Skip to main content

ТЕКСТ 26

ТЕКСТ 26

Текст

Текст

гата-сва̄ртхам имам̇ дехам̇
виракто мукта-бандханах̣

авигя̄та-гатир джахя̄т
са ваи дхӣра уда̄хр̣тах̣
гата-сва̄ртхам имам̇ дехам̇
виракто мукта-бандханах̣
авиджн̃а̄та-гатир джахйа̄т
са ваи дхӣра уда̄хр̣тах̣

Дума по дума

Пословный перевод

гата-сва-артхам – без да се използва правилно; имам – това; дехам – материално тяло; вирактах̣ – безразличен; мукта – освободен; бандханах̣ – от всички задължения; авигя̄та-гатих̣ – неизвестно местоназначение; джахя̄т – човек трябва да изостави това тяло; сах̣ – такава личност; ваи – несъмнено; дхӣрах̣ – необезпокояван; уда̄хр̣тах̣ – казват, че е така.

гата-сва-артхам — не используемое должным образом; имам — это; дехам — материальное тело; вирактах̣ — безразлично; мукта — освободившись; бандханах̣ — от всех обязательств; авиджн̃а̄та-гатих̣ — неведомый удел; джахйа̄т — следует оставить это тело; сах̣ — такой человек; ваи — несомненно; дхӣрах̣ — невозмутимый; уда̄хр̣тах̣ — так говорится.

Превод

Перевод

Уравновесен и спокоен може да се нарече този, който, освободен от всякакви задължения, отива в непознато и отдалечено място и напуска материалното си тяло, когато то стане безполезно.

Того, кто отправляется в неизвестное, удаленное место и там, освободившись от всех обязательств, покидает свое пришедшее в негодность материальное тело, называют невозмутимым.

Пояснение

Комментарий

В една от песните си Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, велик предан и а̄ча̄ря от школата на гауд̣ӣя ваиш̣н̣авите, казва: „О, Господи, напразно пропилях живота си. Въпреки че получих човешкото тяло, аз не Те обожавах и доброволно пиех отрова“. Иначе казано, особеното предназначение на човешкото тяло е да се развива знание за преданото служене на Бога, без което животът се изпълва с тревоги и страдания. А на оня, който е пропилял живота си и не е постигнал това знание, се препоръчва да напусне дома си, без да предупреждава приятелите и роднините си, и като се освободи по този начин от всички задължения към семейството, обществото, родината и пр., да напусне тялото си в някое неизвестно място, така че другите да не знаят къде и как е срещнал смъртта си. Дхӣра означава човек, който остава спокоен сред всички предизвикателства. Заради нежните взаимоотношения със съпругата и с децата си човек не може да изостави уютния семеен живот. Тази прекалено силна привързаност към семейството е препятствие по пътя към себепознанието. Ако някой въпреки всичко успее да се откъсне от нея, той се нарича уравновесен, дхӣра. Това пътят на отречението за тези, които са се разочаровали от живота, но непоколебимост в това отречение може да се постигне само чрез общуване с истински святи личности и души, постигнали себепознание, защото с тяхна помощ човек може да започне да служи на Бога с любов и преданост. Искреното отдаване в лотосовите нозе на Бога е възможно само когато в общуване с чистите предани на Бога се пробуди трансценденталното желание за служене. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра бил щастливец, защото имал брат, в общуване с когото можел да постигне освобождение от страданията и разочарованията в живота.

Нароттама дас Тхакур, великий преданный и ачарья школы Гаудия-вайшнавов, поет: «О мой Господь, я зря прожил свою жизнь. Получив это человеческое тело, я не поклонялся Тебе, Господь, и поэтому добровольно пил яд». Иначе говоря, человеческое тело предназначено только для того, чтобы углублять знания о преданном служении Господу, без чего жизнь исполнена тревог и страданий. А тому, кто загубил свою жизнь, пренебрегая этим, рекомендуется покинуть дом, забыв о своих родственниках и друзьях, и, освободившись от всех обязательств перед семьей, обществом, страной и т. д., покинуть тело в каком-нибудь незнакомом месте, чтобы никто не узнал, где и как он встретил свою смерть. Дхӣра — это тот, кто остается невозмутимым, как бы его ни пытались вывести из себя. Из-за своих нежных отношений с женой и детьми человек не может оставить семейный уют. Такая чрезмерная привязанность к семье препятствует самоосознанию, и того, кто все же оказывается в состоянии порвать эти отношения, называют невозмутимым, дхирой. Это путь отречения для тех, кто разочаровался в жизни, но непоколебимости в этом отречении можно достичь только в общении с истинными святыми и осознавшими себя душами, которые способны занять человека любовным преданным служением Господу. Искренняя преданность лотосным стопам Господа возникает только тогда, когда пробуждается трансцендентное стремление к служению, а это становится возможным в общении с чистыми преданными Господа. Дхритараштре повезло — у него был брат, одно общение с которым позволило этой заблудшей душе достичь освобождения.