ГЛАВА ВТОРА

KAPITOLA DRUHÁ

Богът в сърцето

Pán v srdci

ТЕКСТ 1:: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Отдавна, още преди да се появи този космос, Брахма̄ медитираше върху вира̄т̣-рӯпа и удовлетворявайки Бога, възвърна първоначалното си съзнание. По този начин той отново успя да създаде творението, каквото беше по-рано.

Sloka 1:: Śrī Śukadeva Gosvāmī řekl: Před projevením vesmíru meditoval Pán Brahmā o virāṭ-rūpě. Jelikož tím potěšil Pána, získal znovu své ztracené vědomí a mohl tak stvoření znovu dát jeho dřívější podobu.

ТЕКСТ 2:: Ведическите мантри са съставени така, че объркват хората и насочват интелигентността им към райските царства и други подобни безсмислени неща. Обусловените души витаят в мечти за илюзорното райско удоволствие, но всъщност и в рая те не изпитват истинско щастие.

Sloka 2:: Védské mantry jsou podány tak matoucím způsobem, že to zavádí inteligenci lidí k nesmyslným věcem jako jsou nebeská království. Podmíněná duše se nechává unášet sny o takových iluzorních nebeských rozkoších, ale ve skutečnosti na těchto místech nezakusí žádné hmatatelné štěstí.

ТЕКСТ 3:: Ето защо докато се намира в този свят на имена, просветеният човек трябва да се ограничава със задоволяване само на най-насъщните си потребности. Той трябва да има устойчива интелигентност и никога да не се стреми към излишни неща, разбрал от собствен опит, че тези усилия са само тежък и безсмислен труд.

Sloka 3:: Z tohoto důvodu má osvícený člověk, dokud je ve světě jmen, usilovat pouze o minimum životních nezbytností. Má být inteligentní a nikdy nemá usilovat o nechtěné věci, jelikož může kolem sebe vidět, že všechny takové snahy jsou jen namáhavou prací pro nic.

ТЕКСТ 4:: Нима човек се нуждае от легло, щом може да легне на равната земя? Нима се нуждае от възглавница, щом може да използва собствените си ръце? Нима са му нужни прибори и съдове, когато може да използва дланите си? Нима се нуждае от дрехи, ако може да се покрива с кората на дърветата?

Sloka 4:: Když můžeme ulehnout na rovné zemi, proč jsou nutné chýše a postele? Když si můžeme dát ruce pod hlavu, k čemu je nutný polštář? Když můžeme použít svých dlaní, proč je nutného tolik nádobí? Když je všude tolik pokrývek a kůry stromů, proč jsou nutné oděvy?

ТЕКСТ 5:: Нима на пътя не могат да се намерят скъсани дрехи? Нима дърветата, живеещи заради другите, вече не дават милостиня? Нима реките са пресъхнали и вече не напояват жадните? Нима входовете на планинските пещери са затворени, а Всемогъщият Бог вече не защитава отдалите се души? Тогава защо учените мъдреци ласкаят тези, които се опияняват от трудно спечелени богатства?

Sloka 5:: Což neleží na cestách roztrhané šaty? Což stromy, které jsou od toho, aby živily druhé, již nedávají milodary? Což řeky vyschly a nedají již vodu žíznivým? Jsou teď snad jeskyně v horách zavřené, nebo přestal snad nakonec Všemocný Pán chránit duše, které se Mu plně odevzdaly? Proč tedy učení mudrci chodí lichotit lidem, které omámil těžce vydobytý majetek?

ТЕКСТ 6:: Когато осъзнае това, човек трябва да служи на Свръхдушата, която благодарение на всемогъществото си се намира в неговото сърце. Тя е вечната, безкрайна и всесилна Божествена Личност и затова е крайната цел на живота. Като я обожава, човек може да отстрани причината за обусловеното си съществуване.

Sloka 6:: S tímto přesvědčením musí člověk sloužit Nadduši, všemohoucímu Pánu pobývajícímu v jeho srdci. Tento Pán je Všemocná Osobnost Božství, je věčný a neomezený, a proto je konečným životním cílem. Pouze když bude člověk uctívat Jeho, může odstranit příčinu podmíněného stavu bytí.

