Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.51
Текст
пхалам̇ тяктва̄ манӣш̣ин̣ах̣
джанма-бандха-винирмукта̄х̣
падам̇ гаччхантй ана̄маям
Дума по дума
карма-джам – дължащо се на кармични дейности; буддхи юкта̄х̣ – като е зает в предано служене; хи – сигурно; пхалам – резултати; тяктва̄ – изоставяйки; манӣш̣ин̣ах̣ – велики мъдреци или предани; джанма-бандха – от робството на раждане и смърт; винирмукта̄х̣ – освободен; падам – състояние; гаччханти – те достигат; ана̄маям – без страдания.
Превод
Като служат на Бога, великите мъдреци и предани се освобождават от резултатите на дейността си в материалния свят. Свободни от кръговрата на раждане и смърт, те достигат обителта на Бога, където няма страдания.
Пояснение
Освободените живи същества живеят в свят без материални страдания. В Бха̄гаватам (10.14.58) се казва:
махат-падам̇ пун̣я-яшо мура̄рех̣
бхава̄мбудхир ватса-падам̇ парам̇ падам̇
падам̇ падам̇ яд випада̄м̇ на теш̣а̄м
„За приелия подслон в лотосовите нозе на Бога, убежището на Вселената, известен като Мукунда (даряващ мукти), океанът на материалния свят е колкото водата в стъпката от копито на теле. Той достига парам̇ падам – мястото, където няма материални страдания, Ваикун̣т̣ха. Това е неговата цел, а не светът, в който на всяка крачка дебнат опасности.“
От невежество човек не разбира, че този материален свят е злочесто място, където навсякъде дебнат опасности. Само от невежество неразумните хора опитват да се приспособят към ситуацията с помощта на плодоносни дейности, надявайки се това да ги направи щастливи. Те не знаят, че никъде във Вселената и в нито едно материално тяло не могат да живеят без страдания. Страданията в живота – раждането, смъртта, старостта и болестите – съществуват навсякъде в материалния свят. Но този, който разбира истинското си положение като вечен слуга на Бога и осъзнава позицията на Божествената Личност, се заема с трансцендентално любовно служене. Той получава правото да влезе в царството Ваикун̣т̣ха, където няма материално страдание, нито смърт, нито влияние на времето. Да се осъзнае органично присъщото положение на живото същество, означава да се осъзнае висшето положение на Бога. Ако погрешно счита, че живото същество и Бога са тъждествени, човек остава в мрака и не е способен да служи предано. Той самият се опитва да стане Бог и така навлиза в кръговрата на раждането и смъртта. Но всеки, който разбере, че предназначението му е да служи, поема пътя на предаността и достига Ваикун̣т̣ха-лока. Преданото служене на Бога се нарича карма йога или буддхи йога.