ТЕКСТ 24
TEXT 24
Текст
Text
ка̄ря̄ка̄ря-вявастхитау
гя̄тва̄ ша̄стра-видха̄ноктам̇
карма картум иха̄рхаси
kāryākārya-vyavasthitau
jñātvā śāstra-vidhānoktaṁ
karma kartum ihārhasi
Дума по дума
Synonyms
тасма̄т – следователно; ша̄страм – писанията; прама̄н̣ам – доказателство; те – твоят; ка̄ря – дълг; ака̄ря – и забранени дейности; вявастхитау – с решителност; гя̄тва̄ – знаейки; ша̄стра – на писанията; видха̄на – правилата; уктам – се казва; карма – работа; картум – действа; иха – в този свят; архаси – трябва.
tasmāt — therefore; śāstram — the scriptures; pramāṇam — evidence; te — your; kārya — duty; akārya — and forbidden activities; vyavasthitau — in determining; jñātvā — knowing; śāstra — of scripture; vidhāna — the regulations; uktam — as declared; karma — work; kartum — do; iha — in this world; arhasi — you should.
Превод
Translation
Затова, следвайки указанията на писанията, човек трябва да разбере какво е дълг и какво не е дълг. Изучил тези правила, той трябва да действа така, че постепенно да се издигне.
One should therefore understand what is duty and what is not duty by the regulations of the scriptures. Knowing such rules and regulations, one should act so that he may gradually be elevated.
Пояснение
Purport
Както се обяснява в петнайсета глава, правилата и предписанията на Ведите са предназначени за опознаване на Кр̣ш̣н̣а. Ако някой разбере Кр̣ш̣н̣а от Бхагавад-гӣта̄, установи се в Кр̣ш̣н̣а съзнание и се заеме с предано служене, той е постигнал най-съвършеното знание, предлагано от ведическата литература. Бог Чайтаня Маха̄прабху е направил този процес много лесен. Той призовава хората просто да повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, да служат предано и да ядат храна, предложена на Бога. Всеки, непосредствено зает в тези дейности на предаността, се приема за изучил цялата ведическа литература. Той е постигнал съвършен резултат. Разбира се, обикновените хора, които не са в Кр̣ш̣н̣а съзнание и не се занимават с предано служене, би трябвало да следват наставленията на Ведите, за да разберат какво трябва и какво не трябва да се прави. Тези предписания трябва да се изпълняват безпрекословно. Това се нарича следване на ша̄стрите, свещените писания. Ша̄стрите са свободни от четирите основни недостатъка, присъщи на обусловената душа: несъвършени сетива, склонност към измама, неизбежно допускане на грешки и постоянна илюзия. Тези четири недостатъка на обусловения живот не допускат произволно установяване на правила. Затова всички мъдреци, а̄ча̄рии и велики души неотклонно следват предписанията на ша̄стрите, които са над тези недостатъци.
As stated in the Fifteenth Chapter, all the rules and regulations of the Vedas are meant for knowing Kṛṣṇa. If one understands Kṛṣṇa from the Bhagavad-gītā and becomes situated in Kṛṣṇa consciousness, engaging himself in devotional service, he has reached the highest perfection of knowledge offered by the Vedic literature. Lord Caitanya Mahāprabhu made this process very easy: He asked people simply to chant Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare and to engage in the devotional service of the Lord and eat the remnants of foodstuff offered to the Deity. One who is directly engaged in all these devotional activities is to be understood as having studied all Vedic literature. He has come to the conclusion perfectly. Of course, for the ordinary persons who are not in Kṛṣṇa consciousness or who are not engaged in devotional service, what is to be done and what is not to be done must be decided by the injunctions of the Vedas. One should act accordingly, without argument. That is called following the principles of śāstra, or scripture. Śāstra is without the four principal defects that are visible in the conditioned soul: imperfect senses, the propensity for cheating, certainty of committing mistakes, and certainty of being illusioned. These four principal defects in conditioned life disqualify one from putting forth rules and regulations. Therefore, the rules and regulations as described in the śāstra – being above these defects – are accepted without alteration by all great saints, ācāryas and great souls.
В Индия има много направления в духовната философия, обикновено свеждани до две основни групи: имперсонализъм и персонализъм. Но и двете групи изграждат живота си съгласно принципите на Ведите. Без съблюдаване на тези принципи съвършенството е непостижимо. Затова този, който разбере смисъла на ша̄стрите, е наистина щастлив.
In India there are many parties of spiritual understanding, generally classified as two: the impersonalist and the personalist. Both of them, however, lead their lives according to the principles of the Vedas. Without following the principles of the scriptures, one cannot elevate himself to the perfectional stage. One who actually, therefore, understands the purport of the śāstras is considered fortunate.
Причината за всички падения в човешкото общество е нежеланието да се следват принципите за разбиране на Върховната Личност. Това е и най-тежкото прегрешение в човешкия живот. Затова ма̄я̄, материалната енергия на Върховния Бог, постоянно ни измъчва под формата на тристранните страдания. Тази енергия се състои от трите гун̣и на материалната природа. Човек би трябвало да се издигне поне до гун̣ата на доброто, преди да му се открие пътят за разбиране на Върховния Бог. Ако не достигне гун̣ата на доброто, той остава в невежеството и страстта, които са причина за демоничен живот. Хората в гун̣ите на страстта и невежеството осмиват писанията, осмиват святите личности, осмиват истинското разбиране на Върховната Божествена Личност. Те нарушават наставленията на духовния учител и пренебрегват предписанията на ша̄стрите. Дори да чуят за величието на преданото служене, те не проявяват никакъв интерес. И си измислят собствен път за духовно развитие. Това са някои от недостатъците на човешкото общество, водещи до демоничен начин на живот. Но ако човек е в състояние да следва истински духовен учител, способен да му открие пътя към духовното извисяване, тогава животът му ще бъде успешен.
In human society, aversion to the principles of understanding the Supreme Personality of Godhead is the cause of all falldowns. That is the greatest offense of human life. Therefore, māyā, the material energy of the Supreme Personality of Godhead, is always giving us trouble in the shape of the threefold miseries. This material energy is constituted of the three modes of material nature. One has to raise himself at least to the mode of goodness before the path to understanding the Supreme Lord can be opened. Without raising oneself to the standard of the mode of goodness, one remains in ignorance and passion, which are the cause of demoniac life. Those in the modes of passion and ignorance deride the scriptures, deride the holy man, and deride the proper understanding of the Supreme Personality of Godhead. They disobey the instructions of the spiritual master, and they do not care for the regulations of the scriptures. In spite of hearing the glories of devotional service, they are not attracted. Thus they manufacture their own way of elevation. These are some of the defects of human society which lead to the demoniac status of life. If, however, one is able to be guided by a proper and bona fide spiritual master, who can lead one to the path of elevation, to the higher stage, then one’s life becomes successful.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху шестнадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Божествената и демоничната природа“.
Thus end the Bhaktivedanta Purports to the Sixteenth Chapter of the Śrīmad Bhagavad-gītā in the matter of the Divine and Demoniac Natures.