ТЕКСТ 7:: Кой друг, освен грубите материалисти, ще пренебрегне мислите за трансценденталното и ще се помами от нетрайните названия, когато вижда, че заради резултатите от дейностите си хората падат в реката на страданието?

Sloka 7:: Kdo jiný než hrubý materialista může zavrhnout takovou transcendentální myšlenku a držet se pouze nestálých jmen, když vidí, jak lidé tonou v řece utrpení, do které je strhly výsledky jejich vlastní práce?

ТЕКСТ 8:: Други се съсредоточават върху Личността на Бога, който се намира в областта на сърцето и чийто ръст не надвишава една педя. В четирите си ръце Богът държи лотос, колело от колесница, раковина и боздуган.

Sloka 8:: Ostatní se soustřeďují na Pána, Osobnost Božství, pobývajícího v těle v oblasti srdce, který měří pouze osm palců a ve čtyřech rukách drží lotos, kolo, lasturu a kyj.

ТЕКСТ 9:: Устата му изразява щастие, очите му са изтеглени като листенцата на лотосовия цвят, а дрехите му, жълти като шафранения прашец на цветето кадамба, са обшити със скъпоценни камъни. Всичките му украшения са направени от злато и са обсипани със скъпоценни камъни. На главата му има ослепително блестящ накит, а на ушите му – обици.

Sloka 9:: Jeho ústa vyjadřují Jeho štěstí, Jeho oči jsou rozevřené jako okvětní lístky lotosu a Jeho šaty, šafránově žluté barvy kadambového květu, jsou ozdobené drahocennými šperky. Všechny Jeho ozdoby jsou vyrobené ze zlata a posázené drahokamy. Má oslnivou přilbu a zářící náušnice.

ТЕКСТ 10:: Лотосовите му крака са стъпили в средата на лотосоподобното сърце на великите мистици. На гърдите му се вижда скъпоценният камък Каустубха, върху който е изобразено красиво теленце, а раменете му са обсипани със скъпоценни камъни. Цялото му тяло е украсено с гирлянди от свежи цветя.

Sloka 10:: Jeho lotosové nohy stojí na květu z lotosových srdcí velikých mystiků. Na Jeho hrudi je drahokam Kaustubha s rytinou nádherného telátka a další šperky má na Svých ramenou. Celý Jeho trup je ověnčen girlandou z čerstvých květů.

ТЕКСТ 11:: На кръста си Той носи богато украсен пояс, а по ръцете му има пръстени със скъпоценни камъни. Гривните по ръцете и по краката му, лъскавата му коса, падаща на синкави къдри, и прекрасното му усмихнато лице радват очите.

Sloka 11:: Na těle má nádherný vykládaný pás a Jeho ruce zdobí prsteny osázené drahými kameny. Jeho nákotníčky, Jeho náramky, Jeho navoněné vlasy, které se kadeří s modravým nádechem, a Jeho nádherná usměvavá tvář — to vše je velice příjemné.

ТЕКСТ 12:: Великодушните забавления на Бога, сияещият му поглед и усмихнатото му лице показват безкрайната му милост. Затова докато човек е в състояние да задържа ума си в медитация върху Бога, той трябва да съзерцава този негов трансцендентален образ.

Sloka 12:: Pánovy velkodušné zábavy a planoucí pohledy Jeho usměvavé tváře neustále naznačují Jeho rozsáhlá požehnání. Je proto třeba soustředit se na tuto transcendentální podobu Pána tak dlouho, dokud na Něho může být mysl meditací upnutá.

ТЕКСТ 13:: Медитацията трябва да започне от лотосовите нозе и постепенно да се издига към усмихнатото лице на Бога. Отначало човек трябва да съсредоточи вниманието си върху лотосовите нозе на Бога, след това върху неговите прасци, бедра и така да продължава нагоре. Колкото повече умът се концентрира върху отделните части от тялото на Бога, толкова повече се пречиства интелигентността.

