И до днес сред индусите се пази обичаят след смъртта на някой роднините му да се къпят в Ганг или в някоя друга свещена река. Всеки член на семейството излива една кофа вода за заминалата душа и се присъединява към шествието, което водят жените. Преди повече от пет хиляди години Па̄н̣д̣авите също следвали това правило. Бог Кр̣ш̣н̣а също бил сред роднините, защото бил братовчед на Па̄н̣д̣авите.

В битката при Курукш̣етра се сражавали потомците на един и същи род и всички, които били засегнати от нея, били роднини – Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и братята му, Кунтӣ, Драупадӣ, Субхадра̄, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, Га̄ндха̄рӣ и снахите ѝ и пр. Всички основни жертви се намирали в някакви роднински връзки помежду си, затова семейната скръб била обща. Бог Кр̣ш̣н̣а също бил един от тях, като братовчед на Па̄н̣д̣авите и племенник на Кунтӣ, а също така и като брат на Субхадра̄. Затова Богът съчувствал еднакво на всички и както е редно в такива случаи, започнал да ги утешава.

Никое живо същество не може да промени законите, установени от Върховната Божествена Личност. Живите същества са вечно подчинени на всемогъщия Бог. Богът установява всички закони и порядки, които обикновено се наричат дхарма, религия. Човекът не може да създаде нито една религиозна заповед. Истинска религия – това е да се подчиняваме на заповедите на Бога. Те са изложени много ясно в Бхагавад-гӣта̄. Всички трябва да следват само него и неговите наставления. По този начин те ще бъдат щастливи и в материално, и в духовно отношение. Докато се намираме в материалния свят, сме длъжни да следваме волята на Бога, а ако по милостта му се измъкнем от клопката на материалния свят, тогава в това освободено състояние можем да отдаваме на Бога и трансцендентално любовно служене. В материалното състояние, в което се намираме, ние не можем да видим нито себе си, нито Бога, защото ни липсва духовно зрение. Но когато се освободим от материалното въздействие и приемем изначалната си духовна форма, ще можем непосредствено да видим както себе си, така и Бога. Мукти означава да изоставим материалните си схващания за живота и да възстановим изначалното си духовно положение. Следователно човешкият живот е предназначен единствено да ни даде възможност да се подготвим за тази духовна свобода. За зла участ, под влиянието на илюзорната материална енергия ние приемаме този жалък живот, продължаващ някакви си години, за вечното си съществувание и се заблуждаваме, че сме притежателите на така наречените родина, дом, земя, деца, съпруга, общество, богатство и пр. – на всички тези лъжливи образи, създадени от ма̄я̄ (илюзията). Подчинявайки се на ма̄я̄, ние се сражаваме един с друг, за да защитим тези си недействителни притежания. Когато проникваме все по-дълбоко в духовното знание, разбираме, че нямаме нищо общо с тези материални неща, и веднага се освобождаваме от материалните си привързаности. Съмненията, характерни за материалното съществувание, веднага могат да изчезнат, ако общуваме с преданите на Бога, които чрез трансценденталния звук могат да проникват до самите дълбини на обърканите ни сърца и наистина да ни помогнат да се освободим от скръбта и илюзията. Тук накратко се описва как да утешим тези, които са под влиянието на строгите материални закони, проявяващи се под формата на раждане, смърт, старост и болести – неразрешимите проблеми на материалното съществуване. Жертвите на войната – потомците на рода Куру – скърбели заради неумолимата смърт, а Богът ги утешавал, като се опирал на знанието.

В славните дни, предшестващи настъпването на епохата на Кали, бра̄хман̣ите, кравите, жените, децата и старците винаги получавали необходимата защита.

1. Защитата на бра̄хман̣ите поддържа институцията на варн̣ите и а̄шрамите, най-научнообоснованата цивилизация, която дава възможност на членовете си да постигнат духовния живот.

2. Защитата на кравите осигурява най-чудотворната храна – млякото, което подпомага развитието на фините тъкани на мозъка, необходими за постигането на висшите цели в живота.

3. Защитата на жените поддържа целомъдрието на обществото, в резултат на което се ражда добро поколение, което може да осигури мир, спокойствие и възход.

4. Защитата на децата предоставя на човека най-добрата възможност да се подготви за освобождение от материалното робство. Защитата на децата трябва да започне още от мига на зачатието им, чрез пречистващия обред гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра, който ознаменува началото на чистия живот.

5. Защитата на старците им дава възможност да се приготвят за по-добър живот след смъртта.

Тази система се основава на принципи, които водят човечеството към възход и благоденствие, за разлика от цивилизацията на лустросаните котки и кучета. Убийството на изброените невинни същества е абсолютно забранено; дори само като ги оскърби, човек съкращава живота си. В епохата на Кали тези същества не получават необходимата защита, затова продължителността на живота на сегашното поколение чувствително е намаляла. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че когато жените не са покровителствани, те загубват добродетелността си и това става причина за появата на нежелано потомство, варн̣а-сан̇кара. Да оскърбяваме една добродетелна жена, означава да скъсяваме продължителността на живота си. Дух̣ша̄сана, брат на Дурьодхана, оскърбил Драупадӣ, която била идеал за добродетелна жена, затова всички злодеи били застигнати от преждевременна смърт. Това са само някои от строгите закони на Бога, за които говорихме по-горе.

Тази шлока е своеобразно встъпление към описанието на ашвамедха-ягя, която извършил Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Важно е да отбележим, че Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира е сравнен с небесния цар. Небесният цар е десетки хиляди пъти по-богат от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, но славата на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не била по-малка. Причината за това е, че Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил чист предан на Бога. Единствено благодарение на милостта на Бога той се издигнал на висотата на небесния цар, като извършил само три яги, докато небесният цар бил извършил стотици. Това е преимуществото на предания. Богът се отнася еднакво към всички, но преданите му са по-прославени от останалите, защото постоянно са свързани с най-великото същество. Лъчите на слънцето се разпростират равномерно, но въпреки това винаги има места, в които цари мрак. Причина за това не е слънцето, а различната способност да се възприема светлината. Подобно на това тези, които напълно са се отдали на Бога, получават цялата му милост, която Той разпростира равномерно винаги и навсякъде.

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а бил кш̣атрия и не би трябвало да приема почести от бра̄хман̣ите, но всички бра̄хман̣и там, начело с Шрӣла Вя̄садева, знаели, че Той е Върховната Божествена Личност, и затова го обожавали. Богът отговорил на приветствията само за да спази установеното правило, че кш̣атриите трябва да се подчиняват на наставленията на бра̄хман̣ите. Макар че на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а навсякъде и винаги отдавали почитания като на Върховен Бог, Той никога не нарушил обичаите, утвърдени сред четирите разделения на обществото. Богът съзнателно спазвал всички обществени условности, за да могат в бъдеще другите да го следват.

Всички членове на семейството на Па̄н̣д̣авите изцяло се били оставили на закрилата на Бога, затова Той ги защитавал във всички обстоятелства. Богът се грижи за всички, но ако някой изцяло се уповава на него, за този човек Той полага по-особени грижи. Бащата е по-внимателен към невръстния си син, който е изцяло зависим от него.

Материалният свят е свят на двойствености, за разлика от абсолютните владения, в които цари единство. Двойственият свят е изграден от материя и дух, а абсолютният свят е изцяло духовен; там няма и сянка от материални качества. В двойствения свят всеки се опитва да стане господар на света, докато в абсолютния свят Богът е абсолютен Господар, а всички останали са абсолютни негови слуги. В света на двойственостите всеки завижда на останалите, а смъртта е неизбежна, защото съществува двойствеността материя – дух. Богът е единственото убежище, в което отдадените души могат да се освободят от страха си. Човек не може да се спаси от жестоките ръце на смъртта в материалния свят, ако не се отдаде в лотосовите нозе на Бога.

Това се случило след смъртта на Абхиманю, съпруга на Уттара̄. Като негова вдовица, Уттара̄ трябвало да го последва, но понеже носела в утробата си великия предан на Бога, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, тя била отговорна за безопасността му. Майката на детето носи голямата отговорност за защитата му, затова Уттара̄ не се смутила да каже това направо на Бог Кр̣ш̣н̣а. Тя била дъщеря на велик цар, съпруга на велик герой, ученичка на велик предан, а по-късно станала майка и на един достоен цар. Може да се каже, че ѝ било провървяло във всички отношения.

Богът е напълно безпристрастен, но въпреки това е особено благоразположен към преданите си, защото това е залог за всеобщо благополучие. Всички от рода на Па̄н̣д̣авите били предани, затова Богът искал те да управляват света. По тази причина Той лишил от власт хората на Дурьодхана и дал престола на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. По тази причина Той искал да защити и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който се намирал в утробата на майка си. Той не искал светът да се лиши от рода на Па̄н̣д̣авите, съвършените предани.

Брахма̄стрите са по-съвършени от ядрените оръжия. Ашваттха̄ма̄ пуснал брахма̄страта, за да убие Па̄н̣д̣авите – петимата братя начело с Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира – и единствения им внук, който се намирал в утробата на Уттара̄. Това показва, че брахма̄страта, която е по-могъща и по-съвършена от атомните оръжия, не е сляпа като атомните бомби. Когато избухнат, атомните бомби поразяват не само целта си, но и всичко около нея. Най-често жертви на атомните бомби стават невинни хора, защото това оръжие е неуправляемо. А брахма̄страта избира целта си и я поразява, без да причинява вреда на невинните.

