ТЕКСТ 35
VERSO 35
Текст
Texto
тр̣ш̣н̣а̄я̄х̣ прашамо ятах̣
нирваирам̇ ятра бхӯтеш̣у
нодвего ятра кашчана
tṛṣṇāyāḥ praśamo yataḥ
nirvairaṁ yatra bhūteṣu
nodvego yatra kaścana
Дума по дума
Sinônimos
ятра – където; ӣд̣янте – се почитат или обсъждат; катха̄х̣ – думи; мр̣ш̣т̣а̄х̣ – чисти; тр̣ш̣н̣а̄я̄х̣ – от материалните стремежи; прашамах̣ – удовлетворение; ятах̣ – чрез което; нирваирам – без завист; ятра – където; бхӯтеш̣у – сред живите същества; на – не; удвегах̣ – страх; ятра – където; кашчана – никакъв.
yatra — onde; īḍyante — são adoradas ou comentadas; kathāḥ — palavras; mṛṣṭāḥ — puras; tṛṣṇāyāḥ — de anseios materiais; praśamaḥ — satisfação; yataḥ — pela qual; nirvairam — ausência de inveja; yatra — onde; bhūteṣu — entre as entidades vivas; na — não; udvegaḥ — temor; yatra — onde; kaścana — qualquer.
Превод
Tradução
Винаги, когато се разискват чистите теми, свързани с трансценденталния свят, присъстващите, поне докато слушат, забравят за всичките си материални копнежи. Нещо повече, те престават да си завиждат един другиму и да се измъчват от страхове или тревоги.
Sempre que os tópicos puros do mundo transcendental são discutidos, os membros da audiência se esquecem de toda espécie de anseios materiais, ao menos durante esse tempo. Não apenas isso, mas eles não sentem mais inveja uns dos outros, nem sofrem de ansiedade ou temor.
Пояснение
Comentário
Думата ваикун̣т̣ха значи „без тревоги“, а материалният свят, обратно, е пълен с тревоги. Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва: сада̄ самудвигна-дхия̄м асад-граха̄т. Живите същества, заселили се в материалния свят, постоянно са разкъсвани от безпокойства. Мястото, в което чистите предани разговарят на святи теми, свързани с Върховната Божествена Личност, незабавно се превръща във Вайкун̣т̣ха. В това се състои методът на шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ – възславянето на Върховния Бог Виш̣н̣у и слушането за него. Самият Той потвърждава:
SIGNIFICADO—Vaikuṇṭha significa “sem ansiedade”, e mundo material significa “um lugar cheio de ansiedades”. Como afirma Prahlāda Mahārāja, sadā samudvigna-dhiyām asad-grahāt: as entidades vivas que aceitaram este mundo material como sua residência estão sempre cheias de ansiedade. Um lugar torna-se imediatamente Vaikuṇṭha sempre que tópicos sagrados da Personalidade de Deus são comentados por devotos puros. Esse é o processo de śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ, cantar e ouvir sobre o Supremo Senhor Viṣṇu. Como o próprio Senhor Supremo confirma:
йогина̄м̇ хр̣дайеш̣у ва̄
татра тиш̣т̣ха̄ми на̄рада
ятра га̄янти мад-бхакта̄х̣
yogināṁ hṛdayeṣu vā
tatra tiṣṭhāmi nārada
yatra gāyanti mad-bhaktāḥ
„Скъпи На̄рада, Аз всъщност не живея в обителта си, Вайкун̣т̣ха, нито се намирам в сърцата на йогӣте, а пребивавам там, където чистите ми предани възпяват Моето свято име и говорят за формата, забавленията и качествата ми“. Вайкун̣т̣ха-атмосферата се създава благодарение на присъствието на Бога под формата на трансцендентална звукова вибрация. В такава среда няма страх и тревоги. Живите същества не се боят едно от друго. Слушането на святите имена и славенето на Бога са чисти, благочестиви дейности. Шр̣н̣вата̄м̇ сва-катха̄х̣ кр̣ш̣н̣ах̣ пун̣я-шраван̣а-кӣртанах̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.17). Те веднага погасяват силната материална жажда. Движението за сан̇кӣртана, започнато от Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание, е призвано да създаде Вайкун̣т̣ха – трансцендентален свят, лишен от тревоги – дори тук, в материалния свят. Тази цел може да бъде постигната, ако навсякъде се разпространява методът на шраван̣ам̇ кӣртанам. В материалния свят всеки завижда на ближния си. Това животинско злонравие ще продължи да съществува в човешкото общество дотогава, докато не се извършва сан̇кӣртана-ягя – докато не се възпяват святите имена: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Ето защо Прачета̄сите били твърдо решени да останат завинаги в обществото на преданите, считайки това за най-висшата благословия в човешкото съществуване.
“Meu querido Nārada, na verdade, Eu não resido em Minha morada, Vaikuṇṭha, nem resido nos corações dos yogīs, senão que resido no lugar onde Meus devotos puros cantam Meu santo nome e conversam sobre Minha forma, passatempos e qualidades.” Devido à presença do Senhor sob a forma da vibração transcendental, a atmosfera de Vaikuṇṭha é evocada. Essa atmosfera é isenta de temor e ansiedade. Uma entidade viva não teme a outra. Ouvindo os santos nomes e as glórias do Senhor, executamos atividades piedosas: śṛṇvatāṁ sva-kathāḥ kṛṣṇaḥ puṇya-śravaṇa-kīrtanaḥ. (Śrīmad-Bhāgavatam 1.2.17) Assim, nossos anseios materiais cessam de imediato. Este movimento de saṅkīrtana, iniciado pela Sociedade Internacional para a Consciência de Krishna, destina-se a criar Vaikuṇṭha, o mundo transcendental isento de ansiedade, mesmo neste mundo material. O método é a propagação do processo de śravaṇaṁ kīrtanam no mundo inteiro. No mundo material, todos têm inveja de seus semelhantes. Essa inveja animalesca existirá na sociedade humana enquanto não houver realização de saṅkīrtana-yajña, o cantar dos santos nomes – Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare. Os Pracetās, portanto, decidiram permanecer sempre na sociedade de devotos, considerando isso como a mais elevada bênção possível de se obter na vida humana.