Шрӣмад Бха̄гаватам 1.5.24
Деванагари
ते मय्यपेताखिलचापलेऽर्भके
दान्तेऽधृतक्रीडनकेऽनुवर्तिनि ।
चक्रु: कृपां यद्यपि तुल्यदर्शना:
शुश्रूषमाणे मुनयोऽल्पभाषिणि ॥ २४ ॥
दान्तेऽधृतक्रीडनकेऽनुवर्तिनि ।
चक्रु: कृपां यद्यपि तुल्यदर्शना:
शुश्रूषमाणे मुनयोऽल्पभाषिणि ॥ २४ ॥
Стих
те майи апета̄кхила-ча̄пале 'рбхаке
да̄нте 'дхр̣та-крӣд̣анаке 'нувартини
чакрух̣ кр̣па̄м̇ ядяпи туля-даршана̄х̣
шушрӯш̣ама̄н̣е мунайо 'лпа-бха̄ш̣ин̣и
да̄нте 'дхр̣та-крӣд̣анаке 'нувартини
чакрух̣ кр̣па̄м̇ ядяпи туля-даршана̄х̣
шушрӯш̣ама̄н̣е мунайо 'лпа-бха̄ш̣ин̣и
Дума по дума
те — те; майи — на мен; апета — не преминал; акхила — всички видове; ча̄пале — наклонности; арбхаке — на едно момче; да̄нте — овладял сетивата си; адхр̣та-крӣд̣анаке — който не е привикнал към игрите; анувартини — послушен; чакрух̣ — дариха; кр̣па̄м — безпричинна милост; ядяпи — въпреки че; туля-даршана̄х̣ — безпристрастни по природа; шушрӯш̣ама̄н̣е — на вярващите; мунаях̣ — муни, последователи на Веда̄нта; алпа-бха̄ш̣ин̣и — този, който не говори повече от необходимото.
Превод
Макар че тези последователи на „Веда̄нта“ по природа бяха безпристрастни, те ме благословиха с безпричинната си милост. Аз умеех да се владея и не бях привързан към игрите, макар че бях още момче. Освен това бях послушен и не говорех повече, отколкото трябва.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Целта на всички Веди е да бъда открит Аз“. Бог Шрӣ Чайтаня казва, че Ведите разглеждат само три въпроса: как живото същество да възстанови връзката си с Божествената Личност, как да изпълнява съответните си задължения в преданото служене и как да постигне крайната цел – да се завърне при Бога. Затова думата веда̄нта-ва̄дӣ, т.е. последователи на Веда̄нта, означава чисти предани на Божествената Личност. Такива веда̄нта-ва̄дӣ, или бхакти-веда̄нти, разпространяват трансценденталното знание за преданото служене, без да изпитват никакви пристрастия. За тях няма врагове, нито приятели, няма образовани и необразовани. Те не изпитват особени предпочитания или неприязън към никого. Бхакти-веда̄нтите разбират, че повечето хора си губят времето с илюзорно сетивно наслаждение. Единственото занимание на бхакти-веда̄нтите е да помагат на невежите хора да възстановят изгубената си връзка с Божествената Личност. Благодарение на усилията им дори душите, потънали в най-дълбока забрава, се пробуждат за духовен живот. Като получат посвещение от бхакти-веда̄нтите, хората постепенно напредват по пътя на трансценденталното осъзнаване. И така, веда̄нта-ва̄дӣте дали посвещение на момчето още преди то да се е научило да се владее и да е оставило детските игри. Но преди посвещението момчето ставало все по-съвестно и старателно, а това е много важно за всеки, който иска да постигне съвършенство в този път. В системата на варн̣а̄шрама дхарма, която е началото на истинския човешки живот, когато момчетата навършели пет години, ги изпращали като брахмача̄рӣ в а̄шрама на гуру. Там системно ги обучавали на всичко необходимо, независимо дали са синове на царе или на обикновени граждани. Това обучение било задължително за всички не само за да ги направи добри поданици, но и за да подготви момчетата за бъдещия им живот, посветен на духовното осъзнаване. Децата на последователите на системата варн̣а̄шрама не познавали безотговорния живот, пропиляван в сетивно наслаждение. Момчето получавало духовно прозрение още преди бащата да го зачене в утробата на майката. Родителите носели отговорност за успеха на сина си по пътя на освобождението от материалното робство. Това е най-добрият начин за планиране на семейството. Той се свежда до това, децата да се зачеват в името на тяхното съвършенство. Никой не може да следва успешно наставленията на духовния учител, ако не се владее, ако не е дисциплиниран и съвършено покорен. А ако не следва наставленията на духовния учител, не може да се върне обратно при Бога.