Най-могъщото оръжие – брахма̄страта, пусната от Ашваттха̄ма̄ – напомняло ядрените оръжия, но предизвиквало по-силна радиация и топлинно излъчване. Брахма̄страта е плод на една по-развита и висша наука, плод на финия звук на мантрите, записани във Ведите. Още едно преимущество на това оръжие е, че то не е сляпо като ядрените оръжия, защото може да избере целта си и да порази само нея, без да засегне нищо друго. Ашваттха̄ма̄ го използвал, за да унищожи всички мъже от рода на Па̄н̣д̣авите. В известен смисъл това оръжие е по-опасно и от атомните бомби, защото прониква и в най-защитеното място и никога не пропуска целта си. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а знаел това и веднага взел собственото си оръжие, за да защити преданите си, които напълно се били посветили на него. В Бхагавад-гӣта̄ Богът категорично обещава, че преданите му никога няма да бъдат погубени. И Той постъпва съобразно с качеството или равнището на преданото служене на преданите си. Особено внимание тук заслужава думата ананя-вишая̄тмана̄м. Макар че били много велики воини, Па̄н̣д̣авите напълно се уповавали на защитата на Бога. Богът не се спира дори пред най-великите воини; Той може да ги унищожи в един миг. Когато видял, че Па̄н̣д̣авите няма да имат време да обезвредят брахма̄страта на Ашваттха̄ма̄, Той грабнал оръжието си, рискувайки дори да наруши клетвата си. Макар че битката при Курукш̣етра почти била завършила, Той не трябвало да използва личното си оръжие, защото бил дал такава клетва. Но обстоятелствата изисквали незабавни действия и това било по-важно от клетвата. Кр̣ш̣н̣а е известен повече като бхакта-ватсала, този, който обича преданите си, затова Той предпочел да остане бхакта-ватсала, вместо светски пуритан, който никога не нарушава тържествената си клетва.

Под формата си на Парама̄тма̄, негова пълна част, Върховният Повелител на мистичните сили може да се намира едновременно във всички сърца и дори в атомите. И така, намирайки се в тялото на Уттара̄, Той покрил плода, за да спаси Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и за да запази потомството на Маха̄ра̄джа Куру, който потомък бил и цар Па̄н̣д̣у. Синовете на Па̄н̣д̣у и на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра принадлежали към една и съща династия, чийто родоначалник бил Маха̄ра̄джа Куру, затова всичките се наричат Каурави. Но за да се различават двете семейства, синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра били наричани Каурави, а синовете на Па̄н̣д̣у – Па̄н̣д̣ави. Тъй като всички синове и внуци на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра загинали в битката при Курукш̣етра, последният син от династията тук е наречен син на Кауравите.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че брахмаджьоти, ослепителното трансцендентално сияние, се опира на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Иначе казано, яркото сияние, наречено брахма-теджас, не е нищо друго, освен лъчението на Бога, както слънчевите лъчи се излъчват от слънчевия диск. Затова макар че оръжието Брахма не можело да бъде победено с никакви материални средства, то не могло да устои на върховната сила на Бога. Брахма̄страта, пусната от Ашваттха̄ма̄, била обезвредена и победена от личната енергия на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. С други думи, Кр̣ш̣н̣а не се нуждае от ничия помощ, защото е абсолютен.

Дейностите на Бога винаги остават неразбираеми за живите същества с нищожните им умствени способности. За Върховния Бог няма нищо невъзможно, но на нас всичките му действия ни изглеждат необикновени. Затова Той винаги остава отвъд обсега на способността ни да разбираме. Богът е всемогъщата, всесъвършената Личност. Богът е абсолютно съвършен, за разлика от На̄ра̄ян̣а, Брахма̄, Шива, полубоговете и всички останали живи същества, които притежават само различни части от това съвършенство. Никой не може да превъзхожда Бога и никой не е равен на него. Никой не може да му съперничи.

Тук Кунтӣ е наречена сатӣ, добродетелна, заради чистата ѝ преданост към Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. По-нататък ще бъдат изложени молитвите ѝ към Бог Кр̣ш̣н̣а, в които тя разкрива сърцето си. Добродетелните предани на Бога не се обръщат към никое друго живо същество или полубог, дори да се намират в беда. Това било отличителна черта на цялото семейство на Па̄н̣д̣авите. Те не знаели никой друг, освен Кр̣ш̣н̣а, затова Богът винаги бил готов да направи всичко, за да им помогне, независимо от обстоятелствата. Такава е трансценденталната природа на Бога. Той откликва на доверието на предания. Затова човек трябва да търси помощ не при несъвършените живи същества или полубоговете, а да се обърне към Бог Кр̣ш̣н̣а, който може да спаси преданите си. Възвишените предани никога не молят Бога за помощ, Той сам им я дава с радост.

Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ добре знаела, че Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност, макар че играел ролята на неин племенник. Една толкова просветена жена не би могла да допусне такава грешка – да отдаде почитания на племенника си. Затова тя го нарекла изначалния пуруш̣а, който се намира отвъд материалния космос. Макар че живите същества също са трансцендентални, те не са нито изначални, нито непогрешими. Живите същества са склонни да попадат в плена на материалната енергия, но това никога не се случва с Бога. Затова във Ведите Той е описан като главното от всички живи същества (нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м). Тук Той отново е наречен ӣшвара, т.е. повелител. Живите същества или полубоговете, например Чандра или Сӯря, до известна степен също са ӣшвара, но нито един от тях не е върховен ӣшвара, висшият повелител. Висшият повелител е парамешвара, Свръхдушата. Той се намира както вътре във всичко, така и извън всичко. Макар че стоял пред Шрӣматӣ Кунтӣ като неин племенник, едновременно с това Той се намирал вътре у нея и у всички останали. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Богът казва: „Аз съм във всяко сърце и само благодарение на мен човек помни, забравя, знае и пр. Целта на всички Веди е да бъда познат Аз, защото Аз съм съставителят на Ведите и учителят на Веда̄нта“. Царица Кунтӣ потвърждава, че макар Богът да се намира у всички живи същества и извън тях, Той остава невидим. Може да се каже, че Богът е една загадка за обикновения човек. Царица Кунтӣ сама видяла, че Бог Кр̣ш̣н̣а стои пред нея, но в същото време бил влязъл и в утробата на Уттара̄, за да спаси плода ѝ от брахма̄страта на Ашваттха̄ма̄. Самата Кунтӣ не можела да проумее дали Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е всепроникващ или се намира на едно място. В действителност Той е и двете, но си запазва правото да не се разкрива на тези, които не са отдадени души. Завесата, която огражда Върховния Бог, е енергията ма̄я̄; тя контролира ограниченото зрение на непокорните души. Това се обяснява по-надолу.

В Бхагавад-гӣта̄ Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва, че неинтелигентните хора погрешно го мислят за обикновен човек като всички останали и затова му се присмиват. Тук царица Кунтӣ потвърждава това. Неинтелигентни са тези хора, които въстават срещу властта на Бога. Те се наричат асури. Асурите не могат да приемат властта на Бога. Когато Богът сам се появява сред хората като Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха или в изначалната си форма – Кр̣ш̣н̣а, – Той извършва много необикновени дела, които не са по силите на човека. Както ще открием в Десетата песен на това велико произведение, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а започнал да проявява свръхчовешките си дейности още от времето, когато лежал в скута на майка си. Той убил вещицата Пӯтана̄, макар че тя била намазала гърдите си с отрова, за да го погуби. Богът започнал да суче от гръдта ѝ като обикновено дете, но изсмукал и живота ѝ. После Той повдигнал хълма Говардхана, както момче вдига детско чадърче, и стоял така в продължение на няколко дена, за да предпази жителите на Вр̣нда̄вана. Това са някои от свръхчовешките дейности на Бога, описани в авторитетните ведически писания – Пура̄н̣ите, Итиха̄сите (историческите летописи) и Упаниш̣адите. Той оставил прекрасни наставления под формата на Бхагавад-гӣта̄. Той показал удивителни качества на доблестен воин, глава на семейство, учител и себеотречен мъдрец. Той е приет за Върховна Божествена Личност от такива авторитетни личности като Вя̄са, Девала, Асита, На̄рада, Мадхва, Шан̇кара, Ра̄ма̄нуджа, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, Джӣва Госва̄мӣ, Вишвана̄тха Чакравартӣ, Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ и всички останали в тази поредица. Самият Той е провъзгласил това на много места в автентичните писания. Но има една група хора с демонично настроен ум, които не желаят да признаят Бога за Върховната Абсолютна Истина. Това се дължи отчасти на ограничените им познания и отчасти – на тъпото им упорство, следствие от различни греховни действия в миналото и настоящето. Тези хора не могат да разпознаят Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а дори когато се намира пред тях. Друго препятствие е, че ония, които се доверяват преди всичко на несъвършените си сетива, не могат да осъзнаят, че Той е Върховният Бог. Тези личности приличат на съвременните учени. Те искат да узнаят всичко с помощта на експеримента. Но Върховната Личност не може да бъде узната чрез несъвършеното експериментално знание. Тук Богът е описан като адхокш̣аджа, което означава, че се намира отвъд възможностите на експерименталното знание. Всички наши сетива са несъвършени. Ние винаги искаме да видим всичко сами – но трябва да признаем, че можем да наблюдаваме нещата само при наличието на определени материални условия, които не са под наш контрол. Богът се намира отвъд пределите на сетивното възприятие. Царица Кунтӣ признава този недостатък на обусловените души, особено на жените, които не притежават силно развита интелигентност. За хората с по-ниска интелигентност трябва да има храмове, джамии или църкви, за да могат те да признаят властта на Бога и в тези святи места да слушат за него от знаещите хора. За неинтелигентните това начало на духовния живот е от голямо значение и само глупаците отричат необходимостта от такива места за обожание, които издигат духовното равнище на обикновените хора. За неинтелигентните да се покланят пред властта на Бога в храмовете, джамиите и църквите, е също толкова благотворно, колкото за напредналите предани да медитират върху него чрез активно служене.

