ТЕКСТ 9
Text 9
Текст
Text
сандаршая̄м а̄са парам̇ на ят-парам
вяпета-сан̇клеша-вимоха-са̄дхвасам̇
сва-др̣ш̣т̣авадбхир пуруш̣аир абхиш̣т̣утам
sandarśayām āsa paraṁ na yat-param
vyapeta-saṅkleśa-vimoha-sādhvasaṁ
sva-dṛṣṭavadbhir puruṣair abhiṣṭutam
Дума по дума
Synonyms
тасмаи – на него; сва-локам – неговата планета или обител; бхагава̄н – Божествената Личност; сабха̄джитах̣ – удовлетворен от отреченията на Брахма̄; сандаршая̄м а̄са – прояви; парам – върховна; на – не; ят – от които; парам – още по-висша; вяпета – напълно изоставени; сан̇клеша – пет вида материални страдания; вимоха – без илюзия; са̄дхвасам – страх от материалното съществуване; сва-др̣ш̣т̣а-вадбхих̣ – от тези, които напълно са осъзнали своето аз; пуруш̣аих̣ – от хората; абхиш̣т̣утам – обожаван от.
tasmai — unto him; sva-lokam — His own planet or abode; bhagavān — the Personality of Godhead; sabhājitaḥ — being pleased by the penance of Brahmā; sandarśayām āsa — manifested; param — the supreme; na — not; yat — of which; param — further supreme; vyapeta — completely given up; saṅkleśa — five kinds of material afflictions; vimoha — without illusion; sādhvasam — fear of material existence; sva-dṛṣṭa-vadbhiḥ — by those who have perfectly realized the self; puruṣaiḥ — by persons; abhiṣṭutam — worshiped by.
Превод
Translation
Божествената Личност остана много удовлетворена от отреченията на Брахма̄, затова с удоволствие прояви пред неговия взор собствената си обител Вайкун̣т̣ха, върховната планета, която е над всички други. Тази трансцендентална обител на Бога обожават всички души, които са познали себе си и са се освободили от страданията и страховете на илюзорното съществуване.
The Personality of Godhead, being thus very much satisfied with the penance of Lord Brahmā, was pleased to manifest His personal abode, Vaikuṇṭha, the supreme planet above all others. This transcendental abode of the Lord is adored by all self-realized persons freed from all kinds of miseries and fear of illusory existence.
Пояснение
Purport
Несъмнено, тежките отречения, на които Брахма̄ се подложил, били форма на предано служене (бхакти), иначе той не би могъл да види Вайкун̣т̣ха, или свалокам, личната обител на Бога. Световете, наречени Вайкун̣т̣ха, в които обитава самият Бог, не са мит, но не са и материални, както смятат имперсоналистите. Човек обаче може да види трансценденталните обители на Бога единствено чрез преданото служене; затова само преданите получават достъп до тях. Извършването на отречения, безспорно, е свързано с много лишения, но лишенията, с които се сблъскват тези, които вървят по пътя на бхакти йога, още от самото си начало носят трансцендентално щастие, докато лишенията, свързани с тежките отречения в другите процеси за себепознание (гя̄на йога, дхя̄на йога и пр.), които не водят човека до осъзнаване на Вайкун̣т̣ха, си остават само лишения. Колкото и човек да удря по празните люспи, от тях зърно няма за излезе. По същия начин отреченията, които не са свързани с бхакти йога в процеса на себепознанието, не могат да донесат никаква полза на този, който ги извършва.
The troubles of penance accepted by Lord Brahmā were certainly in the line of devotional service (bhakti). Otherwise there was no chance that Vaikuṇṭha or svalokam, the Lord’s personal abodes, would become visible to Brahmājī. The personal abodes of the Lord, known as Vaikuṇṭhas, are neither mythical nor material, as conceived by the impersonalists. But realization of the transcendental abodes of the Lord is possible only through devotional service, and thus the devotees enter into such abodes. There is undoubtedly trouble in executing penance. But the trouble accepted in executing bhakti-yoga is transcendental happiness from the very beginning, whereas the trouble of penance in other processes of self-realization (jñāna-yoga, dhyāna-yoga, etc.), without any Vaikuṇṭha realization, ends in trouble only and nothing more. There is no profit in beating husks without grains. Similarly, there is no profit in executing troublesome penances other than bhakti-yoga for self-realization.
