Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 5.24.23

Текст

ят тад бхагавата̄надхигата̄ньопа̄йена я̄чн̃а̄-ччхалена̄пахр̣та-сва-шарӣра̄вашеш̣ита-лока-трайо варун̣а-па̄шаиш ча сампратимукто гири-даря̄м̇ ча̄павиддха ити хова̄ча.

Дума по дума

ят – което; тат – това; бхагавата̄ – от Върховната Божествена Личност; анадхигата-аня-упа̄йена – който не може да бъде възприет по друг начин; я̄чн̃а̄-чхалена – хитрината да помоли за милостиня; апахр̣та – отнето; сва-шарӣра-авашеш̣ита – само тялото му бе останало; лока-траях̣ – трите свята; варун̣а-па̄шаих̣ – с въжетата на Варун̣а; ча – и; сампратимуктах̣ – овързан; гири-даря̄м – в планинска пещера; ча – и; апавиддхах̣ – затворен; ити – така; ха – именно; ува̄ча – каза.

Превод

Щом видя, че няма друг начин да отнеме имуществото на Бали Маха̄ра̄джа, Върховната Божествена Личност реши да го измами – помоли го за милостиня и така му отне трите свята. Накрая му остана само тялото, но Върховният все още не беше доволен. Той хвана Бали Маха̄ра̄джа, овърза го с въжетата на Варун̣а и го затвори в една планинска пещера. Макар да бе загубил всичките си притежания, захвърлен в пещерата, Бали Маха̄ра̄джа беше толкова велик предан, че каза следното.