ТЕКСТ 22
Text 22
Текст
Texto
витанвата̄джася сатӣм̇ смр̣тим̇ хр̣ди
сва-лакш̣ан̣а̄ пра̄дурабхӯт кила̄сятах̣
са ме р̣ш̣ӣн̣а̄м р̣ш̣абхах̣ прасӣдата̄м
vitanvatājasya satīṁ smṛtiṁ hṛdi
sva-lakṣaṇā prādurabhūt kilāsyataḥ
sa me ṛṣīṇām ṛṣabhaḥ prasīdatām
Дума по дума
Palabra por palabra
прачодита̄ – вдъхновен; йена – от когото; пура̄ – в началото на сътворението; сарасватӣ – богинята на учението; витанвата̄ – увеличи; аджася – на Брахма̄, първото сътворено живо същество; сатӣм смр̣тим – силна памет; хр̣ди – в сърцето; сва – в неговото; лакш̣ан̣а̄ – с цел да; пра̄дурабхӯт – бе създаден; кила – сякаш; а̄сятах̣ – от устата; сах̣ – той; ме – на мен; р̣ш̣ӣн̣а̄м – от учителите; р̣ш̣абхах̣ – главният; прасӣдата̄м – да бъде доволен.
pracoditā — inspirado; yena — por quien; purā — al principio de la creación; sarasvatī — la diosa de la erudición; vitanvatā — amplificado; ajasya — de Brahmā, el primer ser viviente creado; satīm smṛtim — memoria poderosa; hṛdi — en el corazón; sva — en su propio; lakṣaṇā — apuntando a; prādurabhūt — se generó; kila — como si; āsyataḥ — de la boca; saḥ — él; me — a mí; ṛṣīṇām — de los maestros; ṛṣabhaḥ — el principal; prasīdatām — se complazca.
Превод
Traducción
Дано бъде доволен от мен Богът, който в началото на сътворението пробуди у Брахма̄ знанието, скрито в сърцето му, и го вдъхнови, като му даде съвършено знание за творението и за самия себе си, и който сякаш бе създаден от устата на Брахма̄.
Que el Señor, quien al principio de la creación amplificó desde dentro del corazón de Brahmā el conocimiento potente que hay en él, y lo inspiró dándole pleno conocimiento acerca de la creación y de Su propio Ser, y quien pareció haberse generado de la boca de Brahmā, que Él se complazca conmigo.
Пояснение
Significado
Както вече говорихме, Богът, като Свръхдуша у всички живи същества от Брахма̄ до нищожната мравка, дарява всички с необходимото им знание. Живото същество може да притежава знание от Бога в рамките на 50/64, т.е. седемдесет и осем процента от цялото съществуващо знание. Тъй като по природа е само частица от Бога, живото същество не е в състояние да възприеме цялото знание, което притежава Богът. В обусловеното си състояние то е обречено да забравя всичко, когато настъпва смяната на тялото, наречена смърт. След това Богът отново активира знанието, скрито в сърцето на всяко живо същество. Това се нарича пробуждане на знанието, защото процесът може да се сравни с пробуждането от сън или от безсъзнание. Пробуждането на знанието зависи изцяло от Бога, затова в реалния свят у различните хора откриваме различни степени на знание. Пробуждането на знанието не става от само себе си, нито пък се дължи на взаимодействие между материалните елементи. Източникът на знанието е самият Бог (дхия̄м̇ патих̣), защото дори Брахма̄ е подчинен на властта на върховния творец. В началото на творението най-напред се ражда Брахма̄, но не от баща и майка, защото преди него няма други живи същества. Брахма̄ се ражда от лотоса, който израства от корема на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Затова той се нарича Аджа. Брахма̄, или Аджа, също е живо същество, неотделима частица от Бога, но понеже е най-добродетелният предан, след главното сътворение, което Богът извършва с посредничеството на материалната природа, Той вдъхновява него за вторично сътворение. Следователно нито материалната природа, нито Брахма̄ са независими от Бога. Учените-материалисти могат само да наблюдават процесите в материалната природа, без да разбират кой ги ръководи, както детето наблюдава действието на електричеството, без да знае за инженера в електроцентралата. Несъвършенството на материалните учени се дължи на недостатъчното им знание. Ведическото знание било вложено най-напред у Брахма̄, затова изглежда като че ли Брахма̄ е неговият източник. Без съмнение, Брахма̄ го изрекъл, но той бил вдъхновен от Бога да получи това трансценденталното знание, което всъщност произлиза непосредствено от самия Бог. По тази причина Ведите се наричат апаурушея – те не са създадени от сътворено същество. Богът е съществувал още преди сътворението (на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т), затова словата, произнесени от него, са трансцендентални звукови вибрации. Между материалния и трансценденталния звук (пра̄кр̣та и апра̄кр̣та) има огромна разлика. Физиците могат да изследват единствено звука пра̄кр̣та, т.е. звука, който вибрира в материалното небе. Но никой в тази вселена не може да разбере ведическите звуци, записани със символи, докато не получи просветление чрез вибрациите на свръхестествения звук (апра̄кр̣та), който се предава по веригата на ученическата последователност – от Бога на Брахма̄, от Брахма̄ на На̄рада, от На̄рада на Вя̄са и т.н. Нито един светски учен не може да преведе ведическите мантри (химни) или да разкрие истинския им смисъл. Те не могат да бъдат разбрани, докато човек не е вдъхновен или посветен от авторитетен духовен учител. Изначалният духовен учител е самият Бог, източникът на парампара̄, от когото води началото си ученическата последователност, както ясно се казва в четвърта глава на Бхагавад-гӣта̄. Човек, който не е получил трансценденталното знание от авторитетна парампара̄, е безполезен (випхала̄ мата̄х̣), колкото и добре да е овладял светските изкуства или наука.