Дори най-великите философи и мислители не могат да проникнат във владенията на Бога. В Упаниш̣адите се казва, че Върховната Истина, Абсолютната Божествена Личност, се намира отвъд мисловните способности дори на най-великия философ. Богът не може да бъде постигнат нито с велик ум, нито с голяма ерудиция. Може да го познае само този, който има милостта му. Другите могат да продължават да размишляват за него години наред – за тях Той ще си остане непознаваем. Тази истина е потвърдена от царицата, която тук играе ролята на наивна жена. По природа жените не могат да размишляват като философите, но пък получават благословията на Бога, защото веднага могат да повярват във върховенството и всемогъществото му и всеотдайно да му предложат почитанията си. Богът е толкова милостив, че дарява с особеното си благоволение не само великите философи. Той знае колко е искрен в намеренията си всеки човек. Именно затова религиозните церемонии обикновено събират повече жени. Във всяка страна и във всяка религиозна секта към религията проявяват по-голям интерес жените, отколкото мъжете. Това простодушно приемане на властта на Бога е по-действено от показния и неискрен религиозен фанатизъм.

По безпричинната и безкрайната си милост Богът, който е непостижим чрез материални средства, слиза на земята такъв, какъвто е, за да дари чистите си предани с изключителното си благоволение и да ограничи властта на демоничните хора. Царица Кунтӣ предпочита тази инкарнация (авата̄ра) на Бог Кр̣ш̣н̣а пред всички други, защото в този си облик Той е по-достъпен. В инкарнацията си като Ра̄ма Той останал царски син през целия си живот, но когато дошъл като Кр̣ш̣н̣а, макар че бил царски син, напуснал дома на истинските си родители (цар Васудева и царица Девакӣ) веднага след появяването си и се преместил в скута на Яшода̄ма̄йӣ, за да играе ролята на обикновено пастирче в благословената Враджабхӯми, осветена от детските му забавления. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а е по-милостив от Бог Ра̄ма. Несъмнено Той бил много добър и към брата на Кунтӣ Васудева и към семейството му. Ако Той не бе станал син на Васудева и Девакӣ, царица Кунтӣ нямаше да може да го нарича свой племенник и да се обръща към него с майчинска обич. Но Нанда и Яшода̄ били по-щастливи, защото можели да се наслаждават на детските забавления на Бога, които са по-привлекателни от всичките му други забавления. Няма нищо, което може да се сравни с детските забавления на Бога, показани във Враджабхӯми. Техен първообраз са вечните му развлечения в изначалната Кр̣ш̣н̣алока, която в Брахма сам̇хита̄ се описва като чинта̄ман̣и-дха̄ма. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а слязъл във Враджабхӯми с всичките си трансцендентални принадлежности и обкръжение. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху твърди, че никой не е по-щастлив от жителите на Враджабхӯми, и най-вече от пастирките, които отдали за удоволствието на Бога всичко, което имали. Забавленията му с Нанда и Яшода̄, с пастирите и особено с малките пастирчетата и кравите са причина Той да бъде наричан Говинда. Като Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а е особено благоразположен към бра̄хман̣ите и кравите, с което показва, че благополучието на човечеството зависи най-вече от брахминската култура и закрилата на кравите. Бог Кр̣ш̣н̣а не може да бъде удовлетворен, ако тези неща липсват.

По духовното тяло на Божествената Личност има символични знаци, които го отличават от всички останали тела. Тези знаци са присъщи само на тялото на Бога. Богът може да изглежда като един от нас, но Той винаги се откроява с особените знаци по тялото си. Шрӣматӣ Кунтӣ била жена и затова смятала себе си за недостойна да види Бога, защото жените, шӯдрите (работниците) и двиджа-бандху, пропадналите потомци на трите висши касти, не притежават необходимата интелигентност, за да могат да разберат трансценденталните въпроси, свързани с духовното име, слава, принадлежности и форми на Върховната Абсолютна Истина и всичко останало, отнасящо се до нея. Макар че тези хора не са достойни да проникнат в духовните дейности на Бога, те могат да го видят като арча̄-виграха. В този си облик Той идва в материалния свят, за да дари с благословията си падналите души, сред които са и гореспоменатите жени, шӯдри и двиджа-бандху. Тези паднали души не могат да виждат нищо отвъд пределите на материята, затова Богът милостиво влиза във всяка една от неизброимите вселени като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. От подобната на лотос вдлъбнатина в средата на трансценденталния му корем израства стъблото на лотосов цвят, върху който се ражда Брахма̄, първото живо същество във вселената. Затова Богът е наричан Пан̇каджана̄бхи. Бог Пан̇каджана̄бхи приема арча̄-виграха (трансцендентална своя форма), която може да бъде изградена от различни елементи – може да е създадена в ума, може да е направена от дърво, глина, метал, скъпоценни камъни, да е нарисувана с бои или върху пясък и пр. Тези форми на Бога винаги са украсени с гирлянди от лотосови цветове. В храма винаги трябва да цари атмосфера на спокойствие и умиротворение, за да бъдат привлечени разгорещените умове на неотдадените, които вечно са заети с материални спорове. Тези, които са се посветили на медитацията, обожават форма на Бога, създадена от ума. Богът е милостив дори към жените, шӯдрите и двиджа-бандху, ако те се съгласяват да посещават храма и да обожават различните форми на Бога, създадени за тях. Богомолците, които идват в храма, не са идолопоклонници, както твърдят невежите. Всички велики а̄ча̄рии са основавали такива храмове за благото на нискоинтелигентните. Човек не трябва да си мисли, че вече е надраснал равнището на храмовото обожание, докато всъщност си остава не по-добър от шӯдрите и от жените. Първо той трябва да гледа лотосовите нозе на Бога, след това постепенно да вдига погледа си към бедрата, кръста, гърдите и лицето му. Човек не трябва да се осмелява да гледа Бога в лицето, ако не се е научил да съзерцава лотосовите му нозе. Понеже била леля на Бога, Шрӣматӣ Кунтӣ не погледнала първо лотосовите му нозе, за да не го засрами. За да не го поставя в неудобно положение, тя веднага насочила погледа си над лотосовите му нозе, към кръста на Бога, постепенно вдигнала поглед към лицето му, а след това се върнала към лотосовите му нозе. Така с този кръг бил спазен необходимият ред.

Девакӣ, майката на Кр̣ш̣н̣а и сестра на цар Кам̇са, била хвърлена в затвора заедно със съпруга си, защото злият цар се боял, че ще бъде убит от осмия ѝ син (Кр̣ш̣н̣а). Кам̇са убил всички синове на Девакӣ, които се родили преди Кр̣ш̣н̣а, но Кр̣ш̣н̣а се спасил от тази участ, защото бил преместен в дома на Нанда Маха̄ра̄джа, който го осиновил. Кунтӣдевӣ и децата ѝ също били спасени от много опасности. Но към Кунтӣдевӣ Бог Кр̣ш̣н̣а показал по-голямо благоразположение – Той не спасил другите деца на Девакӣ, но запазил невредими всички синове на Кунтӣ. Той постъпил така, защото съпругът на Девакӣ, Васудева, бил жив, а Кунтӣдевӣ била вдовица и нямало никой друг, който да ѝ помогне, освен Кр̣ш̣н̣а. Това ни води до заключението, че Кр̣ш̣н̣а проявява по-голяма милост към преданите, които се намират в по-голяма опасност. Понякога Той излага чистите си предани на големи опасности, защото когато се почувстват безпомощни, те по-силно се привързват към Бога. А колкото по-силно се привързват към Бога, толкова повече напредват.

Тук са изброени цял ред опасности. Девакӣ изпаднала в тежко положение само веднъж, по вина на злия си брат; иначе животът ѝ не бил тежък. Но Кунтӣдевӣ и синовете ѝ години наред срещали изпитание след изпитание. Дурьодхана и хората му им причинявали много страдания, защото искали да се домогнат до царството. И всеки път Богът спасявал синовете на Кунтӣ. Веднъж в тортата на Бхӣма враговете сложили отрова, друг път запалили къщата на братята, направена от шеллак, трети път завлекли Драупадӣ на събранието на злите Каурави и се опитали да я оскърбят, като я разсъблекат гола. Богът я спасил, като направил сарито ѝ безкрайно дълго и привържениците на Дурьодхана не успели да видят голотата ѝ. Когато Па̄н̣д̣авите били прогонени в гората, Бхӣма трябвало да се бие с демона човекоядец Хид̣имба Ра̄кш̣аса, но Богът пак го спасил. И това не било всичко. След тези изпитания последвала великата битка при Курукш̣етра и Арджуна трябвало да се изправи срещу такива велики пълководци и могъщи воини като Дрон̣а, Бхӣш̣ма и Карн̣а. А накрая, когато всичко това отминало, синът на Дрон̣а̄ча̄ря пуснал брахма̄страта, за да убие детето в утробата на Уттара̄. Тогава Богът запазил жив единствения потомък на рода Куру – Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.

Обикновено нещастните, нуждаещите се, интелигентните и любознателните, които в миналото си са извършвали някакви благочестиви дейности, обожават Бога или поемат по този път. Другите, които се опитват да постигнат щастието само с греховете си, не могат да се доближат до Върховния, независимо кои са, защото илюзорната енергия ги заблуждава. Затова когато изпадне в беда, един благочестив човек няма друг избор, освен да потърси убежище в лотосовите нозе на Бога. Постоянното помнене на лотосовите нозе на Бога ни подготвя за освобождението от раждането и смъртта. Следователно дори когато ни сполетяват беди, трябва да ги посрещаме с радост, защото те ни дават възможност да помним Бога, а това означава освобождение.

Този, който е приел убежище в лотосовите нозе на Бога – най-подходящата лодка за прекосяването на океана на невежеството, – може да постигне освобождение толкова лесно, както се прескача следата, оставена от копитото на теленце. Такъв човек е достоен за обителта на Бога и с мястото, където опасностите дебнат на всяка крачка, не го свързва нищо.

