Шрӣмад бха̄гаватам 1.5.1
Текст
атха там̇ сукхам а̄сӣна
упа̄сӣнам̇ бр̣хач-чхрава̄х̣
деварш̣их̣ пра̄ха випрарш̣им̇
вӣн̣а̄-па̄н̣их̣ смаянн ива
Дума по дума
сӯтах̣ – Сӯта; ува̄ча – каза; атха – така; там – него; сукхам а̄сӣнах̣ – удобно седнал; упа̄сӣнам – на този, който седеше наблизо; бр̣хат-шрава̄х̣ – дълбоко уважаван; деварш̣их̣ – великият р̣ш̣и сред боговете; пра̄ха – каза; випрарш̣им – на р̣ш̣и сред бра̄хман̣ите; вӣн̣а̄-па̄н̣их̣ – този, който носи в ръката си вӣн̣а̄; смаян ива – усмихвайки се.
Превод
Сӯта Госва̄мӣ каза: Мъдрецът сред полубоговете (На̄рада) седна удобно и без да крие усмивката си, се обърна към Ведавя̄са, който е р̣ш̣и сред бра̄хман̣ите.
Пояснение
На̄рада се усмихвал, защото добре познавал великия мъдрец Ведавя̄са и знаел причината за разочарованието му. Както по-късно той самият ще обясни, разочарованието на Вя̄садева се дължало на това, че не бил отделил достатъчно внимание на науката на преданото служене. На̄рада знаел за този пропуск, който се потвърждавал от самото състояние на Вя̄са.