Шрӣмад Бха̄гаватам 1.5.2
Деванагари
नारद उवाच
पाराशर्य महाभाग भवत: कच्चिदात्मना ।
परितुष्यति शारीर आत्मा मानस एव वा ॥ २ ॥
पाराशर्य महाभाग भवत: कच्चिदात्मना ।
परितुष्यति शारीर आत्मा मानस एव वा ॥ २ ॥
Стих
на̄рада ува̄ча
па̄ра̄шаря маха̄-бха̄га
бхаватах̣ каччид а̄тмана̄
паритуш̣яти ша̄рӣра
а̄тма̄ ма̄наса ева ва̄
па̄ра̄шаря маха̄-бха̄га
бхаватах̣ каччид а̄тмана̄
паритуш̣яти ша̄рӣра
а̄тма̄ ма̄наса ева ва̄
Дума по дума
на̄радах̣ — На̄рада; ува̄ча — каза; па̄ра̄шаря — о, сине на Пара̄шара; маха̄-бха̄га — най-щастливият; бхаватах̣ — твои; каччит — ако е; а̄тмана̄ — чрез осъзнаването на; паритуш̣яти — удовлетворява; ша̄рӣрах̣ — отъждествяването с тялото; а̄тма̄ — аз; ма̄насах̣ — отъждествяването с ума; ева — несъмнено; ва̄ — и.
Превод
Обръщайки се към Вя̄садева, сина на Пара̄шара, На̄рада го попита: Доволен ли си, като се отъждествяваш с тялото и с ума си все едно те са обектите на себепознанието?
Пояснение
На̄рада намеквал за причината за унинието на Вя̄садева. Понеже бил потомък на Пара̄шара, великия и могъщ мъдрец, Вя̄садева имал преимуществото на висшия произход и не трябвало да изпада в униние. Като велик син на велик баща, той не трябвало да се отъждествява с тялото или с ума си. Обикновените хора, които имат много ограничени познания, могат да се отъждествяват с тялото или с ума си, но Вя̄садева не трябвало да прави това. Природата ни е такава, че не можем да бъдем щастливи, докато наистина не осъзнаем същността си, която е трансцендентална към материалното тяло и ум.