ГЛАВА ВТОРА

Богът в сърцето

ТЕКСТ 1:: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Отдавна, още преди да се появи този космос, Брахма̄ медитираше върху вира̄т̣-рӯпа и удовлетворявайки Бога, възвърна първоначалното си съзнание. По този начин той отново успя да създаде творението, каквото беше по-рано.

ТЕКСТ 2:: Ведическите мантри са съставени така, че объркват хората и насочват интелигентността им към райските царства и други подобни безсмислени неща. Обусловените души витаят в мечти за илюзорното райско удоволствие, но всъщност и в рая те не изпитват истинско щастие.

ТЕКСТ 3:: Ето защо докато се намира в този свят на имена, просветеният човек трябва да се ограничава със задоволяване само на най-насъщните си потребности. Той трябва да има устойчива интелигентност и никога да не се стреми към излишни неща, разбрал от собствен опит, че тези усилия са само тежък и безсмислен труд.

ТЕКСТ 4:: Нима човек се нуждае от легло, щом може да легне на равната земя? Нима се нуждае от възглавница, щом може да използва собствените си ръце? Нима са му нужни прибори и съдове, когато може да използва дланите си? Нима се нуждае от дрехи, ако може да се покрива с кората на дърветата?

ТЕКСТ 5:: Нима на пътя не могат да се намерят скъсани дрехи? Нима дърветата, живеещи заради другите, вече не дават милостиня? Нима реките са пресъхнали и вече не напояват жадните? Нима входовете на планинските пещери са затворени, а Всемогъщият Бог вече не защитава отдалите се души? Тогава защо учените мъдреци ласкаят тези, които се опияняват от трудно спечелени богатства?

ТЕКСТ 6:: Когато осъзнае това, човек трябва да служи на Свръхдушата, която благодарение на всемогъществото си се намира в неговото сърце. Тя е вечната, безкрайна и всесилна Божествена Личност и затова е крайната цел на живота. Като я обожава, човек може да отстрани причината за обусловеното си съществуване.

ТЕКСТ 7:: Кой друг, освен грубите материалисти, ще пренебрегне мислите за трансценденталното и ще се помами от нетрайните названия, когато вижда, че заради резултатите от дейностите си хората падат в реката на страданието?

ТЕКСТ 8:: Други се съсредоточават върху Личността на Бога, който се намира в областта на сърцето и чийто ръст не надвишава една педя. В четирите си ръце Богът държи лотос, колело от колесница, раковина и боздуган.

ТЕКСТ 9:: Устата му изразява щастие, очите му са изтеглени като листенцата на лотосовия цвят, а дрехите му, жълти като шафранения прашец на цветето кадамба, са обшити със скъпоценни камъни. Всичките му украшения са направени от злато и са обсипани със скъпоценни камъни. На главата му има ослепително блестящ накит, а на ушите му – обици.

ТЕКСТ 10:: Лотосовите му крака са стъпили в средата на лотосоподобното сърце на великите мистици. На гърдите му се вижда скъпоценният камък Каустубха, върху който е изобразено красиво теленце, а раменете му са обсипани със скъпоценни камъни. Цялото му тяло е украсено с гирлянди от свежи цветя.

ТЕКСТ 11:: На кръста си Той носи богато украсен пояс, а по ръцете му има пръстени със скъпоценни камъни. Гривните по ръцете и по краката му, лъскавата му коса, падаща на синкави къдри, и прекрасното му усмихнато лице радват очите.

ТЕКСТ 12:: Великодушните забавления на Бога, сияещият му поглед и усмихнатото му лице показват безкрайната му милост. Затова докато човек е в състояние да задържа ума си в медитация върху Бога, той трябва да съзерцава този негов трансцендентален образ.

