животните, дърветата, растенията и дори водата във Вр̣нда̄вана. Той привлича пастирчетата, гопӣте, Нанда-Маха̄ра̄джа, Па̄н̣д̣авите и цялото човешко общество. Затова, ако може да бъде дадено някакво определено име на Бога, то е „Кр̣ш̣н̣а“.

Пара̄шара Муни, велик мъдрец и баща на Вя̄садева, който е съставил цялата ведическа литература, дава следното определение за Бога:

Пара̄шара Муни определя Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност, като този, който притежава шестте съвършенства в пълна степен — сила, слава, богатство, знание, красота и отречение.

Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност, е притежателят на всички богатства. В света има много богати хора, но никой не може да претендира, че владее цялото богатство. Нито пък някой може да твърди, че няма по-богат от него. Но от Шрӣмад Бха̄гаватам разбираме, че когато Кр̣ш̣н̣а е бил на тази земя, той е имал 16 108 съпруги и всяка от тях е живеела в украсен със скъпоценни камъни мраморен дворец. Стаите са били пълни с мебели от слонова кост и злато и навсякъде е царял разкош. Всичко това е описано много живо в Шрӣмад Бха̄гаватам. В историята на човешкото общество няма да открием никого, който да е притежавал шестнадесет хиляди съпруги или шестнадесет хиляди двореца. Но Кр̣ш̣н̣а не е ходел единия ден при една съпруга, а утре при друга. Не, той лично е присъствал по едно и също време във всеки дворец. Това означава, че самият той е проявил 16 108 форми. Това е невъзможно за обикновения човек, но не е трудно за Бога. Щом Богът е безграничен, той може да се размножава в безкрайно много форми, в противен случай думата безграничен не би имала смисъл. Богът е всемогъщ; той може да поддържа не само шестнадесет хиляди, а шестнадесет милиона съпруги и въпреки това да няма никакви затруднения, в противен случай думата всемогъщ би била лишена от съдържание.

Всички тези черти са много привлекателни. От опит знаем, че ако в материалния свят човек е богат, той привлича. В Америка например Рокфелер и Форд са привлекателни заради богатствата си. Те привличат, въпреки че не притежават цялото световно богатство. Тогава колко по-обаятелен е Богът, който притежава всички богатства.

Кр̣ш̣н̣а притежава също и безгранична сила. Неговата сила става видна още от момента на раждането му. Когато Кр̣ш̣н̣а бил едва на три месеца, вещицата Пӯтана̄ се опитала да го убие, но вместо това самата тя била убита от Кр̣ш̣н̣а. Това е Богът. Той е Бог от самото начало. Той не става Бог с помощта на медитация или мистична сила. Кр̣ш̣н̣а не е такъв вид Бог. Кр̣ш̣н̣а е бил Бог от момента на появяването си.

Кр̣ш̣н̣а притежава и безкрайна слава. Ние, разбира се, сме предани на Кр̣ш̣н̣а — знаем за него и го възхваляваме — но освен нас, милиони хора по света съзнават славата на Бхагавад-гӣта̄. Във всички страни, из целия свят, Бхагавад-гӣта̄ се чете от философи, психолози и религиозни хора. Нашата Бхагавад-гӣта̄ се продава добре, защото продуктът е чисто злато. Има много издания на Бхагавад-гӣта̄, но те не са авторитетни. Нашето издание се купува повече, защото представяме Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е. Славата на Бхагавад-гӣта̄ е славата на Кр̣ш̣н̣а.

Красотата е друго съвършенство, което Кр̣ш̣н̣а притежава в безкрайна степен. Самият той е много красив, такива са и всичките му придружители. Тези, които са били благочестиви в миналия си живот, в този материален свят получават възможност да се родят в добри семейства и в добри нации. Американците са много богати и красиви и това е резултат от благочестиви дейности. Хората от целия свят изпитват влечение към американците, защото те са напреднали в научното знание, в богатството, красотата и т. н. Тази планета е само една незначителна планета във вселената и все пак на нея една страна — Америка — има толкова много обаятелни черти. Само можем да си представим колко много са обаятелните черти, които притежава Богът, създателят на цялото космическо творение. Колко красив трябва да е той, който е създал цялата красота.

Човек привлича не само с красотата, но и със знанието си. Ученият и философът могат да привличат със знанието си, но кое знание е по-велико от това, което е дадено от Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄? Това знание няма равно на себе си в света. В същото време Кр̣ш̣н̣а притежава цялото отречение (вайра̄гя). Толкова неща в този материален свят действат под ръководството на Кр̣ш̣н̣а, но всъщност Кр̣ш̣н̣а не е тук. Големият завод продължава да работи, макар че собственикът му не присъства. По същия начин енергиите на Кр̣ш̣н̣а действат под ръководството на неговите помощници, полубоговете. Така Кр̣ш̣н̣а е настрана от материалния свят. Всичко това е описано в свещените писания.

Следователно според дейностите си Богът има много имена, но тъй като притежава много съвършенства и с тях привлича всекиго, той се нарича Кр̣ш̣н̣а. Във ведическата литература се казва, че Богът има много имена, но Кр̣ш̣н̣а е основното му име.

Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание има за цел да разпространява името на Бога, величието на Бога, дейностите на Бога, красотата на Бога и любовта към Бога. В този материален свят има много неща и всички те са в Кр̣ш̣н̣а. Най-характерната черта на материалния свят е сексът и той също е представен в Кр̣ш̣н̣а. Ние обожаваме Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а, а между тях има привличане, но духовното привличане е различно от материалното. При Кр̣ш̣н̣а сексът е реален, а тук, в материалния свят, той не е реален. Всичко, с което се занимаваме тук, съществува и в духовния свят, но тук то няма истинска стойност. То е само отражение. Зад витрините ние виждаме много манекени, но никой не се интересува от тях, защото всеки знае, че не са истински хора. Манекенът може да бъде много красив, но той е недействителен. А когато хората видят красива жена, те са привлечени, защото мислят, че е истинска. Всъщност т.нар. живи са също мъртви, защото тялото е само куп материя; щом душата го напусне, никой не се интересува от т.нар. красиво женско тяло. Истинският фактор, истинската привличаща сила е душата.

В материалния свят всичко е изградено от мъртва материя, затова той е само имитация. Нещата реално съществуват в духовния свят. Тези, които са чели Бхагавад-гӣта̄, могат да разберат какво е духовният свят, защото там се описва:

„Но има и друга природа, която е вечна и трансцендентална към проявената и непроявена материя. Тя е върховна и никога не загива. Когато всичко в този свят се унищожава, тази природа остава същата“ (Бхагавад-гӣта̄ 8.20).

Учените се опитват да изчислят дължината и ширината на материалния свят, но не могат да започнат. Ще им трябват хиляди години да отидат дори само до най-близката звезда. А какво да говорим за духовния свят! Ние не можем да опознаем материалния свят — как тогава можем да узнаем какво има отвъд него? Работата е там, че трябва да узнаем това от достоверен източник.

Най-достоверният източник е Кр̣ш̣н̣а, защото той е изворът на цялото знание. Никой не е по-мъдър или по-добре осведомен от Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а ни информира, че отвъд материалния свят има духовно небе, изпълнено с безброй планети. Това небе е далеч, далеч по-голямо от материалното космическо пространство, което представлява само една четвърт от цялото творение. По същия начин живите същества в материалния свят са само малка част от живите същества в цялото творение. Материалният свят се сравнява със затвор и както затворниците са само малък процент от цялото население, така и живите същества в материалния свят съставляват само една част от всички живи същества.

Тези, които въстават срещу Бога, които са престъпници, биват поставяни в материалния свят. Понякога престъпниците казват, че пет пари не дават за правителството, но въпреки това те биват арестувани и наказвани. По същия начин живите същества, които проявяват неподчинение спрямо Бога, биват поставяни в материалния свят.

По природа живите същества са частици от Бога; те са свързани с него точно както синове с баща си. Християните също смятат, че Богът е върховният баща. Те отиват на църква и се молят: „Отче наш, който си на небето…“. Схващането за Бога като за баща е дадено също и в Бхагавад-гӣта̄ (14.4):

„О, сине на Кунтӣ, трябва да разбереш, че Аз съм бащата, даващ семето на всички форми на живот, които могат да се родят в тази материална природа“.

