ТЕКСТ 12
TEXT 12
Текст
Texto
могха-гя̄на̄ вичетасах̣
ра̄кш̣асӣм а̄сурӣм̇ чаива
пракр̣тим̇ мохинӣм̇ шрита̄х̣
mogha-jñānā vicetasaḥ
rākṣasīm āsurīṁ caiva
prakṛtiṁ mohinīṁ śritāḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
могха-а̄ша̄х̣ – излъгани в надеждите си; могха-карма̄н̣ах̣ – объркани от кармични дейности; могха-гя̄на̄х̣ – провалили се в знанието; вичетасах̣ – объркани; ра̄кш̣асӣм – демонична; а̄сурӣм – атеистична; ча – и; ева – несъмнено; пракр̣тим – природа; мохинӣм – заблудено; шрита̄х̣ – приемат подслона на.
mogha-āśāḥ — frustrados en sus esperanzas; mogha-karmāṇaḥ — frustrados en las actividades fruitivas; mogha-jñānāḥ — frustrados en el conocimiento; vicetasaḥ — confundidos; rākṣasīm — demoníacos; āsurīm — ateos; ca — y; eva — ciertamente; prakṛtim — naturaleza; mohinīm — desconcertante; śritāḥ — refugiándose en.
Превод
Traducción
Така объркани, те биват привлечени от демонични и атеистични възгледи. В това заблудено състояние надеждите им за освобождение, плодоносните им дейности и знанието им пропадат.
Aquellos que están confundidos de ese modo son atraídos por opiniones ateas y demoníacas. En esa condición engañada, sus esperanzas de liberarse, sus actividades fruitivas y su cultivo de conocimiento se ven todos frustrados.
Пояснение
Significado
Мнозина предани гледат на себе си като на Кр̣ш̣н̣а осъзнати, но дълбоко в сърцето си не приемат Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, за Абсолютна Истина. Те никога няма да вкусят плода на преданото служене – завръщането обратно при Бога. И тези, които извършват благочестиви плодоносни дейности с надеждата за освобождение от материалното оплитане, никога няма да успеят, защото се присмиват на Бога, Върховната Личност. Казано накратко, личностите, които се подиграват на Кр̣ш̣н̣а, са демони и атеисти. Както беше описано в седма глава на Бхагавад-гӣта̄, такива демонични безбожници никога не се отдават на Кр̣ш̣н̣а. Техните празни философствания за достигане на Абсолютната Истина ги водят до погрешното заключение, че обикновеното живо същество и Кр̣ш̣н̣а са едно и също. Те са убедени, че тялото на всяко човешко същество просто е покрито от материалната природа, но веднага щом то се освободи от материалното си тяло, няма никаква разлика между него и Бога. Този стремеж за единство с Кр̣ш̣н̣а е пълна заблуда. Подобно атеистично и демонично занимание с духовното знание е безплодно. Това е смисълът на този стих. Знанието, което такива личности извличат от ведическата литература, като Веда̄нта сӯтра и Упаниш̣адите, е крайно подвеждащо.
Hay muchos devotos que suponen que tienen conciencia de Kṛṣṇa y que suponen que hacen servicio devocional, pero que en el fondo no aceptan a la Suprema Personalidad de Dios, Kṛṣṇa, como la Verdad Absoluta. Ellos jamás saborearán el fruto del servicio devocional: el ir de vuelta a Dios. Así mismo, aquellos que están dedicados a actividades fruitivas piadosas y que en fin de cuentas están esperando ser liberados de este enredo material, tampoco tendrán éxito jamás, porque se burlan de la Suprema Personalidad de Dios, Kṛṣṇa. En otras palabras, a las personas que se mofan de Kṛṣṇa se las debe tener por demoníacas o ateas. Como se describe en el séptimo capítulo del Bhagavad-gītā, esos herejes demoníacos nunca se entregan a Kṛṣṇa. Por lo tanto, las especulaciones mentales que ellos hacen para llegar a la Verdad Absoluta, los llevan a la falsa conclusión de que la entidad viviente ordinaria y Kṛṣṇa son exactamente lo mismo. Con esa falsa convicción, ellos creen que ahora el cuerpo de cualquier ser humano simplemente se encuentra cubierto por la naturaleza material, y que en cuanto uno se libera de este cuerpo material, no hay ninguna diferencia entre Dios y uno. Ese intento de volverse uno con Kṛṣṇa se verá frustrado por ser ilusorio. Esa manera atea y demoníaca de cultivar conocimiento espiritual, siempre es inútil. Eso es lo que se indica en este verso. Para esas personas, el cultivo del conocimiento que se encuentra en la literatura védica, tal como en el Vedānta-sūtra y los Upaniṣads, siempre fracasa.
Истинско оскърбление към Бога е да се счита Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, за обикновен човек. Мислещите по този начин със сигурност са заблудени, защото не разбират вечната форма на Кр̣ш̣н̣а. В Бр̣хад-виш̣н̣у смр̣ти се казва недвусмислено:
Es una gran ofensa, pues, considerar que Kṛṣṇa, la Suprema Personalidad de Dios, es un hombre ordinario. Aquellos que así lo hacen están sin duda engañados, porque no pueden entender la forma eterna de Kṛṣṇa. El Bṛhad-viṣṇu-smṛti afirma claramente:
кр̣ш̣н̣ася парама̄тманах̣
са сарвасма̄д бахиш̣-ка̄рях̣
шраута-сма̄рта-видха̄натах̣
мукхам̇ тася̄валокя̄пи
са-челам̇ сна̄нам а̄чарет
kṛṣṇasya paramātmanaḥ
sa sarvasmād bahiṣ-kāryaḥ
śrauta-smārta-vidhānataḥ
mukhaṁ tasyāvalokyāpi
sa-celaṁ snānam ācaret
„Този, който приема тялото на Кр̣ш̣н̣а за материално, трябва да бъде отстранен от всички ритуални дейности, описани в шрути и смр̣ти. И ако някой случайно види лицето му, трябва да се изкъпе в Ганг, за да се освободи от заразата.“ Хората се присмиват на Кр̣ш̣н̣а, защото завиждат на Върховната Божествена Личност. Тяхната съдба, без съмнение, е да се раждат отново и отново във форми, в които ще водят атеистичен и демоничен живот. Истинското им знание винаги ще остава под влияние на илюзията и те постепенно ще деградират до най-тъмните области на творението.
«Aquel que considera que el cuerpo de Kṛṣṇa es material, debe ser echado de todos los rituales y actividades del śruti y del smṛti. Y si por casualidad uno le ve la cara a esa persona, se debe bañar de inmediato en el Ganges para librarse de la infección. La gente se burla de Kṛṣṇa, porque envidia a la Suprema Personalidad de Dios. Su destino es ciertamente el de tener que aparecer nacimiento tras nacimiento en las especies de vida ateas y demoníacas. Su verdadero conocimiento permanecerá cubierto por la ilusión perpetuamente, y poco a poco ellos irán retrocediendo hacia la región más oscura de la creación».