Sloka 13:: Meditace má začít u lotosových nohou Pána a pokračovat k Jeho usměvavé tváři. Má se soustředit na lotosová chodidla, pak na lýtka, stehna a takto výš a výš. Čím více se mysl upne na různé části Pánova těla, tím více se očišťuje inteligence.

ТЕКСТ 14:: Докато не развие стремеж към любовно служене на Върховния Бог, чийто взор обхваща и трансценденталния, и материалния свят, материалистът трябва да медитира върху вселенската форма на Бога, завършвайки изпълнението на предписаните си задължения.

Sloka 14:: Dokud v sobě hrubý materialista nevyvine sklon k láskyplné službě Nejvyššímu Pánovi, který vidí transcendentální i hmotné světy, má po vykonání svých předepsaných povinností vzpomínat na vesmírnou podobu Pána a meditovat o ní.

ТЕКСТ 15:: О, царю, когато и да пожелае да напусне планетата на човешките същества, един йогӣ не трябва да се тревожи дали времето и мястото са подходящи, а трябва да седне удобно, да се успокои и като контролира жизнения си дъх, да подчини сетивата си на ума.

Sloka 15:: Ó králi, kdykoliv si yogī přeje opustit tuto planetu lidských bytostí, nemá mít rozpaky ohledně vhodného času a místa, ale má pohodlně a bez rozptýlení sedět, usměrňovat životní vzduch a myslí ovládat své smysly.

ТЕКСТ 16:: След това с помощта на чистата интелигентност човек трябва да потопи ума си в живото същество, а живото същество – в Свръхаза. По този начин напълно удовлетвореното живо същество постига равнището на върховното удовлетворение и прекратява всички други дейности.

Sloka 16:: Potom má yogī pomocí svojí neznečištěné inteligence pohroužit svoji mysl do živé bytosti a živou bytost pak pohroužit do Nejvyššího Já. Díky tomu se plně uspokojená živá bytost dostane do nejvyššího stádia spokojenosti a všech ostatních činností zanechá.

ТЕКСТ 17:: Тези, които са постигнали трансценденталното състояние лабдхопаша̄нти, не са подчинени на върховното господство на опустошителното време, макар че то управлява дори небесните полубогове, упълномощени да властват над материалните създания (а какво да говорим за полубоговете!). Те не са подчинени и на материалното добро, на страстта и на невежеството, нито дори на лъжливото его, на материалния Причѝнен океан и на материалната природа.

Sloka 17:: V onom transcendentálním stavu labdhopaśānti nemá nadvládu pustošící čas, který ovládá i nebeské polobohy zplnomocněné vládnout světským stvořením, natož pak samotní polobozi. Není tam ani hmotná kvalita dobra, ani vášně, ani nevědomosti; dokonce ani falešné ego, a není tam ani hmotný Oceán příčin, ani hmotná příroda.

ТЕКСТ 18:: Трансценденталистите се стремят да избягват всичко, което няма отношение към Бога, защото са познали върховното състояние, при което всичко е свързано с Виш̣н̣у, Върховния Бог. Затова чистият предан, намиращ се в пълна хармония с Бога, не усложнява излишно нещата, а постоянно обожава лотосовите нозе на Бога, приемайки ги дълбоко в сърцето си.

Sloka 18:: Transcendentalisté se chtějí vyhýbat všemu, co nemá spojitost s Bohem, protože znají nejvyšší stav existence, v níž má vše vztah k Nejvyššímu Pánu Viṣṇuovi. Čistý oddaný, který je v absolutním souladu s Pánem, proto nevytváří zmatek, ale každým okamžikem uctívá lotosové nohy Pána, které si vkládá do svého srdce.

ТЕКСТ 19:: Чрез силата на научното знание човек трябва да се установи в осъзнаването на Абсолюта и по този начин да потуши всичките си материални желания. След това трябва да напусне материалното си тяло, като запуши с пета въздушния проход (през който се изхвърлят изпражненията) и постепенно издига жизнения си дъх през шестте основни центъра.

