ТЕКСТ 9
VERSO 9
Текст
Texto
сандаршая̄м а̄са парам̇ на ят-парам
вяпета-сан̇клеша-вимоха-са̄дхвасам̇
сва-др̣ш̣т̣авадбхир пуруш̣аир абхиш̣т̣утам
sandarśayām āsa paraṁ na yat-param
vyapeta-saṅkleśa-vimoha-sādhvasaṁ
sva-dṛṣṭavadbhir puruṣair abhiṣṭutam
Дума по дума
Sinônimos
тасмаи – на него; сва-локам – неговата планета или обител; бхагава̄н – Божествената Личност; сабха̄джитах̣ – удовлетворен от отреченията на Брахма̄; сандаршая̄м а̄са – прояви; парам – върховна; на – не; ят – от които; парам – още по-висша; вяпета – напълно изоставени; сан̇клеша – пет вида материални страдания; вимоха – без илюзия; са̄дхвасам – страх от материалното съществуване; сва-др̣ш̣т̣а-вадбхих̣ – от тези, които напълно са осъзнали своето аз; пуруш̣аих̣ – от хората; абхиш̣т̣утам – обожаван от.
tasmai — a ele; sva-lokam — Seu próprio planeta ou morada; bhagavān — a Personalidade de Deus; sabhājitaḥ — estando satisfeito com a penitência de Brahmā; sandarśayām āsa — manifestou; param — o supremo; na — não; yat — do qual; param — ainda mais supremo; vyapeta — abandonados por completo; saṅkleśa — cinco espécies de aflições materiais; vimoha — sem ilusão; sādhvasam — medo da existência material; sva-dṛṣṭa-vadbhiḥ — por aqueles que entenderam perfeitamente o eu; puruṣaiḥ — por pessoas; abhiṣṭutam — adorado por.
Превод
Tradução
Божествената Личност остана много удовлетворена от отреченията на Брахма̄, затова с удоволствие прояви пред неговия взор собствената си обител Вайкун̣т̣ха, върховната планета, която е над всички други. Тази трансцендентална обител на Бога обожават всички души, които са познали себе си и са се освободили от страданията и страховете на илюзорното съществуване.
A Personalidade de Deus, estando assim muito satisfeito com a penitência do senhor Brahmā, manifestou com alegria Sua morada pessoal, Vaikuṇṭha, o planeta supremo, acima de todos os outros. Essa morada transcendental do Senhor é adorada por todas as pessoas autorrealizadas, que estão livres de todas as espécies de sofrimentos e não são amedrontadas pela existência ilusória.
Пояснение
Comentário
Несъмнено, тежките отречения, на които Брахма̄ се подложил, били форма на предано служене (бхакти), иначе той не би могъл да види Вайкун̣т̣ха, или свалокам, личната обител на Бога. Световете, наречени Вайкун̣т̣ха, в които обитава самият Бог, не са мит, но не са и материални, както смятат имперсоналистите. Човек обаче може да види трансценденталните обители на Бога единствено чрез преданото служене; затова само преданите получават достъп до тях. Извършването на отречения, безспорно, е свързано с много лишения, но лишенията, с които се сблъскват тези, които вървят по пътя на бхакти йога, още от самото си начало носят трансцендентално щастие, докато лишенията, свързани с тежките отречения в другите процеси за себепознание (гя̄на йога, дхя̄на йога и пр.), които не водят човека до осъзнаване на Вайкун̣т̣ха, си остават само лишения. Колкото и човек да удря по празните люспи, от тях зърно няма за излезе. По същия начин отреченията, които не са свързани с бхакти йога в процеса на себепознанието, не могат да донесат никаква полза на този, който ги извършва.
SIGNIFICADO—As dificuldades da penitência aceita pelo senhor Brahmā na certa estavam na linha do serviço devocional (bhakti). Caso contrário, não havia possibilidade de Brahmājī conseguir ver Vaikuṇṭha, ou svalokam, as moradas pessoais do Senhor. As moradas pessoais do Senhor, conhecidas como Vaikuṇṭhas, não são míticas nem materiais, como concebem os impersonalistas. Contudo, somente através do serviço devocional é que alguém pode perceber as moradas transcendentais do Senhor, e os devotos, então, entram nessas moradas. Não há dúvida alguma de que a execução de penitência vem acompanhada de muitas dificuldades. Porém, aceitar a dificuldade que surge com a execução de bhakti-yoga é, desde o início, felicidade transcendental, ao passo que passar dificuldade executando penitência em outros processos de autorrealização (jñāna-yoga, dhyāna-yoga etc.), sem nenhuma percepção de Vaikuṇṭha, acaba apenas em adversidades e nada mais. Nada adianta morder cascas de arroz debulhado. Do mesmo modo, não há proveito algum em executar penitências difíceis, diferentes de bhakti-yoga, em busca da autorrealização.
