Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.7

По своето естество материалните дейности са източник на затруднения за всеки. Трудностите ни дебнат на всяка крачка и това налага да се обърнем към авторитетен духовен учител; той ще ни даде подходящи напътствия как да постигнем целта на живота. Цялата ведическа литература ни съветва да потърсим помощ от авторитетен духовен учител, за да преодолеем нежеланите затруднения. Те са като горски пожар, избухнал без видима причина. Положението в материалния свят е аналогично – затрудненията в живота се появяват сами, без да ги желаем. Никой не иска пожар, но той избухва и ние сме озадачени. Ведическата мъдрост ни съветва: за да разрешим дилемите в живота си, трябва да се обърнем към духовен учител от ученическата приемственост. Човек, който има истински духовен учител, може да узнае всичко. Така че не бива да стоим насред материалните затруднения, а да приемем духовен учител. Това е смисълът на този стих.

Кой изпитва материални трудности? Всеки, който не разбира истинските проблеми на живота. В Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад (3.8.10) обърканият човек е описан по следния начин: йо ва̄ етад акш̣арам̇ га̄ргй авидитва̄сма̄л лока̄т праити са кр̣пан̣ах̣ – „Скъперник е онзи, който не разрешава проблемите на живота като човешко същество и накрая напуска този свят като котките и кучетата, без да разбира науката за себепознанието“. Тази човешка форма е най-ценният дар за живото същество; с нея то може да разреши всички проблеми в живота си. Затова този, който не се възползва от благоприятната възможност, е скъперник. На обратния полюс стои един бра̄хман̣а – той е достатъчно интелигентен и използва тялото си, за да разреши житейските проблеми. Я етад акш̣арам̇ видитва̄сма̄л лока̄т праити са бра̄хман̣ах̣.

Кр̣пан̣а, скъперниците, пропиляват времето си, прекалено загрижени за семейство, общество, държава и т.н. С материалистическото си мислене човек често се привързва към семейния живот – жена, деца, роднини – на принципа на „кожната болест“. Кр̣пан̣а мисли, че е в състояние да закриля семейството си от смърт или вярва, че семейството и обществото могат да го спасят в мига на смъртта. Такава привързаност откриваме дори при нисшите животни, които също се грижат за малките си. Като разумен човек Арджуна разбира, че загрижеността за роднините и желанието да ги предпази от смъртта са причина за объркването му. Макар да осъзнава дълга си да се бие, поради скъперническа слабост, той не е в състояние да го изпълни. Затова моли Бог Кр̣ш̣н̣а, върховния духовен учител, за крайно решение. Той се отдава на Кр̣ш̣н̣а като негов ученик и желае да приключи с приятелските разговори. Разговорите между учителя и ученика винаги са сериозни и сега Арджуна има намерение да започне много сериозен разговор с приетия от него духовен учител. Следователно Кр̣ш̣н̣а е първият духовен учител, разкрил науката на Бхагавад-гӣта̄, а Арджуна – първият ученик, постигнал нейния смисъл. Как Арджуна е съумял да разбере Бхагавад-гӣта̄, се описва в самата нея, но независимо от това глупавите светски учени твърдят, че не е нужно човек да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а като на личност, а на „нероденото в Кр̣ш̣н̣а“. Между Кр̣ш̣н̣а отвън и отвътре няма никаква разлика и ако някой не приема тази истина, ще бъде глупаво да се опитва да разбере Бхагавад-гӣта̄.