ТЕКСТ 24
Text 24
Текст
Text
да̄нте 'дхр̣та-крӣд̣анаке 'нувартини
чакрух̣ кр̣па̄м̇ ядяпи туля-даршана̄х̣
шушрӯш̣ама̄н̣е мунайо 'лпа-бха̄ш̣ин̣и
dānte ’dhṛta-krīḍanake ’nuvartini
cakruḥ kṛpāṁ yadyapi tulya-darśanāḥ
śuśrūṣamāṇe munayo ’lpa-bhāṣiṇi
Дума по дума
Synonyms
те – те; майи – на мен; апета – не преминал; акхила – всички видове; ча̄пале – наклонности; арбхаке – на едно момче; да̄нте – овладял сетивата си; адхр̣та-крӣд̣анаке – който не е привикнал към игрите; анувартини – послушен; чакрух̣ – дариха; кр̣па̄м – безпричинна милост; ядяпи – въпреки че; туля-даршана̄х̣ – безпристрастни по природа; шушрӯш̣ама̄н̣е – на вярващите; мунаях̣ – муни, последователи на Веда̄нта; алпа-бха̄ш̣ин̣и – този, който не говори повече от необходимото.
te — they; mayi — unto me; apeta — not having undergone; akhila — all kinds of; cāpale — proclivities; arbhake — unto a boy; dānte — having controlled the senses; adhṛta-krīḍanake — without being accustomed to sporting habits; anuvartini — obedient; cakruḥ — did bestow; kṛpām — causeless mercy; yadyapi — although; tulya-darśanāḥ — impartial by nature; śuśrūṣamāṇe — unto the faithful; munayaḥ — the muni followers of the Vedānta; alpa-bhāṣiṇi — one who does not speak more than required.
Превод
Translation
Макар че тези последователи на „Веда̄нта“ по природа бяха безпристрастни, те ме благословиха с безпричинната си милост. Аз умеех да се владея и не бях привързан към игрите, макар че бях още момче. Освен това бях послушен и не говорех повече, отколкото трябва.
Although they were impartial by nature, those followers of the Vedānta blessed me with their causeless mercy. As far as I was concerned, I was self-controlled and had no attachment for sports, even though I was a boy. In addition, I was not naughty, and I did not speak more than required.
Пояснение
Purport
В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Целта на всички Веди е да бъда открит Аз“. Бог Шрӣ Чайтаня казва, че Ведите разглеждат само три въпроса: как живото същество да възстанови връзката си с Божествената Личност, как да изпълнява съответните си задължения в преданото служене и как да постигне крайната цел – да се завърне при Бога. Затова думата веда̄нта-ва̄дӣ, т.е. последователи на Веда̄нта, означава чисти предани на Божествената Личност. Такива веда̄нта-ва̄дӣ, или бхакти-веда̄нти, разпространяват трансценденталното знание за преданото служене, без да изпитват никакви пристрастия. За тях няма врагове, нито приятели, няма образовани и необразовани. Те не изпитват особени предпочитания или неприязън към никого. Бхакти-веда̄нтите разбират, че повечето хора си губят времето с илюзорно сетивно наслаждение. Единственото занимание на бхакти-веда̄нтите е да помагат на невежите хора да възстановят изгубената си връзка с Божествената Личност. Благодарение на усилията им дори душите, потънали в най-дълбока забрава, се пробуждат за духовен живот. Като получат посвещение от бхакти-веда̄нтите, хората постепенно напредват по пътя на трансценденталното осъзнаване. И така, веда̄нта-ва̄дӣте дали посвещение на момчето още преди то да се е научило да се владее и да е оставило детските игри. Но преди посвещението момчето ставало все по-съвестно и старателно, а това е много важно за всеки, който иска да постигне съвършенство в този път. В системата на варн̣а̄шрама дхарма, която е началото на истинския човешки живот, когато момчетата навършели пет години, ги изпращали като брахмача̄рӣ в а̄шрама на гуру. Там системно ги обучавали на всичко необходимо, независимо дали са синове на царе или на обикновени граждани. Това обучение било задължително за всички не само за да ги направи добри поданици, но и за да подготви момчетата за бъдещия им живот, посветен на духовното осъзнаване. Децата на последователите на системата варн̣а̄шрама не познавали безотговорния живот, пропиляван в сетивно наслаждение. Момчето получавало духовно прозрение още преди бащата да го зачене в утробата на майката. Родителите носели отговорност за успеха на сина си по пътя на освобождението от материалното робство. Това е най-добрият начин за планиране на семейството. Той се свежда до това, децата да се зачеват в името на тяхното съвършенство. Никой не може да следва успешно наставленията на духовния учител, ако не се владее, ако не е дисциплиниран и съвършено покорен. А ако не следва наставленията на духовния учител, не може да се върне обратно при Бога.
In the Bhagavad-gītā the Lord says, “All the Vedas are searching after Me.” Lord Śrī Caitanya says that in the Vedas the subject matters are only three, namely to establish the relation of the living entities with the Personality of Godhead, perform the relative duties in devotional service and thus achieve the ultimate goal, back to Godhead. As such, vedānta-vādīs, or the followers of the Vedānta, indicate the pure devotees of the Personality of Godhead. Such vedānta-vādīs, or the bhakti-vedāntas, are impartial in distributing the transcendental knowledge of devotional service. To them no one is enemy or friend; no one is educated or uneducated. No one is especially favorable, and no one is unfavorable. The bhakti-vedāntas see that the people in general are wasting time in false sensuous things. Their business is to get the ignorant mass of people to reestablish the lost relationship with the Personality of Godhead. By such endeavor, even the most forgotten soul is roused up to the sense of spiritual life, and thus being initiated by the bhakti-vedāntas, the people in general gradually progress on the path of transcendental realization. So the vedānta-vādīs initiated the boy even before he became self-controlled and was detached from childish sporting, etc. But before the initiation, he (the boy) became more and more advanced in discipline, which is very essential for one who wishes to make progress in the line. In the system of varṇāśrama-dharma, which is the beginning of actual human life, small boys after five years of age are sent to become brahmacārīs at the guru’s āśrama, where these things are systematically taught to every boy, be he a king’s son or the son of an ordinary citizen. The training was compulsory not only to create good citizens of the state but also to prepare the boys’ future life for spiritual realization. The irresponsible life of sense enjoyment was unknown to the children of the followers of the varṇāśrama system. A boy was even injected with spiritual acumen before being placed by the father in the womb of the mother. Both the father and the mother were responsible for the boy’s success in being liberated from the material bondage. That is the process of successful family planning. It is to beget children for complete perfection. Without being self-controlled, without being disciplined and without being fully obedient, no one can become successful in following the instructions of the spiritual master, and without doing so, no one is able to go back to Godhead.