Има 8 400 000 вида живот — водни животни, растения, птици, зверове, насекоми и човешки същества. Повечето от човешките същества са нецивилизовани, а от малкото цивилизовани видове съвсем малко човешки същества се заемат с религиозен живот. Повечето от т.нар. „религиозни“ хора се отъждествяват с обозначения, заявявайки: „Аз съм индус“, „Аз съм мюсюлманин“, „Аз съм християнин“ и т. н. Някои извършват филантропски дейности, дават помощи на бедните и отварят училища и болници. Този алтруизъм се нарича карма-ка̄н̣д̣а. Сред милионите такива карма-ка̄н̣д̣и може да има някой гя̄нӣ („този, който знае“). От милионите гя̄нӣ може да има някой освободен, а сред милиардите освободени души един може да е способен да разбере Кр̣ш̣н̣а. Такова е положението на Кр̣ш̣н̣а. Както самият той казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.3):

„От многото хиляди хора един може да се стреми към съвършенство, а от тези, които са постигнали съвършенство, едва единици наистина ме познават“.

Следователно да разберем Кр̣ш̣н̣а, е много трудно. Но макар че да се разбере Кр̣ш̣н̣а е трудно, в Бхагавад-гӣта̄ Богът обяснява какво представлява той самият. Той казва, че е като това и това, че материалната природа е такава, а духовната — такава, че живите същества са такива, а Върховната Душа — такава. Така в Бхагавад-гӣта̄ всичко е описано много подробно. Макар че разбирането на Бога е много трудно, не е трудно, когато самият Бог ни дава своето знание. Всъщност това е единственият начин, по който можем да разберем Бога. Не е възможно да го разберем чрез собствените си размишления, защото той е неограничен, а ние сме ограничени. Както знанието, така и възприятията ни са много ограничени — тогава как бихме могли да разберем безграничното? А ако просто приемем твърдението за безграничното, ще стигнем до положението да го разберем. Това разбиране е нашето съвършенство.

Умозрителното знание за Бога няма да ни отведе доникъде. Ако едно момче иска да научи кой е баща му, най-простият начин е да попита майка си. Майката ще отговори: „Този е твоят баща“. Такъв е начинът за получаване на съвършено знание. Разбира се, човек може да разсъждава за това кой е неговият баща, питайки се дали е този, или онзи човек, и питайки, може да обиколи целия град: „Вие ли сте моят баща? Вие ли сте моят баща?“. Но знанието, получено по този начин, винаги ще бъде несъвършено. Човек никога не би открил баща си по този начин. Най-простият начин е да получи знание от авторитет — в този случай от майка си. Тя просто казва: „Мое скъпо момче, този е твоят баща“. Така знанието ни е съвършено. Трансценденталното знание е нещо подобно. По-преди говорих за духовния свят. Този духовен свят не се подчинява на нашите размишления. Богът казва: „Има духовен свят и той е моето жилище“. По този начин ние получаваме знание от Кр̣ш̣н̣а, най-големия авторитет. Ние може да не сме съвършени, но знанието ни е съвършено, защото е получено от съвършен източник.

Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е предназначено да даде съвършено знание на човешкото общество. С такова знание човек може да разбере кой е той, кой е Богът, какво е материалният свят, защо сме дошли тук, защо трябва да понасяме толкова много нещастия и страдания и защо трябва да умираме. Разбира се, никой не иска да умира, но смъртта идва. Никой не иска да остарява, но въпреки това старостта идва. Никой не иска да страда от болести, но болестите идват. Това са истинските проблеми на човешкия живот и те трябва да бъдат разрешени. Цивилизацията се опитва да усъвършенства храненето, спането, съвкуплението и защитата, но не това са истинските проблеми. Човекът спи и кучето спи. Човекът не става по-напреднал от това, че има хубав апартамент. И в двата случая дейността е една и съща — спане. За защитата си човекът е открил атомно оръжие, но кучето има зъби и нокти и също може да се защитава. И в двата случая имаме защита. Човекът не може да каже, че тъй като има атомната бомба, може да завладее целия свят или цялата вселена. Това е невъзможно. Човекът може да притежава сложен метод за защита или прекрасен начин на ядене, спане или съвкупление, но това не го прави напреднал. Можем да наречем неговия напредък лустросан анимализъм и това е всичко.

Истински напредък е да опознаем Бога. Ако ни липсва знание за Бога, всъщност не сме напреднали. Много негодници отричат съществуването на Бога, защото ако няма Бог, ще могат да продължават греховните си дейности. На тях може да им е много добре с представата, че няма Бог, но Богът няма да умре само защото ние го отричаме. Богът съществува, съществува и неговото управление. По негова заповед изгрява слънцето, изгрява луната, тече водата и океанът се подчинява с приливите и отливите си. Tака по негово нареждане функционира всичко. След като всичко върви много добре, как може човек наистина да мисли, че Богът е мъртъв? Ако управлението е лошо, можем да кажем, че няма правителство, но ако има добро управление, защо да казваме, че няма правителство? Само защото не познават Бога, хората казват, че той е мъртъв, че няма Бог или че Богът няма форма. Но ние сме твърдо убедени, че има Бог и че той е Кр̣ш̣н̣а. Затова го обожаваме. Това е методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Опитайте се да го разберете. Много ви благодаря.

Майк Робинсън: Можете ли да ми кажете в какво вярвате — каква е философията на Харе Кр̣ш̣н̣а движението?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Кр̣ш̣н̣а съзнание не е въпрос на вяра; то е наука. Най-напред трябва да се разбере разликата между живото и мъртвото тяло. Каква е разликата? — Разликата е, че когато някой умре, душата, т. е. жизнената сила, напуска тялото. И затова тялото се нарича „мъртво“. И така, има две неща: първото е тялото, а второто е жизнената сила в тялото. Ние говорим за жизнената сила в тялото. Това е разликата между науката на Кр̣ш̣н̣а съзнание, която е духовна, и обикновената материална наука. Ето защо в началото е много, много трудно обикновеният човек да оцени нашето движение. Човек най-напред трябва да разбере, че е душа, т. е. нещо различно от тялото си.

Майк Робинсън: А кога ще разберем това?

Шрӣла Прабхупа̄да: Можете да го разберете всеки момент, но е необходимо малко интелигентност. Например когато детето порасне, то става момче, момчето става младеж, младежът става зрял мъж, а зрелият мъж остарява. През цялото време, макар че тялото му се изменя от детско в старческо, човек чувства, че е една и съща личност, че е неизменна същност. Вижте: тялото се променя, но обитателят в тялото, душата, остава един и същ. Логично е да заключим, че когато сегашното ни тяло умре, ние ще получим друго тяло. Това се нарича превъплъщение на душата.

Майк Робинсън: Значи, когато човек умира, това означава, че умира физическото му тяло, така ли?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Това е обяснено много подробно в Бхагавад-гӣта̄ (2.20): на джа̄яте мрияте ва̄ када̄чин… на ханяте ханяма̄не шарӣре.

Майк Робинсън: Често ли се позовавате на цитати?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, ние често се позоваваме на цитати. Кр̣ш̣н̣а съзнание е сериозно образование, а не обикновена религия. (Към ученик) Намери този стих в Бхагавад-гӣта̄.

Ученикът:

„За душата няма раждане, няма смърт. Нито, бидейки съществуваща, тя някога ще престане да съществува. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща, безсмъртна и предвечна. Тя не е убивана, когато се убива тялото“.

Майк Робинсън: Много Ви благодаря за това, което ми прочетохте. Бихте ли ми обяснили малко повече? Ако душата не умира, дали душите на всички хора, които умират, отиват при Бога?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не е задължително. Ако човек има необходимите качества (ако през този си живот е станал достоен да се върне обратно вкъщи, при Бога), той може да отиде. Ако не е станал достоен, ще получи друго материално тяло. Има 8 400 000 различни вида тела. Според желанията и кармата му природните закони дават на човек подходящо тяло. Същото е, когато човек се зарази от някаква болест и се разболее. Трудно ли е да се разбере?

Майк Робинсън: Много е трудно да се разбере всичко това.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да предположим, че някой се е заразил от едра шарка. След седем дни симптомите се проявяват. Как се нарича този период?

Майк Робинсън: Инкубационен?

Шрӣла Прабхупа̄да: Инкубационен. И така, не можете да го избегнете. Ако сте се заразили с някаква болест, по закона на природата тя ще се развие. По същия начин през живота си вие контактувате с различни форми на материалната природа и този контакт определя какъв вид тяло ще получите в следващия живот. Това е в точно съответствие с природните закони. Всеки е контролиран от законите на природата — хората са напълно зависими — но от невежество смятат, че са свободни. Те не са свободни. Те си въобразяват, че са свободни, но са напълно подвластни на природните закони. И така, следващото раждане ще бъде определено от дейностите ви — греховни или благочестиви, според случая.