В Бхагавад-гӣта̄ Богът нарича материалния свят опасно място, пълно със страдания и бедствия. Неинтелигентните хора се опитват да се приспособят към тези нещастия, без да знаят, че те са заложени в самата природа на това място. Те нищо не знаят за обителта на Бога, която е изпълнена с блаженство и където няма и следа от нещастие. Това означава, че здравомислещият човек не трябва да обръща внимание на неприятностите и нещастията в материалния свят, защото те ще продължават да се случват винаги и навсякъде. Като страда от неизбежните неприятности, човек трябва да напредва по пътя на духовното осъзнаване, защото това е смисълът на човешкия живот. Душата е трансцендентална към материалните бедствия, затова всички те са плод на илюзията. Човек може да сънува, че го разкъсва тигър и в съня си може да изкрещи. Но в действителност не съществуват нито тигърът, нито страданието – всичко е само сън. По същия начин всички страдания в живота могат да се нарекат сън. Ако някой получи щастието да влезе в съприкосновение с Бога чрез преданото служене, това ще бъде най-висшето постижение в човешкия му живот. Връзката с Бога чрез някой от деветте вида предано служене винаги е стъпка напред по пътя обратно към него.

Да си преуспяващ в материално отношение, означава да си се родил в аристократично семейство, да притежаваш голямо богатство, добро образование и красива външност. Всички материалисти като обезумели се стремят към тези материални богатства, които наричат прогрес на материалната цивилизация. Но когато човек ги постигне, той се опиянява от притежаването им и се преизпълва с неоснователна гордост. Такива самодоволни материалисти не могат да се обърнат към Бога искрено и да изрекат с чувство святото му име: „О, Говинда! О, Кр̣ш̣н̣а!“ В ша̄стрите се казва, че ако грешникът произнесе дори веднъж святото име на Бога, ще се освободи от толкова грехове, колкото дори не е в състояние да извърши. Такова е могъществото на святото име на Бога. В тези думи няма ни най-малко преувеличение. Святото име на Бога наистина притежава тази сила. Но много важно е качеството на обръщението. То зависи от чувствата, които изпитваме, произнасяйки святото име. Безпомощният човек ще произнесе святото име на Бога с много голямо чувство, но материално преуспяващият няма да бъде толкова искрен, когато произнася името на Бога. Може самодоволният материалист от време на време също да произнася святото име на Бога, но той не може да направи това с необходимото чувство. Следователно четирите опори на материалния прогрес: знатният произход, богатството, доброто образование и красивата външност – са своеобразни препятствия по пътя към духовния напредък. Материалната обвивка на чистата трансцендентална душа е външна черта, както високата температура е външен признак за болестта на тялото. Обикновено болния лекуват, като понижават температурата му, а не като я повишават. Понякога духовно издигнатите хора загубват материалните си притежания. Това не трябва да обезкуражава никого. Напротив, тази бедност е добър признак, точно като спадането на температурата. В живота си трябва да се стремим да намаляваме степента на материалното опиянение, което ни кара да продължаваме да се заблуждаваме за истинската цел на съществуването си. Хората, които са потънали в илюзията, не могат да достигнат царството на Бога.

Живото същество не може да съществува, без да притежава нищо. Затова то не може да поема отречения в истинския смисъл на думата. То се отказва от едно нещо, за да получи нещо друго, по-ценно. Студентът жертва детските си склонности, за да получи по-добро образование. Слугата напуска едно работно място, за да отиде на по-добро. По подобен начин преданите се отказват от материалния свят не заради самото отречение, а за да получат нещо съществено, което има духовна стойност. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, Сана̄тана Госва̄мӣ, Шрӣла Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ и още много други са се отказвали от светския разкош и от благоденствието в името на служенето на Бога. От материална гледна точка те са били преуспяващи хора. Госва̄мӣте били министри в правителството на Бенгал, а Шрӣла Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ бил син на един от от най-големите заминдари по това време. Но те са изоставили всичко, за да постигнат нещо по-висше от това, което са притежавали. Обикновено преданите нямат много материална собственост, но притежават една тайна съкровищница – лотосовите нозе на Бога. Има една хубава история за Шрӣла Сана̄тана Госва̄мӣ. Той притежавал философски камък, но го бил захвърлил на бунището. Един човек, който бил изпаднал в нужда, го взел, но после се почудил защо този безценен камък се търкаля на такова място. Тогава помолил Сана̄тана да му даде най-ценната си вещ и получил святото име на Бога. Акин̃чана означава този, който не може да даде нищо материално. Един истински предан, маха̄тма̄, никога не дава нищо материално, защото се е отказал от всяка материална собственост. Но той може да даде най-ценното, Божествената Личност; защото Богът е единствената собственост на истинския предан. Философският камък на Сана̄тана Госва̄мӣ, който се търкалял на боклука, всъщност не му принадлежал; иначе той нямаше да го държи там. Този пример често се дава на начинаещите предани, за да могат те да проумеят, че материалните желания и духовният напредък са несъвместими. Докато човек не се научи да вижда, че всичко около него е духовно и е свързано с Върховния Бог, той е длъжен да прави разлика между духа и материята. Макар че такъв духовен учител като Шрӣла Сана̄тана Госва̄мӣ може да вижда, че всичко е духовно, той ни дава този пример, защото самите ние нямаме духовно зрение.

Усъвършенстването на материалния начин на виждане, т.е. прогресът на материалната цивилизация, е сериозно препятствие пред духовното развитие. Материалният прогрес оковава живото същество във веригите на материалното тяло, а това причинява всевъзможни материални страдания. Този материален напредък се нарича анартха – нещо, което е ненужно. И това наистина е така. На съвременното равнище на материален прогрес хората използват червило за петдесет цента и още куп излишни вещи, рожба на материалното им схващане за живота. Когато вниманието на човек се отклонява от толкова много ненужни неща, той пропилява човешката си енергия напразно, без да постигне духовното познание, което е най-важното нещо в човешкия живот. Опитът да се отиде на луната е друг пример за безсмислено изразходвана енергия – защото дори да бъде успешен, това няма да разреши проблемите на живота. Преданите на Бога са акин̃чана, защото всъщност не притежават нищо материално. Материалната собственост е създадена от трите проявления на материалната природа. Тя изтощава духовната енергия, затова колкото по-малко материални неща притежава човек, с толкова по-големи възможности за духовен напредък разполага.

Върховната Божествена Личност няма пряка връзка с материалните дейности. Всички дейности и постъпки на Бога, дори и в материалния свят, са духовни и не са обвързани с проявленията на материалната природа. Богът казва в Бхагавад-гӣта̄, че всичките му дейности са трансцендентални, дори и появяването и напускането му на материалния свят, и този, който знае това съвършено, не се ражда отново в материалния свят, а се връща обратно при Бога.

Материалната болест се поражда от влечението към материалната природа и желанието за господстване над нея. Това влечение е следствие от взаимодействието на трите проявления на природата, но нито Богът, нито преданите са привързани към това измамно наслаждение. Затова Богът и преданите са нивр̣тта-гун̣а-вр̣тти. Върховният Бог е съвършеният нивр̣тта-гун̣а-вр̣тти, защото никога не изпитва влечение към проявленията на материалната природа. Но живите същества имат такава склонност. Някои от тях са пленени в капана на материалната природа.

Тъй като Богът принадлежи на преданите си, а преданите му на свой ред принадлежат на него, несъмнено преданите са над проявленията на материалната природа. Това е естествено заключение. Тези чисти предани се различават от ония, в чиято преданост има примеси и които се обръщат към Бога, за да облекчат страданията си, да се избавят от нужда, обръщат се към него от любопитство или под влияние на философските разсъждения. Чистите предани и Богът са трансцендентално привързани един към друг. На останалите Богът не може да отвърне с взаимност. Затова Той е наричан а̄тма̄ра̄ма – този, който намира удовлетворение в самия себе си. Той е себеудовлетворен и е господар на всички монисти, които искат да се слеят с битието му. Те проникват в личното сияние на Бога, наречено брахмаджьоти, а преданите проникват в трансценденталните забавления на Бога, които в никакъв случай не трябва да бъдат смятани за материални.

Кунтӣдевӣ знаела, че Кр̣ш̣н̣а не ѝ е нито племенник, нито обикновен потомък на рода на баща ѝ. Тя много добре знаела, че Кр̣ш̣н̣а е изначалният Бог, който живее във всички сърца като Парама̄тма̄, Свръхдушата. Друго име на аспекта Парама̄тма̄ на Бога е ка̄ла, вечното време. Вечното време е свидетел на всичките ни дейности – и добри, и лоши – и предопределя следствията им. Безсмислено е да твърдим, че не знаем защо и за какво страдаме. Ние може да сме забравили прегрешенията, заради които страдаме сега, но Парама̄тма̄ е постоянен наш спътник и знае всичко – минало, настояще и бъдеще. И тъй като Бог Кр̣ш̣н̣а, или Парама̄тма̄, предопределя действията и следствията им, Той е и върховният повелител. Дори тревичка не може да помръдне без разрешението му. Живите същества получават толкова свобода, колкото заслужават, и когато злоупотребят с нея, страдат. Преданите на Бога не злоупотребяват със свободата си, затова са добри синове на Бога. Останалите, които злоупотребяват със свободата си, се излагат на страдания, предопределени от вечната ка̄ла. Ка̄ла носи на обусловените души както щастие, така и страдание. Всичко е предопределено от вечното време. Както нещастията ни сполетяват, въпреки че не ги желаем, така неочаквано може да ни се усмихне и щастието, защото всичко е предопределено от ка̄ла. Следователно никой не е нито приятел, нито враг на Бога. Всички страдат или се наслаждават на това, което им изпраща собствената им съдба. В процеса на обществените взаимоотношения живите същества сами определят съдбата си. Тук всички искат да господстват над материалната природа. По този начин всеки сам изгражда съдбата си, под надзора на Върховния Бог. Той е всепроникващ и затова може да вижда дейностите на всеки. И тъй като Богът няма нито начало, нито край, Той се нарича ка̄ла, вечното време.

