ТЕКСТ 10
Text 10
Текст
Texto
кратубхир бхӯри-дакш̣ин̣аих̣
дравя-крия̄-девата̄на̄м̇
карма карма-пхала-прадам
kratubhir bhūri-dakṣiṇaiḥ
dravya-kriyā-devatānāṁ
karma karma-phala-pradam
Дума по дума
Palabra por palabra
атха – след това; аяджата – той обожава; ягя-ӣшам – господаря на жертвоприношенията; кратубхих̣ – с жертвени церемонии; бхӯри – велики; дакш̣ин̣аих̣ – с богати пожертвования; дравя-крия̄-девата̄на̄м – на (жертвоприношенията, включително на) предметите, дейностите и полубоговете; карма – целта; карма-пхала – резултатите от дейностите; прадам – този, който дава.
atha — a continuación; ayajata — adoró; yajña-īśam — al amo de los sacrificios; kratubhiḥ — con ceremonias de sacrificio; bhūri — grandes; dakṣiṇaiḥ — donaciones de caridad; dravya-kriyā-devatānām — de (sacrificios que incluyen distintos) útiles, actividades y semidioses; karma — el objetivo; karma-phala — el resultado de actividades; pradam — que concede.
Превод
Traducción
Когато се завърна у дома си, Дхрува Маха̄ра̄джа започна да извършва велики жертвени церемонии, за да достави удоволствие на този, който се наслаждава на всички жертвоприношения – Върховната Божествена Личност. Предписаните жертвени обреди са предназначени да удовлетворят Бог Виш̣н̣у, който е тяхната цел и който възнаграждава всекиго с резултатите от делата му.
Durante el tiempo que permaneció en su hogar, Dhruva Mahārāja celebró muchas grandes ceremonias de sacrificio para complacer a la Suprema Personalidad de Dios, el disfrutador de todos los sacrificios. Esos ceremoniales prescritos están especialmente destinados a complacer al Señor Viṣṇu, que es el objetivo de todos esos sacrificios y quien concede las bendiciones que de ellos se derivan.
Пояснение
Significado
В Бхагавад-гӣта̄ (3.9) е казано: ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣ – всяко действие, което човек върши, трябва да има за цел да удовлетвори Върховния Бог, в противен случай човек ще бъде обвързан от последиците на дейностите си. В системата на варн̣а̄шрама дхарма на кш̣атриите се препоръчва да извършват големи жертвени церемонии, по време на които да раздават богати пожертвования. Като съвършен цар и кш̣атрия, Дхрува Маха̄ра̄джа извършил много такива жертвоприношения и на тях раздавал щедри подаяния. Кш̣атриите и вайшите имат собствени доходи и са в състояние да натрупат големи богатства. Понякога те печелят пари дори с непозволени средства. Дългът на кш̣атриите е да управляват държавата, но за да изпълни този дълг, Дхрува Маха̄ра̄джа например трябвало да се сражава с якш̣ите и да убие много от тях. Подобен начин на действие е неизбежен за кш̣атриите. Те не бива да са страхливци и примиренци. Те са длъжни да използват насилие, за да могат да управляват държавата.
En el Bhagavad-gītā (3.9), se dice: yajñārthāt karmaṇo ’nyatra loko ’yaṁ karma-bandhanaḥ: Solo debemos actuar o trabajar para complacer al Señor Supremo; de lo contrario, nos enredaremos en las reacciones resultantes. Conforme a las cuatro divisiones de varṇa y āśrama, a los kṣatriyas y los vaiśyas se les recomienda realizar grandes ceremonias de sacrificio y repartir con gran generosidad el dinero acumulado. Dhruva Mahārāja, como rey y kṣatriya ideal, celebró muchos sacrificios, siendo muy generoso al dar caridad. Los kṣatriyas y los vaiśyas deben ganar el dinero que necesitan y acumular grandes riquezas. A veces lo hacen con actos pecaminosos. Los kṣatriyas tienen la misión de gobernar el país; por ejemplo, Dhruva Mahārāja, durante su mandato, tuvo que luchar con los yakṣas y matar a muchos de ellos. Es necesario que los kṣatriyas actúen de esa forma. El kṣatriya no debe ser cobarde, y no debe ser no violento; para gobernar el país, tiene que emplear la violencia.
