Шрӣмад бха̄гаватам 1.8.31
Текст
я̄ те даша̄шру-калила̄н̃джана-самбхрама̄кш̣ам
вактрам̇ нинӣя бхая-бха̄ваная̄ стхитася
са̄ ма̄м̇ вимохаяти бхӣр апи яд бибхети
Дума по дума
гопӣ – пастирката (Яшода̄); а̄даде – взе; твайи – заради това че Ти; кр̣та̄гаси – напакостил (счупил делвата с масло); да̄ма – въже; та̄ват – в това време; я̄ – това, което; те – твоето; даша̄ – положение; ашру-калила – напълнени със сълзи; ан̃джана – грим; самбхрама – неспокойни; акш̣ам – очи; вактрам – лице; нинӣя – надолу; бхая-бха̄ваная̄ – с мисълта за страха; стхитася – на положението; са̄ – това; ма̄м – мен; вимохаяти – обърква; бхӣх̣ апи – дори олицетвореният страх; ят – от когото; бибхети – се бои.
Превод
Скъпи Кр̣ш̣н̣а, Яшода̄ искаше да те върже с въже, задето беше направил една пакост. Тогава уплашените Ти очи се напълниха със сълзи, които размиха черния грим от ресниците Ти. Ти беше изплашен, макар че от теб се бои дори олицетвореният страх. Това зрелище ме обърква.
Пояснение
Тази шлока още веднъж показва как забавленията на Върховния Бог могат да смутят и объркат хората. Както вече обяснихме, Върховният Бог си остава Върховен във всички обстоятелства. Тук се дава пример за това, как Богът може да остане Върховен и в същото време да се превърне в играчка в ръцете на чистите си предани. Чистите предани служат на Бога, водени единствено от чистата си любов към него, и в същото време те забравят за положението му на Върховен Бог. Върховният Бог също приема с по-голямо удоволствие това спонтанно служене, предизвикано от чиста любов, лишено от почтителното благоговение и страхопочитание. Преданите обожават Бога с благоговение, но Той е особено доволен, когато от чиста привързаност и любов те смятат, че Той им е подчинен. Такъв е духът на забавленията на Бога в изначалната обител Голока Вр̣нда̄вана. Приятелите на Кр̣ш̣н̣а мислят, че Той е един от тях. Те не мислят, че Той заслужава някаква особена почит. Родителите на Бога, които са чисти предани, виждат в него само детето си. Богът приема наказанията от страна на родителите си с по-голяма радост, отколкото всички молитви и ведически химни. Упреците на годениците му му доставят по-голяма наслада от ведическите химни. Когато Бог Кр̣ш̣н̣а бил в материалния свят, за да заплени обикновените хора с вечните си забавления в трансценденталните владения на Голока Вр̣нда̄вана, Той показал несравним пример за подчинение на осиновителката си Яшода̄. Богът често, като всяко палаво дете, опустошавал запасите от масло на майка Яшода̄, като чупел делвите и раздавал маслото на другарчетата си, включително и на забележителните маймуни на Вр̣нда̄вана, които не пропускали случая да се възползват от щедростта му. Веднъж майка Яшода̄ видяла това и от чиста любов се престорила, че иска да накаже трансценденталното си дете. Тя взела едно въже и заплашила Бога, че ще го върже, както обикновено правят родителите. Като видял въжето в ръцете ѝ, Богът навел глава и заплакал като истинско дете, а сълзите, които се стичали по бузите му, размили черния грим, който украсявал прекрасните му очи. Кунтӣдевӣ обожава този образ на Бога, защото осъзнава изключителното му положение. От Бога се бои дори самият олицетворен страх, но въпреки това сега Той се уплашил от майка си, която искала да го накаже като обикновено непослушно дете. Кунтӣ съзнавала върховното положение на Кр̣ш̣н̣а, а Яшода̄ – не. Затова Яшода̄ се намира на по-издигнато равнище от Кунтӣ. Майка Яшода̄ била получила Бога като син и Той я накарал напълно да забрави, че детето ѝ е самият Бог. Ако майка Яшода̄ съзнаваше възвишеното положение на Бога, тя нямаше да бърза да го накаже. Но Той я накарал да забрави положението му, защото искал да се покаже пред любещата си майка като истинско дете. Тази обмяна на любов между майката и сина била толкова естествена, че Кунтӣ изпадала в недоумение, като си припомняла сцената, и не ѝ оставало нищо друго, освен да възхвалява трансценденталната синовна любов. По косвен начин тя възхвалявала неповторимата любов на майка Яшода̄, с която тя управлявала като свое любимо дете дори всемогъщия Бог.