Богът разпределя милостта си към падналите души по еднакъв начин. Той не е враждебно настроен към никого. Самата представа, че Божествената Личност е човешко същество, заблуждава. Забавленията на Бога само изглеждат като развлеченията на хората, но в действителност са трансцендентални и са лишени и от най-малката следа от материални замърсявания. Разбира се, добре е известно, че Богът е особено благосклонен към чистите си предани, но Той всъщност е напълно безпристрастен, както слънцето. Поглъщайки слънчевите лъчи, понякога дори камъните стават скъпоценни. Но слепецът никога не вижда слънцето, макар върху него да пада достатъчно слънчева светлина. Мракът и светлината са две противоположни явления, което обаче не означава, че слънцето разпределя лъчите си с пристрастие. Слънчевите лъчи са достъпни за всеки, но всеки има различна способност да ги възприеме. Глупавите хора мислят, че преданото служене ласкае Бога, затова чрез него човек може да завоюва особената милост на Бога. Но чистите предани, които отдават на Бога трансцендентално любовно служене, не са търговци. Търговската къща прави услуги само срещу заплащане. Чистите предани не служат на Бога по този начин, затова Той ги дарява с цялата си милост. Страдащите, нуждаещите се, любознателните и философите установяват с Бога временна връзка, за да постигнат определена своя цел. Когато осъществят целта си, те прекъсват отношенията си с Бога. Ако един страдащ човек е поне малко благочестив, той се моли на Бога за спасение. Но когато положението му се облекчи, в повечето случаи той спира да се интересува от връзката си с Бога. Милостта на Бога е достъпна за него, но той не иска да я вземе. В това се състои разликата между чистите предани и тези, чието предано служене не е освободено от други примеси. Смята се, че хората, които напълно отхвърлят служенето на Бога, се намират в непрогледен адски мрак; хората, които молят Бога за помощ само когато са в нужда, приемат милостта му частично, а тези, които напълно са се отдали на служене на Бога, получават цялата му милост. Дали ще приеме милостта на Бога или не, това зависи от живото същество, а не от „пристрастието“ на всемилостивия Бог.

Когато с помощта на всемилостивата си енергия Богът идва в материалния свят, Той играе ролята на човешко същество и затова изглежда, че е пристрастен единствено към преданите си. Но истината не е такава. Въпреки това привидно пристрастие Той раздава милостта си еднакво на всички. Всички, които загинали на бойното поле Курукш̣етра в присъствието на Бога, получили освобождение, без дори да са развили необходимите за това качества. Смъртта в присъствието на Бога пречиства отиващата си душа от последиците на всичките ѝ грехове и умиращият получава място някъде в трансценденталната обител. Ако човек се изложи на слънчевите лъчи, независимо по какъв начин, ще изпита благотворното въздействие на топлината и на ултравиолетовото им излъчване. Можем да направим заключението, че Богът никога не е пристрастен. Обикновените хора грешат, когато мислят, че Той е пристрастен.

Трансценденталните забавления на Бога не само объркват хората, но и на пръв поглед са противоречиви. Иначе казано, те са неразбираеми за ограничените умствени способности на хората. Богът е Свръхдушата, която господства над цялото битие, но въпреки това Той се появява като глиган сред животните, под формата на човешко същество – като Ра̄ма, Кр̣ш̣н̣а и пр., – под формата на р̣ш̣и като На̄ра̄ян̣а и като риба сред водните обитатели. И при все това се казва, че Той е нероден и не е длъжен да прави нищо. В шрути мантрите се казва, че Върховният Брахман няма никакви задължения. Никой не е равен на него, нито някой може да го превъзхожда. Той притежава многообразни енергии и всичко се извършва по съвършен начин от естествено действащата му сила, знание и дейности. Това несъмнено доказва, че действията, формите и делата на Бога са непроницаеми за ограничените ни мозъци. Тъй като Той е неимоверно могъщ, за него няма нищо невъзможно. Затова никой не може да го разбере напълно; всичките му действия объркват обикновените хора. Той не може да бъде постигнат с помощта на ведическото знание, но чистите предани го разбират с лекота, защото имат с него много близки отношения. Затова преданите знаят, че макар да се появява сред животните, Той не е животно, нито е човек, р̣ш̣и или риба. Той винаги и навсякъде си остава Върховният Бог.

Тази шлока още веднъж показва как забавленията на Върховния Бог могат да смутят и объркат хората. Както вече обяснихме, Върховният Бог си остава Върховен във всички обстоятелства. Тук се дава пример за това, как Богът може да остане Върховен и в същото време да се превърне в играчка в ръцете на чистите си предани. Чистите предани служат на Бога, водени единствено от чистата си любов към него, и в същото време те забравят за положението му на Върховен Бог. Върховният Бог също приема с по-голямо удоволствие това спонтанно служене, предизвикано от чиста любов, лишено от почтителното благоговение и страхопочитание. Преданите обожават Бога с благоговение, но Той е особено доволен, когато от чиста привързаност и любов те смятат, че Той им е подчинен. Такъв е духът на забавленията на Бога в изначалната обител Голока Вр̣нда̄вана. Приятелите на Кр̣ш̣н̣а мислят, че Той е един от тях. Те не мислят, че Той заслужава някаква особена почит. Родителите на Бога, които са чисти предани, виждат в него само детето си. Богът приема наказанията от страна на родителите си с по-голяма радост, отколкото всички молитви и ведически химни. Упреците на годениците му му доставят по-голяма наслада от ведическите химни. Когато Бог Кр̣ш̣н̣а бил в материалния свят, за да заплени обикновените хора с вечните си забавления в трансценденталните владения на Голока Вр̣нда̄вана, Той показал несравним пример за подчинение на осиновителката си Яшода̄. Богът често, като всяко палаво дете, опустошавал запасите от масло на майка Яшода̄, като чупел делвите и раздавал маслото на другарчетата си, включително и на забележителните маймуни на Вр̣нда̄вана, които не пропускали случая да се възползват от щедростта му. Веднъж майка Яшода̄ видяла това и от чиста любов се престорила, че иска да накаже трансценденталното си дете. Тя взела едно въже и заплашила Бога, че ще го върже, както обикновено правят родителите. Като видял въжето в ръцете ѝ, Богът навел глава и заплакал като истинско дете, а сълзите, които се стичали по бузите му, размили черния грим, който украсявал прекрасните му очи. Кунтӣдевӣ обожава този образ на Бога, защото осъзнава изключителното му положение. От Бога се бои дори самият олицетворен страх, но въпреки това сега Той се уплашил от майка си, която искала да го накаже като обикновено непослушно дете. Кунтӣ съзнавала върховното положение на Кр̣ш̣н̣а, а Яшода̄ – не. Затова Яшода̄ се намира на по-издигнато равнище от Кунтӣ. Майка Яшода̄ била получила Бога като син и Той я накарал напълно да забрави, че детето ѝ е самият Бог. Ако майка Яшода̄ съзнаваше възвишеното положение на Бога, тя нямаше да бърза да го накаже. Но Той я накарал да забрави положението му, защото искал да се покаже пред любещата си майка като истинско дете. Тази обмяна на любов между майката и сина била толкова естествена, че Кунтӣ изпадала в недоумение, като си припомняла сцената, и не ѝ оставало нищо друго, освен да възхвалява трансценденталната синовна любов. По косвен начин тя възхвалявала неповторимата любов на майка Яшода̄, с която тя управлявала като свое любимо дете дори всемогъщия Бог.

Тъй като появяването на Бога в материалния свят обърква всички, за раждането на Неродения има най-различни мнения. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че се ражда в материалния свят, макар че е Господарят на всички творения и е нероден. Така че не можем да отречем раждането на Неродения, защото Той сам свидетелства за него. Но съществуват различни мнения за причините, поради които Той се ражда. Те също са изложени в Бхагавад-гӣта̄. Той се появява чрез вътрешната си енергия, за да възстанови принципите на религията, да защити благочестивите и да унищожи неблагочестивите. Това е мисията на появяването на Неродения. Но въпреки това се казва, че Богът дошъл, за да прослави благочестивия цар Юдхиш̣т̣хира. Несъмнено заради благото на всички Бог Кр̣ш̣н̣а искал да установи над света властта на Па̄н̣д̣авите. Когато светът се управлява от благочестив цар, хората са щастливи. Когато владетелят е неблагочестив, хората са нещастни. В епохата на Кали управниците най-често са грешници и затова хората непрекъснато страдат. Но в демократичното общество неблагочестивите граждани сами избират този, който да ги управлява, затова не могат да обвиняват никого за нещастието си. Маха̄ра̄джа Нала също бил прочут като велик и благочестив цар, но не бил свързан с Бог Кр̣ш̣н̣а. Затова Богът трябвало да прослави Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Богът вече бил прославил цар Яду, като се появил в рода му. Макар че се нарича Я̄дава, Ядувӣра, Ядунандана и пр., Той е свободен от подобни обвързаности. Той може да бъде сравнен със сандаловото дърво, което расте в малайските планини. Дърветата могат да растат навсякъде, но понеже сандаловите дървета растат предимно в малайските планини, името им се свързва с тези планини. Можем да направим заключението, че Богът е вечно нероден, като слънцето, но въпреки това се появява, както слънцето изгрява на източния хоризонт. Както слънцето не принадлежи само на изтока, така и Богът не е син на никого, а напротив, баща на всичко, което съществува.

Казва се още, че в миналия си живот като Сутапа̄ и Пр̣шни Васудева и Девакӣ се подложили на сурови отречения, за да получат Бога за свой син, и в резултат от тези отречения Богът се появил като техен син. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че Богът се появява за благото на всички хора по света и за да унищожи асурите – атеистите и материалистите.

