ТЕКСТ 20
TEXT 20
Текст
Verš
сарва-бхӯта̄шая-стхитах̣
ахам а̄диш ча мадхям̇ ча
бхӯта̄на̄м анта ева ча
sarva-bhūtāśaya-sthitaḥ
aham ādiś ca madhyaṁ ca
bhūtānām anta eva ca
Дума по дума
Synonyma
ахам – Аз съм; а̄тма̄ – душата; гуд̣а̄кеша – о, Арджуна; сарва-бхӯта – на всички живи същества; а̄шая-стхитах̣ – установена в сърцето; ахам – Аз съм; а̄дих̣ – първоизточникът; ча – също; мадхям – средата; ча – също; бхӯта̄на̄м – на всички живи същества; антах̣ – краят; ева – несъмнено; ча – и.
Превод
Překlad
О, Арджуна, Аз съм Свръхдушата в сърцата на всички живи същества. Аз съм началото, средата и краят на всички същества.
Ó Arjuno, jsem Nadduše dlící v srdcích všech živých bytostí. Jsem počátek, střed i konec všeho.
Пояснение
Význam
В този стих Арджуна е наречен Гуд̣а̄кеша, „победил невежеството на съня“. Заспалите в мрака на невежеството не могат да разберат как Върховната Божествена Личност се проявява по различни начини в материалния и духовния свят. В този смисъл обръщението на Кр̣ш̣н̣а към Арджуна е важно. Понеже Арджуна е над такова невежество, Божествената Личност се съгласява да му опише различните си съвършенства.
Zde je důležité, že Kṛṣṇa oslovuje Arjunu Guḍākeśo. Guḍākeśa je ten, kdo přemohl temnotu spánku. Ti, kteří spí v temnotě nevědomosti, nemohou pochopit, jak se Nejvyšší Osobnost Božství různými způsoby projevuje v hmotném a v duchovním světě. Arjuna je nad temnotou, a Osobnost Božství tedy přistupuje na to, že popíše své různé vznešené projevy.
Кр̣ш̣н̣а започва с това, че с първоначалната си експанзия Той е душата на цялото космично проявление. Преди материалното творение чрез тази експанзия Върховният Бог приема формата на пуруш̣а инкарнациите и така всичко води началото си от него. Следователно Той е а̄тма̄, душата на махат-таттва – елементите на Вселената. Материалната енергия като цяло не е причината за сътворението. В действителност Маха̄-виш̣н̣у влиза в махат-таттва, цялата материална енергия. Той е душата. Когато Маха̄-виш̣н̣у влезе в проявените вселени, Той отново проявява себе си като Свръхдуша във всяко същество. От опит знаем, че физическото тяло на живото същество съществува поради присъствието на духовна искра. Без присъствие на духовна искра тялото не може да се развива. По същия начин материалното проявление не може да се развива, ако Върховната душа, Кр̣ш̣н̣а, не влезе в него. Както се казва в Суба̄ла Упаниш̣ад – пракр̣тй-а̄ди-сарва-бхӯта̄нтар-я̄мӣ сарва-шеш̣ӣ ча на̄ра̄ян̣ах̣: Върховната Божествена Личност съществува като Свръхдуша във всички проявени вселени.
Kṛṣṇa nejprve Arjunovi říká, že prostřednictvím své první expanze v hmotném světě je duší tohoto vesmírného projevu. Před hmotným stvořením se Nejvyšší Pán skrze svou úplnou expanzi projevuje v podobě puruṣa-avatārů a od Něho vše začíná. Je tedy ātmou (duší) mahat-tattvy, celkové hmotné energie. Mahat-tattva není příčinou stvoření — ve skutečnosti do ní vstupuje Mahā-Viṣṇu. On je duší. Když vstoupí do projevených vesmírů, projeví se dále v podobě Nadduše v každé živé bytosti. Máme zkušenost, že tělo živé bytosti existuje díky přítomnosti duše — bez ní se nemůže vyvinout. A hmotný projev se nemůže vyvinout, dokud do něho nevstoupí Nejvyšší Duše, Kṛṣṇa. V Subala Upaniṣadě stojí: prakṛty-ādi-sarva-bhūtāntar-yāmī sarva-śeṣī ca nārāyaṇaḥ — “Nejvyšší Osobnost Božství v podobě Nadduše setrvává ve všech projevených vesmírech.”
В Шрӣмад Бха̄гаватам има описание на трите пуруш̣а-авата̄ри. Те са описани и в Са̄твата тантра. Виш̣н̣ос ту трӣн̣и рӯпа̄н̣и пуруш̣а̄кхя̄н̣й атхо видух̣ – в това материално проявление Върховната Божествена Личност се разгръща в три аспекта – като Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Маха̄-виш̣н̣у, тоест, Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, е описан в Брахма сам̇хита̄ (5.47): ях̣ ка̄ран̣а̄рн̣ава-джале бхаджати сма йога-нидра̄м – Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, причината на всички причини, лежи в космичния океан като Маха̄-виш̣н̣у. Така Върховната Божествена Личност е началото на тази Вселена, поддръжникът на проявленията в нея и краят на цялата енергия.
Tři puruṣa-avatārové jsou popisováni ve Śrīmad-Bhāgavatamu. Líčí je rovněž Sātvata-tantra: viṣṇos tu trīṇi rūpāṇi puruṣākhyāny atho viduḥ. Nejvyšší Osobnost Božství se v tomto hmotném světě projevuje ve třech podobách — Kāraṇodakaśāyī Viṣṇua, Garbhodakaśāyī Viṣṇua a Kṣīrodakaśāyī Viṣṇua. Mahā-Viṣṇu neboli Kāraṇodakaśāyī Viṣṇu je popisován v Brahma-saṁhitě (5.47): yaḥ kāraṇārṇava-jale bhajati sma yoga-nidrām, Kṛṣṇa, Nejvyšší Pán a příčina všech příčin, uléhá ve vesmírném oceánu v podobě Mahā-Viṣṇua. Nejvyšší Osobnost Božství je tedy počátkem tohoto vesmíru, udržovatelem vesmírných projevů a místem spočinutí veškeré energie.