ТЕКСТ 22
Text 22
Текст
Texto
бхӯтендрия-гун̣а̄тмаках̣
тад дравям атяга̄д вишвам̇
гобхих̣ сӯря ива̄тапан
bhūtendriya-guṇātmakaḥ
tad dravyam atyagād viśvaṁ
gobhiḥ sūrya ivātapan
Дума по дума
Palabra por palabra
ясма̄т – от когото; ан̣д̣ам – вселенските кълба; вира̄т̣ – и гигантската вселенска форма; джагйе – се появяват; бхӯта – елементи; индрия – сетива; гун̣а-а̄тмаках̣ – качествени; тат дравям – вселените и вселенската форма; атяга̄т – надхвърля; вишвам – всички вселени; гобхих̣ – с лъчите; сӯрях̣ – слънцето; ива – като; а̄тапан – разпръскваните лъчи и топлина.
yasmāt — de quien; aṇam — los globos del universo; virāṭ — y la gigantesca forma universal; jajñe — aparecieron; bhūta — elementos; indriya — sentidos; guṇa-ātmakaḥ — cualitativos; tat dravyam — los universos y la forma universal, etc.; atyagāt — superó; viśvam — todos los universos; gobhiḥ — por los rayos; sūryaḥ — el Sol; iva — como; ātapan — calor y rayos distribuidos.
Превод
Traducción
От тази Божествена Личност се появяват всички вселенски кълба и вселенската форма с всички материални елементи, качества и сетива. Въпреки това Богът няма нищо общо с материалните проявления, както слънцето съществува отделно от лъчите и топлината си.
De esa Personalidad de Dios se generan todos los globos del universo, y la forma universal con todos los elementos, cualidades y sentidos materiales. Sin embargo, Él se encuentra apartado de esas manifestaciones materiales, tal como el Sol que se encuentra separado de sus rayos y calor.
Пояснение
Significado
В предишната шлока върховната истина бе наречена пуруш̣а или пуруш̣оттама, Върховната Личност. Благодарение на различните си енергии Абсолютната Личност е ӣшвара, върховен повелител. Екапа̄д-вибхӯти, проявлението на материалната енергия на Бога, е като една от многобройните слугини на Бога, към които Той не изпитва особено влечение, както личи от езика на Гӣта̄ (бхинна̄ пракр̣тих̣). Владенията на трипа̄д-вибхӯти, които са чисто духовно проявление на енергията на Бога, го привличат повече. Затова Богът създава материалните проявления, като опложда материалната енергия и след това се разпространява във всяко от тях, приемайки гигантската форма вишва-рӯпа. Вишва-рӯпа, която Богът показал на Арджуна, не е изначалната му форма. Изначалната форма на Бога е трансценденталната форма на Пуруш̣оттама, т.е. самият Кр̣ш̣н̣а. Сравнението със слънцето много добре обяснява как Той се разпространява. Чрез изгарящата си топлина и лъчи слънцето се разпространява навсякъде и в същото време винаги съществува отделно от тях. Имперсоналистите насочват вниманието си към сиянието на Бога, без да знаят за същинската, трансцендентална и вечна форма на Бога, позната като Кр̣ш̣н̣а. Затова Кр̣ш̣н̣а във върховната си личностна форма с две ръце и флейта обърква имперсоналистите, които могат да възприемат само гигантската му вишва-рӯпа. Те би трябвало да знаят, че лъчите на слънцето са подчинени на слънцето и че по същия начин безличностната гигантска форма на Бога е второстепенна и подчинена на личностната му форма Пуруш̣оттама. Брахма сам̇хита̄ (5.37) потвърждава това по следния начин:
En el verso anterior se ha afirmado que la verdad suprema es puruṣa, o el puruṣottama, la Persona Suprema. La Persona Absoluta es el iśvara, o el supremo controlador, mediante Sus diferentes energías. La manifestación ekapāda-vibhūti de la energía material del Señor, es como una de las muchas amantes del Señor por la que el Señor no está muy atraído, tal como se indica en el lenguaje del Gītā (bhinnā prakṛtiḥ). Pero la región del tripāda-vibhūti, siendo una manifestación espiritual pura de la energía del Señor, le resulta a Él, por decirlo así, más atractiva. El Señor, por lo tanto, genera las manifestaciones materiales al fecundar a la energía material, y luego, dentro de la manifestación, Él se expande como la gigantesca forma del viśva-rūpa. El viśva-rūpa, tal como se le enseño a Arjuna, no es la forma original del Señor. La forma original del Señor es la forma trascendental de Puruṣottama, o el propio Kṛṣṇa. Aquí se explica muy claramente que Él se expande tal como el sol. El sol se expande mediante sus terribles rayos y calor, y sin embargo el sol siempre se encuentra apartado de esos rayos y ese calor. El impersonalista toma en cuenta los rayos del Señor sin información alguna de la tangible, trascendental eterna forma del Señor, conocida como Kṛṣṇa. Por lo tanto, Kṛṣṇa, en Su suprema forma personal, con dos manos y una flauta, confunde a los impersonalistas que pueden tan solo ajustarse al gigantesco viśva-rūpa del Señor. Ellos han de saber que los rayos del sol son secundarios ante el sol, y en forma similar la gigantesca forma impersonal del Señor es también secundaria ante la forma personal de Puruṣottama. La Brahma-saṁhitā confirma esa afirmación de la siguiente manera:
та̄бхир я ева ниджа-рӯпатая̄ кала̄бхих̣
голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯто
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
tābhir ya eva nija-rūpatayā kalābhiḥ
goloka eva nivasaty akhilātma-bhūto
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
„Говинда, Върховната Божествена Личност, който чрез сиянието на тялото си влива живот в сетивата на всички, живее в трансценденталната си обител, наречена Голока. В същото време Той присъства във всяко кътче на творението си, като разпространява блажените си духовни лъчи, равни по могъщество на собствената му енергия на удоволствието“. Следователно благодарение на непроницаемото си могъщество Той е едновременно и личностен, и безличностен. Той е единствен и неповторим, показвайки пълно единство в многообразието на материалните и духовните проявления. Той съществува отделно от всичко и в същото време нищо не се различава от него.
«La Suprema Personalidad de Dios, Govinda, aquel que anima los sentidos de todos mediante Sus rayos corporales personales, reside en Su morada trascendental, denominada Goloka. Sin embargo, Él está presente en cada rincón y escondrijo de Su creación mediante la expansión de rayos espirituales felices, que poseen un poder igual al de Su potencia personal de bienaventuranza». Por lo tanto, Él es personal e impersonal simultáneamente, en virtud de Su potencia inconcebible, o Él es aquel que no tiene igual, y que despliega la completa unidad en una diversidad de manifestaciones materiales y espirituales. Él se encuentra aparte de todo, y aun así nada es diferente de Él.