Шрӣмад бха̄гаватам 3.16.18
Текст
ракш̣яте танубхис тава
дхармася парамо гухьо
нирвика̄ро бхава̄н матах̣
Дума по дума
тваттах̣ – от теб; сана̄танах̣ – вечен; дхармах̣ – дълг; ракш̣яте – е защитена; танубхих̣ – чрез многобройните проявления; тава – твои; дхармася – на религиозните принципи; парамах̣ – крайната; гухях̣ – цел; нирвика̄рах̣ – неизменен; бхава̄н – Ти; матах̣ – според нас.
Превод
От теб произлиза вечният дълг на живите същества и чрез многобройните си проявления на Божествена Личност Ти винаги защитаваш религията. Ти си крайната цел на религиозните принципи и си неизчерпаем и неизменен завинаги. Това е нашето мнение.
Пояснение
Стихът дхармася парамо гухях̣ в тази строфа се отнася за най-поверителния от всички религиозни принципи. Потвърждение за това намираме в Бхагавад-гӣта̄. Заключителното наставление, което Бог Кр̣ш̣н̣а дава на Арджуна, е следното: „Изостави всички останали религиозни дейности и просто ми се отдай“. Това е най-поверителната истина, до която човек стига, като следва религиозните принципи. В Бха̄гаватам също се утвърждава, че ако някой много стриктно изпълнява предписания си религиозен дълг, но въпреки това не успява да развие съзнание за Кр̣ш̣н̣а, всичките му усилия да следва религиозните принципи са загубено време. И в настоящата строфа мъдреците потвърждават, че не полубоговете, а Върховният Бог е крайната цел на всички религиозни принципи. Има най-различни невежи проповедници, които заявяват, че обожаването на полубоговете също е път за постигане на върховната цел, но авторитетните текстове на Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ не потвърждават подобно твърдение. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек, който обожава даден полубог, може да стигне до неговата планета, докато този, който обожава Върховната Божествена Личност, отива във Вайкун̣т̣ха. Други проповедници казват, че независимо с какво се занимава, накрая човек пак ще постигне върховната обител на Върховната Божествена Личност. Това обаче не е вярно. Богът е вечен, слугите на Бога също са вечни, вечна е и неговата обител. В тази строфа всички те са наречени сана̄тана, вечни. Следователно резултатът от извършването на предано служене не е преходен, за разлика от достигането на райските планети чрез обожаването на полубоговете. Мъдреците искали да подчертаят, че само от безпричинна милост Богът казва, че обожава бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. В действителност самият Той е обект на обожание както за тях, така и за полубоговете.