ТЕКСТ 51
TEXT 51
Текст
Texte
пхалам̇ тяктва̄ манӣш̣ин̣ах̣
джанма-бандха-винирмукта̄х̣
падам̇ гаччхантй ана̄маям
phalaṁ tyaktvā manīṣiṇaḥ
janma-bandha-vinirmuktāḥ
padaṁ gacchanty anāmayam
Дума по дума
Synonyms
карма-джам – дължащо се на кармични дейности; буддхи юкта̄х̣ – като е зает в предано служене; хи – сигурно; пхалам – резултати; тяктва̄ – изоставяйки; манӣш̣ин̣ах̣ – велики мъдреци или предани; джанма-бандха – от робството на раждане и смърт; винирмукта̄х̣ – освободен; падам – състояние; гаччханти – те достигат; ана̄маям – без страдания.
karma-jam: dus aux actions intéressées; buddhi-yuktāḥ: étant voués au service de dévotion; hi: certes; phalam: les résultats; tyaktvā: abandonnant; manīṣiṇaḥ: les grands sages, les dévots; janma-bandha: de l’enchaînement à la naissance et à la mort; vinirmuktāḥ: libérés; padam: la condition; gacchanti: ils atteignent; anāmayam: sans souffrance.
Превод
Translation
Като служат на Бога, великите мъдреци и предани се освобождават от резултатите на дейността си в материалния свят. Свободни от кръговрата на раждане и смърт, те достигат обителта на Бога, където няма страдания.
En se vouant avec dévotion au service du Seigneur, les grands sages, les dévots, renoncent en ce monde aux fruits de leurs actes. Ainsi se libèrent-ils du cycle des morts et des renaissances pour accéder à un état exempt de toute souffrance [en retournant auprès de Dieu].
Пояснение
Purport
Освободените живи същества живеят в свят без материални страдания. В Бха̄гаватам (10.14.58) се казва:
La place de l’être libéré est là où les souffrances matérielles n’existent pas. Le Śrīmad-Bhāgavatam (10.14.58) affirme à ce propos:
махат-падам̇ пун̣я-яшо мура̄рех̣
бхава̄мбудхир ватса-падам̇ парам̇ падам̇
падам̇ падам̇ яд випада̄м̇ на теш̣а̄м
mahat-padaṁ puṇya-yaśo murāreḥ
bhavāmbudhir vatsa-padaṁ paraṁ padaṁ
padaṁ padaṁ yad vipadāṁ na teṣām
„За приелия подслон в лотосовите нозе на Бога, убежището на Вселената, известен като Мукунда (даряващ мукти), океанът на материалния свят е колкото водата в стъпката от копито на теле. Той достига парам̇ падам – мястото, където няма материални страдания, Ваикун̣т̣ха. Това е неговата цел, а не светът, в който на всяка крачка дебнат опасности.“
« Pour celui qui a pris refuge sur le vaisseau des pieds pareils-au-lotus du Seigneur, Mukunda – qui accorde la libération (mukti) –, en qui repose toute la manifestation cosmique, l’océan de l’existence matérielle est comparable à l’eau contenue dans l’empreinte du sabot d’un veau. Il n’est intéressé que par le lieu où les souffrances matérielles n’existent pas (paraṁ padam, ou Vaikuṇṭha), et non par celui où de nouveaux dangers se présentent à chaque pas. »
От невежество човек не разбира, че този материален свят е злочесто място, където навсякъде дебнат опасности. Само от невежество неразумните хора опитват да се приспособят към ситуацията с помощта на плодоносни дейности, надявайки се това да ги направи щастливи. Те не знаят, че никъде във Вселената и в нито едно материално тяло не могат да живеят без страдания. Страданията в живота – раждането, смъртта, старостта и болестите – съществуват навсякъде в материалния свят. Но този, който разбира истинското си положение като вечен слуга на Бога и осъзнава позицията на Божествената Личност, се заема с трансцендентално любовно служене. Той получава правото да влезе в царството Ваикун̣т̣ха, където няма материално страдание, нито смърт, нито влияние на времето. Да се осъзнае органично присъщото положение на живото същество, означава да се осъзнае висшето положение на Бога. Ако погрешно счита, че живото същество и Бога са тъждествени, човек остава в мрака и не е способен да служи предано. Той самият се опитва да стане Бог и така навлиза в кръговрата на раждането и смъртта. Но всеки, който разбере, че предназначението му е да служи, поема пътя на предаността и достига Ваикун̣т̣ха-лока. Преданото служене на Бога се нарича карма йога или буддхи йога.
L’ignorance nous empêche de voir que l’univers matériel est un lieu de souffrance, où le danger est partout. Seule l’ignorance, en effet, pousse l’homme peu éclairé à vouloir remédier aux problèmes de l’existence en recherchant à travers tous ses actes son intérêt personnel, et à croire qu’ainsi il trouvera le bonheur. Il ignore qu’aucun corps matériel, en aucun lieu de l’univers, ne peut lui permettre de mener une vie exempte de souffrance. Partout en ce monde, tous sont affligés par les souffrances que leur apportent la naissance, la maladie, la vieillesse et la mort. Mais celui qui connaît sa véritable nature de serviteur éternel du Seigneur, et qui réalise par là la position de Dieu, la Personne Suprême, s’engage avec amour dans Son service transcendantal. Il est alors tout à fait qualifié pour atteindre les planètes Vaikuṇṭhas, où n’existent ni la triste vie matérielle, ni les influences du temps et de la mort.
La connaissance de sa propre position implique qu’on reconnaisse aussi celle, sublime, du Seigneur. Celui qui croit à tort l’âme distincte située au même niveau que le Seigneur est dans les ténèbres. Il n’est pas possible pour lui de s’engager dans Son service avec amour et dévotion. Il cherche à devenir lui-même le Seigneur et à cause de cela se prépare à transmigrer de corps en corps. Mais celui qui, reconnaissant sa condition de serviteur, s’engage au service de Kṛṣṇa, se qualifie pour atteindre les planètes Vaikuṇṭhas. Le service offert au Seigneur porte le nom de karma-yoga, ou buddhi-yoga, ou plus simplement, de service dévotionnel.