Шрӣмад бха̄гаватам 1.7.11
Текст
бхагава̄н ба̄дара̄ян̣их̣
адхяга̄н махад а̄кхя̄нам̇
нитям̇ виш̣н̣у-джана-приях̣
Дума по дума
харех̣ – на Хари, Божествената Личност; гун̣а – трансцендентални качества; а̄кш̣ипта – потопен в; матих̣ – ум; бхагава̄н – могъщ; ба̄дара̄ян̣их̣ – синът на Вя̄садева; адхяга̄т – изучи; махат – велико; а̄кхя̄нам – повествование; нитям – редовно; виш̣н̣у-джана – предани на Бога; приях̣ – любим.
Превод
Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, синът на Шрӣла Вя̄садева, не само притежаваше трансцендентално могъщество, но и бе много скъп на преданите на Бога. И така, той пристъпи към изучаването на това велико повествование („Шрӣмад Бха̄гаватам“).
Пояснение
Според Брахма-ваиварта Пура̄н̣а Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ бил освободена душа още докато се намирал в утробата на майка си. Шрӣла Вя̄садева знаел, че когато синът му се роди, няма да се задържи за дълго у дома. Той (Вя̄садева) му изложил накратко Бха̄гаватам, за да може детето да се привърже към трансценденталните дейности на Бога. След като се родило, детето разбрало съдържанието на Бха̄гаватам още по-задълбочено благодарение на повтарянето на самите стихове.
Проблемът е в това, че обикновено освободените души са привързани към безличностния аспект (Брахман) и при това развиват монистични схващания за сливането с върховното цяло. Но чрез общуването с чисти предани като Вя̄садева дори освободените души започват да изпитват влечение към трансценденталните качества на Бога. По милостта на Шрӣ На̄рада Шрӣла Вя̄садева успял да създаде великия епос Шрӣмад Бха̄гаватам, а по милостта на Вя̄садева Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ успял да вникне в смисъла му. Трансценденталните качества на Бога са толкова привлекателни, че Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ се освободил от привързаността си към състоянието на пълно потапяне в безличностния Брахман и се обърнал към личните дейности на Бога.
Всъщност той отхвърлил безличностното схващане за Абсолюта и мислел, че напразно е загубил толкова време да осъзнава безличностния аспект на Върховния. Иначе казано, той разбрал, че личностният аспект дава много по-голямо трансцендентално блаженство, отколкото безличностния. И от този миг не само че станал много скъп на виш̣н̣у-джаните, преданите на Бога, но и те му станали много скъпи. Преданите на Бога, които не искат да убиват индивидуалността на живите същества и искат да станат лични слуги на Бога, не обичат много имперсоналистите. А от своя страна имперсоналистите, които искат да се слеят с Върховния, не могат да оценят правилно преданите на Бога. Затова от незапомнени времена между тези трансцендентални поклонници съществува съперничество. Те разбират по различен начин крайната цел на духовното познание и затова предпочитат да стоят далеч един от друг. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ също като че ли не бил благосклонен към преданите. Но щом станал чист предан, той започнал постоянно да се стреми към обществото на виш̣н̣у-джаните, а и те обичали да общуват с него, защото той бил личност бха̄гавата. По този начин и синът, и бащата овладели до съвършенство трансценденталната наука за Брахман и след това мислите им били погълнати от личностния аспект на Върховния Бог. Тази шлока дава изчерпателен отговор на въпроса, как Шукадева Госва̄мӣ бил привлечен от повествованието на Шрӣмад Бха̄гаватам.