Когато се занимаваме с бхакти йога, ние все едно седим върху лотоса, израстващ от корема на трансценденталната Божествена Личност, както седял Брахма̄. Брахма̄джӣ успял да удовлетвори Бога и затова Богът с удоволствие му показал собствената си обител. В Крама сандарбха, коментарите си към Шрӣмад Бха̄гаватам, Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ цитира пасажи от Гарга Упаниш̣ад, едно от автентичните ведически произведения. Там се казва, че Я̄гявалкя описал на Га̄ргӣ трансценденталната обител на Бога, която е разположена над най-висшата планета във вселената, Брахмалока. Но въпреки че обителта на Бога е описана в свещени писания като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, ограничените и невежите хора продължават да я смятат за мит. В тази шлока заслужава особено внимание думата сва-др̣ш̣т̣авадбхих̣. Този, който е осъзнал истинската природа на своето аз, осъзнава и трансценденталната си форма. Безличностното осъзнаване на собствената същност и на Върховния не е съвършено, защото е само отрицание на материалните представи за личността. И Богът, и неговите предани са трансцендентални личности. Те нямат материални тела. В материалното тяло са заложени пет източника на страдание: невежество, отъждествяване с материята, привързаност, ненавист и концентриране върху обектите от материалния свят. Докато е подложен на тези пет материални страдания, човек не може да влезе във Вайкун̣т̣халока. Безличностната концепция за собственото аз е само отрицание на понятието за материалната личност и е твърде далеч от позитивното разбиране за битието на личностната форма. За личностните форми в трансценденталната обител ще се говори в следващите стихове. Самият Брахма̄джӣ също е описал най-висшата планета от Вайкун̣т̣халока – Голока Вр̣нда̄вана, където Богът живее като пастирче и пасе трансценденталните крави сурабхи, заобиколен от стотици хиляди богини на щастието.
Executar bhakti-yoga é exatamente como sentar-se no lótus que brota do abdômen da transcendental Personalidade de Deus, pois o senhor Brahmā estava sentado ali. Brahmājī foi capaz de agradar o Senhor, e o Senhor também ficou contente em mostrar a Brahmājī Sua morada pessoal. Śrīla Jīva Gosvāmī, nos comentários de seu Krama-sandarbha, seus apontamentos sobre o Śrīmad-Bhāgavatam, faz citações da Bṛhad-āraṇyaka Upaniṣad, a evidência védica. Afirma-se que Yājñavalkya descreveu para Gārgī a morada transcendental do Senhor, e que a morada do Senhor está situada acima do planeta mais elevado do universo, a saber, Brahmaloka. Essa morada do Senhor, embora delineada em escrituras reveladas, como a Bhagavad-gītā e o Śrīmad-Bhāgavatam, permanece apenas um mito para a classe de homens menos inteligentes e com um pobre fundo de conhecimento. Aqui, a palavra sva-dṛṣṭavadbhiḥ é muito significativa. Quem de fato compreende seu eu percebe a forma transcendental de seu eu. A percepção impessoal do eu e do Supremo não é completa, porque é apenas uma maneira de cultivar acerca das personalidades materiais uma concepção oposta a elas. A Personalidade de Deus e as personalidades dos devotos do Senhor são todas transcendentais; eles não têm corpos materiais. O corpo material é afligido de cinco espécies de condições lastimáveis, isto é, ignorância, concepção material, apego, ódio e absorção. Enquanto a pessoa estiver acossada por essas cinco espécies de sofrimentos materiais, está fora de cogitação ela entrar nos Vaikuṇṭhalokas. A concepção impessoal do eu é apenas a negação da personalidade material e está muito distante da existência positiva da forma pessoal. As formas pessoais da morada transcendental serão explicadas nos versos seguintes. Brahmājī também descreveu o planeta mais elevado de Vaikuṇṭhaloka como Goloka Vṛndāvana, onde o Senhor reside como um vaqueirinho que toma conta das vacas surabhi transcendentais e está rodeado por centenas e milhares de deusas da fortuna.
лакш̣а̄вр̣теш̣у сурабхӣр абхипа̄лаянтам
лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
lakṣāvṛteṣu surabhīr abhipālayantam
lakṣmī-sahasra-śata-sambhrama-sevyamānaṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
(Brahma-saṁhitā 5.29)
(Брахма сам̇хита̄, 5.29)
Освен това дадената шлока потвърждава думите на Бхагавад-гӣта̄ – яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама. Парам означава трансцендентален Брахман. Следователно обителта на Бога също е Брахман и не се различава от Върховната Божествена Личност. Богът се нарича Вайкун̣т̣ха, обителта му също носи името Вайкун̣т̣ха. Такова осъзнаване и обожаване на Вайкун̣т̣ха е достъпно само за този, който притежава трансцендентална форма и трансцендентални сетива.
Nesta passagem, também se confirma a afirmação da Bhagavad-gītā, yad gatvā na nivartante tad dhāma paramaṁ mama. Param significa Brahman transcendental. Portanto, a morada do Senhor também é Brahman, ou seja, ela não é diferente da Suprema Personalidade de Deus. O Senhor é conhecido como Vaikuṇṭha, e Sua morada também é conhecida como Vaikuṇṭha. Essa percepção e adoração de Vaikuṇṭha pode tornar-se possível por intermédio da forma e do sentido transcendentais.