Sloka 19:: Silou vědeckého poznání musí oddaný dosáhnout dobrého postavení v absolutní realizaci a tak být schopný odstranit všechny hmotné tužby. Pak se musí vzdát hmotného těla tím způsobem, že patou svojí nohy ucpe vzduchový otvor (kterým vychází stolice) a životní vzduch bude pozvedat postupně do šesti hlavních center.

ТЕКСТ 20:: Медитиращият предан трябва бавно да придвижи жизнения си дъх от пъпа към сърцето, оттам към гърдите, а после към основата на небцето. Той трябва да открие определените точки чрез интелигентността си.

Sloka 20:: Meditující oddaný má pomalu vytlačovat životní vzduch z pupku do srdce, ze srdce do hrudi a z hrudi k začátku patra. Správná místa má vyhledat za pomoci inteligence.

ТЕКСТ 21:: След това този бхакти йогӣ трябва да съсредоточи жизнения си дъх между веждите и като покрие седемте изхода, да се устреми към целта си – връщането вкъщи, обратно при Бога. Ако се е освободил от всички желания за материално наслаждение, той трябва да стигне до мозъчното отвърстие, и като прекъсне всички връзки с материята, да се отправи към Върховния.

Sloka 21:: Pak má bhakti-yogī vytlačit životní vzduch mezi obočí. Poté, když uzavřel sedm východů životního vzduchu, má být nadále rozhodnutý, že jeho cílem je jít zpátky domů, zpátky k Bohu. Nemá-li naprosto žádnou touhu po hmotném požitku, má dospět k lebečnímu otvoru, přetrhat veškerá pouta a takto odejít k Nejvyššímu.

ТЕКСТ 22:: Но ако той, о, царю, запази стремежа си към фините материални наслаждения: например желанието да постигне най-висшата планета, Брахмалока, да овладее осемте съвършенства, да пътува в космическото пространство заедно с ваиха̄ясите или да живее на някоя от милионите планети, тогава трябва да вземе със себе си материалния си ум и сетива.

Sloka 22:: Ó králi, pokud si však yogī zachovává touhu po vyšších hmotných požitcích, jako dostat se na nejvyšší planetu Brahmaloku, získat osm dokonalostí, cestovat vnějším prostorem s Vaihāyasy nebo nějaký blahobyt na jedné z miliónů planet, pak si musí svoji hmotnou mysl a smysly vzít s sebou.

ТЕКСТ 23:: Трансценденталистите се стремят да получат духовно тяло, затова благодарение на своето предано служене, отречения, мистични сили и трансцендентално знание безпрепятствено могат да се движат из материалните светове и извън пределите им. Вършителите на плодоносни дейности, грубите материалисти, са лишени от такава свобода на действие.

Sloka 23:: Transcendentalisté se zajímají o duchovní tělo a zásluhou své oddané služby, odříkání, mystických sil a transcendentálního poznání se mohou pohybovat uvnitř i vně hmotných světů bez omezení. Ploduchtiví pracovníci neboli hrubí materialisté tuto svobodu pohybu postrádají.

ТЕКСТ 24:: О, царю, когато по светещата Сушумн̣а̄ този мистик премине Млечния път, за да достигне най-висшата планета (Брахмалока), той се озовава най-напред на Ваишва̄нара, планетата на божеството на огъня, където напълно се пречиства от замърсяванията. След това се издига още по-високо, в кръга на Шишума̄ра, за да общува с Бог Хари, Божествената Личност.

Sloka 24:: Ó králi, když takový mystik prochází Mléčnou dráhou po svítící Suṣumṇě, aby dospěl na nejvyšší planetu Brahmaloku, jde nejprve na Vaiśvānaru, planetu boha ohně, kde se zcela zbaví veškerého znečištění, a pak jde ještě výš do okruhu Śiśumāra, aby navázal vztah s Pánem Harim, Osobností Božství.

