Шрӣмад бха̄гаватам 4.3.5-7
Текст
кхе-чара̄н̣а̄м̇ праджалпата̄м
сатӣ да̄кш̣а̄ян̣ӣ девӣ
питр̣-ягя-махотсавам
упадева-вара-стриях̣
вима̄на-я̄на̄х̣ са-преш̣т̣ха̄
ниш̣ка-кан̣т̣хӣх̣ сува̄сасах̣
лола̄кш̣ӣр мр̣ш̣т̣а-кун̣д̣ала̄х̣
патим̇ бхӯта-патим̇ девам
аутсукя̄д абхябха̄ш̣ата
Дума по дума
тат – тогава; упашрутя – чувайки; набхаси – в небето; кхе-чара̄н̣а̄м – от тези, които летяха във въздуха (гандхарвите); праджалпата̄м – разговорът; сатӣ – Сатӣ; да̄кш̣а̄ян̣ӣ – дъщерята на Дакш̣а; девӣ – жената на Шива; питр̣-ягя-маха̄-утсавам – големият празник, устроен по случай жертвоприношението, което извършвал баща ѝ; враджантӣх̣ – се стичаха; сарватах̣ – от всички; дигбхях̣ – посоки; упадева-вара-стриях̣ – прекрасните съпруги на полубоговете; вима̄на-я̄на̄х̣ – прелитайки с въздушните си кораби; са-преш̣т̣ха̄х̣ – заедно със съпрузите си; ниш̣ка-кан̣т̣хӣх̣ – имащи огърлици с медалиони; су-ва̄сасах̣ – облечени в изящни одежди; др̣ш̣т̣ва̄ – виждайки; сва-нилая-абхя̄ше – около нейния дом; лола-акш̣ӣх̣ – с прекрасни блеснали очи; мр̣ш̣т̣а-кун̣д̣ала̄х̣ – красиви обици; патим – на съпруга си; бхӯта-патим – господаря на бхӯтите; девам – полубога; аутсукя̄т – обзета от непреодолимо желание; абхябха̄ш̣ата – каза.
Превод
Добродетелната девойка Сатӣ, дъщерята на Дакш̣а, чу как небесните обитатели, които прелитаха по небето, си говорят за великото жертвоприношение, започнато от баща ѝ. Тя видя как над самото ѝ жилище преминават красивите съпруги на обитателите на рая, стичащи се от всички посоки за церемонията. Очите на тези жени блестяха от радост, а самите те бяха облечени в прекрасни дрехи и украсени с изящни обици и огърлици с медалиони. Обзета от непреодолимо желание, Сатӣ се обърна към съпруга си, господаря на бхӯтите, и му каза.
Пояснение
От тези стихове става ясно, че обителта на Шива не се намира на нашата планета, а някъде в космическото пространство, иначе Сатӣ не би могла да види въздушните кораби, устремили се към Земята от най-различни посоки, и да чуе пътниците им, които си говорели за великото жертвоприношение, започнато от Дакш̣а, нейния баща. В случая Сатӣ е наречена Да̄кш̣а̄ян̣ӣ, защото е дъщеря на Дакш̣а. В разглежданите стихове се споменават и упадева-варите – така се наричат второстепенните полубогове: гандхарвите, киннарите, урагите. Те всъщност не са точно полубогове, а нещо средно между полубоговете и хората. Упадева-варите също летели с въздушни кораби. Думата сва-нилая̄бхя̄ше означава, че те прелитали съвсем близо край жилището на Сатӣ. В тези строфи подробно са описани облеклото и външността на съпругите на небесните обитатели. Очите им трепкали, обиците и другите им украшения сияели с ослепителен блясък, те всички били пременени в празнични дрехи и носели огърлици с медалиони. Всяка жена била придружавана от съпруга си. Заедно те изглеждали толкова прекрасни, че на Сатӣ, Да̄кш̣а̄ян̣ӣ, ѝ се приискало също да се премени като тях и със своя съпруг да отиде на жертвоприношението. Това желание е естествено за всяка жена.