ТЕКСТ 13:: Медитацията трябва да започне от лотосовите нозе и постепенно да се издига към усмихнатото лице на Бога. Отначало човек трябва да съсредоточи вниманието си върху лотосовите нозе на Бога, след това върху неговите прасци, бедра и така да продължава нагоре. Колкото повече умът се концентрира върху отделните части от тялото на Бога, толкова повече се пречиства интелигентността.

ТЕКСТ 14:: Докато не развие стремеж към любовно служене на Върховния Бог, чийто взор обхваща и трансценденталния, и материалния свят, материалистът трябва да медитира върху вселенската форма на Бога, завършвайки изпълнението на предписаните си задължения.

ТЕКСТ 15:: О, царю, когато и да пожелае да напусне планетата на човешките същества, един йогӣ не трябва да се тревожи дали времето и мястото са подходящи, а трябва да седне удобно, да се успокои и като контролира жизнения си дъх, да подчини сетивата си на ума.

ТЕКСТ 16:: След това с помощта на чистата интелигентност човек трябва да потопи ума си в живото същество, а живото същество – в Свръхаза. По този начин напълно удовлетвореното живо същество постига равнището на върховното удовлетворение и прекратява всички други дейности.

ТЕКСТ 17:: Тези, които са постигнали трансценденталното състояние лабдхопаша̄нти, не са подчинени на върховното господство на опустошителното време, макар че то управлява дори небесните полубогове, упълномощени да властват над материалните създания (а какво да говорим за полубоговете!). Те не са подчинени и на материалното добро, на страстта и на невежеството, нито дори на лъжливото его, на материалния Причѝнен океан и на материалната природа.

ТЕКСТ 18:: Трансценденталистите се стремят да избягват всичко, което няма отношение към Бога, защото са познали върховното състояние, при което всичко е свързано с Виш̣н̣у, Върховния Бог. Затова чистият предан, намиращ се в пълна хармония с Бога, не усложнява излишно нещата, а постоянно обожава лотосовите нозе на Бога, приемайки ги дълбоко в сърцето си.

ТЕКСТ 19:: Чрез силата на научното знание човек трябва да се установи в осъзнаването на Абсолюта и по този начин да потуши всичките си материални желания. След това трябва да напусне материалното си тяло, като запуши с пета въздушния проход (през който се изхвърлят изпражненията) и постепенно издига жизнения си дъх през шестте основни центъра.

ТЕКСТ 20:: Медитиращият предан трябва бавно да придвижи жизнения си дъх от пъпа към сърцето, оттам към гърдите, а после към основата на небцето. Той трябва да открие определените точки чрез интелигентността си.

ТЕКСТ 21:: След това този бхакти йогӣ трябва да съсредоточи жизнения си дъх между веждите и като покрие седемте изхода, да се устреми към целта си – връщането вкъщи, обратно при Бога. Ако се е освободил от всички желания за материално наслаждение, той трябва да стигне до мозъчното отвърстие, и като прекъсне всички връзки с материята, да се отправи към Върховния.

ТЕКСТ 22:: Но ако той, о, царю, запази стремежа си към фините материални наслаждения: например желанието да постигне най-висшата планета, Брахмалока, да овладее осемте съвършенства, да пътува в космическото пространство заедно с ваиха̄ясите или да живее на някоя от милионите планети, тогава трябва да вземе със себе си материалния си ум и сетива.

ТЕКСТ 23:: Трансценденталистите се стремят да получат духовно тяло, затова благодарение на своето предано служене, отречения, мистични сили и трансцендентално знание безпрепятствено могат да се движат из материалните светове и извън пределите им. Вършителите на плодоносни дейности, грубите материалисти, са лишени от такава свобода на действие.

ТЕКСТ 24:: О, царю, когато по светещата Сушумн̣а̄ този мистик премине Млечния път, за да достигне най-висшата планета (Брахмалока), той се озовава най-напред на Ваишва̄нара, планетата на божеството на огъня, където напълно се пречиства от замърсяванията. След това се издига още по-високо, в кръга на Шишума̄ра, за да общува с Бог Хари, Божествената Личност.