ТЕКСТ 25:: Шишума̄ра е оста, около която се върти цялата вселена. Наричат я пъпът на Виш̣н̣у (Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у). Само йогӣте могат да излязат отвъд пределите на кръга Шишума̄ра и да достигнат планетата (Махарлока), където чистите святи личности, такива като Бхр̣гу, се наслаждават на живот, продължаващ 4 300 000 000 земни години. Дори святите личности, чието положение е трансцендентално, обожават тази планета.

Sloka 25:: Tato Śiśumāra je osou, kolem které se otáčí celý vesmír, a označuje se za pupek Viṣṇua (Garbhodakaśāyī Viṣṇua). Jedině yogī může jít nad tento okruh Śiśumāra a dosáhnout planety Maharloky, kde očištění světci jako je Bhṛgu žijí po 4 300 000 000 slunečních let. Tuto planetu uctívají i světci transcendentálního postavení.

ТЕКСТ 26:: Когато дойде време за окончателното унищожение на вселената (в края на живота на Брахма̄), от устата на Ананта (от дъното на вселената) изригва пламък. Йогӣте виждат как всички планети се превръщат в пепел. Тогава с летателни апарати, каквито използват великите и чисти души, те се отправят към Сатялока. Продължителността на живота на Сатялока се равнява на 15 480 000 000 000 години.

Sloka 26:: V době konečného zničení celého vesmíru (na konci Brahmova života) vychází z úst Ananty (ode dna vesmíru) ohnivé plameny. Yogī vidí, jak se všechny planety vesmíru pálí na prach, a proto letadlem, které užívají velké očištěné duše, odlétá na Satyaloku, kde život trvá 15 480 000 000 000 let.

ТЕКСТ 27:: На планетата Сатялока няма нито скръб, нито старост, нито смърт. Там няма никакви страдания и нищо не помрачава живота на обитателите ѝ, с изключение на това, че понякога съзнанието им ги кара да изпитват съчувствие към тези, които не познават пътя на преданото служене и са подложени на непреодолими страдания в материалния свят.

Sloka 27:: Na této planetě (Satyaloce) neexistuje zármutek, stáří ani smrt. Neexistuje tam žádná bolest, a proto ani žádná úzkost, s vyjímkou toho, že ve vědomí zdejších obyvatel se někdy rodí soucit s těmi, kteří nevědí o procesu oddané služby a jsou podrobeni nepřekonatelným strastem v hmotném světě.

ТЕКСТ 28:: След като достигне Сатялока, преданият получава способността да влезе без страх с финото си тяло в субстанция, която напомня грубото тяло. Така едно след друго той минава през съществуване в тела, изградени съответно от земя, вода, огън, светлина и въздух, докато най-накрая получи и етерно тяло.

Sloka 28:: Po dosažení Satyaloky oddaný získá zvláštní schopnost beze strachu vstoupit s jemnohmotným tělem do substance podobné hrubohmotnému tělu a takto postupně dospěje k jednotlivým úrovním existence, procházejíce sférou země, ohně, záře, vzduchu a nakonec éteru.

ТЕКСТ 29:: По този начин преданият се освобождава от фините обекти на сетивата: от аромата – чрез обонянието, от вкуса – чрез усещането на вкус, от обектите на зрението – чрез съзерцаването на форми, от осезаваното – с помощта на докосването, от звуковите вибрации – чрез приемане на етерна форма и, накрая, от органите на сетивата – чрез материалните дейности.

Sloka 29:: Takto se oddaný oprošťuje od jemných smyslových objektů: vůně (čicháním), chuti (chutnáním), pohledu (viděním tvarů), doteku (dotýkáním se) a vibrace v uších (přijetím éterické podoby) a nakonec smyslových orgánů (hmotnými činnostmi).

ТЕКСТ 30:: По този начин преданият преодолява грубите и фините обвивки и навлиза в областта на егото. На това равнище той неутрализира влиянието на материалните гун̣и на природата (страст и невежество) и получава его в гун̣ата на доброто. След това егото се разтваря в махат-таттва и той достига равнището на чистото себепознание.

