ТЕКСТ 18
Text 18
Текст
Texto
ракш̣яте танубхис тава
дхармася парамо гухьо
нирвика̄ро бхава̄н матах̣
rakṣyate tanubhis tava
dharmasya paramo guhyo
nirvikāro bhavān mataḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
тваттах̣ – от теб; сана̄танах̣ – вечен; дхармах̣ – дълг; ракш̣яте – е защитена; танубхих̣ – чрез многобройните проявления; тава – твои; дхармася – на религиозните принципи; парамах̣ – крайната; гухях̣ – цел; нирвика̄рах̣ – неизменен; бхава̄н – Ти; матах̣ – според нас.
Превод
Traducción
От теб произлиза вечният дълг на живите същества и чрез многобройните си проявления на Божествена Личност Ти винаги защитаваш религията. Ти си крайната цел на религиозните принципи и си неизчерпаем и неизменен завинаги. Това е нашето мнение.
Tú eres la fuente de la ocupación eterna de todas las entidades vivientes, y, valiéndote de múltiples manifestaciones de Personalidades de Dios, has protegido siempre la religión. Eres el objetivo supremo de los principios religiosos, y, en nuestra opinión, eres inagotable y eternamente inmutable.
Пояснение
Significado
Стихът дхармася парамо гухях̣ в тази строфа се отнася за най-поверителния от всички религиозни принципи. Потвърждение за това намираме в Бхагавад-гӣта̄. Заключителното наставление, което Бог Кр̣ш̣н̣а дава на Арджуна, е следното: „Изостави всички останали религиозни дейности и просто ми се отдай“. Това е най-поверителната истина, до която човек стига, като следва религиозните принципи. В Бха̄гаватам също се утвърждава, че ако някой много стриктно изпълнява предписания си религиозен дълг, но въпреки това не успява да развие съзнание за Кр̣ш̣н̣а, всичките му усилия да следва религиозните принципи са загубено време. И в настоящата строфа мъдреците потвърждават, че не полубоговете, а Върховният Бог е крайната цел на всички религиозни принципи. Има най-различни невежи проповедници, които заявяват, че обожаването на полубоговете също е път за постигане на върховната цел, но авторитетните текстове на Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ не потвърждават подобно твърдение. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек, който обожава даден полубог, може да стигне до неговата планета, докато този, който обожава Върховната Божествена Личност, отива във Вайкун̣т̣ха. Други проповедници казват, че независимо с какво се занимава, накрая човек пак ще постигне върховната обител на Върховната Божествена Личност. Това обаче не е вярно. Богът е вечен, слугите на Бога също са вечни, вечна е и неговата обител. В тази строфа всички те са наречени сана̄тана, вечни. Следователно резултатът от извършването на предано служене не е преходен, за разлика от достигането на райските планети чрез обожаването на полубоговете. Мъдреците искали да подчертаят, че само от безпричинна милост Богът казва, че обожава бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. В действителност самият Той е обект на обожание както за тях, така и за полубоговете.
La afirmación que se encuentra en este verso, dharmasya paramo guhyaḥ, hace referencia a la parte más confidencial del conjunto de los principios religiosos. El Bhagavad-gītā confirma este punto. Lo que Śrī Kṛṣṇa concluye cuando aconseja a Arjuna es: «Abandona toda otra ocupación religiosa, y simplemente entrégate a Mí». Este es el conocimiento más confidencial acerca de la ejecución de principios religiosos. También en el Bhāgavatam se declara que si, tras ejecutar muy estrictamente los propios deberes religiosos específicos, el ejecutante no se vuelve consciente de Kṛṣṇa, toda la labor que ha hecho siguiendo supuestos principios religiosos no es más que una pérdida de tiempo. También los sabios confirman aquí la declaración de que el Señor Supremo, y no los semidioses, es el objetivo final de todo principio religioso. Hay muchos propagandistas necios que dicen que adorar a los semidioses es también un medio para alcanzar la meta suprema, pero en las declaraciones autorizadas del Śrīmad-Bhāgavatam y el Bhagavad-gītā no se aprueba esto. El Bhagavad-gītā dice que quien adora a un semidiós en particular puede alcanzar el planeta del semidiós, pero que quien adora a la Suprema Personalidad de Dios puede entrar en Vaikuṇṭha. Algunos propagandistas dicen que, sin que se tenga en cuenta lo que se haga, en última instancia se llega a la morada suprema de la Personalidad de Dios; pero esto no tiene validez. El Señor es eterno, el servidor del Señor es eterno, y también la morada del Señor es eterna. Se les describe a todos aquí como sanātana, eternos. El resultado del servicio devocional no es, pues, temporal, como lo es alcanzar los planetas celestiales por medio de la adoración de semidioses. Los sabios querían hacer resaltar que, aunque el Señor, por Su misericordia sin causa, dice que adora a los brāhmaṇas y vaiṣṇavas, la realidad es que el Señor es digno de la adoración, no solo de brāhmaṇas y vaiṣṇavas, sino también de los semidioses.