Брахма̄, първото живо същество, родено веднага след сътворението, е син на самия На̄ра̄ян̣а. Най-напред На̄ра̄ян̣а във формата си на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у влязъл в материалната вселена. Материята не може да твори, ако не се намира в съприкосновение с духа. Този принцип действа от самото начало на творението. Върховният Дух влязъл във вселената и върху лотосовия цвят, който израснал от трансценденталния корем на Виш̣н̣у, се родил Брахма̄, първото живо същество. Затова Виш̣н̣у се нарича още Падмана̄бха. Брахма̄ се нарича а̄тма-бхӯ, защото бил роден от самия баща, без Той да влиза в съприкосновение с майка Лакш̣мӣджӣ за това. Тя се намирала до На̄ра̄ян̣а и му служела, но На̄ра̄ян̣а заченал Брахма̄, без да се докосва до нея. Такова е всемогъществото на Бога. Този, който от глупост смята, че На̄ра̄ян̣а е като останалите живи същества, трябва да се поучи от посочения факт. На̄ра̄ян̣а не е обикновено живо същество. Той е самата Върховна Божествена Личност и всяка част от трансценденталното му тяло притежава способностите на всички останали сетива. Обикновеното живо същество зачева децата си чрез полово сношение. То не може да направи това по никакъв друг начин, освен по този, който е предопределен за него. Но На̄ра̄ян̣а е всемогъщ и не е обвързан с никакви състояния на енергията. Той е съвършен и е свободен чрез разнообразните си енергии да прави всичко с лекота и съвършенство. Затова Брахма̄ бил син само на баща си; той не бил полаган в утробата на майка. Затова той се нарича а̄тма-бхӯ. Брахма̄ отговаря за по-нататъшното сътворяване на вселената, което е вторично отражение на енергията на Всемогъщия. В тази вселена има една трансцендентална планета, наречена Шветадвӣпа, която е обител на Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, аспекта Парама̄тма̄ на Върховния Бог. Когато във вселената има някакви затруднения, които управляващите полубогове не могат да разрешат, те се обръщат към Брахма̄джӣ, а ако не може сам да им помогне, той се обръща за съвет към Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и го моли да се появи инкарнация, която да отстрани възникналите трудности. Такъв проблем възникнал, когато управлявали Кам̇са и други демони – земята изнемогвала под бремето на греховете им. Брахма̄джӣ и останалите полубогове се молили на брега на океана Кшӣродака и получили отговор, че Кр̣ш̣н̣а ще дойде като син на Васудева и Девакӣ. Затова някои хора казват, че Богът се е появил в отговор на молитвите на Брахма̄джӣ.

В Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄ Богът потвърждава, че се появява във всеки милениум, за да възстанови религиозните принципи. Религията е установена от Върховния Бог. Никой не може да измисли нов вид религия, въпреки че това е на мода сред някои амбициозни хора. Истинска религия означава да се приеме върховната власт на Бога и да му се отдава служене от спонтанна любов. Живото същество не може да не служи, защото това е заложено в природата му; то е създадено за това. Единственото предназначение на живото същество е да отдава служене на Бога. Богът е велик, а живите същества са му подчинени. Следователно дългът на живите същества е да служат единствено на Бога. За съжаление, поради погрешните си схващания заблудените живи същества стават слуги на сетивата и на материалните си желания. Тези желания се наричат авидя̄, невежество. Заради тези си желания живото същество крои различни планове за материално наслаждение, в основата на което стои извратеният полов живот. Така то се заплита в кръговрата на раждането и смъртта, като под надзора на Върховния Бог преминава през различни тела и планети. Докато човек не разкъса оковите на това невежество, няма да може да се освободи от трите вида страдания в материалния живот. Такъв е законът на природата.

Но Богът е по-милостив към страдащите живи същества, отколкото те могат да предполагат, и от безпричинна милост идва при тях и възстановява принципите на преданото служене, което включва слушане, възпяване, помнене, служене, обожаване, молене, сътрудничество и отдаване. Следването на всички гореспоменати принципи или само на някой от тях може да помогне на обусловената душа да се измъкне от мрежите на невежеството и да се освободи от всички материални страдания, които сама си създава под влияние на илюзията на външната енергия. Богът е дал на живите същества тази необикновена милост, като се е появил като Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху.

Върховният Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е недостъпен за сегашното ни обусловено зрение. За да може да го види, човек трябва да промени зрението си, като качествено измени живота си и го изпълни със спонтанна любов към Бога. Когато Шрӣ Кр̣ш̣н̣а лично бил на земята, много малко хора могли да го видят като Върховната Божествена Личност. Материалистите като Ра̄ван̣а, Хиран̣якашипу, Кам̇са, Джара̄сандха и Шишупа̄ла се намирали на много високо равнище от гледна точка на материалните богатства и постижения, но не можели да оценят правилно присъствието на Бога. Затова дори Богът да се намира пред очите ни, ако не притежаваме необходимото зрение, няма да можем да го видим. Това необходимо качество можем да развием единствено в процеса на преданото служене, което започва със слушането на разказите за Бога от достоверни източници. Бхагавад-гӣта̄ е широко известно произведение, което всички слушат, пеят, повтарят и пр., но въпреки това понякога хората, които правят това, не могат да видят Бога. Проблемът е в това, че много важен е първият принцип, шраван̣а. Ако слушаме за Бога от достоверен източник, процесът ще действа много бързо. Но обикновено хората слушат неавторитетни тълкуватели. Те могат да притежават блестящи академични познания, но понеже не следват принципите на преданото служене, да се слуша от тях, е чиста загуба на време. Понякога те тълкуват текстовете своеволно, за да ги нагодят към собствените си идеи. И така, на първо място човек трябва да избере знаещ и авторитетен проповедник, когото да слуша. Когато процесът на слушането се усъвършенства, всички останали процеси на преданото служене по естествен начин също се усъвършенстват.

Богът има най-различни трансцендентални дейности и всяка една от тях може да донесе желания резултат, но само при условие че процесът на слушане е съвършен. В Бха̄гаватам описанието на дейностите на Бога започва с отношенията му с Па̄н̣д̣авите. Други от забавленията му са свързани с взаимоотношенията му с асурите и т.н. А Десета песен е посветена на възвишените му отношения с гопӣте, спътничките му в любовните му забавления, а също така и със съпругите му в Два̄рака̄. Богът е абсолютен, затова всичките му взаимоотношения имат единна трансцендентална природа. Но понякога хората, тъй като следват неавторитетния процес на слушане, проявяват по-голям интерес към описанията на дейностите му с гопӣте. Тази склонност издава само похотливите желания на слушателя и истинският разказвач никога не поощрява такъв вид слушане. Човек трябва да слуша за дейностите на Бога от самото им начало, в последователността, в която са изложени в Шрӣмад Бха̄гаватам и в другите писания, и това ще му помогне да се развива и постепенно да достигне съвършенство. Затова човек не трябва да смята, че отношенията на Бога с Па̄н̣д̣авите са по-маловажни от отношенията му с гопӣте. Той винаги трябва да помни, че Богът е трансцендентален към всякакви материални привързаности. Във всички гореспоменати взаимоотношения Богът е главното действащо лице и слушането на разказите за него, за преданите му или за противниците му подпомага развиването на духовния живот. Казано е, че всички Веди, Пура̄н̣и и други писания са създадени, за да може човек да възстанови взаимоотношенията си с Бога. Слушането на всички тези писания е от изключително значение.

Па̄н̣д̣авите били много щастливи, защото въпреки добрата си съдба изцяло се уповавали на милостта на Бога. В материалния свят да зависиш от милостта на някого, е признак на голяма несполука, но в трансценденталните взаимоотношения с Бога да зависиш напълно от него – това е най-голямото щастие. Материалната болест е резултат от стремежа към пълна независимост. Но жестоката материална природа не позволява на никого да стане независим. Безполезния си илюзорен опит да станат независими от строгите закони на природата хората наричат материален прогрес на експерименталното знание. Всичко в материалния свят се основава на тези измамни опити за постигане на независимост от природните закони. Като се започне от Ра̄ван̣а, който искал да построи стълба до райските планети, и се стигне до сегашната епоха, хората постоянно се опитват да преодолеят законите на природата. Сега те се опитват да достигнат далечните планетарни системи с помощта на електронни и механични средства. Но най-висшата цел на човешката цивилизация е упоритият труд под ръководството на Бога и постигането на пълна зависимост от него. Най-висшето постижение на съвършената цивилизация е хората да работят всеотдайно и в същото време да се уповават изцяло на Бога. Па̄н̣д̣авите по съвършен начин следвали принципите на тази цивилизация. Те напълно зависели от добрата воля на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, но не били лениви безделници, които злоупотребяват с милостта му. Те притежавали прекрасни лични качества и били ненадминати в дейностите си. Но въпреки това винаги търсели милостта на Бога, защото знаели, че всяко живо същество е зависимо по природа. Следователно съвършенството на живота е да станем зависими от волята на Бога и да се откажем от въображаемата си независимост в материалния свят. Тези, които се стремят към измамната независимост, се наричат ана̄тха, лишени от покровител, докато тези, които напълно зависят от волята на Бога, се наричат сана̄тха, такива, които имат защитник. Хората трябва да се опитат да станат сана̄тха, за да бъдат винаги защитени от неблагоприятните условия в материалното битие. Под влияние на външната материална природа те се заблуждават и забравят, че материалното съществуване е един сложен лабиринт. Затова Бхагавад-гӣта̄ (7.19) учи, че след много, много раждания някой получава щастието да разбере, че Ва̄судева е всичко и че най-добрият път в живота е човек напълно да му се отдаде. Това е отличителната черта на маха̄тмите. Всички членове на семейството на Па̄н̣д̣авите били маха̄тми, които били глава на семейство. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира стоял начело на тези маха̄тми, а царица Кунтӣ им била майка. Затова наставленията на Бхагавад-гӣта̄ и на всички Пура̄н̣и, особено на Бха̄гавата Пура̄н̣а, са неизменно свързани с историята на тези маха̄тми, Па̄н̣д̣авите. За тях раздялата с Бога била като изваждането на рибата от водата. Затова Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ чувствала тази раздяла като удар от мълния и всичките ѝ молитви имали една цел – да се опита да убеди Бога да остане с тях. Макар че в битката при Курукш̣етра вражеските царе били убити, синовете и внуците им на свой ред можело да се разправят с Па̄н̣д̣авите. Не само Па̄н̣д̣авите били заобиколени от врагове; ние всички постоянно се намираме в подобни обстоятелства и най-добрият път в живота е напълно да се предадем на волята на Бога и с негова помощ да преодолеем всички трудности на материалното битие.