Sloka 30:: Oddaný, který takto překonal hrubé a jemné podoby obalů, vstoupí na úroveň egoismu. V tomto stavu pak neutralizuje hmotné kvality přírody (nevědomost a vášeň) a dosáhne egoismu v dobru. Když pak všechen egoismus splyne s mahat-tattvou, oddaný přichází na úroveň čisté seberealizace.

ТЕКСТ 31:: Само пречистилите се души могат да постигнат съвършенството да общуват с Божествената Личност в пълно блаженство и удовлетворение, в естествената си позиция. Този, който може да си възвърне съвършенството на предаността, никога отново не изпитва влечение към материалния свят и не се връща в него.

Sloka 31:: Jedině očištěná duše může dosáhnout dokonalosti — stýkat se s Osobností Božství — a cítit tak naprostou blaženost a úplnou spokojenost ve svém přirozeném postavení. Nikdo z těch, kteří jsou schopni obnovit tuto dokonalost oddanosti, už není přitahován hmotným světem a nikdy se sem nevrací.

ТЕКСТ 32:: О, достойни Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, знай, че всичко, което казах в отговор на твоите разумни въпроси, напълно съответства на учението на Ведите и е извечна истина. Бог Кр̣ш̣н̣а сам разказа на Брахма̄ тези неща, защото бе доволен от служенето му.

Sloka 32:: Vznešený Mahārāji Parīkṣite, věz, že všechny mé odpovědi na tvé správné otázky odpovídají přesně učení Ved a jsou věčnou pravdou. Pán Kṛṣṇa toto vše Osobně vysvětlil Brahmovi, uspokojen jeho službou a náležitým uctíváním.

ТЕКСТ 33:: За тези, които се скитат в материалната вселена, няма по-благодатно средство за освобождение, отколкото прякото предано служене на Бог Кр̣ш̣н̣а.

Sloka 33:: Pro ty, kteří bloudí hmotným vesmírem, neexistuje žádný příznivější způsob osvobození, než to, co směřuje k přímé oddané službě Pánu Kṛṣṇovi.

ТЕКСТ 34:: Великата личност Брахма̄ изучи три пъти Ведите с огромно внимание и съсредоточеност. И след като ги изследва подробно, установи, че влечението към Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е съвършенството на религията.

Sloka 34:: Samotný Brahmā, který s velkou pozorností a soustředěním mysli studoval Vedy třikrát po sobě, nakonec došel k závěru, že připoutanost k Nejvyšší Osobnosti Božství Śrī Kṛṣṇovi je nejvyšší dokonalostí náboženství.

ТЕКСТ 35:: Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, се намира във всяко живо същество редом с индивидуалната душа. За този факт можем да съдим по способността си да виждаме и по това, че използваме интелигентността си.

Sloka 35:: Osobnost Božství Pán Śrī Kṛṣṇa se nachází v každé živé bytosti společně s individuální duší. To je možné vnímat a představit si podle nám dané schopnosti vidět a za pomoci inteligence.

ТЕКСТ 36:: О, царю, затова е толкова важно хората да слушат за Върховния Бог, Божествената Личност, да го възпяват и да го помнят, винаги и навсякъде.

Sloka 36:: Ó králi, je proto nutné, aby každá lidská bytost vždy a všude naslouchala o Nejvyšším Pánovi, Osobnosti Božství, oslavovala Ho a vzpomínala na Něho.

ТЕКСТ 37:: Тези, които пият със слуха си нектарното послание за Бог Кр̣ш̣н̣а, възлюбения на преданите, се освобождават от порочните си представи, че цел на живота е материалното наслаждение, и се връщат при Бога, обратно в лотосовите нозе на Божествената Личност.

Sloka 37:: Ti, kteří pijí ušima nektarové poselství o Śrī Kṛṣṇovi, milovaném Pánu oddaných, se očišťují od představ, že cílem života je hmotný požitek, a jdou tak zpátky k Bohu, k lotosovým nohám Osobnosti Božství.