Шрӣмад бха̄гаватам 2.2.2
Текст
ян на̄мабхир дхя̄яти дхӣр апа̄ртхаих̣
парибхрамам̇с татра на виндате 'ртха̄н
ма̄я̄майе ва̄саная̄ шая̄нах̣
Дума по дума
ша̄бдася – на ведическия звук; хи – несъмнено; брахман̣ах̣ – на Ведите; еш̣ах̣ – тези; пантха̄х̣ – пътят; ят – което е; на̄мабхих̣ – под различни имена; дхя̄яти – обмисля; дхӣх̣ – интелигентност; апа̄ртхаих̣ – чрез безсмислени идеи; парибхраман – скитайки; татра – там; на – никога; виндате – наслаждава се; артха̄н – реалността; ма̄я̄-майе – в илюзорните неща; ва̄саная̄ – чрез различните желания; шая̄нах̣ – като че ли насън.
Превод
Ведическите мантри са съставени така, че объркват хората и насочват интелигентността им към райските царства и други подобни безсмислени неща. Обусловените души витаят в мечти за илюзорното райско удоволствие, но всъщност и в рая те не изпитват истинско щастие.
Пояснение
Обусловената душа никога не губи надежда, че ще намери щастие в материалния свят, и заради него е готова да отиде дори на края на вселената. Тя вече не се задоволява с условията на живот на Земята, въпреки че експлоатира природните ѝ богатства с всички сили. Тя иска да отиде на Луната или на Венера, за да експлоатира и техните богатства. Но в Бхагавад-гӣта̄ (8.16) Богът предупреждава, че животът на всяка една от неизброимите планети в тази вселена и в другите планетарни системи е еднакво безсмислен. Има безброй вселени, във всяка от които има безброй планети. Но никъде живото същество не може да избегне основните страдания на материалното съществуване: раждането, смъртта, старостта и болестите. Богът казва, че заради тези материални страдания дори най-висшата планета, наречена Брахмалока, или Сатялока (какво да говорим за райските планети), не е място, където човек може да живее щастливо. Обусловените души са изцяло зависими от законите на плодоносните дейности, затова понякога се издигат до Брахмалока, но след това отново пропадат до Па̄та̄лалока като глупави деца на въртележка. Истинското щастие може да се намери в царството на Бога, където никой не е принуден да изпитва страданията на материалното съществуване. Следователно посочваният от Ведите път на плодоносните дейности отклонява живите същества от истинския път. Хората мислят, че ще бъдат по-щастливи в тази или в онази страна, на тази или на онази планета, но това, което търсят – вечен живот, съвършено знание и пълно блаженство, – не може да бъде намерено никъде в материалния свят. С тези думи Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ дава на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да разбере, че в края на живота си трябва да желае не да се издига до райските планети, а да се приготви за завръщане у дома, обратно при Бога. Нито материалните планети, нито условията за живот на тях са вечни; затова човек трябва да се избави от желанието си да се наслаждава на временното щастие, което те предлагат.