По тази причина на кш̣атриите и на вайшите се препоръчва да раздават под формата на милостиня поне половината от богатството, което са натрупали. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че дори този, който е приел живот в отречение, трябва да продължи да извършва ягя, да̄на и тапася. Тези дейности никога не бива да бъдат прекъсвани. Тапася – въздържанията и покаянията – са предназначени за хората, които са се оттеглили от всички светски дела и живеят в отречение. Кш̣атриите и вайшите, действащи в материалния свят, трябва да се занимават с благотворителност. А брахмача̄рӣте в първите години от живота си трябва да извършват различни яги.
Por lo tanto, a los kṣatriyas y vaiśyas se les aconseja dar en caridad por lo menos el cincuenta por ciento de las riquezas que tengan acumuladas. En el Bhagavad-gītā se recomienda que las prácticas de yajña, dāna y tapasya no se deben abandonar, ni siquiera habiendo entrado en la orden de vida de renuncia. Nunca deben abandonarse. Tapasya es para la orden de vida de renuncia; los que se han retirado de las actividades mundanas deben practicar tapasya, es decir, penitencias y austeridades. Los que están en el mundo material —kṣatriyas y vaiśyas— deben dar caridad. Los brahmacārīs, en la primera etapa de la vida, deben ejecutar distintas clases de yajñas.
Дхрува Маха̄ра̄джа, който бил съвършен цар, раздавал толкова големи дарения, че буквално изпразнил съкровищницата си. Работата на царя е не само да събира данъци от гражданите и да използва натрупаните богатства за собствено наслаждение. Световните монархии са упадали и загивали именно когато царете са започвали да използват богатствата на хазната, попълвани чрез данъчни постъпления, с единствената цел да удовлетворяват собствените си сетива. Това не значи, разбира се, че демокрацията е по-добра от монархията, защото и при нея се шири същата корупция. В съвременното демократично управление участват различни партии, но всички политици в правителството и в парламента се стремят единствено да запазят поста си и да задържат на власт собствената си партия. Политиците нямат време да мислят за доброто на обикновения гражданин, който изнемогва под бремето на непосилни данъци: данък върху общия доход, данък върху добавената стойност и какви ли не други данъци – понякога те отнемат осемдесет-деветдесет процента от доходите му и се превръщат в богати заплати за чиновници и управници. В древността данъците, които били събирани от поданиците, се използвали за провеждане на велики жертвоприношения, предписани от Ведите. Но в наши дни изпълнението на такива обреди е почти невъзможно. Затова ша̄стрите препоръчват на хората да извършват сан̇кӣртана-ягя. Всеки семеен, независимо от материалното си положение, е в състояние да извършва тази ягя, защото за нея не се изисква нито стотинка. Достатъчно е всички членове на семейството да се съберат заедно и да пеят маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, като пляскат с ръце. Всеки може да извършва тази ягя и да раздава праса̄д. А за епохата на Кали това е напълно достатъчно. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е основано на принципа да се пее мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а колкото се може повече – както в храмовете, така и на улицата – и да се раздава на хората колкото се може повече праса̄д. За осъществяването на тази програма е желателно да има сътрудничество с държавната администрация и с производителите на материални блага. Широкото разпространение на праса̄д и масовият сан̇кӣртан са в състояние да осигурят мир и благоденствие на целия свят.