Майк Робинсън: Ваша Милост, може ли да се върнете на това за момент? Вие казвате, че никой не е свободен. Това означава ли, че ако живеем по правилен начин, в известен смисъл си осигуряваме добро бъдеще?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Майк Робинсън: Значи, ние сме свободни да избираме това, кое смятаме за важно? Религията е важна, защото ако вярваме в Бога и живеем правилно…

Шрӣла Прабхупа̄да: Това не е въпрос на вяра. Не намесвайте тука вярата. Това е закон. Например, има правителство. Може да вярвате или да не вярвате, но ако нарушите закона, ще бъдете наказан от правителството. По същия начин дали вярвате, или не вярвате, Богът съществува. Ако не вярвате в Бога и своеволно си правите, каквото си искате, ще бъдете наказан от природните закони.

Майк Робинсън: Разбирам. Има ли значение каква религия изповядваме? Какво значение има дали някой е предан на Кр̣ш̣н̣а?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не става дума за религия. Става дума за наука. Вие сте духовно същество, но понеже сте материално обусловен, сте под влиянието на законите на материалната природа. И така, Вие можете да вярвате в християнската религия, а аз — в индуската религия, но това не означава, че вие ще остареете, а аз няма да остарея. Ние говорим за науката за остаряването. Това е природен закон. Това не означава, че тъй като сте християнин, вие ще остареете, а понеже аз съм индус, няма да остарея. Всеки ще остарее. По същия начин за всеки са валидни всички природни закони. Няма значение дали вярвате в тази или в онази религия.

Майк Робинсън: И така, казвате, че има само един Бог, който контролира всички нас.

Шрӣла Прабхупа̄да: Има само един Бог и един природен закон и всички ние сме под влияние на този материален закон. Ние сме контролирани от Върховния. Така че ако се мислим за свободни и решим да правим, каквото си искаме, това е нашата глупост.

Майк Робинсън: Разбирам. Можете ли да ми обясните какво значение има да си член на Харе Кр̣ш̣н̣а движението?

Шрӣла Прабхупа̄да: Харе Кр̣ш̣н̣а движението е предназначено за тези, които са сериозни в желанието си да разберат тази наука. И дума не може да става, че сме някаква сектантска група. Не. Всеки може да се присъедини към нас. И студентите от колежите могат да бъдат приети. Можете да бъдете християнин, можете да бъдете индус, можете да бъдете мохамеданин — няма значение. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание приема всекиго, който иска да разбере науката за Бога.

Майк Робинсън: А какво значение има човек да бъде обучен като последовател на Харе Кр̣ш̣н̣а?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ще започне неговото истинско образование. Първото нещо, което трябва да разберете е, че вие сте душа. И понеже сте душа, променяте тялото си. Това е азбуката на духовното разбиране. И така, когато тялото умре, вие не умирате. Получавате друго тяло, както сменяте палтото и ризата си. Ако утре дойдете да ме видите и сте облечен с друга риза и друго палто, това прави ли ви друга личност? — Не. По същия начин всеки път, когато умирате, сменяте тела, но вие, душата в тялото, оставате същият. След като се изясни този момент, човек може да напредва по-нататък в науката за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Майк Робинсън: Започвам да разбирам, но ми е трудно да проумея каква е връзката с това, че многобройните ви ученици раздават Харе Кр̣ш̣н̣а литература по улиците на Оксфорд.

Шрӣла Прабхупа̄да: Тази литература е предназначена да убеди хората в необходимостта от духовен живот.

Майк Робинсън: И вие наистина не се интересувате дали те ще се присъединят към Харе Кр̣ш̣н̣а движението, или не?

Шрӣла Прабхупа̄да: Това не е от значение. Нашата мисия е да ги образоваме. Хората са в невежество; те живеят в рай на глупците, като мислят, че когато тялото им умре, всичко свършва. Това е глупост.

Майк Робинсън: И вие всъщност сте загрижени само да им кажете, че животът има и духовно измерение?

Шрӣла Прабхупа̄да: Първата ни грижа е да ви кажем, че не сте това тяло, че тялото е вашата обвивка (вашата риза и палто) и че в тялото живеете вие.

Майк Робинсън: Да. Мисля, че го схванах сега. Ако можем да продължим оттам — казахте, че от начина, по който живеете, зависи животът ви след смъртта, че има природни закони, които определят следващия ви живот. Как става превъплъщението?

Шрӣла Прабхупа̄да: Процесът е напълно неосезаем. Душата е невидима за материалните ни очи. Тя е с размер на атом. След разрушаването на грубото тяло, което е съставено от сетива, кръв, кости, мазнина и т. н., финото тяло — ум, интелект и его, продължава да функционира. В момента на смъртта това фино тяло пренася малката душа в друго грубо тяло.

Процесът е както носенето на аромати по въздуха. Никой не може да разбере откъде идва ароматът на рози, но знаем, че въздухът го носи. Ние не можем да видим как става, но то става. Така и процесът на превъплъщението на душата е незабележим. В зависимост от състоянието на ума в момента на смъртта съвсем мъничката духовна душа влиза в утробата на дадена майка посредством семето на бащата и тогава душата развива определен вид тяло, дадено от майката. То може да бъде човешко, котешко, кучешко или някакво друго.

Майк Робинсън: Искате да кажете, че ние сме били нещо друго преди този живот?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да.

Майк Робинсън: И ще продължаваме да идваме като нещо друго следващия път?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, защото сме вечни. Според дейността, която извършвате, просто си сменяте тялото. Ето защо добре е да научите как да спрете целия този процес, как да останете в своето първоначално духовно тяло. Това е Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Майк Робинсън: Разбирам. Следователно ако стана Кр̣ш̣н̣а осъзнат, няма опасност да се преродя като куче?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. (Към ученик) Намери този стих: джанма карма ча ме дивям…

Ученик:

„Този, който познава трансценденталната природа на моето появяване и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда повече в материалния свят, а достига моята вечна обител, о, Арджуна“ (Бхагавад-гӣта̄ 4.9).

Шрӣла Прабхупа̄да: Богът казва: „Всеки, който ме разбере, е освободен от раждане и смърт“. Но човек не може да разбере Бога с материалистически разсъждения. Това не е възможно. Човек трябва най-напред да достигне духовната платформа. След това той получава интелигентността да разбере Бога и когато го разбере, той повече не получава материални тела, връща се обратно вкъщи, при Бога. Там живее вечно, няма повече смяна на тела.

Майк Робинсън: Ясно. Вие вече два пъти четохте от вашите писания. Откъде идват тези писания? Можете ли да обясните накратко?

Шрӣла Прабхупа̄да: Нашите писания произлизат от ведическата литература, която съществува от началото на творението. Когато се появи някакво ново материално изделие — като микрофона например — се дава и някаква брошура как да го използваме, нали?

Майк Робинсън: Да, точно така.

Шрӣла Прабхупа̄да: И тази брошура съпровожда производството на микрофона.

Майк Робинсън: Да, вярно.

Шрӣла Прабхупа̄да: По същия начин и ведическата литература съпровожда космическото творение, за да обясни как да си служим с него.

Майк Робинсън: Разбирам. Тези писания са съществували от самото начало на творението. Сега ако може да се придвижим към тема, в която вярвам, че ще бъдете много убедителен. Каква е главната разлика между Кр̣ш̣н̣а съзнание и другите източни дисциплини, изучавани на Запад.

Шрӣла Прабхупа̄да: Разликата е, че ние следваме автентична литература, а другите си измислят своя собствена литература. Това е разликата. Когато разглеждате духовни теми, трябва да се консултирате с автентична литература, а не с литература, създадена от някакъв измамник.

Майк Робинсън: Какво ще кажете за повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а…

Шрӣла Прабхупа̄да: Повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а е най-лесният метод, чрез който човек се пречиства, особено в настоящата епоха, в която хората са толкова оглупели, че не могат лесно да разберат духовното знание. Но ако човек повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, неговата интелигентност се пречиства и той може да разбере духовни неща.

Майк Робинсън: Можете ли да ми кажете как сте напътстван в това, което правите?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ние приемаме наставления от ведическата литература.

Майк Робинсън: От писанията, от които цитирахте?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, в писанията има всичко. Ние ги обясняваме на английски. Но не измисляме нищо. Ако измисляме знание, всичко ще се провали. Ведическата литература е нещо като литературата, която обяснява как да закрепим този микрофон. Тя казва: „Направете го така: едните гайки трябва да бъдат от тази страна, около метала“. Не можете да направите никаква промяна, защото всичко ще се развали. По същия начин, тъй като ние не измисляме нищо, човек трябва само да прочете някоя от нашите книги, за да получи истинско духовно знание.