Tal como lo hemos discutido anteriormente, el Señor, como la Superalma de todos los seres vivos —desde Brahmā hasta la insignificante hormiga—, los dota a todos con el conocimiento necesario que se encuentra potente en cada uno de ellos. El ser vivo es lo suficientemente potente como para poseer conocimiento procedente del Señor en la proporción de cincuenta a sesenta y cuatro, o setenta y ocho por ciento de todo el conocimiento que se puede adquirir. Como el ser viviente es por constitución parte integral del Señor, es incapaz de asimilar todo el conocimiento que el propio Señor posee. En el estado condicionado, el ser viviente está supeditado a olvidarlo todo, después de un cambio de cuerpo conocido como la muerte. Este conocimiento potente lo inspira de nuevo el Señor desde dentro del corazón de cada ser vivo, y ello se conoce como el despertar del conocimiento, ya que es como el acto de despertarse después de dormir o de estar inconsciente. Este despertar del conocimiento se encuentra bajo el control pleno del Señor, y, por lo tanto, en el mundo práctico encontramos en las diferentes personas diferentes grados de conocimiento. Este despertar del conocimiento no es una interacción automática ni material. La fuente que lo suministra es el propio Señor (dhiyāṁ patiḥ), pues hasta Brahmā está supeditado también a esa regulación del creador supremo. Al principio de la creación, Brahmā nace primero sin ningún padre ni madre, porque antes que Brahmā no había ningún otro ser viviente. Brahmā nace del loto que crece del abdomen de Garbhodakaśāyī Viṣṇu, y por eso se lo conoce como Aja. Este Brahmā, o Aja, también es un ser viviente, parte integral del Señor, pero como es el más piadoso de los devotos del Señor, es inspirado por el Señor para crear por intermedio de la naturaleza material, a continuación de la creación principal que lleva a cabo el Señor. De modo que, ni la naturaleza material, ni Brahmā son independientes del Señor. Los científicos materialistas tan solo pueden observar las reacciones de la naturaleza material, sin entender la dirección que existe tras esas actividades, tal como un niño puede ver la acción de la electricidad, sin saber nada del ingeniero de la central eléctrica. Ese conocimiento imperfecto que tiene el científico materialista, se debe a un escaso acopio de conocimiento. El conocimiento védico se le infundió primero a Brahmā internamente, y parece ser que Brahmā lo distribuyó. Brahmā es sin duda el expositor del conocimiento védico, pero en realidad él fue inspirado por el Señor para recibir ese conocimiento trascendental, ya que este desciende directamente del Señor. Por eso a los Vedas se los llama apauruṣeya, o que no los imparte ningún ser creado. Antes de la creación, el Señor estaba presente (nārāyaṇaḥ paro ’vyaktāt), por lo cual las palabras que el Señor pronuncia son vibraciones de sonido trascendental. Existe un abismo entre las dos clases de sonido, es decir, entre el prākṛta, y el aprākṛta. El físico únicamente puede ocuparse del sonido prākṛta, o el sonido que se produce en el cielo material, y, en consecuencia, debemos saber que los sonidos védicos que se recogen con expresiones simbólicas, no los puede entender cualquier persona del universo, por lo menos hasta que se sea inspirado por la vibración del sonido sobrenatural (aprākṛta), que desciende por la cadena de sucesión discipular desde el Señor hasta Brahmā, de Brahmā a Nārada, de Nārada a Vyāsa, y así sucesivamente. Ningún erudito mundano puede traducir o revelar el verdadero significado de los mantras (himnos) védicos. Estos no pueden ser entendidos, a menos que se sea inspirado o iniciado por el maestro espiritual autorizado. El maestro espiritual original es el propio Señor, y la sucesión desciende a través de las fuentes del paramparā, tal como se afirma claramente en el cuarto capítulo del Bhagavad-gītā. Así pues, a menos que uno reciba el conocimiento trascendental de manos del paramparā autorizado, a uno se lo debe considerar inútil (viphalā matāḥ), aunque se sea sumamente capacitado en lo referente a los adelantos de las artes o las ciencias.
Вдъхновен от самия Бог, Шукадева Госва̄мӣ се моли да успее правилно да обясни сложния процес на сътворението в отговор на въпросите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Духовният учител е шротриям̇ брахма-ниш̣т̣хам – за разлика от светските учени той не се занимава със създаване на теории.
En virtud de estar inspirado desde dentro por el Señor, Śukadeva Gosvāmī le está orando a Él, para poder explicar correctamente todos los hechos y los datos acerca de la creación, conforme lo preguntó Mahārāja Parīkṣit. Un maestro espiritual no es un especulador teórico, tal como el erudito mundano, sino que es śrotriyaṁ brahma-niṣṭham.