Dhruva Mahārāja, como rey ideal, vació prácticamente sus arcas dando caridad. El papel del rey no consiste simplemente en gravar con impuestos a los ciudadanos y acumular riquezas para gastarlas en la complacencia de los sentidos. Las monarquías del mundo han fallado desde que los reyes comenzaron a satisfacer sus propios sentidos con los impuestos recolectados de los ciudadanos. Por supuesto, la corrupción sigue existiendo, aparte de si el sistema es monárquico o demócrata. En la actualidad, en los gobiernos democráticos hay distintos partidos, pero todos se dedican a tratar de conservar su puesto o mantener en el poder a sus propios partidos. Los políticos tienen muy poco tiempo para pensar en el bienestar de los ciudadanos, a quienes oprimen con fuertes impuestos, como el impuesto de la renta, el impuesto al valor añadido, y muchos otros. A veces quitan a la gente hasta el ochenta y el noventa por ciento de sus ingresos, y ese dinero se despilfarra luego en elevados sueldos para los funcionarios y gobernantes. En el pasado, los impuestos recolectados de los ciudadanos se gastaban en la ejecución de grandes sacrificios, como se ordena en las Escrituras védicas. Sin embargo, ahora, casi todas esas formas de sacrificio son imposibles; por consiguiente, en los śāstras se recomienda que la gente debe ejecutar saṅkīrtana-yajña. Todo cabeza de familia, no importa cuál sea su posición, puede ejecutar el saṅkīrtana-yajña sin gasto alguno. Los miembros de la familia pueden sentarse juntos y simplemente tocar las palmas y cantar el mahā-mantra Hare Kṛṣṇa. De una u otra forma, todos pueden arreglárselas para ejecutar ese yajña y distribuir prasāda a la gente en general. Eso es más que suficiente para la era de Kali. El movimiento para la conciencia de Kṛṣṇa se basa en este principio: cantar el mantra Hare Kṛṣṇa en todo momento, tanto como se pueda, dentro y fuera de los templos, y, en la medida de lo posible, distribuir prasāda. Ese proceso se puede acelerar con la colaboración de los administradores del estado y de aquellos que producen la riqueza del país. Con saṅkīrtana y una generosa distribución de prasāda, se puede lograr que en el mundo entero haya paz y prosperidad.
Обикновено всички материални жертвоприношения, които се препоръчват във Ведите, са посветени на полубоговете. Обожаването на полубоговете е предназначено изключително за неинтелигентните хора. В действителност обаче с плодовете от подобни жертвоприношения се ползва Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) Бог Кр̣ш̣н̣а казва: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м. Това означава, че именно Той се наслаждава на даровете във всички жертвени церемонии. Затова едно от неговите имена е Ягя-пуруш̣а.
Por lo general, en todos los sacrificios materiales que se recomiendan en las Escrituras védicas se hacen ofrendas a los semidioses. Esa adoración de semidioses está diseñada de modo especial para las personas poco inteligentes. En realidad, el resultado de ese sacrificio va a la Suprema Personalidad de Dios, Nārāyaṇa. El Señor Kṛṣṇa dice en el Bhagavad-gītā (5.29): bhoktāraṁ yajña-tapasām: Él es el verdadero disfrutador de todos los sacrificios. Por esa razón, Su nombre es Yajña-puruṣa.
Въпреки че Дхрува Маха̄ра̄джа бил велик предан и следователно не бил длъжен да извършва подобни жертвоприношения, той провел множество жертвени церемонии и раздал цялото си богатство за благотворителни цели, за да даде добър пример на хората. През целия си семеен живот той не похарчил нито грош за свое собствено удоволствие. В тази строфа особено внимание заслужава словосъчетанието карма-пхала-прадам. Богът дава на индивидуалните живи същества различни видове карма в зависимост от желанията им. Той е Свръхдушата, която се намира във всяко сърце, и е толкова щедър и милостив, че дава на всекиго пълна възможност да действа според желанията си и впоследствие да се наслаждава на плодовете от своя труд. Богът позволява на живото същество да се наслаждава на материалната природа и да господства над нея. Но не бива да забравяме, че като действа по този начин, живото същество се обвързва с последиците от дейността си. По аналогичен начин Богът предоставя пълна възможност за действие и на тези, които искат да се посветят изцяло на предано служене, и накрая ги дарява с резултата от това служене. Затова Той е наречен карма-пхала-прада.
Aunque Dhruva Mahārāja era un gran devoto y no tenía nada que ver con esa clase de sacrificios, para dar ejemplo a su pueblo, celebró muchos sacrificios y dio toda su riqueza como caridad. En su vida de casado, jamás gastó un centavo en complacer sus sentidos. En este verso es muy significativa la palabra karma-phala-pradam. El Señor concede a cada entidad viviente un distinto tipo de karma, conforme al deseo de cada cual; Él es la Superalma que está en el corazón de todos, y es tan bondadoso y liberal que da a cada uno todo lo que necesita para hacer los actos que desee. Después, la entidad viviente disfruta también del resultado de la acción. Si alguien desea disfrutar o enseñorearse de la naturaleza material, el Señor le provee de lo necesario, pero esa persona se enredará en las reacciones consecuentes. De la misma manera, cuando alguien desea ocuparse por completo en servicio devocional, el Señor le da todo lo que necesita, y el devoto disfruta de los resultados. Por esta razón, el Señor recibe el nombre de karma-phala-prada.