ТЕКСТ 25:: Шишума̄ра е оста, около която се върти цялата вселена. Наричат я пъпът на Виш̣н̣у (Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у). Само йогӣте могат да излязат отвъд пределите на кръга Шишума̄ра и да достигнат планетата (Махарлока), където чистите святи личности, такива като Бхр̣гу, се наслаждават на живот, продължаващ 4 300 000 000 земни години. Дори святите личности, чието положение е трансцендентално, обожават тази планета.

ТЕКСТ 26:: Когато дойде време за окончателното унищожение на вселената (в края на живота на Брахма̄), от устата на Ананта (от дъното на вселената) изригва пламък. Йогӣте виждат как всички планети се превръщат в пепел. Тогава с летателни апарати, каквито използват великите и чисти души, те се отправят към Сатялока. Продължителността на живота на Сатялока се равнява на 15 480 000 000 000 години.

ТЕКСТ 27:: На планетата Сатялока няма нито скръб, нито старост, нито смърт. Там няма никакви страдания и нищо не помрачава живота на обитателите ѝ, с изключение на това, че понякога съзнанието им ги кара да изпитват съчувствие към тези, които не познават пътя на преданото служене и са подложени на непреодолими страдания в материалния свят.

ТЕКСТ 28:: След като достигне Сатялока, преданият получава способността да влезе без страх с финото си тяло в субстанция, която напомня грубото тяло. Така едно след друго той минава през съществуване в тела, изградени съответно от земя, вода, огън, светлина и въздух, докато най-накрая получи и етерно тяло.

ТЕКСТ 29:: По този начин преданият се освобождава от фините обекти на сетивата: от аромата – чрез обонянието, от вкуса – чрез усещането на вкус, от обектите на зрението – чрез съзерцаването на форми, от осезаваното – с помощта на докосването, от звуковите вибрации – чрез приемане на етерна форма и, накрая, от органите на сетивата – чрез материалните дейности.

ТЕКСТ 30:: По този начин преданият преодолява грубите и фините обвивки и навлиза в областта на егото. На това равнище той неутрализира влиянието на материалните гун̣и на природата (страст и невежество) и получава его в гун̣ата на доброто. След това егото се разтваря в махат-таттва и той достига равнището на чистото себепознание.

ТЕКСТ 31:: Само пречистилите се души могат да постигнат съвършенството да общуват с Божествената Личност в пълно блаженство и удовлетворение, в естествената си позиция. Този, който може да си възвърне съвършенството на предаността, никога отново не изпитва влечение към материалния свят и не се връща в него.

ТЕКСТ 32:: О, достойни Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, знай, че всичко, което казах в отговор на твоите разумни въпроси, напълно съответства на учението на Ведите и е извечна истина. Бог Кр̣ш̣н̣а сам разказа на Брахма̄ тези неща, защото бе доволен от служенето му.

ТЕКСТ 33:: За тези, които се скитат в материалната вселена, няма по-благодатно средство за освобождение, отколкото прякото предано служене на Бог Кр̣ш̣н̣а.

ТЕКСТ 34:: Великата личност Брахма̄ изучи три пъти Ведите с огромно внимание и съсредоточеност. И след като ги изследва подробно, установи, че влечението към Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е съвършенството на религията.

ТЕКСТ 35:: Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, се намира във всяко живо същество редом с индивидуалната душа. За този факт можем да съдим по способността си да виждаме и по това, че използваме интелигентността си.

ТЕКСТ 36:: О, царю, затова е толкова важно хората да слушат за Върховния Бог, Божествената Личност, да го възпяват и да го помнят, винаги и навсякъде.

ТЕКСТ 37:: Тези, които пият със слуха си нектарното послание за Бог Кр̣ш̣н̣а, възлюбения на преданите, се освобождават от порочните си представи, че цел на живота е материалното наслаждение, и се връщат при Бога, обратно в лотосовите нозе на Божествената Личност.