Шрӣмад Бха̄гаватам 5.24.23
Деванагари
यत्तद्भगवतानधिगतान्योपायेन याच्ञाच्छलेनापहृतस्वशरीरावशेषितलोकत्रयो वरुणपाशैश्च सम्प्रतिमुक्तो गिरिदर्यां चापविद्ध इति होवाच ॥ २३ ॥
Стих
ят тад бхагавата̄надхигата̄ньопа̄йена я̄чн̃а̄-ччхалена̄пахр̣та-сва-шарӣра̄вашеш̣ита-лока-трайо варун̣а-па̄шаиш ча сампратимукто гири-даря̄м̇ ча̄павиддха ити хова̄ча.
Дума по дума
ят — което; тат — това; бхагавата̄ — от Върховната Божествена Личност; анадхигата-аня-упа̄йена — който не може да бъде възприет по друг начин; я̄чн̃а̄-чхалена — хитрината да помоли за милостиня; апахр̣та — отнето; сва-шарӣра-авашеш̣ита — само тялото му бе останало; лока-траях̣ — трите свята; варун̣а-па̄шаих̣ — с въжетата на Варун̣а; ча — и; сампратимуктах̣ — овързан; гири-даря̄м — в планинска пещера; ча — и; апавиддхах̣ — затворен; ити — така; ха — именно; ува̄ча — каза.
Превод
Щом видя, че няма друг начин да отнеме имуществото на Бали Маха̄ра̄джа, Върховната Божествена Личност реши да го измами – помоли го за милостиня и така му отне трите свята. Накрая му остана само тялото, но Върховният все още не беше доволен. Той хвана Бали Маха̄ра̄джа, овърза го с въжетата на Варун̣а и го затвори в една планинска пещера. Макар да бе загубил всичките си притежания, захвърлен в пещерата, Бали Маха̄ра̄джа беше толкова велик предан, че каза следното.