ТЕКСТ 18
VERSO 18
Текст
Texto
ракш̣яте танубхис тава
дхармася парамо гухьо
нирвика̄ро бхава̄н матах̣
rakṣyate tanubhis tava
dharmasya paramo guhyo
nirvikāro bhavān mataḥ
Дума по дума
Sinônimos
тваттах̣ – от теб; сана̄танах̣ – вечен; дхармах̣ – дълг; ракш̣яте – е защитена; танубхих̣ – чрез многобройните проявления; тава – твои; дхармася – на религиозните принципи; парамах̣ – крайната; гухях̣ – цел; нирвика̄рах̣ – неизменен; бхава̄н – Ти; матах̣ – според нас.
Превод
Tradução
От теб произлиза вечният дълг на живите същества и чрез многобройните си проявления на Божествена Личност Ти винаги защитаваш религията. Ти си крайната цел на религиозните принципи и си неизчерпаем и неизменен завинаги. Това е нашето мнение.
Vós sois a fonte da ocupação eterna de todas as entidades vivas e, mediante Vossas múltiplas manifestações de Personalidades de Deus, tendes sempre protegido a religião. Sois o objetivo supremo dos princípios religiosos, e, em nossa opinião, sois inesgotável e imutável eternamente.
Пояснение
Comentário
Стихът дхармася парамо гухях̣ в тази строфа се отнася за най-поверителния от всички религиозни принципи. Потвърждение за това намираме в Бхагавад-гӣта̄. Заключителното наставление, което Бог Кр̣ш̣н̣а дава на Арджуна, е следното: „Изостави всички останали религиозни дейности и просто ми се отдай“. Това е най-поверителната истина, до която човек стига, като следва религиозните принципи. В Бха̄гаватам също се утвърждава, че ако някой много стриктно изпълнява предписания си религиозен дълг, но въпреки това не успява да развие съзнание за Кр̣ш̣н̣а, всичките му усилия да следва религиозните принципи са загубено време. И в настоящата строфа мъдреците потвърждават, че не полубоговете, а Върховният Бог е крайната цел на всички религиозни принципи. Има най-различни невежи проповедници, които заявяват, че обожаването на полубоговете също е път за постигане на върховната цел, но авторитетните текстове на Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ не потвърждават подобно твърдение. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек, който обожава даден полубог, може да стигне до неговата планета, докато този, който обожава Върховната Божествена Личност, отива във Вайкун̣т̣ха. Други проповедници казват, че независимо с какво се занимава, накрая човек пак ще постигне върховната обител на Върховната Божествена Личност. Това обаче не е вярно. Богът е вечен, слугите на Бога също са вечни, вечна е и неговата обител. В тази строфа всички те са наречени сана̄тана, вечни. Следователно резултатът от извършването на предано служене не е преходен, за разлика от достигането на райските планети чрез обожаването на полубоговете. Мъдреците искали да подчертаят, че само от безпричинна милост Богът казва, че обожава бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. В действителност самият Той е обект на обожание както за тях, така и за полубоговете.
Neste verso, a afirmação dharmasya paramo guhyaḥ refere-se à parte mais confidencial de todos os princípios religiosos. Isso se confirma na Bhagavad-gītā. A conclusão do Senhor Kṛṣṇa em Seu conselho a Arjuna é: “Abandona todos os demais compromissos religiosos e simplesmente rende-te a Mim.” É esse o conhecimento mais confidencial na execução dos princípios religiosos. No Bhāgavatam, afirma-se também que, se não nos tornamos conscientes de Kṛṣṇa ao executar muito rigidamente nossos deveres religiosos específicos, todo o nosso esforço em seguir os ditos princípios religiosos não passa de mera perda de tempo. Neste verso, os sábios confirmam a declaração de que o Senhor Supremo, e não os semideuses, é a meta última de todos os princípios religiosos. Muitos propagandistas tolos costumam dizer que a adoração aos semideuses também é um caminho para se chegar à meta suprema, mas isso não é aceito nas declarações autorizadas do Śrīmad-Bhāgavatam e da Bhagavad-gītā. A Bhagavad-gītā diz que quem adorar um semideus específico poderá alcançar o planeta daquele semideus. Contudo, quem adorar a Suprema Personalidade de Deus poderá entrar em Vaikuṇṭha. Embora alguns propagandistas digam que, independentemente do que façamos, alcançaremos, por fim, a morada suprema da Personalidade de Deus, isso não é válido. O Senhor é eterno, o servo do Senhor é eterno e a morada do Senhor também é eterna. Todos eles são aqui descritos como sanātana, ou eternos. O resultado do serviço devocional, portanto, não é temporário, como o é a obtenção de planetas celestiais mediante a adoração a semideuses. Os sábios queriam enfatizar que, embora o Senhor, por Sua misericórdia imotivada, diga que adora os brāhmaṇas e vaiṣṇavas, na verdade, o Senhor é adorado não somente pelos brāhmaṇas e vaiṣṇavas, mas também pelos semideuses.