ТЕКСТ 24
Text 24
Текст
Text
стхавиш̣т̣хаш ча стхавӣяса̄м
ятредам̇ вяджяте вишвам̇
бхӯтам̇ бхавям̇ бхавач ча сат
sthaviṣṭhaś ca sthavīyasām
yatredaṁ vyajyate viśvaṁ
bhūtaṁ bhavyaṁ bhavac ca sat
Дума по дума
Synonyms
вишеш̣ах̣ – личното; тася – негово; дехах̣ – тяло; аям – това; стхавиш̣т̣хах̣ – грубо материално; ча – и; стхавӣяса̄м – на цялата материя; ятра – където; идам – всички тези явления; вяджяте – се усеща; вишвам – вселена; бхӯтам – минало; бхавям – бъдеще; бхават – настояще; ча – и; сат – следствен.
Превод
Translation
Това гигантско проявление на осезаемия материален свят е тяло на Абсолютната Истина, където материалното време се проявява под формата на миналото, настоящето и бъдещето на вселената.
This gigantic manifestation of the phenomenal material world as a whole is the personal body of the Absolute Truth, wherein the universal resultant past, present and future of material time is experienced.
Пояснение
Purport
Всичко – и материално, и духовно – е еманация от енергията на Върховната Божествена Личност. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (13.14), всемогъщият Бог е разпрострял навсякъде трансценденталните си очи, глави и други части на тялото. Въпреки че неговата обител се намира в абсолютния свят, Той може да вижда, да чува, да осезава и да се проявява навсякъде, защото присъства като Свръхдуша у всички нищожно малки души. Относителният свят също е негово проявление, достъпно за възприятието на материалните сетива, защото не е нищо друго, освен експанзия на трансценденталната му енергия. Въпреки че Той е в своята обител, енергията му се разпространява навсякъде – така и слънцето се намира на едно място, но в същото време се разпространява навсякъде чрез лъчите си, които не се различават от него и се смятат за продължение на слънчевия диск. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (1.22.52) се казва, че както огънят излъчва светлината и топлината си от едно място, така чрез многообразните си енергии Върховният Дух, Божествената Личност, се разпространява навсякъде. Възприеманото със сетивата проявление на огромната вселена е само една част от вира̄т̣, тялото на Бога. Глупавите хора не могат да възприемат трансценденталната, изцяло духовна форма на Бога, но различните му енергии поразяват въображението им, както туземците остават смаяни пред светкавицата, голямата планина или разклоненото баняново дърво. Туземците се възхищават на тигъра и слона заради необикновената им сила. Асурите не искат да признаят съществуването на Бога, въпреки че Той е описан подробно в свещените писания, въпреки че инкарнира и проявява необикновената си сила и енергия и е признат за Върховната Божествена Личност от светци и познавачи на Ведите като Вя̄садева, На̄рада, Асита и Девала в миналото, от Арджуна в Бхагавад-гӣта̄ и от а̄ча̄риите Шан̇кара, Ра̄ма̄нуджа, Мадхва и Бог Шрӣ Чайтаня в съвременната епоха. Асурите не признават нито фактите и доказателствата на свещените писания, нито авторитета на великите а̄ча̄рии. Те искат да видят Бога със собствените си очи още на момента. Затова могат да гледат вира̄т̣, гигантското тяло на Бога, и това е отговор на предизвикателството им. Тъй като са свикнали да се прекланят пред тези, които ги превъзхождат в материалния свят – тигрите, слоновете и светкавицата, – те могат да отдават почитания на вира̄т̣-рӯпа. По молба на Арджуна Бог Кр̣ш̣н̣а проявил своята вира̄т̣-рӯпа заради асурите. Чистите предани на Бога, които не са свикнали с тази гигантска материална форма на Бога, имат нужда от специално зрение, за да могат да я видят. Богът дал на Арджуна необходимото зрение, за да може да види неговата вира̄т̣-рӯпа, която е описана в единадесета глава на Бхагавад-гӣта̄. Богът проявил тази вира̄т̣-рӯпа не заради Арджуна, а заради неинтелигентните, които сляпо приемат за инкарнация на Бога всеки самозванец и така заблуждават обикновените хора. С това Той посочил, че за да признаят някого за инкарнация, хората първо трябва да поискат от него да покаже своята вира̄т̣-рӯпа. Проявлението на Бога като вира̄т̣-рӯпа е едновременно и предизвикателство, и проява на благоразположение към атеистите и асурите – те могат да мислят за Бога като за вира̄т̣ и по този начин да пречистят сърцата си от замърсяванията, така че в бъдеще да могат да видят трансценденталната форма на Бога. Това е благосклонността на всемилостивия Бог към атеистите и грубите материалисти.
