ТЕКСТ 11
Sloka 11
Текст
Verš
бхагава̄н ба̄дара̄ян̣их̣
адхяга̄н махад а̄кхя̄нам̇
нитям̇ виш̣н̣у-джана-приях̣
bhagavān bādarāyaṇiḥ
adhyagān mahad ākhyānaṁ
nityaṁ viṣṇu-jana-priyaḥ
Дума по дума
Synonyma
харех̣ – на Хари, Божествената Личност; гун̣а – трансцендентални качества; а̄кш̣ипта – потопен в; матих̣ – ум; бхагава̄н – могъщ; ба̄дара̄ян̣их̣ – синът на Вя̄садева; адхяга̄т – изучи; махат – велико; а̄кхя̄нам – повествование; нитям – редовно; виш̣н̣у-джана – предани на Бога; приях̣ – любим.
Превод
Překlad
Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, синът на Шрӣла Вя̄садева, не само притежаваше трансцендентално могъщество, но и бе много скъп на преданите на Бога. И така, той пристъпи към изучаването на това велико повествование („Шрӣмад Бха̄гаватам“).
Śrīla Śukadeva Gosvāmī, syn Śrīly Vyāsadeva, nebyl jen transcendentálně mocný; byl rovněž drahý oddaným Pána, a proto studoval toto velké vyprávění (Śrīmad-Bhāgavatam).
Пояснение
Význam
Според Брахма-ваиварта Пура̄н̣а Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ бил освободена душа още докато се намирал в утробата на майка си. Шрӣла Вя̄садева знаел, че когато синът му се роди, няма да се задържи за дълго у дома. Той (Вя̄садева) му изложил накратко Бха̄гаватам, за да може детето да се привърже към трансценденталните дейности на Бога. След като се родило, детето разбрало съдържанието на Бха̄гаватам още по-задълбочено благодарение на повтарянето на самите стихове.
Podle Brahma-vaivarta Purāṇy byl Śrīla Śukadeva Gosvāmī osvobozenou duší už v lůně své matky. Śrīla Vyāsadeva věděl, že jakmile se toto dítě narodí, odejde z domova. Naučil ho proto základům Bhāgavatamu, aby dítě získalo pouto k transcendentálním činnostem Pána. Po narození se Śukadeva učil Bhāgavatamu dále přednesem samotných veršů.
Проблемът е в това, че обикновено освободените души са привързани към безличностния аспект (Брахман) и при това развиват монистични схващания за сливането с върховното цяло. Но чрез общуването с чисти предани като Вя̄садева дори освободените души започват да изпитват влечение към трансценденталните качества на Бога. По милостта на Шрӣ На̄рада Шрӣла Вя̄садева успял да създаде великия епос Шрӣмад Бха̄гаватам, а по милостта на Вя̄садева Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ успял да вникне в смисъла му. Трансценденталните качества на Бога са толкова привлекателни, че Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ се освободил от привързаността си към състоянието на пълно потапяне в безличностния Брахман и се обърнал към личните дейности на Бога.
Hlavní myšlenkou je, že osvobozené duše jsou obvykle připoutány k aspektu neosobního Brahmanu s monistickým cílem splynout se svrchovaným celkem. Vlivem společnosti oddaných jako je Vyāsadeva však začnou transcendentální vlastnosti Pána přitahovat i osvobozenou duši. Milostí Śrī Nārady získal Śrīla Vyāsadeva schopnost vyprávět velký epos Śrīmad-Bhāgavatam a milostí Vyāsadeva pochopil jeho význam i Śrīla Śukadeva Gosvāmī. Transcendentální vlastnosti Pána jsou tak přitažlivé, že Śrīla Śukadeva Gosvāmī zanechal úplného pohroužení v neosobním Brahmanu a pozitivně přijal osobní činnosti Pána.
Всъщност той отхвърлил безличностното схващане за Абсолюта и мислел, че напразно е загубил толкова време да осъзнава безличностния аспект на Върховния. Иначе казано, той разбрал, че личностният аспект дава много по-голямо трансцендентално блаженство, отколкото безличностния. И от този миг не само че станал много скъп на виш̣н̣у-джаните, преданите на Бога, но и те му станали много скъпи. Преданите на Бога, които не искат да убиват индивидуалността на живите същества и искат да станат лични слуги на Бога, не обичат много имперсоналистите. А от своя страна имперсоналистите, които искат да се слеят с Върховния, не могат да оценят правилно преданите на Бога. Затова от незапомнени времена между тези трансцендентални поклонници съществува съперничество. Те разбират по различен начин крайната цел на духовното познание и затова предпочитат да стоят далеч един от друг. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ също като че ли не бил благосклонен към преданите. Но щом станал чист предан, той започнал постоянно да се стреми към обществото на виш̣н̣у-джаните, а и те обичали да общуват с него, защото той бил личност бха̄гавата. По този начин и синът, и бащата овладели до съвършенство трансценденталната наука за Брахман и след това мислите им били погълнати от личностния аспект на Върховния Бог. Тази шлока дава изчерпателен отговор на въпроса, как Шукадева Госва̄мӣ бил привлечен от повествованието на Шрӣмад Бха̄гаватам.
Prakticky byl odvlečen od neosobního pojetí Absolutního a v duchu uvažoval, že upoutaností na neosobní rys Nejvyššího pouze ztrácel cenný čas. Jinak řečeno, v osobním rysu realizoval větší blaženost než v neosobním. A od té doby nejenže on sám byl velice drahý viṣṇu-janům, oddaným Pána, ale také viṣṇu-janové byli velice drazí jemu. Oddaní Pána, kteří si nepřejí zabíjet individualitu živých bytostí a kteří chtějí být osobními služebníky Pána, nemají impersonalisty nijak zvlášť rádi, a stejně tak impersonalisté, kteří chtějí splynout s Nejvyšším, nejsou schopni docenit oddané Pána. Od nepaměti spolu tito dva transcendentální poutníci čas od času soupeří. V podstatě se pro odlišnost svých konečných osobních a neosobních realizací raději jeden druhému vyhýbají. Vypadá to tedy, že Śrīla Śukadeva Gosvāmī před tím neměl oddané nijak v oblibě. Jakmile se však sám stal čistým oddaným, vždy si přál být v transcendentální společnosti viṣṇu-janů a stejně tak viṣṇu-janové měli rádi jeho společnost, neboť se stal osobou Bhāgavata. Otec i syn si tedy byli plně vědomi transcendentálního poznání v Brahmanu, ale později se oba pohroužili do osobních rysů Nejvyššího Pána. Tato śloka tedy dokonale odpovídá na otázku, jak Śukadeva Gosvāmīho přitahovalo vyprávění Bhāgavatamu.