Майк Робинсън: Как може философията на Кр̣ш̣н̣а съзнание да повлияе върху начина, по който живеят хората?

Шрӣла Прабхупа̄да: Тя може да освободи хората от страданията им. Хората страдат, защото се заблуждават, че са телата. Ако смятате, че сте палтото и ризата си, и много старателно изпирате палтото и ризата, но забравяте да ядете, нима ще бъдете щастлив?

Майк Робинсън: Не, няма да бъда.

Шрӣла Прабхупа̄да: По същия начин всеки пере само „палтото и ризата“, т. е. тялото си, но забравя за душата вътре в тялото. Хората нямат информация за това, какво се намира в това „палто и риза“, т. е. в тялото. Попитайте когото искате кой е той и ще получите отговор: „Аз съм англичанин“, „Аз съм индиец“. И ако кажете: „Аз и сам виждам, че имате английско или индийско тяло, но какво сте Вие?“ — това той не може да каже.

Майк Робинсън: Ясно.

Шрӣла Прабхупа̄да: Цялата съвременна цивилизация действа въз основа на погрешното разбиране, че тялото е себето (деха̄тма-буддхи). Това е манталитет на котки и кучета. Да предположим, че се опитвам да вляза в Англия и на границата ме спирате: „Аз съм англичанин — казвате вие — а вие сте индиец. Защо сте дошъл тук?“ И кучето лае: „Бау, бау, защо си дошъл?“ Каква е разликата в манталитета? Кучето мисли, че то е куче, а аз съм непознат, вие смятате, че сте англичанин, а аз съм индиец. Няма разлика в начина на мислене. Така че ако държите хората в тъмнината на кучешкия манталитет, а обявявате, че сте напреднала цивилизация, вие сте дълбоко заблудени.

Майк Робинсън: Сега нека се прехвърлим на друга тема. Научих, че движението Харе Кр̣ш̣н̣а проявява голям интерес към районите в света, където има страдания.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, ние имаме тази единствена грижа. Другите просто избягват основните проблеми: раждане, старост, болести и смърт. Другите не разрешават тези проблеми. Те само говорят всякакви глупости. Хората са заблуждавани. Държани са в невежество. Нека започнем да им даваме някаква светлина.

Майк Робинсън: Добре, но освен че давате духовно просветление, грижите ли се за доброто физическо състояние на хората?

Шрӣла Прабхупа̄да: Доброто физическо състояние автоматично идва от доброто духовно състояние.

Майк Робинсън: Как става това?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да предположим, че имате кола. Естествено, вие се грижите за колата така добре, както и за самия себе си. Но не се отъждествявате с колата. Не казвате: „Аз съм тази кола“. Това е глупост. Но това именно правят хората. Те твърде много се грижат за телесната „кола“, смятайки, че колата е себето. Те забравят, че те не са колата, че те са души и имат друга работа. Точно както никой не може да пие бензин и да стане сит, така никой не може да стане удовлетворен от дейностите на тялото. Човек трябва да намери подходяща храна за душата. По същия начин, ако човек мисли: „Аз съм кола и трябва да изпия този бензин“ — той е смятан за луд. И човекът, който смята, че е това тяло, и се опитва да стане щастлив чрез телесните наслади, също е луд.

Майк Робинсън: Тук има един цитат, който бих искал да обясните. Тази книга ми беше дадена от вашите хора преди да дойда и едно от нещата, които казвате тук, е че „религия без разум и логика е само сантименталност“. Можете ли да ми обясните това?

Шрӣла Прабхупа̄да: Повечето религиозни хора казват: „Ние вярваме…“. Но каква е стойността на тази вяра? Човек може да вярва в нещо, което в действителност не е вярно. Например някои от християните казват: „Ние вярваме, че животните нямат душа“. Това не е вярно. Те вярват, че животните нямат душа, защото искат да ядат животни, но в действителност животните наистина имат душа.

Майк Робинсън: Как разбирате, че животните имат душа?

Шрӣла Прабхупа̄да: Вие също можете да разберете. Ето едно научно доказателство: животното яде и вие ядете; животното спи и вие спите; животното прави секс и вие правите секс; животното се защитава и вие също се защитавате. Тогава каква е разликата между вас и животното? Как можете да казвате, че вие имате душа, а животното няма?

Майк Робинсън: Сега напълно го разбрах. Но християнските писания казват…

Шрӣла Прабхупа̄да: Не намесвайте писанията — това е въпрос на логика. Опитайте се да разберете. Животното яде и вие ядете; животното спи и вие спите; животното се защитава и вие се защитавате; животното има сексуален живот и вие имате сексуален живот; животните имат деца и вие имате деца; животните имат място за живеене и вие имате място за живеене. Ако тялото на животното се пореже, има кръв; ако вашето тяло се пореже, има кръв. И така, всички тези прилики са налице. Защо отхвърляте тази прилика — присъствието на душата? Не е логично. Учили ли сте логика? В логиката има нещо, което се нарича аналогия. Аналогия означава да се правят заключения, като се намерят прилики. Ако има толкова много сходни пунктове между човешките същества и животните, защо отхвърляте една от приликите? Това не е логично. Това не е наука.

Майк Робинсън: Но ако вземете този аргумент и го използвате по друг начин…

Шрӣла Прабхупа̄да: Няма друг начин. Ако не правите доказателствата си въз основа на логиката, тогава не сте разумен.

Майк Робинсън: Да, добре, но нека започнем от друга хипотеза. Да предположим, че човешкото същество няма душа…

Шрӣла Прабхупа̄да: Тогава ще трябва да обясните разликата между живото и мъртвото тяло. Аз вече обясних това, още в началото. Щом живата сила, душата, напусне тялото, дори и най-красивото тяло няма стойност. Никой не се интересува от него, то бива захвърляно. Но ако сега пипна косата ви, ще последва борба. Това е разликата между живото и мъртвото тяло. В живото тяло има душа, а в мъртвото тяло няма душа. Щом душата напусне тялото, тялото няма никаква стойност. Tо е безполезно. Това е много просто за разбиране, но дори и най-великите т.нар. „учени“ и „философи“ са прекалено глупави, за да го разберат. Съвременното общество е в ужасно положение. Няма нито един човек с истински разум.

Майк Робинсън: Отнася ли се това за всички учени, които не са успели да разберат духовното измерение на живота?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Истинска наука означава пълно знание за всичко — материално и духовно.

Майк Робинсън: Но в светския живот вие сте били химик, нали?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Аз бях химик преди. Но не е необходима голяма интелигентност, за да станеш химик. Всеки обикновен човек може да стане химик.

Майк Робинсън: Но вие вероятно мислите, че материалната наука е също така важна, независимо че съвременните учени са затъпели.

Шрӣла Прабхупа̄да: Материалната наука е важна до известна степен, но не толкова важна.

Майк Робинсън: Ясно. Мога ли да се върна към въпроса, който зададох преди това? Когато не постигнахме съгласие преди няколко минути, Вие казахте: „Не намесвайте писанията, а просто използвайте здравия разум“. Каква роля всъщност играят писанията във вашата религия? От какво значение са те?

Шрӣла Прабхупа̄да: Нашата религия е наука. Когато казваме, че всяко момче пораства и става мъж, това е наука. Това не е религия. Всяко момче пораства и става мъж. Какво общо има това с религията. Всеки човек умира. Какво общо има това с религията? И когато човек умре, тялото му става безполезно. Какво общо има това с религията. Това е наука. Дали сте християнин, индус или мюсюлманин, когато умрете, тялото ви става безполезно. Това е наука. Когато ваш роднина умре, не можете да кажете: „Ние сме християни. Не вярваме, че той е умрял“. Не, той е умрял. Дали сте християнин, индус или мюсюлманин, той е умрял. Тоест ние обясняваме нещата въз основа на това, че тялото има значение само дотогава, докато в него е душата. Когато душата не е там, тялото е безполезно. Тази наука е приложима за всекиго и ние се опитваме да научим хората да изхождат от това.

Майк Робинсън: Но ако ви разбирам правилно, изглежда, че вие сте хора, обучени на чисто научна основа. Къде въобще почва да действа религията тук?

Шрӣла Прабхупа̄да: Религия също означава наука. Хората погрешно са приели, че религия означава вяра — „Аз вярвам“. (Към един от учениците си) Виж думата религия в речника.

