Шрӣмад Бха̄гаватам 5.24.22
Деванагари
न वै भगवान्नूनममुष्यानुजग्राह यदुत पुनरात्मानुस्मृतिमोषणं मायामयभोगैश्वर्यमेवातनुतेति ॥ २२ ॥
Стих
на ваи бхагава̄н нӯнам амуш̣я̄нуджагра̄ха яд ута пунар а̄тма̄нусмр̣ти-мош̣ан̣ам̇ ма̄я̄мая-бхогаишварям ева̄танутети.
Дума по дума
на — не; ваи — именно; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; нӯнам — несъмнено; амуш̣я — на Бали Маха̄ра̄джа; ануджагра̄ха — прояви благоволението си; ят — защото; ута — безспорно; пунах̣ — отново; а̄тма-анусмр̣ти — помненето на Върховната Божествена Личност; мош̣ан̣ам — което лишава човек; ма̄я̄-мая — свойство на Ма̄я̄; бхога-аишварям — материалното богатство; ева — несъмнено; а̄танута — проявено; ити — така.
Превод
Бог, Върховната Личност, не възнагради Бали Маха̄ра̄джа с материално щастие и богатство, защото те карат човек да забрави любовното предано служене. Резултатът от това богатство е невъзможността да съсредоточиш ума си върху Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Има два вида богатство. Едното е материално, следствие от кармата, а другото е духовно. Отдадената душа, която изцяло се уповава на Върховната Божествена Личност, не желае материално богатство за сетивно наслаждение. Ето защо, ако един чист предан притежава необикновено материално богатство, то не се дължи на неговата карма, а на бхакти. С други думи, Върховният иска да го улесни в служенето му. Бог проявява особената си милост към начинаещия предан, като го превръща в бедняк. Това е милост, защото, ако начинаещият стане богат, ще забрави служенето на Бога. Но ако напредналият получи богатство от Върховния, то не е материално богатство, а духовна възможност. Материалното богатство, предоставено на полубоговете, ги кара да забравят Бога, но Бали Маха̄ра̄джа получил богатство, за да продължи служенето си, недокоснато от ма̄я̄.