Шрӣмад бха̄гаватам 2.2.13
Текст
па̄да̄ди я̄вад дхаситам̇ гада̄бхр̣тах̣
джитам̇ джитам̇ стха̄нам апохя дха̄райет
парам̇ парам̇ шуддхяти дхӣр ятха̄ ятха̄
Дума по дума
ека-екашах̣ – едно по едно; ан̇га̄ни – крайници; дхия̄ – с внимание; анубха̄вайет – трябва да се медитира върху; па̄да-а̄ди – като се започне от краката; я̄ват – докато; хаситам – усмихнато; гада̄-бхр̣тах̣ – Божествената Личност; джитам джитам – постепенното овладяване на ума; стха̄нам – място; апохя – изоставяйки; дха̄райет – трябва да се медитира върху; парам парам – все по-високо и по-високо; шуддхяти – пречистена; дхӣх̣ – интелигентност; ятха̄ ятха̄ – доколкото.
Превод
Медитацията трябва да започне от лотосовите нозе и постепенно да се издига към усмихнатото лице на Бога. Отначало човек трябва да съсредоточи вниманието си върху лотосовите нозе на Бога, след това върху неговите прасци, бедра и така да продължава нагоре. Колкото повече умът се концентрира върху отделните части от тялото на Бога, толкова повече се пречиства интелигентността.
Пояснение
Медитацията, която се препоръчва в Шрӣмад Бха̄гаватам, не е концентрация на вниманието върху нещо безличностно или върху пустотата. Обект на тази медитация трябва да бъде личността на Върховния Бог – независимо дали неговата вира̄т̣-рӯпа (гигантската вселенска форма) или неговата сач-чид-а̄нанда-виграха, описана в ша̄стрите. Ша̄стрите съдържат авторитетни описания на формите на Виш̣н̣у, а в храмовете са поставени мӯрти, автентични изображения на Бога. Човек може да медитира върху мӯртите, като съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Бога и постепенно вдига поглед нагоре към усмихнатото му лице.
Според философията на школата Бха̄гавата танцът ра̄са е усмихнатото лице на Бога. Настоящата шлока препоръчва на човека да започне да медитира върху лотосовите нозе на Бога и постепенно да вдига поглед към усмихнатото му лице. Затова не трябва да бързаме към забавленията на Бога в танца ра̄са. По-добре е да се опитаме да съсредоточим вниманието си, като предлагаме листенца от туласӣ и цветя в лотосовите нозе на Бога. Така, чрез процеса на арчана̄, постепенно ще се пречистим. Ние обличаме Бога, къпем го и тези трансцендентални дейности ни помагат да пречистим съществуването си. На още по-висше равнище, когато сърцето ни бъде съвършено чисто, ще можем да се наслаждаваме на дейностите на Бога, като гледаме усмихнатото му лице или слушаме за забавленията му в танца ра̄са. Тези забавления са описани в Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (глави 29 – 34).
Колкото повече човек се съсредоточава върху трансценденталната форма на Бога – върху лотосовите му нозе, върху неговите прасци, бедра или гърди, – толкова повече се пречиства. В тази шлока ясно се казва: „толкова повече се пречиства интелигентността“. Това означава, че човек все повече и повече се откъсва от сетивното наслаждение. В сегашното ни, обусловено състояние на съществуване интелигентността ни не е чиста, защото е съсредоточена върху сетивното наслаждение. Резултатът от медитацията върху трансценденталната форма на Бога намира израз в отказа от сетивните удоволствия. Следователно крайната цел на медитацията е да се пречисти интелигентността.
Хората, които са погълнати от сетивните удоволствия, не могат да извършват арчана̄ или да докосват трансценденталните форми на мӯртите на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а и на Виш̣н̣у. За тях е по-добре да медитират върху гигантската вира̄т̣-рӯпа на Бога, както съветва следващата шлока. На имперсоналистите и на тези, които изповядват философията на пустотата, се препоръчва да медитират върху вселенската форма на Бога, докато преданите трябва да медитират върху мӯртите в храма, като ги обожават. Арчана̄ не е предназначена за имперсоналистите и последователите на философията на пустотата, защото техните духовни дейности не са достатъчно чисти.