Ученикът: За религия в речника пише: „Приемане съществуването на свръхчовешка сила или контрол и по-специално приемане подчинение на Бога като личност и осъществяване на това чрез подходящ начин на мислене“.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Религия означава да се научим как да се подчиняваме на върховния владетел. Така че вие можете да бъдете християнин, а аз — индус; това няма значение. И двамата трябва да се съгласим, че съществува върховен владетел, който контролира. Всеки трябва да приеме това. Това е истинска религия. А не: „Ние вярваме, че животните нямат душа“. Това не е религия. Това е най-ненаучното твърдение. Религия означава научно разбиране на върховния контролиращ: да го разберем и да му се подчиним — това е всичко. В държавата за добър гражданин се смята този, който разбира правителството и се подчинява на законите му, а за лош гражданин се смята този, който пет пари не дава за правителството. И така, ако станете лош гражданин, като пренебрегнете управлението на Бога, вие сте нерелигиозен. А ако сте добър гражданин, вие сте религиозен.

Майк Робинсън: Разбирам. Можете ли да ми кажете кое смятате за смисъл на живота? На първо място, защо съществуваме?

Шрӣла Прабхупа̄да: Смисълът на живота е да изпитваме удоволствие. Но сега ние не сме на истинското равнище на живота и затова страдаме, вместо да се наслаждаваме. Навсякъде виждаме борба за съществуване. Всеки се бори, а какво е наслаждението накрая? Хората само страдат и умират. И така, макар че живот означава наслаждение, в сегашния момент вашият живот не е наслаждение. Но ако застанете на истинско жизнено равнище, тогава ще се наслаждавате.

Майк Робинсън: Накрая бихте ли ми обяснили някои от етапите, през които преминава духовният живот. Кои са духовните етапи, през които преминава един начинаещ предан на Кр̣ш̣н̣а?

Шрӣла Прабхупа̄да: Първият етап е любознателност. Казвате си: „И така, какво представлява това движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание? Нека науча“. Това се нарича шраддха̄, вяра. Това е началото. След това, ако сте сериозен, вие се събирате с тези, които усъвършенстват това знание. Опитвате се да разберете как се чувстват. След това ще решите: „Защо не стана един от тях?“ И когато станете един от тях, всичките ви опасения скоро изчезват. Вие почвате да вярвате още по-силно и получавате истински вкус към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Защо тези момчета не ходят на кино? Защо не ядат месо и не посещават нощни заведения? — Защото техният вкус се е променил. Сега те мразят тези неща. По този начин вие напредвате. Най-напред вяра, след това общуване с предани, отстраняване на всички съмнения, след това твърда вяра, след това нов вкус, след това реализиране на Бога и накрая любов към Бога, съвършенството. Това е първокласна религия. Това не е ритуална церемония на „Аз вярвам — ти вярваш“. Такава религия не е религия, а измама. Истинската религия означава да се развие любов към Бога. Това е съвършенството на религията.

Майк Робинсън: Много Ви благодаря за разговора. Беше удоволствие да разговарям с Вас.

Шрӣла Прабхупа̄да: Харе Кр̣ш̣н̣а.

Понякога има спорове дали „истина“ и „красота“ са съвместими понятия. Някои казват, че с удоволствие биха говорили истината, но тъй като истината невинаги е красива — всъщност тя по-често е обезпокоителна и неприятна — те не могат да изразят истината и красотата едновременно.

В отговор на това ние трябва да осведомим всички, че „истина“ и „красота“ са съвместими понятия. Наистина, категорично можем да заявим, че действителната истина, която е абсолютна, винаги е хубава. Истината е толкова красива, че привлича всекиго, включително и самата себе си. Истината е толкова прекрасна, че мъдреци, светци и предани са изоставяли всичко заради нея. Махатма Ганди, идолът на съвременния свят, беше посветил живота си на истината и всички негови дейности бяха насочени единствено към истината.

Но защо само Махатма Ганди? Всеки един от нас има силно желание да търси истината, тъй като истината е не само красива, но и всемогъща, притежаваща всички богатства, всеизвестна, самоотречена и всезнаеща.

За нещастие, хората не знаят нищо за действителната истина. Всъщност 99,9 процента от хората с различно обществено положение следват само лъжата — в името на истината. В действителност ние сме привлечени от красотата на истината, но от незапомнени времена сме се приучили да обичаме лъжата, която се проявява като истина. Затова за светския човек „истина“ и „красота“ са несъвместими термини. Ето как могат да бъдат обяснени светската истина и красота.

Веднъж един човек, много силен и добре сложен, но с неуравновесен характер, се влюбил в красиво момиче. Момичето било не просто красиво, но и непорочно, и затова не харесало ухажванията на този мъж. Но поради похотливите си желания мъжът бил настоятелен. Тогава момичето го помолило да изчака само седем дни и определило часа, когато ще може да се срещне с нея. Мъжът се съгласил и с нетърпение зачакал насроченото време.

За да покаже истинската красота на абсолютната истина, непорочната девойка използвала един много поучителен метод. Тя погълнала големи дози разхлабителни и очистителни средства и през седемте дни, чрез повръщане и разстройство, изхвърляла всичко, което изяждала. Освен това събирала изпражненията и повърнатото в подходящи съдове. От действието на пургативите красивото момиче станало мършаво и слабо като скелет, кожата му потъмняла, а прекрасните му очи потънали в очните кухини. И така, в уречения час момичето с нетърпение очаквало да приеме изпълнения със силни желания мъж.

Той се появил красиво облечен и вежливо попитал грозното момиче, което заварил да чака там, за красивото момиче, с което трябвало да се срещне. Мъжът не могъл да познае, че момичето, което вижда, е онова красиво момиче, за което питал. И наистина, въпреки многократните уверения, поради жалкото ѝ състояние, той бил неспособен да я разпознае.

Накрая момичето казало на силния мъж, че е отделило съдържанието на красотата си и го е съхранило в съдове. Казало му, че той може да се наслади на тези сокове от красота. Когато светският романтично настроен мъж поискал да види соковете от красота, той бил заведен при хранилището с изпражнения и повърнати течности, които отделяли отвратителна миризма. Така цялата история с течната красота му станала ясна. Поради милостта на святото момиче този мъж с низш характер могъл да направи разлика между сянката и същността и така възвърнал разума си.

Положението на този човек е подобно на положението на всекиго от нас, привлечен от фалшивата материална красота. Момичето, за което се говори тук, имало красиво материално тяло, съответстващо на желанията на ума му, но тя се разграничавала от временното материално тяло и ум. Тя всъщност била духовна искра, духовна искра бил и влюбеният мъж, привлечен от нейната кожа.

Светските интелектуалци и естети обаче са заблудени от външната красота и привлекателност на относителната истина и не забелязват духовната искра, която е едновременно истина и красота. Духовната искра е толкова красива, че когато напусне т.нар. „красиво“ тяло, което всъщност е изпълнено с изпражнения и повърнати материи, никой не иска да докосне тялото, дори да е облечено в най-скъпи дрехи.

Ние следваме фалшивата относителна истина, несъвместима с истинската красота. Действителната истина обаче е вечно красива, запазваща същата красота завинаги. Тази духовна искра е неунищожима. Красотата на външната обвивка може да бъде унищожена с доза силен пургатив само за няколко часа, но красотата на истината е неунищожима и неизменна. За нещастие, светските художници и интелектуалци са в неведение за тази красива искра от духовност. Те не знаят нищо и за огъня, източник на тези духовни искри, и за връзката между искрите и огъня, която приема формата на трансцендентални забавления. Когато тези забавления се разкриват тук по милостта на Всемогъщия, глупавите хора, които не възприемат нищо отвъд сетивата си, погрешно вземат тези забавления на красота и истина за проявления на течни изпражнения и повърнати материи, описани по-горе. Отчаяни, питат как истина и красота могат да съществуват едновременно.

Светските хора не знаят, че върховното духовно същество е прекрасната личност, която привлича всичко. Те не забелязват, че той е изначалната същност, първоначалният източник, и че от него води началото си всичко съществуващо. Безкрайно малките духовни искри, като частици от целия дух, са качествено еднакви с него по красота и вечност. Единствената разлика е, че цялото е винаги цяло, а частиците са винаги частици. Но както цялото, така и частиците са крайната истина, крайната красота, крайното знание, крайната енергия, крайното отречение и крайното богатство.

Литература, която не описва най-висшата истина и красота, не е нищо друго, освен вместилище на течни изпражнения и повърнати материи от относителна истина, дори да е създадена от най-великия светски поет или интелектуалец. Истинска литература е тази, която описва най-висшата истина и красота на Абсолюта.

