ТЕКСТ 20
TEXT 20
Текст
Text
сарва-бхӯта̄шая-стхитах̣
ахам а̄диш ча мадхям̇ ча
бхӯта̄на̄м анта ева ча
sarva-bhūtāśaya-sthitaḥ
aham ādiś ca madhyaṁ ca
bhūtānām anta eva ca
Дума по дума
Synonyms
ахам – Аз съм; а̄тма̄ – душата; гуд̣а̄кеша – о, Арджуна; сарва-бхӯта – на всички живи същества; а̄шая-стхитах̣ – установена в сърцето; ахам – Аз съм; а̄дих̣ – първоизточникът; ча – също; мадхям – средата; ча – също; бхӯта̄на̄м – на всички живи същества; антах̣ – краят; ева – несъмнено; ча – и.
Превод
Translation
О, Арджуна, Аз съм Свръхдушата в сърцата на всички живи същества. Аз съм началото, средата и краят на всички същества.
Ich bin die Überseele, o Arjuna, die in den Herzen aller Lebewesen weilt. Ich bin der Anfang, die Mitte und das Ende aller Wesen.
Пояснение
Purport
В този стих Арджуна е наречен Гуд̣а̄кеша, „победил невежеството на съня“. Заспалите в мрака на невежеството не могат да разберат как Върховната Божествена Личност се проявява по различни начини в материалния и духовния свят. В този смисъл обръщението на Кр̣ш̣н̣а към Арджуна е важно. Понеже Арджуна е над такова невежество, Божествената Личност се съгласява да му опише различните си съвършенства.
ERLÄUTERUNG: In diesem Vers wird Arjuna als Guḍākeśa angesprochen, „jemand, der die Dunkelheit des Schlafes bezwungen hat“. Diejenigen, die in der Dunkelheit der Unwissenheit schlafen, können nicht verstehen, wie Sich die Höchste Persönlichkeit Gottes auf verschiedene Weise in der materiellen und in der spirituellen Welt manifestiert. Deshalb ist die Anrede, die Kṛṣṇa in diesem Vers für Arjuna gebraucht, sehr bedeutsam. Weil Arjuna über solcher Dunkelheit steht, erklärt Sich die Persönlichkeit Gottes bereit, Ihre verschiedenen Füllen zu beschreiben.
Кр̣ш̣н̣а започва с това, че с първоначалната си експанзия Той е душата на цялото космично проявление. Преди материалното творение чрез тази експанзия Върховният Бог приема формата на пуруш̣а инкарнациите и така всичко води началото си от него. Следователно Той е а̄тма̄, душата на махат-таттва – елементите на Вселената. Материалната енергия като цяло не е причината за сътворението. В действителност Маха̄-виш̣н̣у влиза в махат-таттва, цялата материална енергия. Той е душата. Когато Маха̄-виш̣н̣у влезе в проявените вселени, Той отново проявява себе си като Свръхдуша във всяко същество. От опит знаем, че физическото тяло на живото същество съществува поради присъствието на духовна искра. Без присъствие на духовна искра тялото не може да се развива. По същия начин материалното проявление не може да се развива, ако Върховната душа, Кр̣ш̣н̣а, не влезе в него. Както се казва в Суба̄ла Упаниш̣ад – пракр̣тй-а̄ди-сарва-бхӯта̄нтар-я̄мӣ сарва-шеш̣ӣ ча на̄ра̄ян̣ах̣: Върховната Божествена Личност съществува като Свръхдуша във всички проявени вселени.
Kṛṣṇa teilt Arjuna als erstes mit, daß Er in Form Seiner ersten Viṣṇu- Erweiterung die Seele der gesamten kosmischen Manifestation ist. Vor der materiellen Schöpfung manifestiert Sich der Höchste Herr durch Seine vollständige Erweiterung in Form der puruṣa-Inkarnationen, und von Ihm nimmt alles seinen Anfang. Deshalb ist Er ātmā, die Seele des mahat-tattva, das heißt der universalen Elemente. Die gesamte materielle Energie ist nicht die Ursache der Schöpfung; die eigentliche Ursache ist der Mahā-viṣṇu, der in das mahat-tattva, die gesamte materielle Energie, eingeht. Er ist die Seele. Wenn Mahā-viṣṇu in die erschaffenen Universen eingeht, manifestiert Er Sich als Überseele in jedem einzelnen Lebewesen. Wir wissen aus Erfahrung, daß der Körper des Lebewesens aufgrund der Gegenwart des spirituellen Funkens existiert, ohne den sich der Körper nicht entwickeln kann. In ähnlicher Weise kann sich die materielle Manifestation nur dann entwickeln, wenn die Höchste Seele, Kṛṣṇa, in sie eingeht. In der Subāla Upaniṣad heißt es: prakṛty-ādi-sarva-bhūtāntar-yāmī sarva-śeṣī ca nārāyaṇaḥ. „Die Höchste Persönlichkeit Gottes existiert als Überseele in allen manifestierten Universen.“
В Шрӣмад Бха̄гаватам има описание на трите пуруш̣а-авата̄ри. Те са описани и в Са̄твата тантра. Виш̣н̣ос ту трӣн̣и рӯпа̄н̣и пуруш̣а̄кхя̄н̣й атхо видух̣ – в това материално проявление Върховната Божествена Личност се разгръща в три аспекта – като Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Маха̄-виш̣н̣у, тоест, Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, е описан в Брахма сам̇хита̄ (5.47): ях̣ ка̄ран̣а̄рн̣ава-джале бхаджати сма йога-нидра̄м – Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, причината на всички причини, лежи в космичния океан като Маха̄-виш̣н̣у. Така Върховната Божествена Личност е началото на тази Вселена, поддръжникът на проявленията в нея и краят на цялата енергия.
Die drei puruṣa-avatāras werden im Śrīmad-Bhāgavatam beschrieben. Eine weitere Beschreibung findet man im Nārada Pañcarātra, einem der Sātvata-tantras. Viṣṇos tu trīṇi rūpāṇi puruṣākhyāny atho viduḥ: Die Höchste Persönlichkeit Gottes erscheint in der materiellen Manifestation in drei Aspekten – als Kāraṇodaka-śāyī Viṣṇu, Garbhodaka-śāyī Viṣṇu und Kṣīrodaka-śāyī Viṣṇu. Der Mahā-viṣṇu, auch Kāraṇodaka- śāyī Viṣṇu genannt, wird in der Brahma-saṁhitā (5.47) beschrieben. Yaḥ kāra ṇārṇava-jale bhajati sma yoga-nidrām: Der Höchste Herr, Kṛṣṇa, die Ursache aller Ursachen, legt Sich im kosmischen Ozean als Mahā- viṣṇu nieder. Folglich ist die Höchste Persönlichkeit Gottes der Anfang dieses Universums, der Erhalter der universalen Manifestationen sowie das Ende aller Energie.