Когато се занимаваме с бхакти йога, ние все едно седим върху лотоса, израстващ от корема на трансценденталната Божествена Личност, както седял Брахма̄. Брахма̄джӣ успял да удовлетвори Бога и затова Богът с удоволствие му показал собствената си обител. В Крама сандарбха, коментарите си към Шрӣмад Бха̄гаватам, Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ цитира пасажи от Гарга Упаниш̣ад, едно от автентичните ведически произведения. Там се казва, че Я̄гявалкя описал на Га̄ргӣ трансценденталната обител на Бога, която е разположена над най-висшата планета във вселената, Брахмалока. Но въпреки че обителта на Бога е описана в свещени писания като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, ограничените и невежите хора продължават да я смятат за мит. В тази шлока заслужава особено внимание думата сва-др̣ш̣т̣авадбхих̣. Този, който е осъзнал истинската природа на своето аз, осъзнава и трансценденталната си форма. Безличностното осъзнаване на собствената същност и на Върховния не е съвършено, защото е само отрицание на материалните представи за личността. И Богът, и неговите предани са трансцендентални личности. Те нямат материални тела. В материалното тяло са заложени пет източника на страдание: невежество, отъждествяване с материята, привързаност, ненавист и концентриране върху обектите от материалния свят. Докато е подложен на тези пет материални страдания, човек не може да влезе във Вайкун̣т̣халока. Безличностната концепция за собственото аз е само отрицание на понятието за материалната личност и е твърде далеч от позитивното разбиране за битието на личностната форма. За личностните форми в трансценденталната обител ще се говори в следващите стихове. Самият Брахма̄джӣ също е описал най-висшата планета от Вайкун̣т̣халока – Голока Вр̣нда̄вана, където Богът живее като пастирче и пасе трансценденталните крави сурабхи, заобиколен от стотици хиляди богини на щастието.
Executing bhakti-yoga is exactly like sitting on the lotus sprouted out of the abdomen of the transcendental Personality of Godhead, for Lord Brahmā was seated there. Brahmājī was able to please the Lord, and the Lord was also pleased to show Brahmājī His personal abode. Śrīla Jīva Gosvāmī, in the comments of his Krama-sandarbha annotation of Śrīmad-Bhāgavatam, cites quotations from the Bṛhad-āraṇyaka Upaniṣad, Vedic evidence. It is said that Yājñavalkya described the transcendental abode of the Lord to Gārgī, and that the abode of the Lord is situated above the highest planet of the universe, namely Brahmaloka. This abode of the Lord, although described in revealed scriptures like the Bhagavad-gītā and the Śrīmad-Bhāgavatam, remains only a myth for the less intelligent class of men with a poor fund of knowledge. Herein the word sva-dṛṣṭavadbhiḥ is very significant. One who has actually realized his self realizes the transcendental form of one’s self. Impersonal realization of self and the Supreme is not complete, because it is just an opposite conception of material personalities. The Personality of Godhead and the personalities of devotees of the Lord are all transcendental; they do not have material bodies. The material body is overcast with five kinds of miserable conditions, namely ignorance, material conception, attachment, hatred and absorption. As long as one is overwhelmed by these five kinds of material miseries, there is no question of entering into the Vaikuṇṭhalokas. The impersonal conception of one’s self is just the negation of material personality and is far from the positive existence of personal form. The personal forms of the transcendental abode will be explained in the following verses. Brahmājī also described the highest planet of the Vaikuṇṭhaloka as Goloka Vṛndāvana, where the Lord resides as a cowherd boy keeping transcendental surabhi cows and surrounded by hundreds and thousands of goddesses of fortune.
лакш̣а̄вр̣теш̣у сурабхӣр абхипа̄лаянтам
лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
lakṣāvṛteṣu surabhīr abhipālayantam
lakṣmī-sahasra-śata-sambhrama-sevyamānaṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
(Брахма сам̇хита̄, 5.29)
(Brahma-saṁhitā 5.29)
Освен това дадената шлока потвърждава думите на Бхагавад-гӣта̄ – яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама. Парам означава трансцендентален Брахман. Следователно обителта на Бога също е Брахман и не се различава от Върховната Божествена Личност. Богът се нарича Вайкун̣т̣ха, обителта му също носи името Вайкун̣т̣ха. Такова осъзнаване и обожаване на Вайкун̣т̣ха е достъпно само за този, който притежава трансцендентална форма и трансцендентални сетива.
The statement of the Bhagavad-gītā, yad gatvā na nivartante tad dhāma paramaṁ mama, is also confirmed herewith. Param means transcendental Brahman. Therefore, the abode of the Lord is also Brahman, nondifferent from the Supreme Personality of Godhead. The Lord is known as Vaikuṇṭha, and His abode is also known as Vaikuṇṭha. Such Vaikuṇṭha realization and worship can be made possible by transcendental form and sense.