Докато се разхожда с баща си, малкото дете непрекъснато задава въпроси. То пита за ред чудновати неща и баща му трябва да намира най-подходящи отговори. Когато по време на семейния си живот бях млад баща, вторият ми син, който постоянно беше с мен, ме отрупваше със стотици въпроси. Веднъж сватбено шествие пресече пътя на нашия трамвай и четиригодишното момче, както обикновено, ме попита какво е това голямо шествие. То получи всички възможни отговори на хилядата и един въпроса за сватбеното тържество и накрая попита дали и неговият собствен баща се е женил! Този въпрос предизвика силен смях у по-възрастните господа, а момчето беше изненадано, че се смеем. Във всеки случай то беше доволно от женения си баща.

Поуката от този случай е, че като разумно животно, човешкото същество е родено, за да задава въпроси. Колкото по-голям е броят на въпросите, толкова по-голям е напредъкът в знанието и науката. Цялата материална цивилизация се основава на големия брой въпроси, поставяни от по-младите на по-възрастните. Когато по-възрастните дават правилни отговори на въпросите на по-младите, стъпка по стъпка цивилизацията напредва. Но най-интелигентният човек пита какво става след смъртта. Нискоинтелигентните задават по-малко въпроси, но въпросите на по-интелигентните се простират все по-високо и по-високо.

Един от най-интелигентните хора е бил Маха̄ра̄джа Парӣкшит, великият цар на света, който случайно бил прокълнат от един бра̄хман̣а да умре след седем дни от ухапване на змия. Бра̄хман̣ът, който го проклел, бил още момче, но бил много могъщ и понеже не знаел колко велик е царят, глупаво го проклел да умре след седем дни. По-късно бащата на момчето, когото царят бил обидил, много съжалявал. Уведомен за злополучното проклятие, царят веднага напуснал двореца си и за да се подготви за приближаващата смърт, отишъл на брега на Ганг, която течала край столицата му. Тъй като бил велик цар, почти всички мъдреци и образовани учени се събрали на мястото, където той се посветил на пости, преди да напусне тленното си тяло. Накрая пристигнал и Шукадева Госва̄мӣ, най-младият тогавашен светец. Той бил единодушно избран да води това събрание, макар че неговият велик баща също присъствал там. Царят с уважение предложил на Шукадева Госва̄мӣ най-почетното място и започнал да му задава уместни въпроси относно напускането на тленния свят, което го очаквало след седем дни. Прочутият цар, като достоен потомък на Па̄н̣д̣авите, които били велики предани, задал следния въпрос на издигнатия мъдрец Шукадева: „Скъпи учителю, ти си най-извисеният от всички трансценденталисти и затова смирено искам да те запитам за дълга си в този момент. Аз съм на прага на смъртта. Какво трябва да правя в този критичен момент? Моля те, кажи ми, мой господарю — какво трябва да слушам, какво трябва да обожавам, кого трябва да помня сега? Велик мъдрец като теб не стои в дома на семеен повече от необходимото и затова за мен е голямо щастие, че така милостиво си дошъл в момента преди смъртта ми. Ето защо те моля да ми дадеш напътствията си в този съдбовен час“.

Мъдрецът, запитан така хубаво от царя, отговорил вярно на въпросите му, защото бил велик учен трансценденталист, а също и надарен с божествени качества, като достоен син на Ба̄дара̄ян̣а, или Вя̄садева, първоначалния съставител на ведическата литература.

Шукадева Госва̄мӣ казал: „Мой скъпи царю, въпросът ти е много уместен и е от полза за всички хора от всички времена. Такива запитвания от най-висше естество са уместни, защото са потвърдени от ученията на веда̄нта-даршана, заключението на ведическото знание, и са а̄тмавит-самматах̣. С други думи, освободените души, които имат пълно знание за духовната си същност, поставят такива подходящи въпроси, за да хвърлят повече светлина върху знанието за Трансцендента“.

Шрӣмад Бха̄гаватам е естественият коментар върху великите Ве-да̄нта (или Ша̄рӣрака) сӯтри, съставени от Шрӣла Вя̄садева. Веда̄нта сӯтрите са върхът на ведическата литература и съдържат ядрото на основните запитвания относно трансценденталното съдържание на духовното знание. Но дори след като съставил този велик трактат, Шрӣла Вя̄садева не бил удовлетворен. След това той срещнал Шрӣ На̄рада, духовния си учител, който го посъветвал да опише същността на Божествената Личност. Като получил този съвет, Вя̄садева започнал да медитира върху принципите на бхакти-йога, което ясно му показало какво е Абсолютът и какво е относителността, или ма̄я̄. След като постигнал съвършена реализация на тези истини, той съставил великото повествование Шрӣмад Бха̄гаватам, прекрасния Бха̄гаватам, в началото на който са описани действителни исторически факти, отнасящи се до живота на Маха̄ра̄джа Парӣкшит.

Веда̄нта сӯтра започва с важното запитване за Трансцендента: атха̄то брахма-джигя̄са̄ — „Сега е време да питаме за Брахман, за Трансцендента“.

В разцвета на силите си човек забравя голата истина за смъртта, с която трябва да се срещне. Затова глупакът не задава подходящи въпроси, въпроси за истинските проблеми на живота. Всеки си мисли, че няма да умре, въпреки че всеки момент вижда пред очите си доказателства за смъртта. Ето разликата между животинското и човешкото. Животно като козата няма усещане за предстоящата смърт. Макар че сестрата на козата е била заклана, козата, омаяна от предложената ѝ зелена трева, спокойно чака да бъде следващата жертва. Обратно, ако човек види враг да убива другаря му, той или се бие, за да спаси другаря си, или бяга, ако е възможно, за да спаси собствения си живот. Това е разликата между човека и козата.

Интелигентният човек знае, че смъртта му се появява заедно със собственото му раждане. Той знае, че умира всяка секунда и че последната атака получава, когато изтече срокът на живота му. Затова се подготвя за следващия си живот или за освобождение от болестта на повтарящото се раждане и смърт.

Глупакът обаче не знае, че тази човешка форма на живот е получена след поредица от раждания и смърти, наложени в миналото от природните закони. Той не знае, че живото същество е вечно и за него няма раждане и смърт. Раждането, смъртта, старостта и болестите са външни аспекти, наложени на живото същество от контакта му с материалната природа и от това, че е забравило за вечната си божествена природа и качествената си еднаквост с Абсолютното Цяло.

Човешкият живот дава възможност да се узнае този вечен факт, тази истина. Така още от самото начало Веда̄нта сӯтра съветва: тъй като имаме тази ценна форма на човешки живот, наш дълг — сега — е да запитаме какво е Брахман, Абсолютната Истина.

Човекът, който не е достатъчно интелигентен, не пита за този трансцендентален живот. Вместо това той пита за множество неуместни неща, които не се отнасят до вечното му съществуване. От самото начало той пита майка си, баща си, учителите си, професорите си, книгите и толкова други източници, но не получава вярна информация за истинския си живот.

Както споменах преди, Парӣкшит Маха̄ра̄джа получил предупреждение, че след седем дни ще срещне смъртта и веднага напуснал двореца, за да се подготви за следващия си живот. Царят имал на разположение само седем дни. А що се отнася до нас самите, макар да знаем, че смъртта ни е сигурна, ние нямаме информация за точната ѝ дата. Аз не знам дали няма да се срещна със смъртта в следващия миг. Дори такъв велик човек като Махатма Ганди не е могъл да прецени, че ще се срещне със смъртта в следващите пет минути, а и придружителите му не са допускали скорошната му смърт. Въпреки това тези господа са се представяли за велики водачи на хората.

Именно незнанието за смъртта и живота отличава животното от човека. Този, който е човек в истинския смисъл на думата, пита за себе си, за това, какво представлява той, откъде е дошъл в този живот и къде ще отиде след смъртта? Защо е изложен на тристранните страдания, макар че не ги желае? Още от детските си години човек започва да пита толкова много неща, но никога не пита за истинската същност на живота. Това е анимализъм. Няма разлика между човека и животното в четирите принципа на животинския живот, защото всяко живо същество съществува, като яде, спи, изпитва страх и се съвкуплява. Но само човешкият живот е предназначен за питания относно вечния живот и Трансцендента. Следователно той е предназначен да се проучва вечният живот и Веда̄нта сӯтра ни съветва да проведем това проучване сега или никога. Ако човек не успее да запита сега за тези истини, по законите на природата той със сигурност ще се върне в животинското царство. Следователно дори ако глупакът изглежда напреднал в материалната наука — т. е. в яденето, спането, страха, съвкупляването и т. н. — той не може да се освободи от жестоката смърт, действаща като природен закон. Природните закони действат с три качества — добро, страст и невежество. Тези, които живеят в условията на доброто, се издигат до по-висше, духовно положение на живот. Тези, които живеят в условията на страстта, се установяват в материалния свят на същото място, където са сега. А живеещите в условията на невежество, със сигурност ще деградират до по-низши биологични видове.

