ТЕКСТ 26
Sloka 26
Текст
Verš
лобхаш ча̄дхара-даччхада̄т
а̄ся̄д ва̄к синдхаво мед̣хра̄н
нирр̣тих̣ па̄йор агха̄шраях̣
lobhaś cādhara-dacchadāt
āsyād vāk sindhavo meḍhrān
nirṛtiḥ pāyor aghāśrayaḥ
Дума по дума
Synonyma
хр̣ди – от сърцето; ка̄мах̣ – похот; бхрувах̣ – от веждите; кродхах̣ – гняв; лобхах̣ – алчност; ча – също така; адхара-даччхада̄т – от устните; а̄ся̄т – от устата; ва̄к – реч; синдхавах̣ – моретата; мед̣хра̄т – от половия орган; нирр̣тих̣ – отвратителни дейности; па̄йох̣ – от ануса; агха-а̄шраях̣ – вместилище на всички пороци.
Превод
Překlad
Похотта и желанието се появиха от сърцето на Брахма̄, гневът – от точката между веждите му, алчността – от устните му, речта – от устата му, океанът – от половия му орган, а порочните и отвратителните дейности – от ануса му, който е източникът на всички грехове.
Chtíč a touha se projevily z Brahmova srdce, hněv z prostoru mezi jeho obočím, chamtivost z jeho rtů, schopnost hovořit z jeho úst, oceán z jeho penisu a nízké a odporné činnosti z jeho řiti, zdroje všech hříchů.
Пояснение
Význam
Обусловената душа се намира под влиянието на собствения си ум. Колкото и образован и ерудиран да е един човек от материална гледна точка, той въпреки това не може да се освободи от влиянието на психичните дейности. Затова докато не започне да отдава предано служене на Бога, човек много трудно може да се избави от похотта и порочните желания. Когато похотта и желанията за отвратителни дейности остават неудовлетворени, в ума се поражда гняв, който се освобождава от точката между веждите. Затова на обикновените хора се препоръчва да концентрират ума си, като се съсредоточат върху точката между веждите, докато преданите на Бога поставят върху трона на ума си Върховната Божествена Личност. Теорията, която твърди, че човек трябва да се освободи от всички желания, е несъстоятелна, защото умът не може да не изпитва желания. Когато се препоръчва човек да се освободи от желания, се има предвид, че той не трябва да желае неща, които са пагубни за духовния му напредък. Умът на предания постоянно е изпълнен с мисли за Бога, затова няма нужда той да се освобождава от желанията си, след като всичките му желания са свързани със служенето за Бога. Говорната способност се нарича Сарасватӣ, богинята на знанието. Тя се ражда от устата на Брахма̄. Дори ако някой се ползва с благоразположението на богинята на знанието, сърцето му пак може да е пълно с похот и материални желания, а между веждите му да се забелязват признаците на гнева. Човек може да изглежда много учен в очите на обществото, но това ни най-малко не означава, че е превъзмогнал низките дейности на похотта и гнева. Добри качества могат да се открият само у чистия предан, който винаги с дълбока вяра мисли за Бога, т.е. постоянно е потопен в сама̄дхи.
Podmíněná duše je pod vlivem mentální spekulace. Nikdo nemůže být osvobozen od vlivu psychických činností bez ohledu na to, jak vysokého světského vzdělání dosáhl. Je proto velice obtížné vzdát se chtíče a touhy po nízkých činnostech, dokud se člověk nezapojí do oddané služby Pánu. Ze zklamání, které je důsledkem chtíče a nízkých tužeb, se v mysli rodí hněv a vychází na povrch mezi obočím. Obyčejným lidem se proto doporučuje soustředit mysl mezi obočí, zatímco oddaní Pána se naučili do své mysli usazovat Nejvyšší Osobnost Božství. Teorie, že je možné zbavit se tužeb, je neudržitelná, protože mysl se bez tužeb neobejde. Když je doporučováno nemít touhy, znamená to, že nemáme toužit po věcech, které škodí duchovním hodnotám. Oddaný Pána má vždy ve své mysli Pána, a proto nemusí být bez tužeb, neboť všechny jeho touhy se pojí se službou Pánu. Schopnost hovořit se nazývá Sarasvatī neboli bohyně učenosti a místem jejího zrodu jsou Brahmova ústa. I když je člověk obdařen přízní bohyně učenosti, je velice pravděpodobné, že jeho srdce je plné chtíče a hmotných tužeb a že se z jeho obočí projeví příznaky hněvu. Člověk může být ze světského hlediska velice vzdělaný, ale to neznamená, že se zbavil všech nízkých činností, které pocházejí z chtíče a hněvu. Skutečně dobré vlastnosti může mít jedině čistý oddaný, který je vždy s vírou pohroužený v myšlenkách na Pána neboli v samādhi.