Anything, either material or spiritual, is but an expansion of the energy of the Supreme Personality of Godhead, and as stated in the Bhagavad-gītā (13.13), the omnipotent Lord has His transcendental eyes, heads and other bodily parts distributed everywhere. He can see, hear, touch or manifest Himself anywhere and everywhere, for He is present everywhere as the Supersoul of all infinitesimal souls, although He has His particular abode in the absolute world. The relative world is also His phenomenal representation because it is nothing but an expansion of His transcendental energy. Although He is in His abode, His energy is distributed everywhere, just as the sun is localized as well as expanded everywhere, since the rays of the sun, being nondifferent from the sun, are accepted as expansions of the sun disc. In the Viṣṇu Purāṇa (1.22.52) it is said that as fire expands its rays and heat from one place, similarly the Supreme Spirit, the Personality of Godhead, expands Himself by His manifold energy everywhere and anywhere. The phenomenal manifestation of the gigantic universe is only a part of His virāṭ body. Less intelligent men cannot conceive of the transcendental all-spiritual form of the Lord, but they are astounded by His different energies, just as the aborigines are struck with wonder by the manifestation of lightning, a gigantic mountain or a hugely expanded banyan tree. The aborigines praise the strength of the tiger and the elephant because of their superior energy and strength. The asuras cannot recognize the existence of the Lord, although there are vivid descriptions of the Lord in the revealed scriptures, although the Lord incarnates and exhibits His uncommon strength and energy, and although He is accepted as the Supreme Personality of Godhead by learned scholars and saints like Vyāsadeva, Nārada, Asita and Devala in the past and by Arjuna in the Bhagavad-gītā, as also by the ācāryas like Śaṅkara, Rāmānuja, Madhva and Lord Śrī Caitanya in the modern age. The asuras do not accept any evidential proof from the revealed scriptures, nor do they recognize the authority of the great ācāryas. They want to see with their own eyes at once. Therefore they can see the gigantic body of the Lord as virāṭ, which will answer their challenge, and since they are accustomed to paying homage to superior material strength like that of the tiger, elephant and lightning, they can offer respect to the virāṭ-rūpa. Lord Kṛṣṇa, by the request of Arjuna, exhibited His virāṭ-rūpa for the asuras. A pure devotee of the Lord, being unaccustomed to looking into such a mundane gigantic form of the Lord, requires special vision for the purpose. The Lord, therefore, favored Arjuna with special vision for looking into His virāṭ-rūpa, which is described in the Eleventh Chapter of the Bhagavad-gītā. This virāṭ-rūpa of the Lord was especially manifested, not for the benefit of Arjuna, but for that unintelligent class of men who accept anyone and everyone as an incarnation of the Lord and so mislead the general mass of people. For them, the indication is that one should ask the cheap incarnation to exhibit his virāṭ-rūpa and thus be established as an incarnation. The virāṭ-rūpa manifestation of the Lord is simultaneously a challenge to the atheist and a favor for the asuras, who can think of the Lord as virāṭ and thus gradually cleanse the dirty things from their hearts in order to become qualified to actually see the transcendental form of the Lord in the near future. This is a favor of the all-merciful Lord to the atheists and the gross materialists.