Положението в съвременната цивилизация е опасно, защото тя не предлага образование за същностните принципи на живота. Като животните, хората не знаят, че ще бъдат посечени от законите на природата. Като кози в кланица, те се задоволяват със снопа зелена трева, или т. нар. „хубав живот“. Вземайки под внимание това положение в човешкия живот, ние смирено се опитваме да спасим хората чрез посланието на Обратно при Бога. Този метод не е измислица. Ако изобщо има епоха на истина, това послание на Обратно при Бога е началото ѝ.

Според Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ реален факт е, че един гр̣хамедхӣ, т. е. човек, който като козата, предназначена за клане, сам се оплита в грижи за семейство, общество, нация или цялото човечество, досущ като грижите и задълженията в животинския живот — ядене, спане, изпитване на страх и съвкупяване — и който няма знание за Трансцендента, не е по-добър от животно. Той може да се е интересувал от тялото, политиката, икономиката, културата, образованието и други подобни теми с временно материално значение, но ако не е питал за принципите на трансценденталния живот, трябва да бъде считан за слепец, чиито неконтролирани сетива го влачат към пропадане в дълбока яма. Това е описанието за гр̣хамедхӣ.

Противоположност на гр̣ха-медхӣ е един гр̣ха-стха. Гр̣хастха а̄ш-рамът, т. е. приемането на подслон в духовния семеен живот, е също като живота на сання̄сӣ, приел жизненото стъпало на отречението. Независимо от това дали човек е семеен, или се е отрекъл от живота, важният момент е задаването на уместни въпроси. Един сання̄сӣ е мним сання̄сӣ, ако не се интересува от подходящите запитвания, а един гр̣хастха, т. е. семеен, е истински, ако поставя такива въпроси. А гр̣хамедхӣ се интересува само от животинските си нужди. По законите на природата животът на гр̣хамедхӣ е изпълнен с нещастия, докато животът на един гр̣хастха е пълен с радост. Но в съвременната човешка цивилизация грх̣амедхӣте се правят на гр̣хастхи. Затова трябва да знаем кой какъв е. Животът на един гр̣хамедхӣ е пълен с пороци, защото той не знае как да води семеен живот. Той не знае, че съществува сила извън неговия контрол, която наблюдава и контролира дейностите му, той няма представа за бъдещия си живот. Гр̣хамедхӣ е сляп за бъдещето си и няма склонност да задава уместни въпроси. Той се отличава с това, че е свързан с веригите на привързаността към фалшивите неща, с които е влизал в контакт при временното си съществуване.

Нощем гр̣хамедхӣте губят ценното си време в спане или в удовлетворяване на сексуалните си пориви, ходят на кино или посещават нощни клубове и игрални домове, където до насита се отдават на жени и алкохол. А денем пропиляват времето си в трупане на пари или ако имат достатъчно пари, ги харчат, за да осигурят удобства на роднините си. Жизненият им стандарт и личните им нужди нарастват с увеличаването на доходите им. Така за разходите им няма граница и те никога не се насищат. Ето защо съществува безкрайна надпревара в сферата на икономическото развитие и в нито едно общество в човешкия свят няма мир.

Всички са обезпокоени от едни и същи въпроси за доходи и харчене, но в крайна сметка човек трябва да зависи от милостта на майката Природа. При недостиг в производството или смущения, причинени от провидението, жалкият политик, замислил много планове, отдава това на жестоката природа, като старателно отбягва да проучи как и от кого се контролират природните закони. Бхагавад-гӣта̄ обаче обяснява, че природните закони са под контрола на Абсолютната Божествена Личност. Единствен Богът е господар на природата и на природните закони. Амбициозните материалисти понякога изследват част от природните закони, но никога не се интересуват да узнаят кой е създал тези закони. Повечето от тях не вярват в съществуването на абсолютна личност или Бог, контролиращ природните закони. Напротив, те се занимават само с принципите на взаимодействие между различните елементи, без да правят връзка с изначалното ръководство, което прави възможни тези взаимоотношения. В това отношение те нямат уместни въпроси и отговори. Втората от Веда̄нта-сӯтрите обаче отговаря на съществените въпроси за Брахман, като изтъква, че именно от Върховния Брахман, Върховния Трансцендент, произхожда всичко. Той е Върховната Личност.

Глупавият гр̣хамедхӣ е невеж не само по отношение на временната природа на съответното си тяло, но е сляп и за истинската природа на това, което се случва пред очите му в ежедневните дейности. Той може да вижда, че баща му умира, че майка му умира, че неговият роднина или съсед умират, но не задава уместния въпрос дали останалите живи членове на семейството му ще умрат, или няма да умрат. Понякога той се замисля и разбира, че всички членове на семейството му ще умрат рано или късно и че той също ще умре. Той знае, че цялото това семейно шоу — всъщност цялото шоу на общност, общество, нация и всичко от този род — не е нищо друго, освен ефимерен сапунен мехур във въздуха, без никаква постоянна стойност. И въпреки това, полудял по тези временни ангажименти, той не се занимава с уместни запитвания; не знае дори къде ще отиде след смъртта си. Работейки много упорито, за да уреди временно семейството си, обществото или нацията, той не се грижи за бъдещето — нито своето, нито на другите, които ще напуснат сегашната фаза на живот.

Във влака ние се срещаме и пътуваме заедно с неколцина непознати и за кратко време сме членове на едно и също превозно средство, но когато дойде определеният час, се разделяме и никога повече не се срещаме. По същия начин, при дългото ни пребиваване в живота, получаваме временен подслон като членове на т.нар. семейство, страна или общество, но когато мине времето, дори без да желаем, се разделяме един с друг, за да не се срещнем никога. Толкова много въпроси се поставят относно временните неща в живота и приятелите ни, а за нещата с неизменна природа един гр̣хамедхӣ никога не пита. На различни нива всички ние непрекъснато правим планове, без да знаем постоянния характер на нещата — такива, каквито са. Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, който искал да премахне това невежество в обществото и да издигне култа на духовното знание за всепроникващия Брахман, казва в отчаяние: „Децата са заети с игри, момчетата се занимават с любовни истории с млади момичета, а възрастните са потънали в мисли за приспособяването си към объркания, изпълнен с борба живот. Уви, никой не задава научни въпроси за Брахман, Абсолютната Истина“.

Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ, помолен от Маха̄ра̄джа Парӣкшит за наставления, отговорил на уместните запитвания на царя по следния начин:

„О, потомъко на Бхарата, дълг на умиращия човек е да задава въпроси и да слуша за Божествената Личност, да го възхвалява и медитира върху него, най-обаятелната съвършена личност. Тази личност се нарича Хари, тъй като единствено той може да отстрани обусловеното съществуване на живото същество. Ако изобщо искаме да се освободим от обусловеното съществуване, трябва да задаваме уместни въпроси за Абсолюта, за да бъде той удовлетворен и да ни възнагради със съвършена свобода в живота“ (Шрӣмад Бха̄гаватам 2.1.5).

Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ специално използва четири думи за Абсолютната Божествена Личност. Тези думи разграничават Абсолютната Личност, т. е. Парабрахман, от другите личности, в качествено отношение еднакви с него. Тук Божествената Личност е наречена сарва̄тма̄, т. е. всепроникваща, защото никой не е извън него, въпреки че не всеки разбира това. Божествената Личност чрез пълното си проявление се намира в сърцето на всекиго като Парама̄тма̄, Свръхдуша, заедно с индивидуалната душа. Следователно всяка индивидуална душа има лична връзка с него. Забравянето на тази вечно съществуваща лична връзка е причина за обусловен живот от незапомнени времена. Но тъй като е Бхагава̄н, т. е. върховната личност, Свръхдушата веднага може да отговори на зова на предания. Освен това, тъй като е съвършената личност, неговата красота, богатство, слава, сила, знание и отречение са безкраен източник на трансцендентално блаженство за индивидуалната душа. Индивидуалната душа е привличана от всичките тези съвършенства, когато са непълно проявени от други обусловени души, но тя остава неудовлетворена от такива несъвършени прояви и затова постоянно търси Съвършения. Не подлежат на сравнение нито красотата, нито знанието, нито отречението на Божествената Личност. Но преди всичко той е ӣшвара, върховният контролиращ. Сега ние сме контролирани от полицейския механизъм на този велик владетел. Този полицейски контрол ни е наложен поради това, че не се подчиняваме на закона. Но тъй като Богът е Хари, той може да предизвика освобождението ни от обусловения живот, като ни даде пълна свобода в духовното съществуване. Следователно дълг на всеки човек е да задава уместни въпроси за Бога и така да се върне при него.

