ТЕКСТ 20
20. VERS
Текст
Szöveg
сарва-бхӯта̄шая-стхитах̣
ахам а̄диш ча мадхям̇ ча
бхӯта̄на̄м анта ева ча
sarva-bhūtāśaya-sthitaḥ
aham ādiś ca madhyaṁ ca
bhūtānām anta eva ca
Дума по дума
Szó szerinti jelentés
ахам – Аз съм; а̄тма̄ – душата; гуд̣а̄кеша – о, Арджуна; сарва-бхӯта – на всички живи същества; а̄шая-стхитах̣ – установена в сърцето; ахам – Аз съм; а̄дих̣ – първоизточникът; ча – също; мадхям – средата; ча – също; бхӯта̄на̄м – на всички живи същества; антах̣ – краят; ева – несъмнено; ча – и.
aham – Én; ātmā – a lélek; guḍākeśa – ó, Arjuna; sarva-bhūta – minden élőlénynek; āśaya-sthitaḥ – a szívében elhelyezkedve; aham – Én vagyok; ādiḥ – az eredet; ca – is; madhyam – a közép; ca – is; bhūtānām – minden élőlénynek; antaḥ – a vége; eva – bizony; ca – és.
Превод
Fordítás
О, Арджуна, Аз съм Свръхдушата в сърцата на всички живи същества. Аз съм началото, средата и краят на всички същества.
Ó, Arjuna! Én vagyok a Felsőlélek, aki ott lakozik minden élőlény szívében. Én vagyok minden lény kezdete, közepe és vége.
Пояснение
Magyarázat
В този стих Арджуна е наречен Гуд̣а̄кеша, „победил невежеството на съня“. Заспалите в мрака на невежеството не могат да разберат как Върховната Божествена Личност се проявява по различни начини в материалния и духовния свят. В този смисъл обръщението на Кр̣ш̣н̣а към Арджуна е важно. Понеже Арджуна е над такова невежество, Божествената Личност се съгласява да му опише различните си съвършенства.
Kṛṣṇa ebben a versben Guḍākeśának szólítja Arjunát, aminek jelentése: „aki legyőzte az álom sötétségét”. Akik a tudatlanság sötétségében alszanak, képtelenek megérteni, hogyan nyilvánul meg oly sokféleképpen az Istenség Legfelsőbb Személyisége a lelki és az anyagi világban. Ezért annak, hogy Kṛṣṇa így szólítja Arjunát, nagy jelentősége van. Az Istenség Személyisége azért egyezett bele különféle fenségeinek leírásába, mert Arjuna fölötte állt e sötétségnek.
Кр̣ш̣н̣а започва с това, че с първоначалната си експанзия Той е душата на цялото космично проявление. Преди материалното творение чрез тази експанзия Върховният Бог приема формата на пуруш̣а инкарнациите и така всичко води началото си от него. Следователно Той е а̄тма̄, душата на махат-таттва – елементите на Вселената. Материалната енергия като цяло не е причината за сътворението. В действителност Маха̄-виш̣н̣у влиза в махат-таттва, цялата материална енергия. Той е душата. Когато Маха̄-виш̣н̣у влезе в проявените вселени, Той отново проявява себе си като Свръхдуша във всяко същество. От опит знаем, че физическото тяло на живото същество съществува поради присъствието на духовна искра. Без присъствие на духовна искра тялото не може да се развива. По същия начин материалното проявление не може да се развива, ако Върховната душа, Кр̣ш̣н̣а, не влезе в него. Както се казва в Суба̄ла Упаниш̣ад – пракр̣тй-а̄ди-сарва-бхӯта̄нтар-я̄мӣ сарва-шеш̣ӣ ча на̄ра̄ян̣ах̣: Върховната Божествена Личност съществува като Свръхдуша във всички проявени вселени.
Kṛṣṇa először azt mondja el Arjunának, hogy elsődleges kiterjedése által Ő az egész kozmikus megnyilvánulás lelke. Az anyagi teremtés előtt a Legfelsőbb Úr teljes értékű kiterjedésében a puruṣa inkarnációkban jelenik meg, és Tőle származik minden. Ő ezért ātmā, a mahat-tattvának, az univerzum elemeinek lelke. A teremtést nem a totális anyagi energia idézi elő: Mahā-viṣṇu az, aki behatol a mahat-tattvába, a teljes anyagi energiába. Ő a lélek. Miután behatol a megnyilvánult univerzumokba, Felsőlélekként újra megnyilvánul minden élőlényben. Mindannyian tapasztalhatjuk, hogy az élőlények teste azért él, mert jelen van benne a lélekszikra. A lélekszikra nélkül a test nem alakulhat ki. Éppen így az anyagi megnyilvánulás sem fejlődhet ki addig, amíg a Legfelsőbb Lélek, Kṛṣṇa bele nem hatol. Ahogyan a Subāla-upaniṣad elmondja: prakṛty-ādi-sarva-bhūtāntar-yāmi sarva-śeṣī ca nārāyaṇaḥ. „Az Istenség Legfelsőbb Személyisége Felsőlélekként minden megnyilvánult univerzumban jelen van.”
В Шрӣмад Бха̄гаватам има описание на трите пуруш̣а-авата̄ри. Те са описани и в Са̄твата тантра. Виш̣н̣ос ту трӣн̣и рӯпа̄н̣и пуруш̣а̄кхя̄н̣й атхо видух̣ – в това материално проявление Върховната Божествена Личност се разгръща в три аспекта – като Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Маха̄-виш̣н̣у, тоест, Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, е описан в Брахма сам̇хита̄ (5.47): ях̣ ка̄ран̣а̄рн̣ава-джале бхаджати сма йога-нидра̄м – Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, причината на всички причини, лежи в космичния океан като Маха̄-виш̣н̣у. Така Върховната Божествена Личност е началото на тази Вселена, поддръжникът на проявленията в нея и краят на цялата енергия.
A három puruṣa-avatāráról a Śrīmad-Bhāgavatam ír, illetve a Sātvata-tantrában is találunk róluk leírást. Viṣṇos tu trīṇi rūpāṇi puruṣākhyāny atho viduḥ: az Istenség Legfelsőbb Személyisége az anyagi megnyilvánulásban három arculatban – Kāraṇodakaśāyī Viṣṇuként, Garbhodakaśāyī Viṣṇuként és Kṣīrodakaśāyī Viṣṇuként – nyilvánul meg. Mahā-viṣṇuról, vagyis Kāraṇodakaśāyī Viṣṇuról a Brahma-saṁhitā (5.47) így ír: yaḥ kāraṇārṇava-jale bhajati sma yoga-nidrām – a Legfelsőbb Úr, Kṛṣṇa, minden ok oka Mahā-viṣṇuként fekszik a kozmikus óceánon. Ezért az Istenség Legfelsőbb Személyisége az univerzum kezdete, megnyilvánulásainak fenntartója, valamint minden energia vége.