Кунтӣдевӣ разбирала добре, че Па̄н̣д̣авите съществуват само благодарение на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Те имали добро име и слава и били водени от великия цар Юдхиш̣т̣хира, който е олицетворение на нравствеността, а Я̄давите били техни могъщи съюзници, но без покровителството на Бог Кр̣ш̣н̣а те не представлявали нищо, както сетивата на тялото са безпомощни, ако не ги води съзнанието. Никой не трябва да се гордее с позициите, властта и славата си, ако не го води милостта на Върховния Бог. Живите същества винаги са зависими от някого и в крайна сметка зависят от самия Бог. Можем да измисляме най-различни материални средства за защита, като усъвършенстваме материалните си познания, но без ръководството на Бога всички тези изобретения ще търпят поражение, колкото и надеждни и ефективни да изглеждат.

Върху стъпалата на Бога има знаци, които го отличават от всички други живи същества. На стъпалата му са изобразени знаме, мълния, пръчка за подкарване на слонове, чадър, лотос, диск и пр. Те се отпечатват в меката прах, когато Богът стъпва по земята. Земята на Хастина̄пура била белязана с тези знаци, когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а бил при Па̄н̣д̣авите, и благодарение на стъпките на Кр̣ш̣н̣а царството процъфтявало. Кунтӣдевӣ споменала тези отличителни знаци и се бояла, че щастието ще ги напусне, ако Богът си замине.

Благополучието на хората зависи от даровете на природата, а не от функционирането на гигантските промишлени предприятия. Заводите са продукт на безбожната цивилизация. Те унищожават у хората благородните стремежи към възвишените цели в живота. Колкото повече развиваме тази промишленост, която е източник единствено на неприятности и изсмуква жизнената енергия на човешкото същество, толкова повече сред хората ще се шири безпокойството и неудовлетворението, макар че неколцина биха могли да живеят в разкош с цената на експлоатацията на другите. Природните богатства – зърно, плодове, зеленчуци, реките, рудите и скъпоценните камъни в планините, перлите в моретата – се създават по волята на Върховния и по негово желание материалната природа ги произвежда в изобилие или ги ограничава. Според природните закони човешкото същество може да се възползва от тези божествени дарове и да си осигури едно удовлетворяващо го благоденствие, без да попада в капана на желанието да ограбва материалната природа и да господства над нея. Колкото повече се опитват да експлоатират природата, за да задоволят прищевките си и желанията си за наслаждение, толкова повече хората ще се заплитат в последиците от тези опити. Ако имат достатъчно зърно, плодове, зеленчуци и подправки, защо трябва да строят кланици и да убиват нещастните животни? Човекът няма да се нуждае да убива животни, ако има достатъчно зърно и зеленчуци за ядене. Реките напояват и наторяват полетата и те раждат повече, отколкото е необходимо. В планините се образуват руди и минерали, а в океаните – скъпоценни камъни. Ако човешката цивилизация разполагаше с достатъчно зърно, минерали, скъпоценни камъни, вода, мляко и пр., на кого биха били нужни тези ужасни промишлени предприятия, които съществуват с цената на труда на неколцина нещастници? Но всички тези природни дарове зависят от милостта на Бога. Следователно това, което трябва да направим, е да се подчиняваме на законите на Бога и чрез преданото служене да постигнем съвършенство в човешкия живот. Тези забележки на Кунтӣ са актуални и днес. Тя иска Богът да дари Па̄н̣д̣авите с милостта си, за да може царството им да процъфтява както преди.

Един чист предан на Бога се срамува да иска от него нещо за себе си. Но понякога семейните са принудени да молят Бога за помощ, защото са оковани от семейните си привързаности. Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ съзнавала добре тази истина и затова молела Бога да разсече възела на привързаността ѝ към собствените ѝ роднини – Па̄н̣д̣авите и Вр̣ш̣н̣ите. Па̄н̣д̣авите са собствените ѝ синове, а Вр̣ш̣н̣ите принадлежали към рода на баща ѝ. Кр̣ш̣н̣а имал роднински връзки и с двете семейства, които имали нужда от помощта му, защото били предани и изцяло се уповавали на него. Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ искала Кр̣ш̣н̣а да остане с Па̄н̣давите, синовете ѝ, но по този начин пък домът на баща ѝ щял се лиши от това благо. Тези пристрастия вълнували сърцето ѝ и затова тя пожелала да разсече възела на привързаностите си.

Един чист предан разкъсва възпиращите го окови на привързаността към семейството си и разширява дейностите си в преданото служене за благото на всички потънали в забрава души. Типичен пример за това са шестимата Госва̄мӣ, които последвали пътя на Бог Чайтаня. Те произхождали от най-образовани, богати и културни семейства от висшите касти, но за доброто на обикновените хора напуснали уютните си домове и станали бедни странници. Изоставянето на семейните привързаности означава разширяване на полето на дейността. Без това никой не може да стане достоен бра̄хман̣а, цар, обществен водач или предан на Бога. Върховният Бог показал това със собствения си пример в ролята на съвършен цар. Шрӣ Ра̄мачандра разсякъл възела на привързаността си към любимата си жена, за да покаже качествата на съвършен цар.

Личности като бра̄хман̣ите, преданите, царете или обществените водачи трябва да имат извисени умове и да изпълняват задълженията си по съответстващия им начин. Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ знаела това и понеже била слаба, се молела да се освободи от робството на семейните привързаности. Тук Богът е наречен Господар на вселената или Господар на вселенския разум, което означава, че Той е всемогъщ и е способен да разсече здравия възел на семейните привързаности. Затова понякога поради особеното си влечение към някой не много устойчив предан Богът чрез всемогъщата си енергия подрежда обстоятелствата в живота му така, че го избавя от привързаността му към семейството. С това Той го принуждава да се остави изцяло в негови ръце и разчиства пътя му обратно към Бога.

Съвършенството на чистото предано служене се постига тогава, когато цялото внимание се насочи към трансценденталното любовно служене на Бога. Да разсечем възела на всички останали привързаности, не означава напълно да се отречем от такива фини чувства като любовта към някой друг. Това е невъзможно. Каквото и да е живото същество, то трябва да обича някого – това е признак, че живее. Не можем да унищожим признаците на живот – желанията, гнева, копнежите, влеченията и пр. Но трябва да сменим обекта им. Не можем да премахнем желанията, но в преданото служене желанието за предано служене заменя желанието за сетивно наслаждение. Привързаността към семейството, обществото, родината и пр. е изградена от различни аспекти на удовлетворяването на сетивата. Когато това желание се замени с желанието за удовлетворяване на Бога, това се нарича предано служене.

В Бхагавад-гӣта̄ виждаме, че Арджуна не искал да се сражава с братята и роднините си, защото искал да удовлетвори личните си желания. Но когато чул посланието на Бога – Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, – той променил решението си и започнал да служи на Бога. И с това станал велик и прославен негов предан – защото всички писания провъзгласяват, че Арджуна постигнал духовно съвършенство, като отдавал на Бога предано служене като негов приятел. Всичко било както преди: сражението, приятелството, Арджуна и Кр̣ш̣н̣а, но благодарение на преданото служене Арджуна станал друг човек. В молитвите на Кунтӣ също се говори за такава решителна промяна в характера на дейностите. Шрӣматӣ Кунтӣ искала да служи на Бога, без да се отклонява от нищо друго, и го молела за това. Тази чиста преданост е крайната цел на живота. Обикновено вниманието на човек винаги се отклонява към служенето на нещо, което не е свързано с Бога или не се намира в плана му. Когато всичките си планове човек замени със служене на Бога, или, иначе казано, когато сетивата му се пречистят със служене на Бога, това вече е кристалночисто предано служене. Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ се стремяла към това съвършенство и молела Бога за него.

Привързаността ѝ към Па̄н̣д̣авите и Вр̣ш̣н̣ите не излизала от пределите на преданото служене, защото да се служи на преданите и да се служи на Бога, е едно и също нещо. Понякога служенето, което се отдава на преданите, е по-ценно от служенето, отдавано на Бога. Но в този случай привързаността на Кунтӣдевӣ към Па̄н̣д̣авите и Вр̣ш̣н̣ите била предизвикана от роднинските ѝ връзки с тях. Привързаността, която се гради върху материалните роднински взаимоотношения, е ма̄я̄, защото телесните и умствените връзки са резултат от влиянието на външната енергия. Истински са взаимоотношенията на душата с Върховната Душа. Когато Кунтӣдевӣ молела Бога да разсече възела на семейните връзки, тя имала предвид родството, основаващо се на външната обвивка. Това телесно роднинство е причина за материалното робство, а духовните привързаности водят до освобождение. Родството между душите може да се постигне чрез родството със Свръхдушата. Ако човек се взира в тъмнината, това не означава, че вижда. Но когато гледа слънчевата светлина, той вижда както слънцето, така и всичко останало, което преди е било скрито от мрака. Такъв е пътят на преданото служене.

Тук Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ дава обобщено описание на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Всемогъщият Бог има вечна своя трансцендентална обител, където пасе кравите сурабхи. Там му служат стотици хиляди богини на щастието. Той идва в материалния свят, за да повика при себе си преданите си и за да унищожи тези управници и царе, които злоупотребяват с властта си и причиняват тревоги. С помощта на безкрайните си енергии Той създава, поддържа и разрушава и въпреки това могъществото му винаги остава пълно и съвършено, а енергиите му – неизчерпаеми. Кравите, бра̄хман̣ите и преданите на Бога са обект на особеното му внимание, защото от тях в значителна степен зависи благополучието на всички живи същества.