През 1972 г. в Уиндзор, Онтарио, група известни лекари специалисти се събират и обсъждат „проблемите във връзка с точния момент на смъртта“. В тази група експерти участват световноизвестният доктор по сърдечна хирургия Уилфред Бигълоу, г-н Джъстис Едсън Л. Хайнс от Върховния съд в Онтарио и Дж. Франсис Леди, ректор на Уиндзорския университет. Д-р Бигълоу потвърждава съществуването на душата и настоява за системни проучвания с цел да се установи какво е душата и откъде идва. Коментарите на д-р Бигълоу и на останалите участници в дискусията по-късно са публикувани в Монреал газет. Когато вестникът привлича вниманието на Шрӣла Прабхупа̄да, той пише писмо на д-р Бигълоу, като му предлага истинско ведическо знание за науката за душата и практически метод за научното ѝ разбиране. Следват статията от вестника и отговорът на Шрӣла Прабхупа̄да.

УИНДЗОР — Световноизвестен канадски сърдечен хирург казва, че той вярва, че в тялото има душа, която го напуска при смъртта, и теолозите трябва да се опитат да разкрият повече факти за това.

Д-р Уилфред Г. Бигълоу, ръководител на отделението по сърдечно-съдова хирургия в болницата в Торонто, казва, че „като човек, който вярва в съществуването на душата“, смята, че е дошло времето „да се отстрани тайната около нея и да се открие какво представлява душата“.

Бигълоу е член на лекарската колегия, излязла пред Обществото за медико-правни въпроси в Есекс с обсъждания на темите, свързани с опитите да се определи точният момент на смъртта.

Този въпрос стана актуален във века на трансплантацията на сърца и други органи от неизбежно умиращи дарители.

Канадското медицинско дружество е формулирало известната дефиниция за смъртта — това е моментът, когато човек изпада в кома, не реагира на никакви дразнения и вълните, регистрирани от апаратите за изследване функциите на мозъка, са хоризонтални.

Другите членове от Обществото са г-н Джъстис Едсън Л. Хайнс от Върховния съд в Онтарио и Дж. Франсис Леди, ректор на университета в Уинздор.

Бигълоу, давайки допълнителни подробности относно въпросите, които поставя по време на дискусията, казва по-късно в интервю, че тридесет и две годишната му практика на хирург не оставя и следа от съмнение, че съществува душа.

„Има редица случаи, при които присъствах в момента, когато хората преминават от живо в мъртво състояние — тогава стават тайнствени промени.

Една от най-забележителните промени е внезапното изчезване на живота или на блясъка в очите. Те стават непрозрачни и буквално безжизнени.

Трудно е да се документира това, което се наблюдава. Всъщност не смятам, че може да се документира достатъчно добре.“

Бигълоу, известен като първия, който въвежда хирургическата техника на „дълбокото замразяване“, тоест хипотермия, и като хирург на сърдечни клапи, казва, че теологията и сродните ѝ дисциплини в университета трябва да се заемат с „проучването на душата“.

По време на тази дискусия Леди казва, че „ако има душа, тя не може да бъде видяна. Не може да бъде открита“.

„Ако има принцип на жизненост или живот, какъв е той? Проблемът е, че душата не съществува специално някъде, географски. Тя е навсякъде и все пак не е никъде в тялото.“

Би било добре да почнем да експериментираме, но не зная как ще изясним всички тези неща“ — казва Леди. Тази дискусия му напомня съветския космонавт, който, след като се върнал от космоса, съобщил, че няма Бог, защото не го видял там.

Може и да е така — казва Бигълоу — но в съвременната медицина, когато лекарите се натъкнат на нещо, което не може да бъде обяснено, „призивът е да се намери отговорът, да се пренесе изследването в лаборатория, да се направи там, където може да се открие истината“.

Най-важният въпрос — завършва Бигълоу — е „къде е душата и откъде идва“.

Скъпи Д-р Бигълоу,

Приемете моите поздравления. Наскоро в Газет четох много интересна статия от Рей Корели, озаглавена „Доктор по сърдечна хирургия иска да узнае какво е душата“. Вашите коментари показват голямо прозрение, затова реших да Ви пиша по този въпрос. Може би знаете, че съм а̄ча̄ря-основател на Международното общество за Кришна съзнание. Имам няколко храма в Канада — в Монреал, Торонто, Ванкувър и Хамилтън. Това движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание е специално предназначено да научи всяка душа какво е нейното първоначално духовно положение.

Несъмнено, душата се намира в сърцето на всяко живо същество и е източникът на всички енергии за поддържане на тялото. Енергията на душата се разпространява из цялото тяло и това се нарича съзнание. Тъй като това съзнание разпространява енергията на душата, човек може да чувства болка и удоволствие в която и да е част на тялото. Душата е индивидуална и преминава от едно тяло в друго, както личността преминава от детство към юношество, от юношество към младост, от младост към старост. После настъпва промяната, наречена смърт, и ние преминаваме в ново тяло, точно както сменяме старата дреха с нова. Това се нарича превъплъщение на душата.

Когато душата иска да се наслаждава на материалния свят, като забравя своя истински дом в духовния свят, тя приема живот на жестока борба за съществуване. Този неестествен живот на повтарящо се раждане, смърт, болести и старост може да бъде спрян, когато съзнанието на душата се съгласува с върховното съзнание на Бога. Това е основният принцип в нашето Кр̣ш̣н̣а движение.

Що се отнася до трансплантацията на сърца, тя изобщо не би била успешна, ако душата не беше в сърцето. И така, трябва да се приеме съществуването на душата. Ако при половите сношения няма душа, тогава няма оплодяване, няма и забременяване. Противозачатъчните средства развалят утробата, така че тя вече не е добро място за душата. Това е против наставленията на Бога. По нареждане на Бога душата се изпраща в определена утроба, но поради противозачатъчните средства утробата отказва да приеме душата и тя трябва да бъде поставена в друга утроба. Това е неподчинение на Върховния. Да вземем за пример човек, който трябва да се нанесе в определен апартамент. Ако апартаментът е негоден за живеене, той не може да влезе в него и попада в много незавидно положение. Това е незаконна и наказуема намеса.

Начинанието за „проучване на душата“ несъмнено ще отбележи напредък в науката. Но напредъкът в науката няма да помогне да се открие душата. Присъствието на душата може да се установи просто чрез косвени доказателства. Във ведическата литература ще намерите, че душата има размер една десетохилядна част от точката. Учените-материалисти не могат да измерят дължината и ширината на точката. Следователно за тях не е възможно да уловят душата. Можете просто да приемете съществуването на душата, позовавайки се на авторитет. Това, което най-великите учени откриват сега, ние сме обяснили много отдавна.

Щом човек разбере, че душата съществува, той може да разбере съществуването на Бога. Разликата между Бога и душата е, че Богът е много голяма душа, а живото същество е много малка душа. Но в качествено отношение те са еднакви. Богът е всепроникващ, а живото същество е локализирано. Но природата и качеството им са еднакви.

Вие казвате, че най-важният въпрос е къде е душата и откъде идва. Това не е трудно да се разбере. Вече казахме, че душата се намира в сърцето на живото същество и че се премества в друго тяло след смъртта. Първоначално душата идва от Бога. Също както искрата, идваща от огъня, изглежда угаснала, когато падне, така и душата искра идва от духовния в материалния свят. В материалния свят тя попада в три вида условия на природата. Когато искрата от огъня падне върху суха трева, качеството ѝ огън продължава да съществува. Но когато падне на земята, тя не може да прояви своите качества на огън, ако земята не създаде благоприятни условия. А когато искрата падне върху водата, тя угасва. Така ние откриваме три вида условия на живот. Едно живо същество напълно е забравило своята духовна природа, друго е почти забравило, но все още има интуиция за духовната природа, и трето живо същество изцяло се стреми към духовно съвършенство. Съществува утвърден метод за постигане на духовно съвършенство от духовната искра на душата и ако е правилно насочвана, тя много лесно се отправя обратно към къщи, при Бога, откъдето първоначално е паднала.

Ако тази автентична информация от ведическата литература бъде представена на съвременния свят в съответствие със съвременното научно разбиране, това ще бъде голям принос за човешкото общество. Фактите са налице. Само трябва да се представят според съвременните разбирания.

Искрено Ваш,
А. Ч. Бхактиведанта Свами