ТЕКСТ 20
TEXT 20
Текст
Texte
сарва-бхӯта̄шая-стхитах̣
ахам а̄диш ча мадхям̇ ча
бхӯта̄на̄м анта ева ча
sarva-bhūtāśaya-sthitaḥ
aham ādiś ca madhyaṁ ca
bhūtānām anta eva ca
Дума по дума
Synonyms
ахам – Аз съм; а̄тма̄ – душата; гуд̣а̄кеша – о, Арджуна; сарва-бхӯта – на всички живи същества; а̄шая-стхитах̣ – установена в сърцето; ахам – Аз съм; а̄дих̣ – първоизточникът; ча – също; мадхям – средата; ча – също; бхӯта̄на̄м – на всички живи същества; антах̣ – краят; ева – несъмнено; ча – и.
aham: Je; ātmā: âme; guḍākeśa: ô toi qui as vaincu les ténèbres du sommeil; sarva-bhūta: tous les êtres; āśaya-sthitaḥ: située dans le cœur; aham: Je suis; ādiḥ: l’origine; ca: aussi; madhyam: le milieu; ca: aussi; bhūtānām: de tous les êtres; antaḥ: la fin; eva: certes; ca: et.
Превод
Translation
О, Арджуна, Аз съм Свръхдушата в сърцата на всички живи същества. Аз съм началото, средата и краят на всички същества.
Je suis l’Âme Suprême, ô Guḍākeśa, sise dans le cœur de chaque être. De tous, Je suis le commencement, le milieu et la fin.
Пояснение
Purport
В този стих Арджуна е наречен Гуд̣а̄кеша, „победил невежеството на съня“. Заспалите в мрака на невежеството не могат да разберат как Върховната Божествена Личност се проявява по различни начини в материалния и духовния свят. В този смисъл обръщението на Кр̣ш̣н̣а към Арджуна е важно. Понеже Арджуна е над такова невежество, Божествената Личност се съгласява да му опише различните си съвършенства.
Kṛṣṇa appelle ici Arjuna Guḍākeśa, « celui qui a vaincu les ténèbres du sommeil ». Ainsi indique-t-Il que les hommes qui sommeillent dans les ténèbres de l’ignorance ne sont pas en mesure de comprendre comment Il Se manifeste dans les mondes matériel et spirituel. La Personne Suprême accepte de décrire Ses diverses splendeurs à Arjuna parce qu’il a transcendé les ténèbres de cette ignorance.
Кр̣ш̣н̣а започва с това, че с първоначалната си експанзия Той е душата на цялото космично проявление. Преди материалното творение чрез тази експанзия Върховният Бог приема формата на пуруш̣а инкарнациите и така всичко води началото си от него. Следователно Той е а̄тма̄, душата на махат-таттва – елементите на Вселената. Материалната енергия като цяло не е причината за сътворението. В действителност Маха̄-виш̣н̣у влиза в махат-таттва, цялата материална енергия. Той е душата. Когато Маха̄-виш̣н̣у влезе в проявените вселени, Той отново проявява себе си като Свръхдуша във всяко същество. От опит знаем, че физическото тяло на живото същество съществува поради присъствието на духовна искра. Без присъствие на духовна искра тялото не може да се развива. По същия начин материалното проявление не може да се развива, ако Върховната душа, Кр̣ш̣н̣а, не влезе в него. Както се казва в Суба̄ла Упаниш̣ад – пракр̣тй-а̄ди-сарва-бхӯта̄нтар-я̄мӣ сарва-шеш̣ӣ ча на̄ра̄ян̣ах̣: Върховната Божествена Личност съществува като Свръхдуша във всички проявени вселени.
Tout d’abord, sous la forme de Sa première émanation plénière, Kṛṣṇa révèle être l’âme de l’entière manifestation cosmique. Avant la création du monde, le Seigneur Suprême, par le biais de Son émanation plénière, revêt plusieurs formes, celles des puruṣa-avatāras. C’est ainsi que tout commence en Lui. Il est l’ātmā, l’âme du mahat-tattva – l’agrégat des éléments matériels. L’énergie matérielle n’est donc pas à l’origine de la création. C’est Mahā-Viṣṇu, le premier puruṣa-avatāra, qui entre dans le mahat-tattva et l’anime. Il est l’âme de l’énergie matérielle tout entière. Une fois, donc, que Mahā-Viṣṇu a pénétré les différents univers qu’Il a créés, Il Se manifeste en chaque être sous la forme du Paramātmā. Nous savons par expérience que le corps ne saurait exister ou se développer sans la présence de l’étincelle spirituelle. De même, la manifestation matérielle ne peut entrer en mouvement à moins que l’Âme Suprême, Kṛṣṇa, n’y pénètre. On trouve à ce sujet dans la Subāla Upaniṣad les mots suivants: prakṛty-ādi-sarva-bhūtāntar-yāmī sarva-śeṣī ca nārāyaṇaḥ – « Dieu, la Personne Suprême, vit en chaque univers dans Sa forme d’Âme Suprême. »
В Шрӣмад Бха̄гаватам има описание на трите пуруш̣а-авата̄ри. Те са описани и в Са̄твата тантра. Виш̣н̣ос ту трӣн̣и рӯпа̄н̣и пуруш̣а̄кхя̄н̣й атхо видух̣ – в това материално проявление Върховната Божествена Личност се разгръща в три аспекта – като Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Маха̄-виш̣н̣у, тоест, Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, е описан в Брахма сам̇хита̄ (5.47): ях̣ ка̄ран̣а̄рн̣ава-джале бхаджати сма йога-нидра̄м – Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, причината на всички причини, лежи в космичния океан като Маха̄-виш̣н̣у. Така Върховната Божествена Личност е началото на тази Вселена, поддръжникът на проявленията в нея и краят на цялата енергия.
Le Śrīmad-Bhāgavatam ainsi que le Nārada Pañcarātra – un des Sātvata-tantras – décrivent ainsi les trois puruṣa-avatāras: viṣṇos tu trīṇi rūpāṇi puruṣākhyāny atho viduḥ – « Dieu, la Personne Suprême, Se manifeste dans la création matérielle sous trois aspects: Kāraṇodakaśāyī Viṣṇu, Garbhodakaśāyī Viṣṇu et Kṣīrodakaśāyī Viṣṇu. » Mahā-Viṣṇu, appelé aussi Kāraṇodakaśāyī Viṣṇu, est décrit dans la Brahma-saṁhitā (5.47): yaḥ kāraṇārṇava-jale bhajati sma yoga-nidrām – Dieu, la Personne Suprême, Kṛṣṇa, la cause de toutes les causes, repose sur l’océan cosmique dans Sa forme de Mahā-Viṣṇu. Il est donc bien l’origine, le soutien et la cessation de l’énergie matérielle.