Всичко очарователно в този свят представя Бога. Обусловените души, които се опитват да господстват над материалния свят, също са запленени от мистичните сили на Бога, но преданите са привлечени от нещо друго – от славата на Бога, – затова Той милостиво ги благославя. Енергията на Бога се проявява по различни начини, както електричеството може да се използва по най-различни начини. Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ се молела на Бога, за да опише поне една частица от величието му. Всичките му предани го обожават по този начин, чрез подбрани слова, затова Богът се нарича Уттамашлока. Никакви изискани слова не са достатъчни да изразят цялото великолепие на Бога, но Той остава доволен от тези молитви, както бащата се радва на неумелите опити на малкото си дете да говори. Думата ма̄я̄ означава както илюзия, така и милост. Тук тя означава милостта на Бога към Кунтӣдевӣ.

Никой не можел да застави Бог Кр̣ш̣н̣а да остане в Хастина̄пура, когато Той вече бил решил да замине за Два̄рака̄, но простата молба на цар Юдхиш̣т̣хира да остане още няколко дни мигновено подействала. Силата на цар Юдхиш̣т̣хира, на която Богът не можел да устои, се криела в любовната му привързаност към него. Всемогъщият Бог може да бъде покорен само с любовно служене и с нищо друго. Той е напълно независим във всичките си деяния, но заради любовната привързаност на чистите си предани доброволно приема някои задължения.

Благочестивият цар Юдхиш̣т̣хира бил покрусен от поголовното изтребление на човешки същества в битката при Курукш̣етра, за което той носел не малка вина. Когато Дурьодхана заемал престола, той управлявал добре и в известен смисъл нямало нужда от война. Но справедливостта изисквала Юдхиш̣т̣хира да заеме мястото му. Около това се завъртели много политически интриги и всички царе от целия свят били въвлечени в конфликта между враждуващите братя. Бог Кр̣ш̣н̣а се присъединил към цар Юдхиш̣т̣хира. В Маха̄бха̄рата (А̄ди-парва, 20) се казва, че в осемнайсетте дена на сраженията при Курукш̣етра били убити 640 000 000 души, а още няколко стотици хиляди изчезнали безследно. Всъщност това било най-великото сражение в света през последните пет хиляди години.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил много потиснат, че това поголовно изтребление станало само за да заеме престола той. Затова великите мъдреци, такива като Вя̄са, и дори самият Бог се опитали да го убедят с примери от историческите хроники, че войната е била справедлива, защото се е водила в името на справедлива кауза. Но Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не можел да се успокои въпреки поученията на най-великите личности от това време. Тук се казва, че Кр̣ш̣н̣а извършва свръхчовешки дейности, но в този случай нито Той, нито Вя̄са могли да утешат цар Юдхиш̣т̣хира. Това означава ли, че Богът не могъл да прояви свръхчовешки способности? Разбира се, че не. Обяснението е, че като ӣшвара, Свръхдушата в сърцата на цар Юдхиш̣т̣хира и Вя̄са, Богът извършил още по-необикновено нещо, защото пожелал това. Като Свръхдуша у цар Юдхиш̣т̣хира, Той не му позволил да приеме думите на Вя̄са и на останалите, дори и на самия него, защото искал царят да чуе наставленията на умиращия Бхӣш̣мадева, който също бил велик предан на Бога. Богът искал в последните часове на материалното си съществуване великият воин Бхӣш̣мадева да го види със собствените си очи, да види и любимите си внуци – цар Юдхиш̣т̣хира и братята му, – вече възвърнали царската си власт, и така спокойно да напусне тялото си. Бхӣш̣мадева никак не бил доволен, че трябва да се сражава срещу Па̄н̣д̣авите, срещу любимите си осиротели внуци. Но от друга страна, кш̣атриите са много сурови хора; той бил длъжен да се присъедини към Дурьодхана, защото живеел под опеката му. Освен това Богът искал цар Юдхиш̣т̣хира да бъде успокоен от думите на Бхӣш̣мадева, за да може целият свят да види, че с познанията си Бхӣш̣мадева превъзхожда всички, дори и самия Бог.

Макар че не подобавало на цар Юдхиш̣т̣хира да скърби като обикновен човек, по волята на Бога, както преди и Арджуна, той изглеждал заблуден от светските си привързаности. Човек, който притежава истинско зрение, знае добре, че живото същество не е нито тялото, нито ума; то е отвъд материалните представи за живота. Обикновените хора мислят за насилието и ненасилието от гледна точка на тялото, но това е илюзия. Всеки е длъжен да изпълнява предписания си дълг. Кш̣атриите са длъжни да се сражават за справедливото дело независимо от това, кой стои насреща им. Изпълнявайки дълга си, човек не трябва да се смущава от унищожението на материалното тяло, което е само дреха за живата душа. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира знаел това съвършено добре, но по волята на Бога той се заблудил досущ като обикновен човек, защото с това Богът целял нещо по-велико – царят да получи наставленията на Бхӣш̣ма, както Арджуна получил наставления от самия Бог.

Една пълна фаланга, която се състои от 21 870 колесници, 21 870 слона, 109 650 пеши воини и 65 600 конници, се нарича акш̣аухин̣ӣ. В битката при Курукш̣етра били унищожени много акш̣аухин̣ӣ. Като най-благочестивия цар на земята, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира поема върху себе си отговорността за убиването на този огромен брой живи същества, защото битката се водела, за да му бъде възвърнат тронът. В крайна сметка това тяло трябва да служи на другите. Докато в него има живот, то трябва да служи на другите, а когато умре, му е съдено да стане храна за кучетата и чакалите или за червеите. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира скърбял, защото заради тленното му тяло било извършено едно чудовищно изтребление.

Във всяка една война е неизбежно масовото убийство на невинни живи същества – деца, бра̄хман̣и и жени, – което се смята за най-големия грях. Те са невинни създания и писанията не позволяват убийството им при никакви обстоятелства. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира знаел за тези масови убийства. Освен това от двете страни се сражавали приятели, родители и учители и всички те били убити. Самата мисъл за тези убийства го карала да се ужасява и той смятал, че ще трябва да прекара в ада милиони и милиарди години.

Макар Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да не управлявал царството, което Дурьодхана поддържал в добро състояние и не причинявал вреда на поданиците, той мислел, че причината за убиването на толкова много живи същества е само собствената му корист – да отнеме царството от ръцете на Дурьодхана. Тези убийства били извършени не заради нуждите на управлението, а от себичност, затова той смятал, че носи вината за всички грехове.

Човек, който се занимава с благотворителност заради материалното си благополучие, се нарича гр̣хамедхӣ. Понякога на пътя на материалното благополучие застават препятствия под формата на греховни дейности, защото в изпълнението на материалните си задължения материалистите са принудени да грешат, дори непреднамерено. За освобождение от последиците на такива грехове Ведите предписват няколко вида жертвоприношения. Във Ведите се казва, че човек може да се освободи от последиците дори на брахма-хатя̄ (убийството на бра̄хман̣а), като извърши ашвамедха-ягя (жертвоприношение на кон).

Юдхиш̣т̣хира Маха̄ра̄джа направил такава ашвамедха-ягя, но мислел, че дори тези жертвоприношения не могат да го освободят от големите грехове, които бил извършил. Във войната вземат участие съпрузи, братя, даже бащи и синове. Гибелта им слага начало на нови вражди и по този начин веригата от действия и последствия продължава безкрай и не могат да я прекъснат дори десетки хиляди ашвамедха-яги.

Такъв е ходът на дейността (кармата). Тя предизвиква както действията, така и последствията им, удължава веригата на материалните дейности и завлича вършителя все по-дълбоко и по-дълбоко в бездната на материалното робство. В Бхагавад-гӣта̄ (9.27 – 28) се предлага изход – дейностите да се извършват заради Върховния Бог. Само тогава може да се сложи край на действията и на последиците им. В действителност битката при Курукш̣етра се състояла само заради волята на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както Той сам потвърждава, и само по неговата воля Юдхиш̣т̣хира бил възкачен на трона на Хастина̄пура. Затова Па̄н̣д̣авите не можели да бъдат докоснати от никакви грехове – те просто изпълнявали поръките на Бога. Но другите, които обявяват войни заради личните си интереси, поемат пълната отговорност за това.

Естествено ашвамедха-ягите или гомедха-ягите, жертвоприношенията на коне или бикове, не се извършвали с цел да се убиват самите животни. Бог Чайтаня е казал, че животните, които се принасят в жертва, се подмладяват и получават нов живот. Тези жертвоприношения се извършвали само за да се докаже силата на ведическите химни. Ако химните на Ведите се произнасят и пеят правилно, извършителят на жертвоприношението се освобождава от последствията на греховете си. Но ако церемониите се извършват не по установения ред и от неопитни хора, извършителите на жертвоприношението ще трябва да понесат отговорността за него. В тази епоха на конфликти и лицемерие е невъзможно тези яги да се извършват съвършено, защото няма опитни бра̄хман̣и. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира намеква за жертвоприношенията в епохата на Кали. Единственото жертвоприношение, препоръчвано за Кали юга, е въведената от Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху хари-на̄ма-ягя. Но човек не трябва да убива животни заради собственото си наслаждение, а след това да се опитва да отстрани последствията от това с хари-на̄ма-ягя. Преданите на Бога никога не убиват животни заради самите себе си и (както Богът наредил на Арджуна) никога не се отклоняват от изпълняването на дълга си на кш̣атрии. И така, всички цели могат да бъдат постигнати, но само ако всички дейности са насочени към изпълнението на волята на Бога. А това е по силите само на преданите.